№ 334
гр. Благоевград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско дело №
20251200500181 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 195/06.01.2025г., подадена от Н. Г. М., ЕГН
**********, с адрес ***, срещу Решение № 968/17.12.2024г., постановено по гр.д. №
2147/2023г. по описа на РС – Благоевград.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение.
Сочи се в жалбата, че се оспорва Решение № 968/17.12.2024г., постановено по гр.д. №
2147/2023г. по описа на РС Благоевград, във връзка с дело № 10/11.06.2010г. на Окръжен
съд-Благоевград, постановено по административно дело № 1/2010г.
Излагат се съображения, че Окръжен съд Благоевград е постановил решение извън своята
компетентност, което е в нарушение на чл. 135, ал. 1 и чл. 2 от АПК.
Посочва се във въззивната жалба, че в нарушение на процесуалните правила в хода на
производството не са спазени изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК, което води до неправилно
разпределение на доказателствената тежест, а ответникът не е доказал валидността на
процесуалното решение.
Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, именно че съдът не е
взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства по делото, което е в нарушение на
1
чл. 270, ал. 2 от ГПК и решението е постановено въз основа на непълни и неточни данни.
Твърди се в жалбата, че видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.02.1952г. на В. Н. М., за която от предоставеното удостоверение за идентичност на лице е
носила и името В. Г. М., същата е закупила имота за сумата от 120 000лв. /сто и двадесет
хиляди лева/. Имотите фигурират в заявление-декларация № 00305 от 1957г., издадена на
20.02.1991г. и в Заявление № 104/10.01.1992г. за възстановяване на имоти от Г. Н. М.. До
настоящия момент никой от наследниците не е обезпечен относно въпросните имоти. С
решение на Поземлена комисия № 4251 от 09.05.1994г. е признато правото на собственост на
Г. Н. М. и издаденото въз основа на него Решение № 353/01.06.1994г. на РС Гоце Делчев.
Твърди се също в жалбата, че след множеството жалби, подавани от бащата на
жалбоподателя – Г. Н. М. до Поземлена комисия с. Г., община Г., последния не е бил въведен
във владение или обезпечен, след което е завел ново дело № 20051220100269 по описа за
2005г. Районен съд Гоце Делчев, като съдът с Решение № 206 от 18.01.2010г., е възстановил
собствеността на наследниците на Н. И. М., починал на ***г., жител на Община Г., с. О.,
като негов наследник се явява Г. Н. М., също починал на ***г., върху следните имоти:
1. Бивша овощна градина с площ от 1.9 дка, находяща се в местността „Б.“, в землището на
с. О., общ. Г., обл. Благоевград, представляваща по кадастралния план за поземлените имоти
от 1935г.- имот № 934, с площ от 1.9 дка, понастоящем попадаща по кадастралния план на
курортния комплекс „О...“ в имот пл. № 56, с площ от 0.800 дка, в имот пл. № 67 - 0.400 дка
и в имот пл. №65 - 0.300 дка и
2. Бивша ливада с площ от 4 дка, находяща се в местността „Б.“, в землището на с. О., общ.
Г., обл. Благоевград, представляваща по кадастралния план за поземлени имоти от 1935г., №
939, с площ от 4 дка, понастоящем попадаща в имот пл. № 56, по кадастралния план на
курортния комплекс „О...“, с площ за 13.088 дка, като съдът е постановил, че решението
подлежи на обжалване пред Благоевградски административен съд.
Жалбоподателят посочва в жалбата, че след смъртта на баща му Г. Н. М. е открил
документите за водените от него дела и след направени справки установил, че имотите от
държавни са станали частни. Навежда доводи, че е нарушен Закона за държавната
собственост, като прехвърлянето на имот не е извършено в съответствие с чл. 44, чл. 45 и
чл. 46 от ЗДС, който изисква имотите-държавна собственост да се прехвърлят само с
решение на Министерски съвет или упълномощен от него орган, както и не е спазена
процедурата по чл. 46, ал. 1 от ЗДС, която изисква оценка на имото от независим оценител
преди прехвърлянето му.
Жалбоподателят навежда и доводи за нарушение на Закона за общинската собственост, като
прехвърлянето на имота не е извършено в съответствие с чл. 35, ал. 1 от ЗОС, който изисква
общински имоти да се прехвърлят само след решение на Общински съвет и не е спазена
процедурата по чл. 36, ал. 1 от ЗОС, която изисква публичен търг или конкурс за
прехвърляне на общински имоти.
Навежда се също в жалбата, че е нарушен Закона за устройство на територията, като
2
прехвърлянето на имота не е извършено в съответствие с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, който изисква
промяната на предназначението на имота да бъде одобрена от компетентния орган.
Посочва се в жалбата, че целия имот от 77,5 дка за район „П.“ е разделен на частни имоти,
като има такива върнати на собствениците, но и разпродадени на други лица, които нямат
собственост в този район и не са наследници.
Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за разглеждане от
компетентния съд.
В срока по чл. 263 от ГПК, депозиран е по делото писмен отговор на въззивната жалба от
Главният юрисконсулт на Областна дирекция "Земеделие“ Благоевград, с който се оспорва
въззивната жалба и се иска от съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
решение на РС Благоевград.
Поддържа се с писмения отговор, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
Окръжен съд Благоевграт е бил компетентен да се произнесе с атакуваното Решение
№10/11.06.2010г., постановено по к.адм.д.№ 1/2010г. по описа на съда.
Сочи се от въззиваемата страна, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че за да се стигне до атакуваното решение, въз основа на жалба, депозирана от
наследодателя на ищеца- Г. Н. М., е образувано адм.д. №269/2005г., по описа на РС Гоце
Делчев, с правно основание чл. 14. ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Поддържа се че решението е обжалвано от Общинска служба по
земеделие Г., по законоустановения за това ред, а имено по реда на АПК. Депозирана е
касационна жалба чрез Районен съд Гоце Делчев до Административен съд Благоевград.
Съобразявайки се обаче с факта, че производството по спорното материално право, при
което първа инстанция е районния съд. а касационна е бил съответния окръжен съд е
започнало преди приемането на AПK (Обн.. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006г.. в сила от
12.07.2006г.) и е продължило при действието му, както и с разпоредбата на § 4. ал. 2 от ПЗР
на АПК, в който изрично е предвидено че- ..Образуваните преди влизането в сила на кодекса
(12.07.2006г. бел. авт.) административни дела в районните и окръжните съдилища и във
Върховния административен съд, се довършват в същите съдилища по досегашния ред“. Тъй
като Адм. дело № 269/2005г. по описа на PC Гоце Делчев е било образувано преди влизане в
сила на кодекса, не е било приключило към момента на влизането му в сила и следователно
е следвало да бъде довършено ..“по досегашния ред" в смисъла на цитираната норма. т.е.
касационната жалба, подадена чрез районния съд, насочена срещу решението му по адм.д.
№ 269/2005г. не е била подведомствена на АС Благоевград, където първоначално е била
изпратена и било образувано к.адм. № 194/2010г. по описа на съда. В изпълнение на § 4 от
ПЗР на АПК, с Определение № 118/10.03.2010г., съставът на Административен съд
Благоевград е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил делото по
подсъдност на Окръжен съд Благоевград. Същото се установява от извършена справка на
интернет страницата на Административен съд Благоевград.
От приетите и неоспорени от ищеца М. доказателства по делото и по- конкретно на стр. 49
3
на гражданска описна книга за 2005г. на Районен съд Гоце Делчев е видно, че с писмо с изх.
№ 146/25.02.2010г. касационната жалба, депозирана от Общинска служба по земеделие Г.,
срещу Решение № 206/25.01.2010г., ведно с цялото дело, реално е изпратена на
Административен съд Благоевград, а с писмо с вх.№ 1/10/18.06.2010г. е върнато от Окръжен
съд Благоевград.
Поддържа се с писмения отговор от Областна дирекция „Земеделие“ Благоевград, че
правилно е тълкуван закона - § 4 от ПЗР на АПК относно компетентния съд във времеви
аспект за произнасяне по касационна жалба срещу решение на районен съд по
административен спор.
Поддържа се още с писмения отговор на въззивната жалба, че не са налице основанията на
чл. 270 ал. 2 от ГПК. Същата не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно
съдебно решение, като те са определени от съдебната практика, а именно- нищожно е
решението, постановено от лице. което няма съдийска правоспособност или е постановено
еднолично, вместо от съдебен състав; решение, постановено по предмет, по който съдът не
разполага с правораздавателна власт; решение по спор. който е извън пределите на личната
и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната
компетентност на чуждестранен съд: решение, постановено устно или решение, изготвено в
писмена форма, но останало неподписано, както и абсолютно неразбираемо решение, в
което волята на съда не може да бъде изведена дори и чрез тълкуване. Под "неразбираем" се
има предвид съдебен акт, от който не може да се установи въобще какво решение е
постановил съда, като това решение не би могло да бъде поправено по реда на раздел III.
глава 18 от ГПК.
Излагат се аргументи с писмения отговор на въззивната жалба, че в случая не се касае за
постановено решение or незаконен състав, нито е приложима хипотезата за постановяване
на съдебното решение извън пределите на правораздавателната власт на съда, поради което
не е налице невалидност на съдебния акт.
Наред с горното ответникът по образуваното дело пред Окръжен съд е имал възможността
да направи възражение за твърдяната неподсъдност на основание чл.119. ал. 3 от ГПК. което
не е сторил в срока за отговор.
Излагат се доводи от Главният юрисконсулт на Областна дирекция „Земеделие“ Благоевград,
че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е стигнат до извода, че в
настоящия случаи не се установява атакуваното решение да страда от някой от посочените
по-горе пороци, водещи до неговата нищожност. Същото е постановено от надлежен
съдебен състав и в рамките на правораздавателната му компетентност, в съответствие с
разпоредбата на § 4. ал.1 от ПЗР на АПК, изготвено е в писмена форма, подписано от
членовете на съдебния състав, като ясно са очертани страните, предмета на делото. Налице е
съответствие в мотивите на съдебния състав с диспозитива на съдебния акт, по фактите и по
правото, в който ясно е изразена волята на съда.
В контекста на изложеното, иска се от въззивния съд да отхвърлите депозирана въззивна
4
жалба като неоснователна, и да потвърдите атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен постановен при спазване на всички законови изисквания.
С оглед изхода на спора, претендира се присъждането на юрисконсулско възнаграждение в
размер на 300лв.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване
съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Препис от
въззивната жалба е връчен на ответната страна – Общинска служба земеделие – Община Г.,
от която в срок е постъпил писмен отговор, чрез редовно упълномощен процесуален
представител, който е постъпил с валиден електронен подпис от юрк. Л. Д..
Пълномощникът на жалбоподателя, по съществото на делото изразява становище че
поддържа подадената въззивна жалба, като моли въззивният съд да отмени обжалваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото за пред
двете съдебни инстанции.
С писмена защита от адв. П. С., като пълномощник на Н. Г. М., поддържа се жалбата срещу
обжалваното съдебно решение, като се излагат доводи че в атакуваното съдебно Решение
№10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград,
мотивите изложени от съда са критли или изобщо липсват. Правните изводи са изложени в
рамките на няколко изречения, а самото решение е с бланкетни мотиви и непълен
диспозитив. Изводите на съда са в противоречие с установената съдебна практика.
Поддържат се с писмената защита доводите наведени с ИМ пред РС Благоевград и с
въззивната жалба пред ОС Благоевград- за нищожност на Решение №10/11.06.2010г.,
постановено по к.адм.д.№ 1/2010г. по описа на съда, което не може да бъде валиден съдебен
акт, поради липса на надлежно волеизявление, а освен това атакуваното решение е нищожно
и поради това, че съдът е излязъл извън пределите на правораздавателната му власт, като
освен това волята на съда не може да бъде изведена поради неразбираемост.
Излагат се доводи с писменото становище от адв. С., че недопустимо от правната теория и в
съдебната практика е, въз основа на първоначално постановен и влязол в законна сила
съдебен акт, който е необжалваем и подлежи единствено на изпълнение на последващите
административни процедури, въпроса за признаване на правото на собственост по
реституция да бъде преразглеждан, а с последващ съдебен акт да бъде постановен по същия
въпрос противоправен съдебен резултат, различен от този по първоначалното съдебно
решение. Поддържа се от пълномощникът на жалбоподателят, че така са нарушени правата
и законните интереси на наследниците в последвалото административно производство.
Поддържа се, че наведените съображения с въззивната жалба, касаят нарушения на
изискването за разбираемост на съдебното решение и възможността смисълът му да бъде
тълкуван.
Иска се от въззивния съд, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго решение, с което да бъде прогласена нищожността на
Решение №10/11.06.2010г., постановено по к.адм.д.№ 1/2010г. по описа на ОС Благоевград.
5
С писмено становище по съществото на делото, депозирано от Главен юрисконсулт на
Областна дирекция "Земеделие“ Благоевград- Л. Д., поддържа се оспорването на въззивната
жалба от Н. Г. М., по съображенията изложени в писмения отговор. Иска се от въззивния съд
да постанови съдебния си акт, като потвърди обжалваното решение на РС Благоевград като
правилно и обосновано, постановен при спазване на процесуалните правила. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.
За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна съдебна инстанция,
съставът на ОС Благоевград като съобрази наведените доводи с жалбата и становищата
на пълномощниците на страните по делото, съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: общ. Г., с.
О., ***, срещу Общинска служба по земеделие - Г..
Предявен е иск за обявяване на нищожността на Решение № 10/11.06.2010г. на Окръжен съд
- Благоевград, постановено по административно дело № 1/2010г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград.
С определение № 1681/10.10.2023г., постановено по адм.д. № 847/2023г. по описа на АС-
Благоевград, производството пред АС-Благоевград е било прекратено и изпратено по
подсъдност на РС-Благоевград, където е било образувано гр.д № 2147/2023г. по описа на
съда.
Ищецът поддържа пред РС Благоевград,, че е наследник по закон на Г. Н. М., б.ж. на с. О.,
който е негов баща. Сочи че наследодателят му Г. Н. М. е подал жалба срещу Решение №
4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, с което е отказвано да се признае правото
на собственост на наследници на Н. И. М., върху описаните в жалбата имоти, а именно, 1.
овощна градина с площ от 1,9 дка и 2. ливада с площ от 4 дка. Сочи се в ИМ, че въз основа
на подадената жалба пред РС Гоце Делчев е било образувано адм. дело № 269/2005г. по
описа на същия. Твърди се от ищцовата страна, че с Решение № 206 от 18.01.2010г. по гр.д.
№ 269/2005г. по описа на РС Гоце Делчев, съдът е уважил жалбата, като е отменил като
незаконосъобразно Решение № 4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, в частта
му в която е отказано да се признае на наследниците на Н. И. М., собствеността върху 1.
овощна градина с площ от 1,9 дка и 2. ливада с площ от 4 дка и възстановява собствеността
на наследниците върху следните имоти:
1. Бивша овощна градина с площ от 1.9 дка, находяща се в местността „Б.“, в землището на
с. О., общ. Г., обл. Благоевград, представляваща по кадастралния план за поземлените имоти
от 1935г.- имот № 934, с площ от 1.9 дка, понастоящем попадаща по кадастралния план на
курортния комплекс „О...“ в имот пл. № 56, с площ от 0.800 дка, в имот пл. № 67 - 0.400 дка
и в имот пл. №65 - 0.300 дка и
2. Бивша ливада с площ от 4 дка, находяща се в местността „Б.“, в землището на с. О., общ.
Г., обл. Благоевград, представляваща по кадастралния план за поземлени имоти от 1935г., №
939, с площ от 4 дка, понастоящем попадаща в имот пл. № 56, по кадастралния план на
курортния комплекс „О...“, с площ за 13.088 дка.
6
Сочи се с ИМ пред РС Благоевград, че това решение било обжалвано, като въз основа на
подадената касационна жалба било образувано административно дело № 1/2010 по описа на
ОС Благоевград.
Поддържа се предявения иск за прогласяване на нищожността на атакуваното Решение
№10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград,
основан на доводи че съставът на ОС Благоевград не е бил компетентен за разглеждане на
образуваното дело, като се е произнесъл извън правораздавателната си власт. Излагат се
доводи, че компетентен за разглеждането и решаването на административното дело,
съобразно разпоредбата на чл. 135 ал.1 и л. 2 от АПК, е бил АС Благоевград. Ди се, че би
следвало да приложил разпоредбите на чл.135, ал. 1 и 2 АПК и да пренасочи разглеждането
на подадената касационната жалба към Административен съд - Благоевград., който е бил
единствено компетентен да се произнесе по нея.
Иска се от РС Благоевград да обяви нищожността на Решение №10/11.06.2010г.,
постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград за нищожно и да го
отмени изцяло на основание чл. 135 ал.1 и ал. 2 от АПК.
Ответникът- Общинска служба земеделие – Община Г., чрез пълномощника си юрисконсулт
Димитрова, оспорва предявения иск като неоснователен. Обосновава позицията си с
разпоредбата на § 4 ал.2 от ПЗР на АПК, с която е прието че производството по
разглеждането на администривни дела по жалби срещу решенията на ОСЗГ, започнали и
разглеждани като първа инстанция пред районния съд, преди приемането на АПК/ДВ бр. 30
от 11.04.2006г., в сила от 12.07.2006г./ и продължили при неговото действие, се довършват в
същите съдилища и по досегашния ред. Излагат се доводи, че тъй като адм.д. № 269/2005г.
по описа на РС Гоце Делчев, е образувано преди влизане в сила на АПК, то касационната
жалба подадена срещу него чрез РС Гоце Делчев, е следвало да бъде разглеждана по
„досегашния ред“, т.е. компетентен за нейното разглеждане е бил ОС Благоевград, а не АС
Благоевград.
С писмения отговор в срока по чл. 131 от ГПК, подаден от ответника Общинска служба
земеделие – Община Г., поддържа се още становище, че не е налице нито от основанията на
чл. 270 ал.2 от ГПК, посочени в закона като пороци, водещи до нищожност на
постановеното съдебно решение. Предвид на изложеното иска се от сезирания
първоинстанционния съд- РС Благоевград да постанови решение с което да отхвърли
предявения иск от Н. Г. М. за прогсяване нищожността на Решение №10/11.06.2010г.,
постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград, като неоснователен.
При разглеждане на делото пред РС Благоевград са приети писмени доказателства.
Пред въззивната инстанция са приети като писмени доказателства- Решение № 353 от
01.06.1994г. по адм. дело № 354/1994г. по описа на РС Гоце Делчев, както и Удостоверение
за наследници № ГР-216-141ОГ от 25.11.2024г. на Кметство с. О..
С обжалваното по настоящото дело Решение № 814/05.11.2024г., постановено по гр.д. №
1902/2024г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
7
иск с правно основание чл. 270 ал.2 от ГПК, предявен от Н. Г. М., срещу Общинска служба
земеделие – Община Г., с който се иска прогласяване нищожността на Решение
№10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград, като
неоснователен.
Изложени са доводи че атакуваното съдебно решение е произнесено от законен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната му компетентност, доколкото адм.д. № 269/2005г.
по описа на РС Гоце Делчев е образувано преди влизане в сила на АПК, като е разглеждано
от РС Гоце Делчев като първа съдебна инстанция. Съгласно § 4 ал.2 от ПЗР на АПК-
образуваните преди влизане на АПК административни дела в районните и окръжните
съдилища и във ВАС, се довършват в същите съдилища и по досегашния ред. Поради
изложеното компетентен да се произнесе по касационната жалба срещу Решение № 206 от
18.01.2010г. по гр.д. № 269/2005г. по описа на РС Гоце Делчев е било именно съставът на ОС
Благоевград, а не състав на АС Благоевград. Именно поради изложеното с Определение №
118/10.03.2010г., състав на АС Благоевград, е прекратил производството за разглеждане пред
себе си и е изпратил касационната жалба за разглеждане на ОС Благоевград, който не е
повдигнал препирня за подсъдност и е приел делото за раглеждане.
Изложени са мотиви от състава на първоинстационния съд към обжалваното Решение №
968/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 2147/2023г. по описа на РС – Благоевград, с които
се сочи че не са налице и другите основания посочени в разпоредбата на чл. 270 ал. 2 от
ГПК, обосноваващи изводи за нищожност на атакуваното Решение №10/11.06.2010г.,
постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград.
Срещу първоинстационното решение е подадена жалба от Н. Г. М., който е останал
недоволен от правния резултат.
След като съобрази изложеното в жалбата и извърши преценка на събраните
доказателства и становища, съдът приема за установена следната фактическа страна на
следното:
Жалбоподателят- Н. Г. М. е един от наследниците по закон на Г. Н. М., б.ж. на с. О., поч. На
***г./ Удостоверение за наследници № ГР-216-141ОГ от 25.11.2024г. на Кметство с.
О./Установява се от писмените доказателства по делото, че от своя страна, наследодателят
на ищеца- Г. Н. М. е бил син и наследник по закон на Н. И. М., поч. ***г., б.ж. на с. О..
Представени са по делото убедителни писмени доказателства, че с писмен Договор за
продажба на недвижим имот от 03.02.1953г., В. Н. М. е закупила от трети лица два
земеделски имота- ливада с площ от 1,9 дка и ливада с площ от 4 дка, в м. „Б.“, в землището
на с. О., при посочените в писмения договор съседи, за сумата 120 000лв.
Видно е от приетата по делото Опис декларация за внасяне на земеделски имоти в ТКСЗ, че
вносител на закупените земеделски имоти в ТКЗС е бил Н. И. М., който внесъл двата
земеделски имота в м. „Б.“, единия с площ от 1.9дка, а другия с площ от 4.00дка в ТКЗС през
1957г. при кооперирането на земята.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателят на ищеца- Г. Н. М., със заявление с вх. №
8
104/10.01.1992г., заявил за възстановяване правото на собственост на земеделски имоти в
землището на с. О., от името на наследниците на Н. И. М., с искане собствеността да бъде
възстановена.
С първоначално Решение на ПК Г. № 4251/30.10.1993г., постановен е отказ да бъде
възстановена на наследниците на Н. И. М., правото на собственост в съществуващи реални
граници върху 1. овощна градина с площ от 1,9 дка и 2. ливада с площ от 4 дка., и двата
имота в землището на с. О., поради това че имотите попадат в открит рудник на мина „К.“,
както и в района на П., върху земи които са одържавени за държавни нужди. Срещу така
постановеното решение е била депозирана жалба по реда на чл. 14 ал.3 от ЗСПЗЗ от Г. Н. М.,
като един от наследниците по закон на Н. Г. М., с искане отказа да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Делото е било разгледано от състав на РС Гоце Делчев, като с Решение № 353 от
01.06.1994г. по адм. дело № 354/1994г. по описа на РС Гоце Делчев, отказа постановен в
Решение на ПК Г. № 4251/30.10.1993г. е бил отменен като незаконосъобразен, в частта в
която е отзано възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н. И. М., върху
заявени по реда ЗСПЗЗ за възстановяване- 1. овощна градина с площ от 1,9 дка и 2. ливада с
площ от 4 дка., и двата имота в землището на с. О., в м. „Б.“. Видно от мотивите на съда към
така постановеното решение, без да бъде назначена експертиза, съдът е приел че двата имота
не попадат нито на територията на мина „К.“, нито в района на П., към фирма „Пирел“,
където земята е била одържавена за държавни нужди.
Въз основа на така постановеното Решение № 353 от 01.06.1994г. по адм. дело № 354/1994г.
по описа на РС Гоце Делчев, било е издадено последващо Решение на ПК Г. №
4251/09.05.1994г., на наследниците на Н. И. М. е признато правото на собственост в стари
граници върху земеделски имоти наред с другите земеделски имоти в землището на с. О. и
върху ливада с площ от 1,9 дка и ливада с площ от 4 дка, в м. „Б.“, без посочване на съседите
на имотите. В така издаденото решение имотите не са били индивидуализирани при
възстановяването им в реални или възстановими граници на място, като не е било уточнено
точното им месположение, поради липсата на посочване на съседи и издадена Скица по чл.
13 и 14 от ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателят и сам сочи във въззивната жалба, че имотите не са били реституирани по
реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. И. М., както и същите не са били обезщетени заради
това че са налице основания поради които възстановяването на собствеността е обективно
невъзможно, поради наличието на пречките посочени в чл. 24 ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ.
С последващо Решение № 4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, постановен е
отказ на наследниците на Н. Г. М. да бъде възстановена собствеността върху заявените за
възстановяване бивши земеделски имоти- 1. овощна градина с площ от 1,9 дка и 2. ливада с
площ от 4 дка., в землището на с. О., в м. „Б.“, с мотива че един от имотите попада в имоти
държавна собственост, в района на „П.“ с 77.5Д, с променено предназначение на земята, а
другият попада в кадастралния план на Курортнен комплекс „О...“, с обща площ на имота от
13.088дка.
9
Срещу отказа на ОСЗГ Г. е била депозирана жалба от Г. Н. М., като един от наследниците на
Н. И. М., с искане отказа да бъде отменен като незаконосъобразен.
С Решение № 206 от 18.01.2010г. по гр.д. № 269/2005г. по описа на РС Гоце Делчев,
първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно Решение № 4251/28.02.2005г.
на ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, в частта му в която е отказано да се признае собствеността
на наследниците на Н. И. М., върху ливада с площ от 1,9 дка и ливада с площ от 4 дка, в м.
„Б.“, в землището на с. О., с мотива че имота попада в имоти държавна собственост и района
на „П.“ с 77.5Д, с променено предназначение на земята.
С цитираното решение е възстановена собствеността на наследниците на Н. И. М., върху
1. Бивша овощна градина с площ от 1.9 дка, находяща се в местността „Б.“, в землището на
с. О., общ. Г., обл. Благоевград, представляваща по кадастралния план за поземлените имоти
от 1935г.- имот № 934, с площ от 1.9 дка, понастоящем попадаща по кадастралния план на
курортния комплекс „О...“ в имот пл. № 56, с площ от 0.800 дка, в имот пл. № 67 - 0.400 дка
и в имот пл. №65 - 0.300 дка и
2. Бивша ливада с площ от 4 дка, находяща се в местността „Б.“, в землището на с. О., общ.
Г., обл. Благоевград, представляваща по кадастралния план за поземлени имоти от 1935г., №
939, с площ от 4 дка, понастоящем попадаща в имот пл. № 56, по кадастралния план на
курортния комплекс „О...“, с площ за 13.088 дка;
Жалбата е отхвърлена като неоснователна за част от заявения имот № 934, с площ от
0.400дка, попадащ в реализирано мероприятие- улица.
Срещу така постановеното решение е подадена жалба с вх. № 1856/28.08.2023г. от Н. Г. М.,
ЕГН **********, от с. О., като наследник по право на заместване на Н. Г. М.. Жалбата е
била подадена чрез РС Гоце Делчев и адресирана до АС Благоевград, където делото е било
изпратено за разглеждане.
С Определение № 118/10.03.2010г. по образуваното к.адм.дело № 194/2010г. по описа на АС
Благоевград, производството пред АС Благоевград е било прекратесно и същото препратено
по компетентност на ОС Благоевград, по съображенията на § 4 ал.1 и ал. 2 от ПЗР на АПК и
поради това че разглеждането на административното дело е започнало пред РС Гоце Делчев
и следва да бъде довършено по заварения процесуален ред, като компетентен да разглежда
жалбата е административен състав на ОС Благоевград.
След препращане на делото по подсъдност, по жалбата с правно основание чл. 14 ал.3 от
ЗСПЗЗ, депозирана от наследниците на Н. И. М., срещу Решение № 4251/28.02.2005г. на
ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, е било образувано административно дело № 1/2010г. по описа
на ОС Благоевград. Съставът на ОС Благоевград е назначил и приел заключението на
съдебно- техническа експертиза, въз основа на което е установено местоположението на
бившите земеделски имоти на място.
С Решение №10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС
Благоевград, което е предмет на искането за прогласяване на нищожност по настоящото
10
дело, съдът е отменил изцяло Решение № 206 от 18.01.2010г. по гр.д. № 269/2005г. по описа
на РС Гоце Делчев и вместо него е оставил жалбата подадена от Г. Н. М., срещу Решение №
4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, в частта му за Раздел IV, точки 2 и 3, в
които се отказва да се признае правото на собственост на наследниците на Н. И. М., върху
заявените имоти- ливада с площ от 1,9 дка и ливада с площ от 4 дка, в м. „Б.“, в землището
на с. О..
Изложени са ясни мотиви от състава на ОС Благоевград, разглеждащ к.адм.дело № 1/2010г.
по описа на съда, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ, за
наличието на проведени мероприятия, препятстващи реалното възстановяване на
собствеността върху земята по смисъла на чл. 24 ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, поради което
реалното възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими на терена
граници е обективно невъзможно.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд навежда следните
правни доводи:
Обжалваното решение на РС Благоевград е валидно постановено, от надлежен съдебен
състав, в пределите на правораздавателната му власт и изготвено в изискуемата се от закона
писмена форма, като е подписано от състава на съда, дал ход на устните състезания по
делото пред първата съдебна инстанция.
Обжалваното решение на първоинстанционния иск е допустимо- производството е
образувано по редовна искова молба, въз основа на надлежно упражнено право на иск, от
легитимна страна и с правен интерес от исканата съдебна защита, въз основа на ясно заявено
с ИМ правно основание- чл. 270 ал. 2 от ГПК, по искане за прогласяване нищожността на
съдебно решение, насочен срещу надлежно пасивно легитимирана страна- Общинска служба
земеделие – Община Г.. Не се констатират нередовности във връзка с активната и пасивна
легитимация по предявения иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Разпоредбата на чл. 270 ал. 1 от ГПК не посочва конкретните основания за нищожност на
едно съдебно решение, но същите са определени от трайно установената съдебна практика
на ВКС. Нищожно е решението постановено от незаконен съдебен състав/лице което няма
качеството на съдия към момента на подписването на решението; решение подписано
еднолично, вместо от съдебен състав; решение постановено от съдия, който не е участвал в
разглеждането на делото и не е дал ход на устните състезания по делото/.
Нищожно според установената съдебна практика на съдилищата е и съдебно решение,
постановено извън правораздавателната власт и извън компетентността на съда който го е
разглеждал/делото е решено по реда на ГПК, вместо по реда на АПК или от съдебен състав
извън пределите на личната и териториалната компетентност, когато делото е от
изключителната компетентност на чуждестранен съд.
11
Не на последно място- нищожно е и съдебното решение което не е постановено в
изискуемата се писмена форма или решението изготвено в писмена форма, но неподписано
от съдията който го е постановил.
Нищожно е и съдебно решение, което е постановено при абсолютно неразбираема воля на
съда, която не може да бъде изведена нито чрез тълкуването по чл. 251 от ГПК, нито чрез
поправянето му по чл. 247 от ГПК. Следва неяснотата на мотивите на съда и правните
съображения на съда изложени в акта му, на практика да се приравняват на пълна липса на
мотиви, което е нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236 ал. 2 от ГПК.
Според установената съдебна практика на ВКС, решението на съда не е нищожно, а
неправилно, ако мотивите са вътрешно противоречиви, но волята на съда е ясно
формулирана, а съображенията установими, макар и изведени без да са съобразени с
правилата на формалната логита, опита и научното знание.
При дейността си на въззивна инстанция, по проверка на решението за материална и
процесуална законосъобразност, съставът на ОС Благоевград е ограничен освен от
оплакванията с въззивната жалба, но и от основанията за нищожност посочен от ищеца с
ИМ пред първоинстанционния съд. В настоящя случай ищецът се е позовал пред
първоинстанционния съд на нищожност на Решение №10/11.06.2010г., постановено по
к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград, поради липсата на правораздавателна
власт на състав на ОС Благоевград за разглеждане на делото, което е било от
компетентността на АС Благоевград, а не на ОС Благоевград. Поддържа се, че с оглед на
предмета на обжалване- отказ постановен от Общинска служба земеделие – Община Г.,
приложими са били правилата на чл. 135 ал.1 ал. 2 от АПК, като компетентния съд за
разглеждане на делото е бил АС Благоевград.
Така навединия довод за нищожност на атакуваното Решение №10/11.06.2010г., постановено
по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград, не кореспондира с разпоредбите на
закона за родовата и местна компетентност за разглеждане на делата образувани по жалби по
реда на чл. 14 ал.3 от ЗСПЗЗ, срещу незаконосъобразни откази на ОСЗГ. Съгласно
разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на АПК „Образуваните преди влизането в сила на
кодекса/АПК/ административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния
административен съд, се довършват в същите съдилища по досегашния ред”.
Производството образувано по жалба от наследодателят на жалбоподателя- Г. Н. М.,
подадена по реда на чл. 14 ал.3 от ЗСПЗЗ, срещу Решение № 4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ”
с.Г., обл.Благоевград, в частт му в която е отказано възстановяването на правото на
собственост на наследниците на Н. И. М., по отношение на бивши земеделски имоти-
ливада с площ от 1,9 дка и ливада с площ от 4 дка, в м. „Б.“, в землището на с. О., е било
разглеждано като първа съдебна инстанция от РС Гоце Делчев. Същото е започнало преди
приемането на АПК/ДВ бр. 30 от 11.04.2006г., в сила от 12.07.2006г./, поради което и
обжалването на съдебното решение на първоинстанционния съд, е следвало да бъде
довършено по предвидения от закона процесуален ред, от преди приемането на АПК,
съгласно който касационните жалби срещу решенията на първоинстанционните районни
12
съдилища, по дела образувани по жалби по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, се разглеждат от
окръжния съд по местонахождението на имотите, който в настоящия случай е бил именно
ОС Благоевград. Изводите на съда в тази насока се потвърждават и от обстоятелството, че
първоначално касационната жалба срещу Решение № 206 от 18.01.2010г. по гр.д. №
269/2005г. по описа на РС Гоце Делчев е била изпратена по компетентност на АС
Благоевград, но с Определение № 118/10.03.2010г. по образуваното к.адм.дело № 194/2010г.
по описа на АС Благоевград, производството пред АС Благоевград е било прекратено и
същото препратено по компетентност на ОС Благоевград, по съображенията на § 4 ал.1 и ал.
2 от ПЗР на АПК, като нито страните са обжалвали така постановеното определение, нито
съставът на ОС Благоевград е повдигнал препирня за подсъдност. Настоящият състав на ОС
Благоевград намира за неоснователно искането за прогласяване нищожността на Решение
№10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград, поради
липсата на правораздавателна компетентност на съда който го е постановил, поради
приложението на правилата на чл. 135 ал.1 и ал. 2 от АПК.
За пръв път едва с писменото си становище пред ОС Благоевград, пълномощникът на
жалбоподателя- адв. П. С. е навел допълнитлено основание за нищожност на атакуваното
съдебно решение, което не е било заявено нито с ИМ пред първоинстационния съд, нито с
въззивната жалба пред настоящия състев на ОС Благоевград. Навадени са доводи че
Решение №10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС
Благоевград е нищожно и поради това че мотивите към съдебния акт са кратки или липсват,
а диспозитива на съдебното решение е непълен и неясен, поради което съдебният акт не би
могъл да бъде възприет като валиден съдебен акт, поради липсата на надлежно
волеизявление на съда.
Наведеното допълнително основание за нищожност, заявено за пръв път едва с писмената
защита пред въззивната съдебна инстанция е недопустимо, но дори да бъде разгледано по
същество- същото е неоснователно. Изложените мотиви от съдебния състав, постановил
Решение №10/11.06.2010г., постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС
Благоевград, са подробни, логични и ясни- съдът въз основа на приета по делото съдебно
техническа експертиза е приел, че за възстановяването на собствеността върху бившите
земеделски имоти на наследниците на Н. И. М., са налице пречки по смисъла на чл. 10б ал.1
от ЗСПЗЗ, поради проведени меротриятия след кооперирането на земята, засягащи имотите
чието възстанояване се иска, по смисъла на чл. 24 ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, които не позволяват
възстановяването на собствеността в стари или възстановими на терена граници върху
бившите земеделски имоти. С атакуваното Решение №10/11.06.2010г., постановено по
к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград, ясно и категорично е изразена и правната
воля на състава на съда, като неоснвателни са доводите, че решението има непълен и
неточен диспозитив. Съдът е отменил изцяло обжалваното Решение № 206 от 18.01.2010г. по
гр.д. № 269/2005г. по описа на РС Гоце Делчев, като вместо него е постановил друго
решение, с което е оставил без уважение жалбата на Г. Н. М., по чл. 14 ал.3 от ЗСПЗЗ, срещу
Решение № 4251/28.02.2005г. на ОС”ЗГ” с.Г., обл.Благоевград, в частта му в която е
13
постановен отказ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н. И. М.,
върху ливада с площ от 1,9 дка и ливада с площ от 4 дка, в м. „Б.“, в землището на с. О.. Не
може да се приеме по никакъв начин, че в постановеното Решение №10/11.06.2010г.,
постановено по к.адм.дело № 1/2010г. по описа на ОС Благоевград- липсват мотиви, а
правната воля на съда е изразена чрез диппозитива насъдебното решение по начин, че да е
абсолютно неразбираема за страните. Въззивният съд намира че не са налице основанията
предвидени в закона за да се приеме че атакуваното решение следва да бъде прогласено за
нищожно по реда предвиден в чл. 270 ал. 2 от ГПК.
При така наведените правни доводи въззивният съд счита, че атакуваното с жалбата
решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, процесуално допустимо, като
същото е и правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено, като съдът при
изводите си препраща и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от
ГПК.
С оглед изхода на делото, следва да бъде осъден жалбоподателят Г. Н. М., да заплати на
Общинска служба земеделие – Община Г., сумата 100лв. за юрисконсулстко възнграждение
като разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 968/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 2147/2023г. по описа
на РС – Благоевград, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: общ. Г., с. О., ***, да заплати на Общинска
служба по земеделие – Г., юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв./сто
лева/, за разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението на съда подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от
съобщението му на страната, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14