№ 4372
гр. С., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110161008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Х. К., чрез адв. Б., срещу „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с която са предявени следните
искове:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит тип
„Кеш на ден“ № ********* от 10.01.2022 г., сключен между В. Х. К. и „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, поради противоречие на закона;
- в условията на евентуланост иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“
№ ********* от 10.01.2022 г., сключен между В. Х. К. и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД,
поради накърняване на добрите нрави, евентуално противоречие на закона, евентуално
заобикаляне на закона;
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване
за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 10.01.2022 г., сключен между
В. Х. К. и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, поради накърняване на добрите нрави,
евентуално заобикаляне на закона, евентуално противоречие на закона, евентуално липса на
основание.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
1
10.01.2022 г. сключил с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД договор за потребителски кредит
за сума в размер на 399 лева, при фиксиран лихвен процент на ден от 0,11% и годишен
процент на разходите от 48,60%. Поддържа, че на основание чл. 1, ал. 2 от процесния
договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с
дружеството „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати
възнаграждение в размер на 106,83 лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в
условията на евентуалност клаузата на чл. 1, ал. 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа,
че и договорът за поръчителство, сключен с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, евентуално заобикаля и
противоречи на закона. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че
договорът за кредит, евентуално клаузата на чл. 1, ал. 2 са нищожни на посочените
основания, като прогласи за нищожен и договора за поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, чрез адв. П., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно
изложени съображения. Признава, че на 10.01.2022 г. между ищеца и „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ №
********* с лихвен процент по кредита 0,11% на ден и ГПР в размер на 48,60%, като на
същата дата В. Х. К. усвоил главница в размер на 499 лв., а задълженията по кредита били
погасени на 04.02.2022 г. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния
договор за кредит, евентуално клаузата на чл. 1, ал. 2, са нищожни на посочените основания.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, чрез адв. Д., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно
изложени съображения. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит тип
„Кеш на ден“ № ********* от 10.01.2022г. се установява, че между ищеца В. Х. К., в
качеството му на кредитополучател, и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, в качеството му на
кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД предоставило на В. Х. К. сумата в размер на 399 лв., която ищецът се
задължил да върне на тридесетия ден, считано от датата на усвояване на сумата, при
фиксиран лихвен процент на ден в размер 0,11% и годишен процент на разходите от
48,60%.
В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се
задължава в срок от двадесет и четири часа от подписване на договора за потребителски
кредит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на едно
физическо лице, наето на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно
2
възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
банка.
На следващо място, установява се по делото, че на 10.01.2022 г. между В. Х. К., в
качеството му на клиент/кредитополучател, и "Кредит Гаранция" ЕООД, в качеството му на
поръчител, е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен
между В. Х. К. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
срок от 24 часа от подписване на договора за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ и
усвояването на предоставената по него сума не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на едно физическо лице, наето на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за
изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 106,83 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да
бъде заплатено в цялост на двадесет и деветия календарен ден, считано от датата на влизане
в сила на договора. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът заплаща възнаграждението
съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит“
ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца бил предоставен и
погасителен план с включено възнаграждение за поръчителство, съгласно който, в случай на
възползване от услуга за възлагане на поръчителство дължимата сума по възнаграждение за
предоставяне на поръчителство възлиза в размер на 106,83 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит,
респ. клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит, както и договора за
предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания.
Сключените между ищеца и ответниците договори за потребителски кредит и за
предоставяне на поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,
3
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,60%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
4
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца по договора за потребителски кредит е в
размер на 412,17 лв., а задължението за предоставяне на поръчителство е в размер на 106,83
лв. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 48,60%. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР е значително
завишен – над 50,00%.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен
самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение
на поръчителя за обезпечаване вземанията на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за
да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
5
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен
между потребителя и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, и договорът, сключен между
потребителя и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните договори за
потребителски кредит № *********/10.01.2022 г. и предоставяне на поръчителство от
10.01.2022 г. са изцяло нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 100 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира на основание чл. 38 ЗА
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000 лв. В разглеждания случай по делото са
представени договори за правна защита и съдействие, в които страните по
упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и адвоката, от друга страна, са
направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради
това, че ищецът е близък на адвоката - чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА. Според правилата на чл.
78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените
разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма -
поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на
процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I
т.о., е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се
отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в исковото
производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и броя на
проведените в исковото производство открити съдебни заседания – едно заседание,
настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Х. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“,
ет. 6, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ №
********* от 10.01.2022 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Х. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 10.01.2022 г., е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, да заплати на В. Х. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, да заплати на В. Х. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. „Б“, ет. 1,
ап. 2, да заплатят на адв. Б. Б. Б., вписан в САК, личен номер ********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. П., ул. „Н.Ц.“ № 34, ет. 3, офис 6, сумата в общ размер на 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8