Решение по дело №817/2013 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 268                                      19.05.2015 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На тринадесети май                                                                                      2015 година

В публично заседание в следния състав:        

                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 817 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Производството е образувано по искова молба на В.Г.А. срещу „****” ЕООД. Ищцата твърди, че е работила при ответното предприятие по трудов договор № 4/24.02.2012 г. на длъжност „продавач-консултант” с място на работа магазин за промишлени стоки в гр. Раднево, ул. „****” № 2, при месечно трудово възнаграждение в размер на 200 лв. при 4-часов работен ден. Твърди, че за периода от 01.03.2012 г. до 12.12.2013 г. не получила полагащото й се трудово възнаграждение. Твърди, че не е ползвала полагащите й се 20 работни дни платен годишен отпуск. Твърди, че на 13.12.2013 г. пратила уведомление до работодателя, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратява трудовия си договор поради неплащане на трудовото възнаграждение. Поради това иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 4200 лв. неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2012 г. до 12.12.2013 г., сумата от 500 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 и 2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не взема становище по исковата молба, не прави възражения, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически изводи:

От представения по делото трудов договор № 4 от 24.02.2012 г. е видно, че между страните по делото е сключен безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „продавач-консултант” при 4-часов работен ден срещу възнаграждение в размер на 200 лв. месечно, считано от 27.02.2012 г. Уговорено е работникът да има право на 20 работни дни платен годишен отпуск през всяка календарна година.

По делото е представено уведомление от 13.12.2013 г. до работодателя, с което ищцата го уведомява, че прекратява трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на трудовите възнаграждения, считано от 13.12.2013 г.

По делото е прието заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно изготвено, от което се установява, че дължимите от ответника на ищцата брутни трудови възнаграждения за периода от 01.03.2012 г. до 12.12.2013 г. възлизат в размер на 4200 лв. От експертизата е видно, че ищцата не е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното през годината време, който е в размер на 36 дни за 2012 г. и 2013 г., като обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза в размер на брутна сума от 327,24 лв.

По делото е постъпило писмо от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора, видно от което работодателят не се е явил в ДИТ за проверка и са му съставени АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В случая се установи, че ищцата е работила на трудов договор при ответника, който й дължи месечно възнаграждение в размер на 200 лв. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Ответникът не установява ищцата да е била недобросъвестна при изпълнение на трудовите си задължения, поради което съдът приема, че ищцата е полагала труд в периода на действие на трудовия договор, за което работодателят й дължи съответното трудово възнаграждение съгласно чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно заключението на ССчЕ същото е в брутен размер на 4200 лв. за периода от 01.03.2012 г. до 12.12.2013 г. Тъй като работодателят не установи да е заплатил на ищцата дължимото й се трудово възнаграждение, то следва да се уважат исковете за трудови възнаграждения така, както са предявени.

Установи се, че ищцата е имала право на 20 работни дни платен годишен отпуск всяка календарна година. Не се установи ищцата да е ползвала платения си годишен отпуск, поради което ответникът й дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно заключението на ССчЕ на ищцата се полагат 36 работни дни платен годишен отпуск за 2012 г. и 2013 г., като брутният размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е 327,24 лв. Следва да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 КТ до сумата от 327,24 лв. и да се отхвърли до претендираната сума от 500 лв.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-Раднево в размер на 218 лева, както и сумата от 128 лв., представляваща изплатено възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „****” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. ****, Ж.К. *****”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя М.Л.М., да заплати на В.Г.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 4200 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения както следва: за месец март 2012 г. – 200 лв., месец април 2012 г. – 200 лв., месец май 2012 г. – 200 лв., месец юни 2012 г. – 200 лв., месец юли 2012 г. – 200 лв., месец август 2012 г. – 200 лв., месец септември 2012 г. – 200 лв., месец октомври 2012 г. – 200 лв., месец ноември 2012 г. – 200 лв., месец декември 2012 г. – 200 лв., месец януари 2013 г. – 200 лв., месец февруари 2013 г. – 200 лв., месец март 2013 г. – 200 лв., месец април 2013 г. – 200 лв., месец май 2013 г. – 200 лв., месец юни 2013 г. – 200 лв., месец юли 2013 г. – 200 лв., месец август 2013 г. – 200 лв., месец септември 2013 г. – 200 лв., месец октомври 2013 г. – 200 лв., месец ноември 2013 г. – 200 лв.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 327,24 лв., представляваща брутен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 36 дни за 2012 г. и 2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.12.2013 г. до окончателното им погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата от 327,24 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.

 

ОСЪЖДА „****” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. ****, Ж.К. „****”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя М.Л.М., да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за производството в размер на 218 лева (двеста и осемнадесет лева), както и сумата от 128 лв. (сто двадесет и осем лева), представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: