РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. ХАСКОВО, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500716 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Г. М. М. е останал недоволен от
решение № 260380 от 03.08.2021 год., постановено по гр.д. № 1523 / 2020 год.
по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е осъден да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.***, в условията на солидарност с „Ветим
Комерс“ ЕООД – ***, Д. Г. М. и Д. Г. М. следните суми, а именно – 20 000
лева – представляваща част от дължима главница по договор за банков
кредит продукт Бизнес Овърдрафт №*** год., за периода от 21.09.2017 год. до
13.01.2020 год.; - 585 лева – дължими такси по същия договор за периода от
25.09.2017 год. до 13.01.2020 год.; - 2 850 лева – законна лихва върху
главница за периода от 04.02.2019 год. до 01.07.2020 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.07.2020 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски, поради
което го обжалва с искане решението да бъде отменено в посочената част и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявените
срещу него искове.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр.*** – оспорва въззивната жалба.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ - „ВЕТИМ КОМЕРС“ ЕООД –
1
гр.***, Д. Г. М. И Д. Г. М. – не вземат становище по въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД –
гр.*** /Банката/ против „Ветим Комерс“ ЕООД – гр.***, Д. Г. М., Д. Г. М. и Г.
М. М., с искане за присъждане на следните суми - 20 000 лева –
представляваща част от дължима главница по договор за банков кредит
продукт Бизнес Овърдрафт № *** год., в общ размер от 59 459.30 лева за
периода от 21.09.2017 год. до 13.01.2020 год.; - 585 лева – дължими такси по
същия договор за периода от 25.09.2017 год. до 13.01.2020 год., съгласно
уточняваща молба с вх. № 261096 от 10.09.2020 год.; - 2 855.56 лева – законна
лихва върху главница за периода от 04.02.2019 год. до 01.07.2020 год.,
съгласно уточняваща молба с вх. № 264858 от 16.03.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.07.2020 год. и деловодни разноски, претендирани от ответниците
при условията на солидарност.
Безспорно по делото е установено, че на 20.09.2016
год. е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес Овърдрафт“ № ***
между „Юробанк България“ АД – гр.*** /Банката/ – кредитор от една страна
и от друга – „Ветим Комерс“ ЕООД – гр.***– кредитополучател, Д. Г. М., Д.
Г. М. и Г. М. М. – съдлъжници, по силата на който Банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната му
сметка в размер на 60 000 лева и за срок до 21.09.2021 год. Съгласно чл.9 а от
договора, Д. Г. М., Д. Г. М. и Г. М. М. са заявили, че встъпват при условията
на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от договора за кредит, както и, че отговарят към Банката като
солидарни длъжници – чл.9 б.
Като безспорно съдът приема и това, че Банката е
изпълнила поетото с договора задължение за предоставяне на банковия
кредит на кредитополучателя, от страна на който за периода от 21.09.2016
год. до 18.01.2017 год., кредитът е обслужван както следва: усвоена главница
– 94 763.62 лева, издължена главница – 34 763.62 лева и погасена договорна
лихва – 1 331.81 лева. В тази насока съдът цени заключението на вещото
лице, представено по допуснатата пред първоинстанционния съд, съдебно –
счетоводна експертиза, от което се установява още, че към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост – 04.02.2019 год.,
кредитополучателят е допуснал просрочие на 2 бр. вноски за главница, с
падежи – 21.09.2017 год. и 21.09.2018 год., в размер по на 12 000 лева, както и
това, че за периода от 21.09.2017 год. до 04.02.2019 год., начислените и
дължими такси за администриране на просрочен кредит и за администриране
на неподновен револвиращ кредит, са в размер общо на 585 лева. Размерът
на законната лихва върху претендираната главница от 20 000 лева, за периода
от 04.02.2019 год. до 01.07.2020 год. е определен от експерта на 2 850 лева.
Дължимите по договора суми са определени както следва – 59 459.30 лева –
2
главница; 6 192.56 лева – договорна лихва; 3 914.74 лева – лихви по
просрочия; 60 лева – такса администриране просрочен кредит и 525 лева –
такса администриране неподновен револвиращ кредит.
От страна на ответниците не са представени
доказателства, установяващи изпълнение на поетите с договора задължения в
размерите, установени от заключението, представено по допуснатата съдебно
– счетоводна експертиза.
Спорният по делото въпрос, въведен с въззивната
жалба и с отговора на исковата молба се свежда до твърдението на
въззивника, че е подписал договора в качеството на поръчител и, че към
момента на подаване на исковата молба - 01.07.2020 год. е изтекъл
предвидения в нормата на чл.147 от ЗЗД, шест месечен срок, считано от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 04.02.2019 год.
Изхождайки от съдържанието на договора, в който са
инкорпорирани уговорките на страните в кредитното правоотношение
относно обема и съдържанието на поетите от въззивника задължения, съдът
счита, че следва да бъде отречена приложимостта на разпоредбата на чл.147
от ЗЗД към спорното правоотношение. Изрично в клаузите, визирани в раздел
IV от договора, въззивникът се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя при предпоставките на чл.101, вр. чл.121 от ЗЗД за
изпълнение на поетите от него задължения по кредита, в обема и при
условията, за които се е задължил самият кредитополучател, като същите са
несъвместими с фигурата на поръчителя. Въззивникът не само е подписал
договора като съдлъжник, но и в клаузите на договора за кредит изрично е
предвидена солидарната му отговорност по отношение на поетите от
кредитополучателя задължения. Въззивникът изрично е изразил волята си да
отговаря солидарно към Банката не по силата на закона, а по силата на
постигнатата между тях уговорка, изразена чрез подписването на договора.
Достигайки до същите фактически и правни изводи за
основателност на предявените осъдителни искове, първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените по-
горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът
препраща на основание чл.272 от ГПК, включително и относно изводите на
съда за неоснователност на заявеното от въззивника възражение за погасяване
на исковете по давност и на твърдението за недоказаност на предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което съдът преценя и за
ирелевантно на основание чл.235, ал.3 от ГПК, предвид това, че след
предявяване на иска и по време на висящността на спора, а именно на
21.09.2021 год. срокът на действие на договора е изтекъл.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260380 от 03.08.2021
год., постановено по гр.д. № 1523 / 2020 год. по описа на Районен съд –
3
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4