№ 876
гр. П., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100518 по описа за 2021 година
Делото е образувано по насрещна искова молба, инкорпорирана в писмен отговор
вх.№15312/19.08.2020г по гр.д.№1392/2020г по описа на РС-П., приложена по настоящото
дело, която искова молба е подадена от „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Есперанто“№5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г. КР.
П. срещу Г.С. Карабайчев с ЕГН ********** от град П., ул.“А. К.“№16, ет.2 ,ап.5. В
обстоятелствената и част се твърди, че на 30.08.2019г. по силата на възмездна сделка –
покупко продажба , обективирана в нотариален акт нотариален акт 165, том VI, рег.№10740,
н.д.№1093/2019г по описа на нотариус А. И. с рег.№*** с район на действие РС-П.
ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 по КККР на град П.,
одобрени със Заповед №РД-18.97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с адрес
на имота гр.П., п.к.№4400 ул.“М. в.“№9, който самостоятелен обект се намира в сграда №2,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697,
55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект : за склад, брой нива на обекта :1/
едно/ с площ 52.07 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55155.508.697.2.1, под обекта: няма, , над обекта:няма. Твърди се, че владението на този
имот е предоставено от продавач на купувача / ищцовото дружество/ в деня на изповядане
на сделката като видно от приложеното писмо от Областна администрация П. изх.№3800-
21-01/01.04.2019г. ищецът е владял процесния имот към посочената в писмото дата. Твърди
се, че ответникът оспорва собствеността на ищеца по отношение на този имот,
противопоставяйки твърдения, че този обект е негова собственост и по този начин пречи на
1
дружеството да упражнява фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка
ищецът е подал жалба до началника на РУ МВР П. вх.№181800-7832 от 23.06.2020, в която
изложил своите оплаквания. Твърди се, че ответникът владее въпросния склад без правно
основание. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е ищецът е
собственик на процесния имот и да се осъди ответника да му предаде владението.
Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че договорът за покупко -продажба ,
извършен с нотариален акт №165/30.08.2019г не легитимира ищеца като собственик на
процесния склад, тъй като същият попада в поземлен имот с идентификатор 55155.508.698,
който от 2017г се притежава в съсобственост от ответника и Ангел Георгиев Георгиев, а
въпросният склад няма самостоятелно съществуване извън земята, върху която е
построен.По презумпция неговият вещноправен статут се определя по чл.92 от ЗС.
Сделката, на която се позовава ищеца не е породила вещно-прехвърлителен ефект и ищецът
не е станал собственик . Процесният склад е представлявал метален навес, който попада в
поземлен имот №55155.508.698. През есента на 2017г ответникът К. е преустроил за своя
сметка този навес в склад чрез извършване на строително ремонтни работи- полагане на
настилка от бетон, изграждане на стени и покрив от термопанели, електрическа и Ви К
инсталация , осветителни тела и ролетна входна врата , за което е изразходвал около
10 000лв. едновременно с това ответникът е финансирал и проект за изменение на КККР ,
отразяващ както съществуването на закупените складове с идентификатори 55155.508.698.2
и 55155.508.698.1 и на процесния склад с идентификатор 55155.508.697.2.2 С тези си
действия ответникът е манифестирал фактическата си власт върху обекта. Твърди се, че
след 20.06.2020г ищецът избил стената между неговия и процесния склад и монтирал врата,
която да свърже двата склада и по този начин ищецът е завладял процесния склад без
съдебно решение и въпреки противопоставянето на ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощниците си , поддържа
предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа направеното с
писмения отговор оспорване.Конкретизира възраженията си като твърди, че сделката , от
която ищецът черпи правата си не е породила вещно-правен ефект, тъй като продавачът
„Ресурс комерс“ не е притежавал право на собственост върху процесния обект. Процесният
обект не е съществувал към момента на сделката като самостоятелен обект на правото на
собственост . Този склад не е следвало да получи идентификатор ,тъй като не е
самостоятелен обект.В конструктивно отношение няма четири стени. Този обект не е нищо
различно от подобрение в чужд имот, тъй като теренът , върху който е изграден, не е на
ищеца а на ответника и този процесен обект е приращение. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
2
писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК прие за установено следното от фактическа страна :
От приложените към насрещната искова молба писмени доказателства, от
писмените доказателства, съдържащи се по приложеното гр.д.№1392/2020г по описа на РС-
П., приетото като доказателство по делото копие от нотариално дело №1093/2019г по описа
на нотариус А. И., вписана под №*** в Нотариалната камара с район на действие РС-П. се
установява, че на 18.02.2016г.с нотариален акт №80, том I, рег.№477, нот.дело №27/2016г.
по описа на нотариус Юлия Ваклинова, вписана под №436 в регистъра на Нотариалната
камара с район на действие РС-П. „Ресурс-Комерс“ООД с ЕИК ********* е прехвърлило на
И. П. Й. с ЕГН ********** правото на собственост имоти във връзка с подписан договор за
спогодба за уреждане на имуществените последици от напускането на съдружник по чл.125,
ал.2 и 3 от ТЗ върху следните недвижими имоти:поземлен имот с идентификатор
55155.508.698 по КККР на град П., одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №КД-14-13-
471/11.11.2013г.на началника на СГКК-П. с административен адрес град П., ул.“М. в.“№9, с
площ от 499кв.м., предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване
„ за друг вид производствен , складов обект“, при съседи :55155.508.727, 55155.508.381 ,
55155.508.697 и 55155.508.9005, както и 349/481 идеални части от сграда с идентификатор
55155.508.698.1 , цялата сграда със застроена площ от 481 кв.м., с предназначение „
складова база, склад“. Сградата е разположена в поземлени имоти 55155.508.698 и
55155.508.727 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 55155.508.698.
Видно от нотариален акт №65, том III, рег.№2500, дело №245/2016г./ съдържащ се
на листове 8-10 от приложеното гр.д.№1392/2020г. по описа на РС-П./ на 14.10.2016г. И. П.
Й. с ЕГН ********** е продал на ответника Г. СП. К. с ЕГН ********** следните свои
недвижими имоти : 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.698.1.2 по
КККР на град П., одобрени със Заповед№РД-18-97 от 28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК, който се намира в сграда №1 на адрес гр.П., ул.“М. в.“№9, разположена
в поземлени имоти с идентификатор 55155.508.698 и 55155.508.727, предназначени е: за
склад, с площ от 144.71 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
55155.508.698.1.3 и 55155.508.698.1.1 и 2/ 192/499 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 55155.508.698 по КККР на град П., одобрени със Заповед№РД-18-97 от
28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, , последно изменение със заповед №КД-
14-13-471/11.11.2013г.на началника на СГКК-П. с административен адрес град П., ул.“М.
в.“№9, целият с площ от 499кв.м.,предназначение на територия : урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид производство, складов обект, при съседи на имота:
55155.508.381, 55155.508.727 и 55155.508.697.
3
Видно от нотариален акт №165, том VI, рег.№10740, нот.дело №1093/2019г. по
описа на нотариус А. И. с рег.№***у вписана в Нотариалната камара с район на действие
РС-П. на 30.08.2019г. „Ресурс-Комерс“ООД с ЕИК ********* е продало на ищеца „И.
АКГ“ЕООД с ЕИК ***** следните недвижими имот: 1/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.508.697.2.1, съгласно издадена схема №15-715801/07.08.2019г по
КККР на град П., одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008гна изпълнителния директор
на АКГГ с адрес на имота : гр.П., ул.“М. в.“№9, който имот се намира в сграда №2,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697 и
55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект : за склад с площ от 370.01кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти на същия етаж:55155.508.697.2.2 и 2/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 съгласно издадена схема №15-
715801/07.08.2019г по КККР на град П., одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008гна
изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота : гр.П., ул.“М. в.“№9, който имот се
намира в сграда №2, разположена в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696,
55155.508.697 и 55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект : за склад с площ
от 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата : 55155.508.697.2.1
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. След извършен оглед на място и измерване вещото лице е установило, че
процесният обект представлява навес от метална конструкция, изграден от четири броя
вертикални колони, закрепени с анкерни болтове в подземни бетонови фундаменти и две
хоризонтални метални греди, свързани с метални столици на покривната конструкция, която
е покрита с покривни термопанели. Размерите на обекта са 6.19/8.41, средна височина от
3.52 м.л. и застроена площ от 52.07кв.м. Този обект е долепен на изток до сграда с
идентификатор 55155.508.698.1 с функционално предназначение – складова база със
застроена площ от 481 кв.м., а в останалите три страни е изпълнен с пълнеж от стенни
панели. Така както е преустроен процесният обект представлява обособено складово
помещение с начин на обслужване от външен самостоятелен вход от югозапад.По
действащия ПУП на град П. от 2001г. първоначално е съществувал имот с пл.№380, записан
на „Ресурс-Комерс“, за който е бил отреден УПИ-IV Техноснаб-Химимпорт/ Ресурс Комерс/
в кв.4 с площ от 24 937 кв.м. и определена устройствена зона- предимно производствена
„Пп“ с отреждане за производство, търговия и услуги. Със Заповед №128 от 08.08.2013г на
зам.кмета на община П. на основание заявление вх.№18-001902 от 20.06.2013г. от „Ресурс
Комерс“ЕООД е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, с която УПИ УПИ-IV
Техноснаб-Химимпорт/ Ресурс Комерс/ в кв.4 с площ от 24 937 кв.м. е разделен на 46 броя
урегулирани поземлени имота. Процесният обект попада в новообразуван УПИ-LIV-380 за
производство , търговия и услуги в кв.20 по ПУП на град П. с площ от 524кв.м.За
изпълненото преустройство и за изграждането на процесния обект вещото лице не е
открило строителни книжа и документи. Конструкцията на обекта може да бъде отделена в
цялост от повърхността и да бъде преместена в пространството, без да губи своята
4
конструктивна цялост и с възможност да се ползва на друго място със същото или друго
предназначение. Същата не е трайно свързана с терена и при преместването на обекта няма
да се измени субстанцията и начина на ползване на земята под него.
Според вещото лице вписания под №14 Приложение №1 към Акт №1223 от
19.10.1998г. за държавна собственост навес за авточасти и строителни материали с площ
от 500кв.м., конструкция метална , сглобяема, година на построяване 1979г е идентичен с
отразената в кадастралната карта сграда с идентификатор 55155.508.697.2 с функционално
предназначение – складова база, склад, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти 2 със
застроена площ от 422 кв.м., обхващаща и процесния обект като част от него с площ от 78
кв.м. е премахната.
Вещото лице е установило , че процесният обект е обозначен като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2, тип: за склад, брой нива 1 с площ
52.07.кв.м. и попада в поземлен имот с идентификатор 55155.508.698 с административен
адрес гр.П., ул.“М. в.“№, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид производствен , складов обект, с площ от 499кв.м., стар номер 10731, квартал 20, парцел
XLII ,съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-18-97/28.10.2008г, на ИД на АГКК и
заповед за изменение на КККР №КД-14-13-471/11.11.2013г. на началника на СГКК-П.
.Вещото лице е установило, че сграда с идентификатор 55155.508.697.2 с функционално
предназначение складова база, склад, брой етажи 1 брой самостоятелни обекти 2 е със
застроена площ от 422 кв.м. и е отразена в кадастралната карта да обхваща два обекта,
единият самостоятелен обект е с идентификатор 55155.508.697.2.1 с площ от 370.01 кв. м. ,а
другият обект е процесният, който е с идентификатор 55155.508.2.2 с площ от 52.07кв.м.
Вещото лице е установило, че това е старало въз основа на заявлението вх.№01-
262140 от 25.08.2016г. за изменение на КККР , подадено от И. П. Й., „Ресурс-
Комерс“ЕООД, Димитър Найденов Славов и Катя Иванова Георгиева до СГКК-град П.,
което заявление е част от приетата по делото административна преписка и се съдържа на
лист 82 от делото. Сградата с идентификатор 55155.508.697.1 е заличена и е нанесен нов
обект с идентификатор 55155.508.697.2 с площ от 422 кв.м., за който са определени новите
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 55155.508.697.2.1 и 55155.508.697.2.2 .
Това изменени е извършено на основание чл.10, ал.1 от Наредба№15/2001г. и чл.64, ал.1 от
Наредба№3/2005г за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Вещото лице е
онагледило констатациите си в скица към заключението си / съдържаща се на лист 126 от
делото/ като в син цвят е отразило местоположението на процесния обект, а в жълто е
отразен навесът от метална сглобяема конструкция, от който навес е част процесния обект.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства.
От разпита на свидетеля Димитър Найденов Славов се установи, че същият е
управител на „Ресурс-Комерс“ от 1992г. По акта за държавна собственост на дружеството
5
се е водел навес за авточасти с площ от 432 кв.м. Според свидетеля според него това било
склад за авточасти ,в който осе съхранявали и други неща. Преди 15 години една значителна
част от този склад била изградена в масивен вид с панели, тези панели били съставни части
от демонтирани сглобяеми къщи, които дружеството притежавало в помощно стопанско в
село Овчеполци. Свидетелят допълни, че през 2005-2006г с тези панели се облепила една
част от навеса , за да стане масивен и за да се съхраняват под ключ различни материали.
Другата част останала навес. Според свидетеля процесните 52 кв.м. били изградени с
панели, под ключ и вътре се съхранявали материали на фирмата.Според свидетеля цялата
сграда била продадена на ищеца , включително и спорните 52 кв.м. Според свидетеля
процесните 52 кв.м. са част от общия склад, който общ склад е изграден от стари
интернитови панели. За тези строителни дейности отговарял Иван Йосифов. Дружеството
„Ресурс-Комерс“ притежава този навес от 1979г ,когато е включен в активите му.
Първоначално този навес е бил изграден от метална конструкция, имал е покрив, но е бил
без стени и се е състоял от метални клетки от 6 м на 4.5м, отделени една от друга с
олекотена метална мрежа и с врати. Според свидетеля през 2005-2006г около 150 кв.м. от
общата конструкция от 432 кв.м. облицовали с интернитови панели и процесните 52 кв.м.
попадали именно в тези 150 кв.м. Останалата част до 432 кв.м. останала в първоначалния си
вид.По документи навесът се е водел 500кв.м. разликата до 432 кв.м. бракували, тъй като
попадала точно на завоя ,който се образува в този участък, най- вдясно до процесните 52
кв.м. и ТИР бутнал една от носещите колони, което наложило тази част да се бракува и
фактически изчезнала една част от първоначалната метална конструкция от 500кв.м. Според
свидетеля ответникът К., в чиито собствен терен попадат процесните 52 кв.м. през 2017г.
,бутнал стените, изградени от стари панели и изградил нов склад , с нови термопанели, с нов
покрив и изградил нова врата, но не където била първоначалната врата, а в неговото място,
което е в дясната част на склада на ищцовото дружество. Първоначалната врата била
преградена от ответника с термопанел.
От разпита на свидетеля Иван Петков Йосифов, който всъщност е и продавача по
сделката с ответника, се установи, че същият е бил в течение на цялото строителство от
доста години, тъй като преди приватизацията от 1984г. се е занимавал с капитално
строителство . Първоначално съоръжението е било навес , изграден от метални колони с
метални столици, с покрив от интернитови плоскости и без стени. Металните колони били
захванати за асфалта.Отпред имало метални мрежи и и посредством метални мрежи бил
преграден на клетки.След приватизацията на дружеството този навес бил около
400кв.м.Поради това , че в складовата базова влизали ТИР-ове, на завоя, много пъти се
засягала подпокривната констукция на навеса от големите камиони, поради невъзможност
да се изправи горната релса се налагало да се реже цялата метална клетка и то около 4-5
метра и така навесът започнал да намалява като стигнал фактически о входа пред склада на
ответника. Впоследствие свидетелят, напускайки като съдружник „ Ресурс-Комерс“ООД
получил в собственост през 2016г два склада и земя. През 2016г получил складовете, които
продал на ответника както и земята под тях. Относно процесният навес свидетелят обясни,
6
че към момента на продажбата навесът е бил около 100кв.м. и попадал в неговия терен.
Идеята на свидетеля е била да бутне навеса. През 2016г, когато придобил собствеността
подал молба до общината и бутнал около 30-40 метра от този навес, които са до процесния
обект, за който се води спора.На място останали малко над 50 кв.м. от този навес. Тогава
свидетелят ангажирал ответника К., който вече бил купил единия склад и имал намерение да
купи и другия да построи процесния склад на въпросните 52 кв.м. Според свидетелят този
склад е построен в началото на 2016г от ответника К., към който момент свидетелят станал
собственик на терена.Панелите, от които се изградили стените на този склад и труда били от
ответника.Свидетелят обясни, че ответникът изградил дефакто три стени, тъй като една от
стените е стената на купения от него склад. След като ответникът изградил процесния
склад в съществуващия му към настоящия момент вид, свидетелят продал на ответника
основния склад , който фигурира в нотариалния акт и идеални части от терена. Свидетелят
обясни, че в нотариалния акт не било записано, че се продава и процесният склад, тъй като
ответникът вече си го е бил построил със собствени средства и труд и с помощна на негов
колега. Свидетелят уточни, че в един предходен момент около 100кв.м. от навеса бил
изграден със стени от стари панели, демонтирани от сглобяеми къщи и спорната част от 52
кв.м. също е била оградена със стари панели. Според свидетеля ответникът К. използвал
основната носеща конструкция от метални колони и на мястото на старите, изпочупени
панели , изградил стените с нови термопанели. Свидетелят не може точно да каже каква част
от съществуващата конструкция ответникът е запазил при изграждането на склада.
От разпита на свидетеля Петър Манчоров се установи, че знае за процесния склад
,тъй като в съседство притежава също складове.Свидетелят заяви, че той лично е предложил
на ответникът да изградят този склад, който преди това е бил навес, сайвант с интернитов
покрив, без стени. Свидетелят уточни, че покривът от едната страна се държи за сградата,
собственост на ответника, а от другата страна е желязна конструкция. Свидетелят допълни,
че преди това металната конструкция била по-голяма, в последствие част от нея била
премахната от предишния собственик на терена и останали около две клетки,които също е
следвало да се премахнат. Ответникът се уговорил с предишния собственик на имота да не
бърза да бута тези клетки , а да останат за ползване, за се покрият, за да може дам да се
прибира мотокара.Свидетелят уточни, че познава и предишния собственик на имота, тъй
като е купил друг имот от същия собственик. Според свидетелят Манчоров свидетелят
Димитър Славов също знаел за намеренията на ответника да изгради процесния склад в
настоящия вид и не имал възражения.Всяка сутрин Димитър Славов бил там, докато
ответникът изграждал склада и е бил в течение на всичко, което се прави, без абсолютно
никакви възражения. Според свидетеля мястото, където е построен въпросния склад не е
било циментирано, нивото на терена било по-ниско и се пълнело с вода, поради което
ответникът го повдигнал с 30 см. и го циментирал. Свидетелят Манчоров заяви, че лично
той е осигурил панелите, с които ответникът изградил стените и покрива на склада.
Свидетелят Манчоров лично е изградил ел . и В и К инсталациите в този склад., тъй като с
ответника са приятели и по устна договорка са се разбрали и Манчоров да ползва този
7
склад. Според свидетеля новопостроения от ответника склад има три собствени стени и
ползва четвърта на съседния голям склад. Първо поставили покрива на новата постройка,
след което поставили задната къса и предната дълга част и после сложили врата. От
първоначалната конструкция за запазили само металните колони,които били захванати с
бетон за терена.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, който първоначално е бил
предявен като насрещен иск по гр.д.№1392/2020г по описа на РС-П./приложено като
доказателство по настоящото дело.
Ищцовото дружество заявява собственически права по отношение н на следния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 съгласно издадена схема
№15-715801/07.08.2019г по КККР на град П., одобрени със заповед №РД-18-
97/28.10.2008гна изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота : гр.П., ул.“М. в.“№9,
който имот се намира в сграда №2, разположена в поземлени имоти с идентификатори
55155.508.696, 55155.508.697 и 55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект :
за склад с площ от 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата :
55155.508.697.2.1. Заявява правно основание за придобиването му – покупко- продажба,
обективирана в нотариален акт №165 ,том VI,рег.№10740, н.д.№1093/2019г, извършена на
30.08.2019г.
За да се уважи ревандикационния иск ищцовото дружество при условията на пълно и
главно доказване следва да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното
придобивно основание, че имотът се владее от ответника и че това владение е без правно
основание, като трите материално правни предпоставки следва да са налице кумулативно.
Между страните няма спор, че ответникът владее процесния имот, поради което този
факт не се нуждае от доказване.
Фокусът на спора пада върху това дали процесния имот така както е описан и
заснет в кадастралната карта обективно съществува, тоест дали представлява недвижим
имот по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, тоест дали постройката е прикрепена трайно към
земята и дали ищецът не собственик на тази постройка, която по своето предназначение
представлява склад.
След анализ на събраните доказателствени материали/ писмени, гласни и
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза/ се установи, че 14.10.2016г.
ответникът Г.К. е придобил собствеността чрез покупко продажба на идеални части от
поземлен имот с идентификатор 55155.508.698 по КККР на град П. и собствеността на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.698.1.2 с площ от 144.71 кв. метра
8
и с предназначение: за склад.
На 30.08.2019г. ищцовото дружество е придобило чрез покупко-продажба
собствеността върху следните самостоятелни обекти в сграда : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.508.697.2.1 по КККР на град П. с площ от 370.01 кв.м. и
предназначение за склад и спорния имот , а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.508.2.2 с площ от 52.07кв.м. с предназначение: склад. От
кредитираното от съда с пълно доверие заключение на вещото лице Б.Г. като компетентно
изготвено и обоснована, а и неоспорено от страните по делото. Въз основа на заявление вх.
№01-262140 за изменение на КККР сградата с идентификатор 55155.508.697.1/ навес/ е
заличена и е заснета сграда с идентификатор 55155.508.697.2/ склад/, състоящата се от
склад с идентификатор 55155.508.697.2.1 с площ от 370.00кв.м. и процесния склад с
идентификатор 55155.508.697.2.2 с площ от 52.07кв.м. Безспорно се установи, че процесният
склад попада в имота на ответника – поземлен имот с идентификатор 55155.508.698.
Установи се от вещото лице , че на мястж процесният обект представлява навес от метална
конструкция, изграден от 4 броя ветрикални колони, закрепени с анкерни болтове в
подземни бетонови фундаменти и две метални хоризонтални греди, свързани с метални
столици на покривната конструкция, която е покрита с покривни термопанели. Площта му е
52.07кв.м. На изток навесът е долепен до сграда с идентификатор 55155.508.698.1 с площ от
481 кв.м. с функционално предназначение складова база, а се установи, че ответникът
притежава самостоятелен обект в тази сграда, а именно СОС с идентификатор 55155.508.1.2
с площ от 144.71кв.м. Установи се както от огледа извършен от вещото лице, така също и от
гласните доказателствени средства/ показанията на свидетелите Иван Йосифов и Петър
Манчоров, които съдът кредитира като убедителни, еднопосочни, взаимодопълващи се,
непосредствени и наситени с конкретика/, че през 2016г. ответникът К. извършил изцяло за
своя сметка фактическо преустройство на металния навес като запълнил три от стените с
термопанели, а останалата четвърта стена е използвана стената на сградата с идентификатор
55155.508.698.1. Ответникът е обособил и самостоятелен вход, помещението било
електрифицирано и водоснабдено. Термопанелите за извършеното преустройство били
осигурени от свидетелят Манчоров, който свидетел лично изградил електрическата и Ви К
инсталации на процесното помещение. Това помещение според вещото лице така
преустроено представлява обособено складово с начин на обслужване от външен
самостоятелен вход от югозапад. Както за изграждане на металния склад, така и за
описаното преустройство вещото лице не е открило строителни книжа. Според вещото лице
металната конструкция, от която е изграден процесния склад може да бъде отделена в
цялост от повърхността на терена и да бъде преместена ,без да губи своята конструктивна
цялост и с възможност след преместването и да бъде използвана със същото или друго
предназначение.Конструкцията на процесния обект не е трайно прикрепена към терена и
при преместването на обекта няма да се измени субстанцията и начина на ползване на
земята.
Предвид изложеното съдът приема, че процесния обект представлява движима вещ.
9
Това е така, тъй като не е трайно прикрепен към земята и може да се отдели от него или към
друга сграда- по аргумент на противното съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от ЗС, която
дава легална дефиниция на „ недвижимите вещи“, които са: земята, растенията, сградите и
другите постройки и въобще всичко което по естествен начин или от действието на човека е
прикрепено трайно към земята или към постройката. По своите характеристики процесният
представлява „ преместваем обект“ по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ "преместваем
обект", даващ легално определение на законовото понятие“ преместваем обект“, а именно -
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да
губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен
да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
за основа за изграждане на строеж. Този извод на съда не би могъл да се промени и от
обстоятелството, че обектът е заснет в кадастралната карта и е получил идентификатор.
Съгласно т.4 от ТР №8 от 23.02.2016г по тълк.дело №8/2014г на ОСГК на ВКС с докладчици
– съдия Маргарита Соколова и съдия Теодора Грозева документирането на данни за
недвижимите имоти се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални
регистри,чиито обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба №3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е
създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност. Тази презумпция може да бъде
оборена в исковото производство по иск за собственост. В конкретния случай това стана
чрез въведеното от ответника възражение , че процесният склад в конструктивно
отношение няма четири стени ,което възражение бе и доказателствено обезпечено от
обсъдените по-горе доказателства/ гласни такива и най-вече заключението на вещото лице
по съдебно- техническата експертиза/и които мотивират съда да приеме , че спорният склад
няма статут на недвижим имот, независимо от това, че е кадастрално заснет като недвижим
имот- едноетажна сграда с определена площ и идентификатор. В действителност
процесният обект е движима вещ по своята правна характеристикаи на това основание
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като ищецът заявява претенции за
ревандикация на недвижим имот.
На следващо място процесната постройка не представлява и самостоятелен обект на
правото на собственост, тъй като за да е такъв освен , че следва да е трайно прикрепена към
10
земята, но и нейната конструкция следва да е отделена от останалите обекти чрез четири
собствени ограждащи стени , самостоятелен вход и може да функционира самостоятелно.От
данните по делото се установи,че процесната постройка заснета в кадастралната карта като
склад с идентификатор 55155.508.697.2.2 няма четири самостоятелни стени , а една от тях е
съществуваща стена на съседна постройка. Ето защо този обект няма самостоятелен
характер и, а в конструктивно отношение е свързан със съседен обект. Независимо, че е
заснет като самостоятелен в кадастралната карта, процесният обект не е годен
самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъде прехвърлен
самостоятелно и да се притежава отделно от земята или съседната сграда , с която е свързан.
При това положение сделката ,обективирана в нотариален акт №165, том VI, рег.№10740,
нот.дело№1093/2019г., на която се позовава ищеца, не е породила транслативен/ вещно
правен/ ефект , защото самостоятелна сграда не съществува и не може да бъде предмет на
договора за покупко- продажба, сключен на 30.08.2019г., тоест не може да бъде
прехвърлена от продавача „ Ресурс комерс“ООД на купувача „И. АКГ“ЕООД/ ищеца по
делото/.
Съдът счита за необходимо да развие и допълнителни съображения за
неоснователност на исковата претенция, ако не се споделят неговите изводи, че процесният
склад не е недвижим имот, респективно самостоятелен обект на правото на собственост.
Безспорно се установи, че процесният склад е бил изграден изцяло със средства на
ответника и то в собствения му имот с идентификатор 55155.508.698. като това е станало
минимум две години преди изповядане на сделката, от която ищецът черпи
ревандикационната си претенция.Установи се както от заключението на вещото лице Б.Г.,
така и от показанията на свидетелите Иван Йосифов и Петър Манчовор, че първоначално
съоръжението е било навес изграден от метални колони с метални столици, с покрив от
стари интернитови плоскости и без стени и с по-голяма площ около 100кв.м. като
металният навес е попадал изцяло имот с идентификатор 55155.508.698, собственост на
свидетеля Иван Йосифов – праводател на ответника.Установи се, че ответникът,
използвайки конструкцията от метални колони, на мястото на старите изпочупени
интернитови термопанели , изградил стени от нови панели и сложил врата и обособил
складово помещение с площ от 52 кв.м. като финансирал и изграждането на ел. и В и К
инсталация в този обект.
Предвид изложеното съдът приема, че ищцовото дружество не установи първият
елемент от фактическия състав на ревандикационната си претенция , а именно че е
собственик на процесния склад, летигимирайки се деривативното основание, обективирано
в посочения по-горе нотариален акт. При недоказаност на първата предпоставка на иска по
чл.108 от ЗС е безпредметно да се обсъждат останалите две.
Ето защо предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
11
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 800лв. разноски по делото съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното Пазарджишкия районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град П., ул.“Есперанто“№5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г. КР. П.
срещу Г. СП. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. К.“№16, ет.2, ап.5 иск с правно
основание чл.108 от ЗС за приемане за установено ,че „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ***** е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.508.697.2.2 съгласно издадена схема №15-715801/07.08.2019г по КККР на град П.,
одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008гна изпълнителния директор на АКГГ с адрес
на имота : гр.П., ул.“М. в.“№9, който имот се намира в сграда №2, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697 и 55155.508.698, с предназначение на
самостоятелния обект : за склад с площ от 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата : 55155.508.697.2.1. и за осъждане на Г. СП. К. с ЕГН ********** да му предаде
владението върху този имот.
ОСЪЖДА „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град
П., ул.“Есперанто“№5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г. КР. П. да заплати на Г.
СП. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. К.“№16, ет.2, ап.5 сумата от 800лв. разноски по
делото.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд –П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12