О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3294 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1) Молба
с молба с вх. № 38324/23.12.2019 г., подадена от Д.И.В.,
чрез адв. И.В., в която е обективирано
искане за допълване в частта за разноските на Решение № 1517/16.12.2019 г. по
настоящото дело, като бъдат присъдени такива полза на молителя съобразно списък
на разноските по чл. 80 от ГПК като прави уточнение, че претендираната
сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева включва 1000 лева за
защита и съдействие по предявените искове от ищеца П. Василев и 600 лева за
защита и съдействие по предявения насрещен иск.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна П.Х.М., чрез адв. С.Н., изразява становище за основателност на молбата.
2) Молба
с вх. № 2497/23.01.2020 г., подадена от П.Х.М., чрез адв. С.Н., за допълване в частта за разноските Решение №
1517/16.12.2019 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище за дължимост на направените от ответната страна в
производството разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Д.И.В. не изразява
становище по молбата
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни
страни, поради което са процесуално допустими.
С решение № 266 от 29.02.2016 г. по
гр.д. № 2418 по опис на ВОС за 2015 г. съдът е обявил за окончателен предварителния
договор, сключен на 16.08.2010 г., по силата на който Д.И.В. с ЕГН ********** ***,
се е задължила да прехвърли на П.Х.М. с ЕГН ********** *** собствеността върху
следните недвижими имоти: Апартамент № 3 с идентификатор
10135.1502.65.1.3 по КК на гр.Варна и с
данъчна оценка 93 173.30 лева, изграден на степен „груб
строеж", находящ се в гр.Варна, ул.С. № 46, разположен на пети етаж от жилищната сграда, с площ от 80,06 кв.м., състоящ
се от дневна с кухненски бокс, входно антре, баня – тоалет, спалня, две тераси,
при граници: фасада, апартамент № 2, стълбище, ул. „С.“, ведно с прилежащото
избено помещение № 3 с площ от 4.11 кв. м. , при съседи изба № 2, коридор и
бетонна стена от две страни, както и 13.6026 % ид.
Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, с и Гараж №
3 изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул.С. № 46, с идентификатор 10135.1502.65.1.11 по КК на
гр.Варна и с данъчна оценка
16 467.00 лева с площ от 17.60 кв.м., при съседи: гараж № 4, избен
коридор, изба № 5, бетонна стена на границата на имота, общи части на подземни
гаражи ведно с 2.1065% ид. Части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата
срещу
продажна цена в общ размер за двата обекта -
20000 евро, на основание чл. 19,
ал.3 от ЗЗД, при уславие,
че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът П.Х.М. с ЕГН **********
***, заплати на продавача Д.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 20000 евро, на
основание чл.362, ал.1 от ГПК.
С
решение № 156 от 20.10.2016 г. по в.гр.д. № 298 по опис на Варненски апелативен
съд за 2016 г. е отменен първоинстанционния съдебен
акт и вместо него въззивният съд отхвърлил иска на П.Х.М.
с ЕГН ********** ***, срещу Д.И.В. с ЕГН ********** ***, за обявяване на
окончателен сключения помежду им предварителен договор. Решението е влязло в
законна сила на 27.06.2017 г. след като с Определение № 568 по к.гр.д. № 747 по
опис на ВКС за 2017 г. не е допуснато касационно обжалване.
В
исковата молба по това дело е била включена претенцията на П.Х.М., за заплащане
на неустойка в размер на 4000 евро, дължима по същия договор /стр. 5 от гр.д. №
2418/2015 г./.
В
исковата молба по това дело е била включена претенцията на П.Х.М., в случай че
съдът отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да осъди
ответницата да му заплати сумата от 35 284.83 лева, представляваща сбор от
сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР
на сградата, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и
дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща
се в гр.Варна, ул. „С. Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната
собственост от 27.09.2010 г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./.
С Определение
№ 3233 от 15.09.2015 г. съдът е
разделил от производството по чл. 19,
ал.3 от ЗЗД, производството по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Образувано
е гр. 2684 по опис на ВОС за 2019 г. по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД с
цена 4000 евро и делото е изпратено по подсъдност на Варненски районен съд.
С протоколно
определение от 03.12.2015 г., съдът е разделил от производството по предявен
иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД и претенцията на ищеца на П.Х.М., в случай че
съдът отхвърли предявения иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да осъди
ответницата да му заплати сумата от 35 284.83 лева, представляваща сбор от
сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР
на сградата, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и
дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща
се в гр.Варна, ул. „С. Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната
собственост от 27.09.2010 г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./.
По тази претенция е образувано е настоящото гр.д. № 3294 по опис на ВОС за 2005
г. и тъй като претенцията е била поставена в зависимост от изхода на гр.д. №
2418 по опис на ВОС за 2015 г., производството по делото е спряно. След влизане
в сила на решението по въззивно гражданско дело № 298 по опис на Варненски
апелативен съд за 2016 г. с което отменено първоинстанционното
решение по иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е отпаднала пречката за
движението на делото и същото е възобновено.
С
уточняваща молба от 23.09.2017 г. ищеца е конкретизирал претенциите си /л. 45 от гр.д. № 3294/2015 г. т.I/ както следва:
Претендирал
е сумата от 35 284.83 лева като част от продажната цена на имотите предмет
на предварителния договор за покупко-продажба, съставляващи платените до
10.02.2011 г. разходи за задължителни и необходими ремонти на сградата,
съответстващи на притежаваните от ответницата идеални части от сградата и следващите се за апартамент № 3 и гараж 3. В
молбата се уточнява, че претенцията е за връщане на дадено без основание, тъй
като с решението по г.рд. № 2418 2015 г. същото е
отпаднало с обратна сила.
Претендирал
е мораторна лихва в размер на 16 323.80 лева
изчислена върху главницата от 35 284.83 лева , считано от 10.02.2011 г. до
датата на предявяване на иска и законна лихва считано от датата на предявяване
на иска 18.08.2015 г. до окончателно изплащане на задължението. С последваща молба е оттеглена претенцията за мораторна лихва и с Определение 2472 от 25.09.2017 г.
производството по осъдителната претенция за 16 323.80 лева е прекратено,
на основание чл. 232 от ГПК. Със същото определение, съдът е дал възможност на
ищеца да уточни обстоятелствената част на исковата молба.
В
уточняваща молба вх. Рег. № 29 331
от 20.10.2017 г. ищецът твърди, че в т. 10 от предварителния договор страните
са се уговорили, че всички дължими разходи /необходими и задължителни ремонти/
са за сметка на купувача, а ако страните
не сключат окончателен договор в едномесечен
срок, считано от 10.02.2011 г. продавачът дължи на купувача връщане на всички
заплатени суми, ведно със законна лихва считано от 10.02.2011 г. до
окончателното изпълнение на задължението. В условията на евентуалност, като
съдът отхвърли претенцията, която е основана на договора, същата сума се
претендира на основание чл. 70, ал.3 от ЗС вр. чл. 72
от ЗС. В условията на евентуалност се претендира за връщане на сумата от
20 000 евро,която съдът е определил като продажна цена за двата имота /
апартамент и гараж/, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и на същото
основание кумулативно паричният еквивалент на разходите за задължителни и
необходими ремонти, които са били вложени от ищеца за възстановяване и довършване на сградата, като се посочва, че
тези две суми определят размера на продажната цена, която ищцата следва да
върне, на основание чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. В условията на евентуалност се
претендира сумата от 35 284.83 лева,с която ответницата се е обогатила, а
ищецът обеднял.
В
последното съдебно заседание, съдът е допуснал изменение в размера на главната
и евентуално съединените претенции в посока на увеличение от 35 284.83
лева на 74 520.00 лева.
Ответницата е предявила насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС вр.
чл. 55 от ЗЗД и чл. 73, ал.1 от ЗС.
Съдът се
е произнесъл с Решение №
1517/16.12.2019 г., като е осъдил Д.И.В. да заплати на П.Х.М. сумата от
7 193.59 лева, представляваща дължимият, на основание т. 10 от
предварителен договор сключен на 16.08.2010 г.
сбор от сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и
довършителни СМР, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и
дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща
се в гр.Варна, ул. „С. Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната
собственост от 27.09.2010 г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска 18.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
86 от ЗЗД и е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 74 520.00 лева, на
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и претенцията за законна лихва върху сумата от
67 326.41 лева, считано от датата на предявяване на иска 18.08.2015 г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД. Съдът е
прекратил производството по съединените с уточнителна
молба с вх. рег. № 29 331 от 20.10.2017 г.
в условията на евентуалност осъдителни претенции на П.Х.М. против Д.И.В.
за заплащане на сумата от 74 520 лева,
претендирана в следната последователност на
основанията - чл. 70, ал.3 от ЗС вр. чл. 72 от ЗС и
чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и съединена кумулативно с последната претенция за
връщане на сумата от 20 000 евро представляваща продажна цена за двата
имота /апартамент и гараж/, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. ВОС е
прекратил производството по съединени с насрещна искова молба с вх. рег. № 33333 от 27.11.2017 г. вписана в службата по
вписвания при АВ Варна с вх. рег. № 8 на 02.01.2018 г., с която Д.И.В. е предявила против П.Х.М.
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху
имоти с идентификатори - 10135.1502.65.1.3
и 10135.1502.65.1.11 по КККР на
гр.Варна и кумулативно съединените с този иск, осъдителен иск за сумата от
18 240 лева, претендирани като обезщетение за
ползите от които е била лишена за периода от 17.12.2014 г. до 28.08.2017 г. ,
на основание чл. 73, ал.1 от ЗС вр. чл. 55 от ЗЗД.
При постановяване
на решението си, ВОС не се е произнесъл
по искането за разноските.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски
е направено своевременно от Д.И.В., чрез адв.
И.В.,
с подаването отговор на
исковата молба. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК (лист 831 по
делото) се претендират разноски в размер на 3838,60 лв., включващи адвокатско
възнаграждение в размер на 1600,00 лв., от които 1000,00 лв. за защита и
съдействие за предявените от ищеца искове и 600,00 лв. за защита и съдействие
по предявения насрещен иск, 1826,00 лв. - държавна такса за образуване на гр.
дело, 15,00 лв. – три броя съдебни удостоверения, 200,00 лв. – депозит за СОЕ,
както и 120,00 лв – депозит
за СТЕ. Претендираните
размери на разноските се установяват с представени писмени документи за
извършването им – л.112, 240, 491, 684, 239, 810, 816 и 932 от делото.
Съобразно изхода на спора, възниква право на
ответника за репариране на направени разноски пред настоящата инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Разноските, направени от ответника за държавна такса и
адвокатско възнаграждение по повод предявените насрещни искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС, вр. чл. 55 ЗЗД, са недължими, тъй същите са приети за недопустими и производството по
тях е прекратено.
Дължимите разноски, определени пропорционално
– отношението на претендираните разноски към
предявените искове да е равно на отношението на дължимите разноски към
отхвърлената част от исковете, съдът определя в размер на 1206.13 лева , които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По изложените съображения, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1517/16.12.2019 г., постановено по гр. дело № 3294/2015 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА П.Х.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.В. с ЕГН **********
***, сума
в размер на 1206,13 лв. (хиляда двеста и шест лева и тринадесет стотинки), представляваща
направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 38324/23.12.2019 г.,
подадена от Д.И.В., чрез адв. И.В., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на
Решение № 1517/16.12.2019 г., постановено по гр. дело № 3294/2015 г. по описа на ВОС, за горницата
над 1206,13 лв. до претендираните 3838,60 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на съобщенията до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: