О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2437 по описа за 2017
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 12021/17.04.2019 г., подадена от Е.Н.Г., чрез
адв. А.П., в която е обективирано искане за изменение в частта
за разноските на Неприсъствено решение № 482/15.04.2019 г. по настоящото дело.
Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Н.Д.Г. не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по по повод предявен oт Е.Н.Г. против Н.Д.Г. иск с правно основание
чл.108 от ЗС за приемане за установено
по отношение на ответника, че
ищецът е носител на учредено с нот.акт
№ 183/2016г. пожизнено право
на ползване по отношение на
¾ ид.части от недвижим имот – апартамент № 5 с ид.10135.1504.53.2.7 по
Кадастралната карта на
гр.Варна, находящ се в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ № 20, ет.4 с площ от 85,40 кв.м.,
ведно с прилежащо избено помещение, както и 10,71% ид.части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена и за осъждане на
ответника да предаде владението на ¾ ид. части от процесния
недвижим имот.
С Неприсъствено решение № 482/15.04.2019
г. е прието за установено
по отношение на Н.Д.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***»Вл.Варненчик» № 20, ет.4,
ап.5, че Е.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: *** е носител
на ограничено вещно право на ползване по отношение на ¾ ид.части от недвижим
имот – апартамент № 5 с
ид.10135.1504.53.2.7 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ № 20, ет.4 с площ от 85,40 кв.м.,
ведно с прилежащо избено помещение, както и 10,71% ид.части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата с ид.10135.1504.53.2 по Кадастралната карта на гр.Варна, учредено с нот.акт № 183, том 2, рег.№ 4255, дело №
280/2016г. и Н.Д.Г. е осъден да предаде на Е.Н.Г., владението на
¾ ид.части от недвижим имот – апартамент № 5 с
ид.10135.1504.53.2.7 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ № 20, ет.4 с площ от 85,40 кв.м.,
ведно с прилежащо избено помещение, както и 10,71% ид.части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата с ид.10135.1504.53.2 по Кадастралната карта на гр.Варна, на основание чл.108 от ЗС. С решението Н.Д.Г. е осъден да заплати на Е.Н.Г., сумата от 45,00
лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв в полза на
процесуалния представител на ищеца е направено своевременно от него, чрез адв. П.,
с подадена молба вх. № 3938/06.02.2018г., към която е приложен договор за правна защита и
съдействие №22/06.02.2018 г., от който се установява, че адвокат А.П. е осъществила безплатна правна помощ на ищцата, на основание член 38
от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на член 38 от Закона за адвокатурата при оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38 от ЗАдв. в исково
производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания
по чл.78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размер
се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е
ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил
правната помощ.
По изложените съображения молбата на от Е.Н.Г., чрез адв.А.П.,
за изменение на Неприсъствено решение № 482/15.04.2019г. в частта за разноските
е основателна. Неприсъственото решение следва да се допълни като бъдат
присъдени разноски в размер на 2 666,22 лева в полза адвокат А.П., на основание
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението
по чл.248 от ГПК не подлежи на обжалване, поради това, че не подлежи на
обжалване и самото решение. В този смисъл Определение № 705/16.12.2009г. по
ч.гр.д.№ 644/2009г. на ВКС, I, г.о.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА постановеното на 15.04.2019г. неприсъствено решение № 482 по гр. дело № 2437/2017г. по описа на ВОС, 10-ти състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ
КАТО:
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН ********** с адрес: ***»Вл.Варненчик» № 20,
ет.4, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на А.П. ***,
с адрес на кантората гр. Варна,
ул. „Велико Христов“ №15,
ет.1, ап. 22 сумата
от
2666,22 (две хиляди шестстотин шестдесет и шест и 0,22) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, вр.
чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр.чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3
от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: