РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 1919
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
оглед разпоредбата на § 2, ал. 1 от ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) се прилагат
правилата на ГПК от
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Д.Д., „Д и М Д. К.-Х.“ ЕООД, Д и М Д. К.АД и ЕТ „С.М.- М.Д.“ против В.А.Л., с която са предявени искове с
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. С Определение
от 14.05.2010 г. производството по делото е прекратено по отношение на ищеца Д и М Д. К.АД.
Ищците твърдят, че на 25.09.2007 г. В.А.Л.
в качеството й на частен съдебен изпълнител си позволила да говори лъжи,
клевети и да му припише престъпление, изказвайки тези неща пред трети лица,
нейни клиенти, взискатели по нейни изпълнителни дела
и техни адвокати. Пред тях било заявено, че „М.Д. е мошеник и измамник“, „М.Д.
живее заедно с М.Г.и я пребива от бой“, „М.Г.била уволнена като съдия“.
Изказванията били направени пред Е.Г.и адвоката му К.Я.. Твърди, че тези твърдения станали повод Е.Б.Г.,
който бил взискател по изпълнително дело № 0041/2007
г. да го прехвърли при ЧСИ М.Г.. Свидетелите споделили казаното от ответницата
в кантората на М.Г., където ищецът М.Д. бил управляващ организатор и негови
фирми извършвали дейност към ЧСИ М.Г.. Поддържа, че с казаното от ответницата
пред много хора представлява обида, клевета и приписване на престъпление, от
което за ищците настъпили вреди. В резултат на твърденията на ответницата
намалели клиентите в кантората на ЧСИ М.Г., поради което и това се отразило на
приходите на ищцовите дружества с около 20 – 30 %.
Дали отражение и върху доброто име на ищеца М.Д. в обществото. Молят
ответницата да бъде осъдена да заплати на М.Д. сумата от 21500 лева,
представляваща част от сумата от 150000 лева, неимуществени вреди за обида,
21500 лева, представляваща част от сумата от 150000 лева, неимуществени вреди
за клевета и приписване на престъпление, да заплати на ЕТ „С.М.- М.Д.“ сумата от 21500 лева,
представляващи част от сумата от 50000 лева имуществени вреди, да заплати на „Д
и М Д. К.-Х.“ ЕООД сумата от 21500 лева, представляващи част от сумата от 50000
лева имуществени вреди.
Ответника В.А.Л. чрез процесуалния
си представител заявява, че оспорва предявените искове. Моли те да бъдат
отхвърлени като претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие
или бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца, както и
причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване противоправното деяние на
ответника, вредите, както и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата
на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като
тази презумпция променя доказателствената тежест и
задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е
възложено на ответника.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени
в чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) задължение на ищеца е било да установи при
условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с настъпване на
твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка между
твърдяното действие или бездействие на ответника. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства не се установява, че на посочената в исковата молба дата
ответницата В.А.Л. е извършила противоправно деяние,
от което да са настъпили твърдените в исковата молба вреди. Не се установява
също така за ищците - ЕТ „С.М.- М.Д.“ и „Д и М Д. К.-Х.“ ЕООД да са настъпили твърдените
имуществени вреди.
Предвид
на изложеното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 500 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Д.Д., ЕГН-**********,***
против В.А.Л.,*** иск с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата
от 21500 (двадесет и една хиляди и петстотин) лева, представляващи част от
сумата от 150 000 лева -неимуществени вреди, причинени на 25.09.2007 г. с
израза „М.Д. е мошеник и измамник“ – обида и за заплащане на сумата от 21500
(двадесет и една хиляди и петстотин) лева, представляващи част от сумата от 100
000 лева -неимуществени вреди, причинени на 25.09.2007 г. с израза „М.Д. живее
заедно с М.Г.и постоянно я бие и пребива от бой“ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ
„С.М.- М.Д.“, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** против В.А.Л.,*** иск с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата
от 21500 (двадесет и една хиляди и петстотин) лева, представляващи част от
сумата от 50 000 лева -имуществени вреди (пропуснати ползи), причинени на
25.09.2007 г. с израза „М.Д. е мошеник и измамник“ и с израза „М.Д. живее
заедно с М.Г.и постоянно я бие и пребива от бой“ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д И М Д. К.-Х.“
ЕООД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** против В.А.Л.,***
иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата от 21500 (двадесет и една хиляди и петстотин) лева,
представляващи част от сумата от 50 000 лева -имуществени вреди (пропуснати
ползи), причинени на 25.09.2007 г. с израза „М.Д. е мошеник и измамник“ и с
израза „М.Д. живее заедно с М.Г.и постоянно я бие и пребива от бой“ като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
64, ал. 2 от ГПК (отм.) М.Д.Д., ЕГН-**********,***, ЕТ „С.М.- М.Д.“, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** „Д И М Д. К.-Х.“ ЕООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на
управление *** да заплатят на В.А.Л.,***
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: