Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна,………………………2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично
заседание на тридесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа
докладваното от съдията административно дело №1095/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, вр. с 10 ал.6 от Закона за
семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по
жалба на Е.Х.Я. ЕГН ********** против
Заповед № 0301-РД01—0143/20.05.2020 г. издадена от директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, с която е изменена Заповед №
0301-РД01-0022/21.01.2020 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, като е
отказано изплащане на месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД на Е.Х.Я. за детето С.И.И.
за периода 01.03.2015 г. до 01.07.2018 г. и е
прието, че е налице произнасяне, относно месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД за
периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г.
Жалбоподателят Я.
сочи, че след оспорване по административен и съдебен ред на издадени решения на
ТЕЛК и НЕЛК е определена 80% загубена работоспособност и дата на инвалидизиране
– 11.10.2005 г. относно дъщеря й – С.И.И.. Възстановено е правото й на месечна
помощ по чл.8д от ЗСПД във вида, в който е съществувало към 01.03.2015 г.,
поради което счита, че ДСП - Варна следва да изплати дължимата помощ. Отправено
е искане за отмяна на оспорената заповед и определяне на помощ от 01.03.2015 г.
Претендира за присъждане на сторени разноски в производството по делото. В
съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Изтъква, че през периода 2015 г. – 2018 г. няма подадено заявление, тъй като
експертното решение е било в процес на оспорване.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че оспореното решение е
съобразено с изискванията на закона, с оглед подадено заявление през м.07.2019
г. При старата норма на закона е имало възможност за три години назад да се
претендира за тази помощ, но при сега действащите правила това не е възможно.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
Удостоверение за раждане Серия КМР № 43161/13.06.2005 г. Е.Х.Я. е майка на С.И.И.
ЕГН **********.
С Решение №
01056 от заседание 036 от 10.03.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на С.И.И.
са определени 50% инвалидност, с дата на инвалидност от 11.10.2005 г., като
срока на определената намалена работоспособност е 01.03.2015 г.
С Решение №
01578 от заседание 043 от 23.03.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на С.И.И.
са определени 30% инвалидност, с дата на инвалидност от 11.10.2005 г., като
срока на определената намалена работоспособност е до 01.03.2016 г.
С Решение № 0628
от заседание 135 от 08.10.2015 г. на НЕЛК решението на ТЕЛК № 01578/2015 г. е
отменено и върнато за ново произнасяне от ТЕЛК.
С Решение №
01075 от заседание 036 от 07.03.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на С.И.И.
са определени 34% инвалидност, с дата на инвалидност от 11.10.2005 г., като
срока на определената намалена работоспособност е до 01.03.2019 г.
С Решение № 2370
от заседание 107 от 15.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на С.И.И. са
определени 21% инвалидност, с дата на инвалидност от 11.10.2005 г., като срока
на определената намалена работоспособност е 01.06.2021 г. Експертното решение е
обжалвано пред НЕЛК.
С Решение № 0861 от заседание 109 от
10.09.2018 г. на НЕЛК на С.И.И. са определени 21% инвалидност, с дата на
инвалидност от 11.10.2005 г., като срока на определената намалена
работоспособност е до 01.06.2019 г. Решението на НЕЛК е обжалвано, като е
образувано адм. д. № 2896/2018 г. по описа на Адм. съд – Варна. С решение №
200/08.02.2018 г. по адм. д. № 2896/2018 г. по описа на Адм. съд – Варна, решение
№ 0861/2018 г. на НЕЛК е отменено и преписката е върната за ново произнасяне на
ТЕЛК.
С Решение № 2048
от заседание 111 от 27.06.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на С.И.И.
са определени 80% инвалидност, с дата на инвалидност от 21.12.2018 г., като
срока на определената намалена работоспособност е до 01.06.2021 г.
На 30.07.2019 г.
Е.Х.Я. /майка на С.И.И./ е депозирала заявление-декларация за отпускане на
месечни помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, като
към заявлението е приложила и решение №2048/27.06.2019 г. на ТЕЛК.
Със Заповед № ЗСПД/Д-В/13376/07.08.2019
г. на Е. Я. е отпусната месечна помощ за едно дете в размер на 180
лв. за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г. и в размер на 450 лв. от 01.07.2019
г. до 30.06.2021 г.
С Решение № 2664
от заседание 140 от 03.09.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на С.И.И. са
определени 80% инвалидност, с дата на инвалидност от 11.10.2005 г., като срокът
на определената намалена работоспособност е до 01.06.2021 г.
Със Заповед №
0301-РД01-0312/27.09.2019 г. на директора на ДСП – Варна е изменена
заповед от 07.08.2019 г., като е променена началната дата на отпускане на
помощта от 01.12.2018 г. на 01.07.2018 г. Срещу заповедта е депозирана жалба от
Е. Я., по която е образувано адм. д. № 2903/2019 г. по описа на Адм. съд –
Варна. С Решение №23/09.01.2020 г. по адм. д. № 2903/2019 г. по
описа на Адм. съд – Варна е отменена Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна и
преписката е върната за ново произнасяне по молба с вх. №
0301-94Е-00-3199/25.09.2019 г.
Със заявление
вх. № 0301-94Е-00-3199/25.09.2019 г. Я., като законен представител на С.И. е
направила искане да бъде издадена заповед за изплащане на месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане за периода от 01.03.2015 г. до 01.12.2018
г., съобразно постановено решение № 200/2019 г. на Адм. съд – Варна, по адм. д.
№ 2896/2018 г., с което на С.И. е определена 80% загуба на работоспособност.
Към молбата са приложени и горепосочените решения на ТЕЛК и НЕЛК.
Със Заповед № 0301-РД01—0022/21.01.2020
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изменена Заповед
№ ЗСПД/Д-В/13376/07.08.2019 г., с която е отпусната месечна помощ по чл. 8д от
ЗСПД за детето С.И. на Е.Я., по отношение на началната дата на отпускане на
помощта, като вместо 01.12.2018 г. да се счита 01.07.2018 г., като е наредено с
оглед началната дата на отпускане на помощта, а именно 01.07.2018 г. на Я. да
се изплати месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД, в общ размер на 900 лв., като
размера на помощта за периода от 01.07.2018 г. до 30.11.2018 г. е 50 на сто от
пълния размер на месечната помощ, определен по реда на чл. 8д ал.3 за
съответната година, след приспадане на получената за този период месечна помощ
по чл. 7 ал.1 от ЗСПД в размер на 225 лв. Заповедта е оспорена. С Решение №
487/21.04.2020 г. по адм. д. № 398/2020 г. на Адм. съд – Варна е отменена
посочената заповед и преписката е върната на директор на ДСП – Варна за ново
произнасяне относно началната дата на помощ на детето С.И.И. по молба с вх. №
0301-94Е-00-3199/25.09.2019 г.
Издадена е Заповед № 0301-РД01-0143/20.05.2020 г. от директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която е изменена Заповед №
0301-РД01-0022/21.01.2020 г. съобразно указанията на Административен съд –
Варна дадени с Решение № 487/21.04.2020 по адм. д. № 398/2020 г. по описа на
Адм. съд – Варна, отказано е изплащане на месечна помощ по чл.8д от ЗСПД на Е.Х.Я.
за детето С.И.И. за периода 01.03.2015 г. до 01.07.2018 г. и е прието, че е
налице произнасяне, относно месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД за периода от
01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. Месечната помощ за минал период е отпусната.
Изплащането на същата продължава, съобразно определеното в ЕР на ТЕЛК.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена на 22.05.2020 г., жалбата е подадена на 29.05.2020 г. в срока
по чл. 149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 10, ал.4 от ЗСПД - Семейните помощи за деца
се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице. Оспорената заповед е издадена
от компетентен орган – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Административният
акт е мотивиран съобразно чл.10, ал.5 от ЗСПД и е със съдържание, отговарящо на
изискванията на чл. 59, ал.2, т.1 – 8 от АПК. Установеното води до извод, че
процесната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила.
Няма спор между страните, че С.И.И. е дете с трайно увреждане,
не е навършила 18 години, живее постоянно в страната, не е настанена за
отглеждане извън семейството и за периода 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. се
дължи месечната помощ. В този смисъл е изявлението на директор на ДСП – Варна,
който е посочил в заповедта: „налице произнасяне относно помощ по чл. 8д от
ЗСПД за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. Месечната помощ за минал
период е отпусната. Изплащането на същата продължава, съобразно определеното в
ЕР на ТЕЛК“.
Спорът между страните е относно началната дата, от която
следва да се предостави месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 8д, ал.1
от ЗСПД. Жалбоподателят претендира, че от 11.10.2005 г. – началната дата на
инвалидизиране 80% се дължи помощта и в случая до 01.03.2015 г. е заплащана
такава, поради което следва от 01.03.2015 г. да продължи заплащането.
Съгласно чл. 8д, ал.8 от ЗСПД - Месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца,
през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на
ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на
заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на
решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на
заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на
ал. 3 за съответната година.
Посочената норма определя, че подаването на
заявление – декларация е релевантния момент, от който се определя началния
момент на помощта. Не е въведена законоустановена възможност да се предостави
помощ от датата, на която е издадено ЕР на ТЕЛК; от датата, която е приета за
начална на срока за инвалидизиране или датата на настъпване на инвалидността.
Заявление – декларация рег. № ЗСПП/Д-В/13376/30.07.2019 г. до директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна от Е.Я. е от значение за определяне
началната дата, от която следва да се предостави помощта. В случая то е
подадено на 30.07.2019 г. В съответствие с чл. 8д, ал.8 от ЗСПД от ответника е
определено помощта да се изплати от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. Крайната
дата 30.06.2021 г. също е законосъобразно определена, тъй като срокът на
определения процент трайно намалена работоспособност съгласно ЕР на ТЕЛК №
2048/27.06.2019 г. е до 01.06.2021 г.
Въпреки даденото указание на жалбоподателя, тя не е
представила доказателства за подадено заявление преди 30.07.2019 г. В жалбата
сочи, че преди ЕР на ТЕЛК е получавала помощ, поради което помощта следва да е
от 01.03.2015 г. Видно от ЕР на ТЕЛК № 1056/10.03.2014 г. срокът на определения
процент трайно намалена работоспособност е до 01.03.2015 г. Законодателят не въвежда възможност
изплащането на помощта по чл. 8д, ал.1 от ЗСПД да се предостави, считано от
изтичане на срока на определената неработоспособност с предходното ЕР на ТЕЛК,
т.е. от 01.03.2015 г. Както беше отбелязано чл. 8д, ал.8 от ЗСПД изрично регламентира
началния срок за отпускане на месечната помощ и това е подаване на заявление – декларация. Ответникът
при спазване на материалния закон е издал оспорената заповед.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за
присъждане на сторени разноски – държавна такса е неоснователно по арг. на
противното на чл. 143, ал.1 от АПК, поради което се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК, вр. чл. 10, ал.6 от
ЗСПД съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е.Х.Я. ЕГН **********
против Заповед № 0301-РД01—0143/20.05.2020 г. издадена от директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: