№ 1085
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430101732 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от *** чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен
адрес: ***, в качеството си на адвокатски пълномощник на *** ЕООД против
*** Й. Д., ЕГН **********, Адрес: ***, в която се твърди следното :
вземането се претендира след издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответницата и указания на съда за предявяване на иск на
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът обосновава претенцията си срещу ответната страна със
следното : налице е сключен договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Мобилният оператор с
1
търговска марка *** ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
*** ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.
(изм. 26.09.2009г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.
Между кредитора „***” ЕАД, ЕИК: *** и *** Й. Д., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *** от дата 13.07.2017г. за ползване на далекосъобщителна
услуга за мобилен номер *** с избран тарифен план Smart L+ с месечна
абонаментна такса 26.99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца,
съответно до 13.07.2019г.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер *** от дата 13.07.2017г„ между
ответника *** Й. Д.. ЕГН ********** и *** ЕАД. ЕИК: *** са издадени
фактури № ***/22.08.2017 г.. ***/22.09.2017г.. ***/23.10.2017 г.. за периода от
2
22.07.2017 г. до 22.10.2017 г. на стойност 69.28 лв„ от които ищецът има
правенинтерес да претендира незаплатения остатък на стойност 54.28 лв.
(петдесет и четири лв. и 28 ст.), а именно:
- Фактура №***/22.08.2017г. за отчетения период на потребление
22.07.2017 - 21.08.2017 с начислена за периода сума за месечни абонаменти в
размер на 26.99 лв. /с ДДС/, от които: 22.49 лв. за Месечен абонамент
Smart L+;4.50 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 08.09.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №***/22.09.2017 г. за отчетения период на потребление
22.08.2017 - 21.09.2017 с начислена за периода сума за месечни абонаменти в
размер на 26.99 лв. /е ДДС/, от които: 22.49 лв. за Месечен абонамент
Smart L+;4.50 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 09.10.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №***/23.10.2017 г. за отчетения период на потребление
22.09.2017 - 21.10.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти
в размер на 2.30 лв. /с ДДС/, от които:1.92 лв. за Месечен абонамент Smart
L+;0.38 лв. ДДС ставка 20%;0.54 лв. за Други услуги
Дължимата сума е платима в срок 08.11.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани
за три последователни отчетни месеца - за месец 08/2017г„ 09/2017г. и за
месец 10/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползваните услуги.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната *** Й. Д., ЕГН **********.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
3
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 24.10.2017г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „***“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите
условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; “. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер
и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
4
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно
- цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3.
ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в
Ценовата листа на *** и ползвани през предходния месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се
издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната
чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му дата, която
не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или
чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “
В конкретният случай ответникът *** Й. Д., ЕГН ********** е
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилни/телефонни номера *** и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
5
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го
брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.В
конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че
същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на
изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони.В чл. 1.6 от първия договор за
цесия, сключен между *** ЕАД и „***” ООД, е дадена легална дефиниция на
понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация
за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
” В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се излага
следното : съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г.,
6
считано от подписването му, *** ЕООД има качеството освен на цесионер и
на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор ***-
Облигационно право изд. ***, както и професор ***, които приемат,че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на
длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не
накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „***“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4
от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М 3/16.04.2014г. по пид. № 1711/2013г., II
т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по пид. № 2352/2013г., II т.о. на
ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе
си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава
невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е
извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата
молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът - „***“ ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите
за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
7
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че *** Й. Д., ЕГН
********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „***“ ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва
формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи
да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Длъжникът би могъл да противопоставя възражение,
че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди,
че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
В подкрепа на наведените доводи се посочва съдебна практика.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника *** Й. Д., ЕГН **********, че към
нея съществува изискуемо вземане на ищеца *** ЕООД, ЕИК ***, в размер на
54.28 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер *** от
дата 13.07.2017 г., сключени между ответника и *** ЕАД, и мораторна лихва
за забава в размер 16.18 лв. за периода от 08.11.2017 г. до 13.10.2020 г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна , чрез
назначения особен представител адвокат К.Д. от ПлАК, която изцяло оспорва
иска и твърди следното :
Ищецът не е удостоверил активната си материалноправна
легитимация въз основа на сочени в исковата молба два договора за цесия от
16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г . - не са представени извлечения от
Приложение 1 към всеки от двата договора за цесия, от които да е видно, че в
съдържанието на съответния договор е включено и процесното вземане.
8
Приложеното към исковата молба потвърждение към договор за с цесия от
18.10. 2018 г.- без дата и без данни кой е положил подпис „ За и от името на
„***“ представлява изявление от неизвестен автор-частен документ, който не
притежава необходимата доказателствена сила. След като не е доказано
настъпване на частно правоприемство по първия договор за цесия, няма
основание да се приеме,че такова е настъпило само въз основава втория
договор за цесия. Впрочем, не е налице редовно извлечение от Приложение 1
и към договор за цесия от 01.10.2019 г., тъй като в представеното извлечение
се сочи, че е издадено в изпълнение на чл. 6,ал.5 от договор за цесия от
01.10.2019 г. В приложения към исковата молба договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от 01.10.2019г. в чл. 6 не се съдържа алинея 5.
Поддържа становище, че извършените две цесии не са породили
действие по отношение на доверителката ми, тъй като не са й съобщени от
цедента съобразно чл. 99,ал.З ЗЗД. Липсват доказателства приложеното по
делото уведомление за цесия да е връчено на ответницата. След като
длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира
на цесионера- такова задължение би възникнало едва след получаване на
съобщение от предишния кредитор.
Неоснователно е твърдението, че приложеното към исковата молба
уведомление за двете цесии съставлява редовно уведомление към длъжника
поради следното: липсват данни дали вземането е включено към всеки от
двата договора за цесия и за валидно уведомяване на ответницата от
предишния кредитор. Осъществява правна помощ на ответницата-
процесуално представителство по гр. д. № 1732/2021 г. на PC Плевен въз
основа на акт на съда като особен представител, а не на база упълномощаване
от ответницата, като заявява, че нямам никаква връзка с клиента. Няма
правомощие да приема изявления по материални правоотношения по
договори със страна ответницата.
Прави възражение за давност - сам ищецът сочи, че задължението е
формирано от неплащане на месечни абонаментни такси, т.е. задълженията са
за периодични плащания, поради което е приложима кратката 3-годишна
давност по чл. 111 ЗЗД. Заявлението за иницииране на заповедно
производство е подадено на 02.11.2020 г., поради което задълженията преди
02.11.2017 г., каквито са процесиите, са погасени по давност.
9
По искането за разноски прави възражение за прекомерност.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В о.с.з. ответната страна се представлява от особения представител
адв.К.Д., която поддържа изложеното в отговора и прави исккане за
отхвърляне ан исковата молба.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, като предявен в 1-месечния срок,
предвид характера на производството, а по същегство - основателен и
доказан.
В хода на делото акцесорният иск на основание чл.86 от ЗЗД не се
поддържа и по отношение същия производството по делото е
прекратено.
От приобщеното по делото ч.гр.д. №5731/2020г. по описа на ПлРС се
установява, че искът е предявени след успешно проведено заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК за процесното вземане и в
законоустановения срок от връчване на указанията на заповедния съд.
Вземането, предмет на настоящото дело е предмет и на заповедното
производство.
Между страните не е налице спор и се установява от представения
препис на Договор от 13.07.2017г., сключен между *** АД, в качеството на
доставчик и ответницата А.Д., в качеството на абонат, че по силата на това
писмено съглашение абонатът добавил за ползване мобилен номер *********,
по избран тарифен план Smart L +, с месечна абонаментна такса в размер на
26,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Ответницата е приела приложимите
Общи условия, заявявайки го с изрична декларация. Установява се от
приложените преписи на фактури № ***/22.08.2017г., ***/22.09.2017г.,
№***/23.10.2017 г., че за периода от 22.07.2017 г. до 22.10.2017 г.
ответницата е ползвала предоставени по процесния договор от „***“ АД
10
далекосъобщителни услуги на обща стойност 69,28лв. Видно е от
приложените Общи условия, за които абонатът е декларирал, че приема, че в
чл.29 е регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15
дни от издаване на съответната фактура, като *** определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено
е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред *** следва
да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата.
Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.
Не се твърди от ответницата, респ. липсват представени
доказателства, да е извършенто плащане на начислените суми или
оспорването им в посочения в чл.41 от ОУ срок.
От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между *** ЕАД, в качеството на цедент и „***” ООД, в
качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.,
сключен между „***” ООД, в качеството на цедент и *** ЕООД, в качеството
на цесионер и извлечение от Приложение №1 към втория договор се
установява, че вземанията на *** ЕАД, произтичащи от сключения с
ответника договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени
първоначално в полза на „***”, а след това в полза на ищеца.
От представения препис на пълномощно, изходящо от *** ЕАД,
чрез представляващия го изпълнителен директор се установява, че
дружеството е упълномощило „***” да уведоми по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД
от името на цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени по силата
на сключения договор за цесия от 16.10.2018г.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на
цесиите на длъжника по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но е приложено
уведомление до ответницата за извършените цесии, изходящо от цедента по
договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от цедента по договора от
01.10.2019г., което е връчено като приложение към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
11
По делото се установява по несъмнен начин валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника, в качеството на абонат и
*** АД по сключени между тях договор за далекосъобщителни услуги от
13.07.2017г.
Установява се също така, че за процесния период от време е била
начислена уговорената стойност на предоставените по процесното
съглашение далекосъобщителни услуги общо за целия период в размер на
69,28лв. Тези начисления са били извършени в срока на действие на договора,
съобразно избрания от абоната план за съответните услуги.
Ответната страна не представя доказателства за извършени
плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж, както и не излага
такива твърдения.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в
уговорените размери, като не се установява ответницата да е възразила пред
доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на
задължението за предоставянето им. Не е оспорила и в срока по чл.41 от ОУ
фактурираните суми пред ***.
Поради това съдът приема, че услугите са били предоставени през
процесния период от време, според уговореното и плащане е дължимо в
размера на регламентираните в правоотношението между страните по
процесното съглашение суми.
От обсъдените договори за цесия се установява, че вземанията,
произтичащи от процесните договори са били прехвърлени на 16.10.2018г. от
страна на *** ЕАД в полза на „***” ООД, а последното ги е прехвърлило на
ищеца *** ЕООД на 01.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
12
целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установява от доказателствата по делото, че „***” ООД е
изготвило уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени
по-горе договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от
16.10.2018, съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството на
цедент по договора от 01.10.2019г. Не се установи уведомлението да е
достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Въпреки това обаче уведомителното писмо е връчено на ответника в хода на
настоящото производство и този факт следва да бъде съобразен в
съответствие с нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.
С оглед горното, съдът намира, че следва да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №5731/2020г. по описа на
ПлРС.
Наведените доводи от особения представител на ответната страна за
изтекла давност не се приемат за състоятелни от съда, т.к. възраженията в
тази връзка на пълномощника на ищеца, свързани с приложението на
разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положентие, са основателни. В случая давност не е текла през
периода от 13.03.2020год. до 14.06.2020год., поради което претенцията на
ищеца, заявена с депозиране на заявление по реда на чмл.410 от ГПК не е
погасена по давност.
По отношение разноските по делото : направеното възражение за
прекомерност на разноските не е основателно. В полза на ищеца следва да
се присъдят разноски за исковото производство в общ размер 505лв., а за
заповедното производство – разноски в общ размер 205лв.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, че *** Й. Д., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана по
делото от особен представител – адв.К.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ на *** ЕООД,
ЕИК ***, със съдебен адрес: адв. В.Г., САК, ***, сумата 54,28лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договори, заведени под клиентски номер *** от дата 13.07.2017 г.,
сключен между ответника и *** ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление в заповедното
производство - 02.11.2020год., за която сума е издадена заповед за
изпълненние по ч.гр.д.№5731/2020год. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** Й. Д., ЕГН
**********, Адрес: ***, представлявана по делото от особен представител –
адв.К.Д. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:
адв. В.Г., САК, ***, разноски по делото за исковото производство – 505лв. и
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 5731/2020год. – 205лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14