№ 6522
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100504360 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 731/15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 8128/24г. по
описа на Софийски районен съд, 53 с-в, съдът е признал за незаконно и е
отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. О. Д.,
извършено със заповед № 113 от 12.12.2023 г., издадена от управителя на
,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД, за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 КТ - без
предизвестие преди изтичане на срока за изпитване. Ответникът,,Блек Суон
Холдингс България" ЕООД е осъдено да заплати на И. О. Д., сумата от 1675,30
лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от
13.02.2024г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете: 1/с
правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за заплащане на
сумата от 6437,94 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд; 2/
с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата а заплащане на сумата от 61,60 лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд и 3/ с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за
заплащане на сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, след като трудовото й
правоотношение е било прекратено, считано от 13.12.2023 г. до 21.12.2023 г.
1
И. О. Д. е осъдена да плати на ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД сумата
от 2424 лв. разноски по делото, а ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД е
осъдено да плати на И. О. Д. разноски в размер на 483 лв. така и 380лв. по
сметка на Софийски районен съд.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ, е подадена въззивна жалба
от ответника ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди се, че в противоречие
със събрания по делото доказателствен материал съдът необосновано приел за
доказано, че уволнението е незаконно, като не обсъдил в пълнота
доказателствата, конкретно се сочи, че неоснователно било прието, че ищцата
е прекратила първа трудовото правоотношение поради забавено изплащане,
поради което извършеното от ответника прекратяване в срока за изпитване
било незаконно, доколкото следвало уведомлението на ищцата. Изводът бил
необоснован, доколкото с Вътрешните правила за работната заплата било
договорено същата да се изплаща на 25-то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд, в който срок ищцата получила последното си трудово
възнаграждение, с които правила била запозната и същите не били оспорени.
СРС не е анализирал доводите на ответника за злоупотреба с право от страна
на ищцата досежно прекратяване на трудовия договор. Конкретно било
доказано, че на 30.11.2023г. работодателят заявил на ищцата по имейл, че
трудовият договор ще бъде прекратен на 15.12.2023г. Нямало основание
чл.335, ал.1, т.3 КТ /предвиждаща връчване на писмено изявление за
прекратяване/ да се тълкува ограничително за случая, когато е връчена
заповедта за уволнение, а следвало всяко писмено изявление, съдържащо воля
на работодателя, независимо от наименованието, да поражда предвидената в
закона последица. В този смисъл счита, че волеизявлението в имейла
притежава характеристиките на писмено изявление за прекратяване, в което е
изразена ясна и недвусмислена воля обусловена от изтичане на отлагателен
срок. Без значение е дали работодателят е издал допълнителен акт, как е
озаглавил акта и какво е съдържанието му. Дори впоследствие да е издал
заповед за прекратяване при изтичане на срока, то актът имал само
декларативен характер, тъй като моментът е уреден в закона – датата, на която
изтича срокът на предизвестието, който не зависел от волята на страните, вкл.
заповед за уволнение можело въобще да не се издаде. Оттук счита, че след
като работодателят отправил предизвестие и правото му да прекрати
трудовото правоотношение на това основание съществува, то договорът бил
прекратен с изтичане на срока, без да са необходими допълнителни действия, а
издадените от работодателя актове след изтичане на срока на предизвестието
били без правно значение. Следователно меродавен бил моментът на
предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение,
а издадената процесна заповед имала само констативен характер, в който
смисъл цитира решение № 595/17.10.2024г. по гр.д. № 4225/2023г. на ВКС. С
оглед на това счита, че е абсолютно без значение дали процесната заповед е
2
достигнала до ищеца, защото имала само декларативно действие и не тя
прекратявала трудовия договор, в който смисъл цитира Решение №
559/09.07.2010г. по гр.д. № 650/2009г. на ВКС. Отделно от това сочи, че ако се
приемело твърдението на ищцата, че трудовото правоотношение било
прекратено от нея на 13.12.2023г. по чл.327, ал.1, т.2 КТ, то искът по чл.344,
ал.1, т.1 КТ се явявал неоснователен, защото била прекъсната причинно-
следствената връзка между процесното „незаконно“ уволнение и оставането
без работа (следвало да се счита, че трудовото правоотношение е прекратено
по инициатИ. на работника и последният нямал основание за иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ в който смисъл цитира Решение № 41/09.04.2020г. по гр.д. №
688/2018г. на ВКС). В решението не били обсъдени и доводите, че има
противоречие във фактите, които излагала ищцата – в исковата молба се
твърдяло, че на 14.12.2023г. е получила заповед заедно с ваучери за храна, но
отказала да подпише заповедта, а по-нататък твърдяла, че била заставена да
върне ваучерите, получени със заповедта. В по-късен момент /в допълнение
към исковата молба/ оспорва, че е получила пратката /вкл. ваучерите за храна/,
като в нито един момент не оспорила факта за получените ваучери, които били
заедно със заповедта. В този смисъл искът не бил за защита срещу незаконно
уволнение, а за злоупотреба с право, като практиката приемала, че ако
работникът злоупотребил с право по чл.327 КТ, за да избегне дисциплинарно
наказание или по същество цели по-благоприятен ефект /обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ в по-висок размер/, поведението било недобросъвестно и по
същество злоупотреба с права. Вкл. дори да се приеме, че отказала да получи
заповедта /който факт се оспорва от въззивника/, практиката приемала
подобно поведение (отказ да се получи заповед за уволнение) за
недобросъвестно (в който смисъл цитира Решение № 46/13.06.2023г. по гр.д.
№ 3764/2002г. на ВКС и др.). Неправилни били изводите, че телефонният
разговор и изпратеният на 30.11.2023г. имейл не можели да се разглеждат като
действия с конститутивен ефект на прекратяване на трудовото
правоотношение по съображения, че елемент от ФС за пораждане на
действието било изтичане на срока за предизвестие, доколкото по договора
нямало уговорен срок на предизвестие в срока за изпитване, съответно
изводите били в противоречие с чл.71, ал.1 КТ. В договора имало уговорен
едномесечен срок за предизвестие, но същият бил след срока за изпитване, в
който смисъл бил законът и константната съдебна практика (в който смисъл
цитира Решение № 376/26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ВКС). Изводите на
СРС били и вътрешно противоречиви, доколкото от една страна приел, че за
прекратяване по чл.71, ал.1 КТ не било необходимо предизвестие, а от друга,
че работодателят следвало да спази едномесечния срок. От мотивите на СРС
не ставало ясно с каква правна характеристика приема въпросния имейл, след
като него приема за предизвестие. Същото било окачествено като
„предупреждение“, какъв термин в трудовото право нямало /с изкл. като вид
наказание/, а ако се приемело за такова, то следвало, че ищцата била
предупредена, че ще бъде прекратено трудовото правоотношение,
3
съответно всякакви последващи действия от нейна страна по прекратяване на
договора следвало да се третират като недобросъвестни, съответно като
злоупотреба с право, поради което и изпратеното от ищцата предизвестие не
можело да има правен ефект. Неправилно било прието, че не се установявал
подписът върху заповедта да е положен от ищцата, с оглед заключението на
вещото лице по СПЕ. Доколкото се оспорва незаконността на уволнението се
оспорва и присъденото обезщетение за неспазен срок на предизвестие (ведно
със законната лихва), поради твърденията, че договорът е прекратен от
работодателя в срока за предизвестие. По изложените съображения моли за
отмяна решението обжалваните части и в частта за разноските, постановяване
на друго за отхвърляне изцяло на исковете и съответно претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищцата И. О. Д., в който
оспорва въззивната жалба. Твърди се, че голяма част от нея твърдения били
релевирани за пръв път през въззивната инстанция. Относно твърденията за
неправилност и необоснованост в частта с основанието за едностранно
прекратяване и Вътрешните правила се аргументира, че ответникът цели да
основе собствените си процесуални пропуски със съдопроизводствената
дейност на съда. Конкретно в доклада не било отделено за безспорно
запознаване на служителя с вътрешните правила, поради което всяка страна
трябва да докаже твърденията си, конкретно работодателят да докаже
законността на уволнението, като с оглед приетия по делото договор, в който
датата на изплащане е договорена за 10то число на следващия месец,
съответно поради забавяне на плащането обосновано е предприела действия
по едностранно прекратяване. Доводът за злоупотреба с право досежно
момента на прекратяване на трудовото правоотношение бил въведен за първи
път с въззивната жалба, поради което било преклудирано, а по същество и
недоказано. Неоснователно било твърдението за прекратяване на 30.11.2023г.
по имейл, вкл. тезата за отлагателния срок била наведена за пръв път пред
въззивния съд. Цитираната практика била неотносима. Правилни били
изводите на СРС, че пратката с документи, включваща и предизвестие за
прекратяване била получена от ответника на 13.12.2023г., т.е. ефектът на
предизвестяване и прекратяване бил постигнат, така и изводите, че е
недопустимо телефонният разговор и имейлът от 30.11.2023г. да се разглеждат
като действия, имащи за последица прекратяване на трудово правоотношение,
като прекратяване по чл.71 КТ не налага връчване на предизвестие, а на
уволнителна заповед, което би имало конститутивно действие, а предхождащи
кореспонденции нямат ефект. Възраженията за злоупотреба с право са
репликирани по съображения, че са въведени за пръв път с въззивната жалба,
вкл. накърняването на правната сфера било дело на работодателя, а не
обратното, така и ищцата не е оспорвала, че е получавала ваучери за храна, но
е оспорвала подписване и получаване на уволнителния акт. Доводите за срока
на предизвестие и прекратяването по чл.71 КТ били неоснователни по
съображения, че прекратяване в изпитателния срок включва във фактическия
състав издаване на нарочна заповед, която има конститутивно действие за в
4
бъдеще, не и предварително предизвестие, а аргументите в жалбата не
кореспондирали с изводите на съда, който в тази част не е постановил, че
имейлът има конститутивен ефект, нито че следва да се връчва предизвестие
по чл.71 КТ. Дефиниране имейлът като „предупреждение" от съда било
направено, за да се аргументира защо имейлът няма конститутивно действие.
Неоснователни били и възраженията относно съдопроизводствената дейност
във връзка с проведена СПЕ – съдът приел, че липсва достатъчно сравнителен
материал, поради което доводите във въззивната жалба били неоснователни,
вкл. изводът на съда не се базирал на СПЕ, а на другите факти и
обстоятелства, както и на темпорално сравнение на получаване на двете
волеизявление и кое е първото по време.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за заплащане на сумата от
6437,94 лв., с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 8 НСОРЗ за заплащане на
сумата от 61,60 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд и с правно основание чл. 226, ал. 2,
вр. ал. 3 от КТ за заплащане на сумата в размер на 560 лв., представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, след
като трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 13.12.2023 г.
до 21.12.2023г., е подадена въззивна жалба от ищцата И. О. Д., в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.
Изложени са конкретни съображения, че СРС неправилно тълкувал
полагане на извънредния труд, който се полагал със знанието и без
противопоставянето на работодателя извън установеното за него работно
време, като ответникът не се противопоставяло, че ищцата изпълнявала
трудови задължения в извънработно време, за което не била надлежно
компенсирана, но погрешно от съда било прието за недоказано полагането на
такъв. Съдът не бил отчел, че ответникът не е спорил, че ищцата упражнявала
извънреден труд, а с представените от ответника доказателства се
установявало, че същата била принуждавана да работи в извънработно време,
вкл. по време на отпуск и дори, когато гледала болното си дете и то е в
болница. Акцентира се, че ищцата никога не била запознавана с вътрешни
правила на дружеството, не била уведомявана за твърдяна работа „на смени“,
а за нея видно от трудовия договор имало организиран процес на работа при
5-дневна работна седмица с 8-часов работен ден. Събраният в този смисъл
доказателствен материал по делото не бил подложен на задълбочен анализ от
съда, вкл. показанията на св.Ш., достигайки до изводите, че извънредният труд
не бил доказан, в която връзка неправилно били кредитирани показанията на
св.А.. Сочи се, че работодателят извършил сериозно нарушение на трудовото
законодателство, предвид, че накърнявал междудневната почивка, която не
можела да е по-малко от 12ч., както и седмичната почивка, след като се е
налагало ищцата да полага труд и през почивните дни. Формираните изводи
на СРС били на база оспореното заключение по ССчЕ, което по неясна
причина приело, че работното време е на смени.
5
Неправилни били изводите за неоснователно на претенцията за нощен
труд, че след като липсвала изрична клауза в трудовия договор, то такъв не
бил полаган ефективно. Напротив, по делото били представени достатъчно
доказателства, от които се установявало действителното му полагане, поради
което актът на съда в тази част бил немотивиран. Конкретно не било
изследвано задълбочено представената онлайн кореспонденция, която
доказвала ефективното и реално упражняване на трудова дейност в късните
часове след 22:00ч., като в периода от 07.08.2023г. до 08.12.2023г. се твърди,
че ищцата отработила сумарно 44ч (труд след 22:00ч), която се равнявал на
претендираните 61,60лв. допълнително възнаграждение. Погрешните изводи
на съда се базирали на твърденията на свидетелката на ответника, че
работното време било разделено на смени, което не било доказано, че ищцата
е надлежно уведомена за това.
Неправилни били и изводите относно иска по чл.226, ал.2 вр. ал.3 КТ за
претърпени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка. Мотивите,
че само защото ищцата не потърсила трудовата си книжка изрично, не било
налице незаконно задържане, били необосновани, доколкото задължението на
работодателя да оформи книжката възникнало в деня, в който
правоотношението е прекратено, а когато я получи по-късно – от момента на
получаването. И доколкото било доказано получаване на книжната на
13.12.2024г., то е следвало да я изпрати веднага като нанесе нужните промени.
Изводите, че ищцата не поискала писмено книжката, след като я е предала, то
не следва действията на работодателя да се квалифицират като незаконно
били необосновани и неправилно, доколкото задължението за връщане
възниква без покана, а неизпълнението на задължението на работодателя
следвало от чл.6, ал.3 Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – да
покани служителя да се яви лично да получи оформената след прекратяването
трудова книжка.
Въз основа на изложеното се моли за отмяна на решението в
атакуваните части и постановяване на друго, с което да се уважат така
предявените искове, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ,,Блек Суон Холдингс
България" ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба на ищцата като
неоснователна. Твърди се, че изводите за липса на доказан положен и
(неплатен) извънреден труд кореспондират на събраните доказателства
съвкупно със заключението на вещото лице, вкл. същата била и неправилно
калкулирана (включвала и претенция от още 1300лв., които не били уточнени
за какво са). Оспорва се, че работодателят е знаел за полаган извънреден труд,
който факт дори не бил въведен по делото, нито предмет на спора. По делото
било съвкупно доказано, че в предприятието на ответника не се полага
извънреден труд. Неверни били и твърденията, че ищцата била принуждавана
да полага такъв – липсвали каквито и да било доказателства за същото, вкл. не
само, че не била „принуждавана“, а видно от служебния чат – непрекъснато
оправдавала неполагането на труд през работно време с лични ангажименти и
6
проблеми. Дори сестрата на ищцата потвърдила, че последната започвала да
работи след 18:00ч, т.е. значително след началото на установената в
предприятието на ответника втора смяна (по Правилника за вътрешния трудов
ред и графиците за работа втора смяна). Така и в нито един момент не бил
оспорен като факт, че ищцата била запозната с вътрешните правила на
работодателя, а за първи път този факт бил оспорен пред въззивната
инстанция, с което въвеждала ново твърдение, с което се правил опит за
промяна на предмета на делото. С въззивната жалба се правел опит за
изопачаване на показанията на св.Ш., която изложила съвсем различни
твърдения, че не е виждала съдържанието на служебния чат, поради което не
била надлежен свидетел дали ищцата полагала през нощта, почивните или
празничните дни, а пресъздава с показанията си непреки впечатления и
преразкази на ищцата. Твърди се също, че за първи път с въззивната жалба се
въвежда и претенция за нарушени междудневни почивки. Констатациите и
мотивите на СРС досежно положения нощен труд били правили и обосновани
с оглед заключението по ССчЕ и устните и писмените доказателства, вкл.
вещото лице потвърдило, че положеният от ищцата нощен труд бил изцяло и
своевременно платен, поради което и ищцата си противоречила в твърденията,
доколкото веднъж излагала довод, че не била длъжна да полага такъв, а от
друга, че ефективно го упражнявала. Не се дължало и обезщетение по чл.226
КТ, доколкото за да се реализира претенцията следвало да се докажат
претърпени вреди, в който смисъл се цитира Определение № 209/07.04.2020г.
по гр.д. № 4554/2019г. на ВКС, както и причинна връзка между незаконното
задържане и вредите (ТР 1/02.12.2019г. по т.д. № 1/2019г. на ОСГК на ВКС),
каквото доказване не било проведено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, кумулативно съединен с 1) чл. 221, ал. 1 от КТ, 2)
чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, 3) чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от НСОРЗ и 4)
чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен трудов договор от
07.08.2023г. с изпитателен срок, при месечно трудово възнаграждение от
1545.48лв. и допълнително трудово възнаграждение от 129.82лв. Съгласно
чл.7 от договора изплащане на възнаграждението било до 10-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи. През време на работата полагала
извънреден и нощен труд /при нормирано работно време от 9:00ч до 21:00ч./
вкл. през почивни дни и официални празници по установеното по трудовия
7
договор работно време, вкл. при накърняване на междудневната и
междуседмичната почивка, като сумарно претендира за извънреден труд 322ч
през работни дни /3699.88лв./, 95.5ч през почивни дни /1275.56лв./ и 9.5ч през
официални празници /162.50лв./, за нощен труд след 22:00ч – сумарно 44ч.
/61.60лв./. Твърди се, че на 11.12.2023г. изплащането на МТВ не е настъпило,
поради което ищцата подала по куриерска фирма Спиди заявление за
прекратяване по чл.327, ал.1, т.2 КТ /получено на 13.12.2023г./ и в онлайн
кореспонденция уведомила работодателя за прекратяването, вкл. на основание
чл.221, ал.1 КТ се дължало и обезщетение в размер на 1675.30лв., но от своя
страна последният издал на следващия ден след уведомяването, че
заявлението „пътува“ Заповед № 113/12.12.2023г. връчена на 14.12.2023г., с
която трудовото правоотношение на ищцата се прекратява по чл.71, ал.1 КТ.
Намира уволнението с процесната заповед за незаконно, поради което се иска
отмяната му, вкл. твърди, че в периода от 13.12.2023г. до 21.12.2023г.
претърпяла вреди от незаконното задържане на трудовата книжка.
Подчертава, че забава на работодателя не позволявало на ищцата да се
регистрира в законоустановения 7дн срок за получаване на обезщетение за
безработица, което е вредата.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че в имейл
кореспонденция от 30.11.2023г. служител на работодателя съобщил на ищцата,
че трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 15.12.2023г., поради
което ищцата още на 30.11.2023г. била уведомена и знаела, че трудовият
договор ще бъде прекратен, което сочело, че работодателят предприел първи
действия по прекратяване, но едва на 12.12.2023г. в 21:05ч ищцата уведомила
ответника, че е пуснала „заявление за напускане“, след като работодателят
вече уведомил ищцата, че ще прекрати трудовия договор (на 30.11.2023г.) и
след издаване на процесната заповед (издадена на 12.12.2023г. в рамките на
работното време за офиса в София 09:00 до 17:30ч.), от което се твърди, че
действията на ответника по прекратяване на процесния договор предхождат
подаването на заявлението от ищцата, с което на което прекратяването по
чл.71, ал.1 КТ било законосъобразно. Оспорва се като невярно твърдението, че
ответникът бил в забава в плащането на дължимото трудово възнаграждение,
защото съгласно чл.7, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата –
заплащането на трудовите възнаграждение било не по-късно от 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължат, като от платежно за заплати
8
м.11.2023г. трудовите възнаграждения действително били заплатени на
12.12.2023г., но датата кореспондирала с Вътрешните правила, поради което и
ищцата нямала основание да претендира прекратяване по чл.327, ал.1, т.2 КТ.
След като работодателят прекратил трудовия договор в срока за изпитване се
явявал неоснователен искът по чл.221, ал.1 КТ. Оспорва се основателността на
претенциите за неизплатен нощен и извънреден труд. Твърди се, че по
трудовия договор ищцата била с 8ч работно време при 5дневна работна
седмица, а работата била на смени, чието разпределение било съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред, поради което оспорва като недоказано
полагането на посочените от ищцата дати на нощен, респ. извънреден труд.
Съгласно приетия по делото трудов договор /л.13/ се установява, че има
уговорен изпитателен срок от 6м /от 07.08.2023г./, същият е при работно
време: пълно работно време – 8ч. дневно при 5-дневна работна седмица, при
договорено основно месечно трудово възнаграждение – 1545.48лв.,
допълнително за прослужено време – 129.82лв., други допълнителни
възнаграждения /бонус/ 1300лв., като в чл.7 е договорено заплащането да е до
10то число на следващия месец, за който е дължимо, а в чл.8 е договорен 1м
срок за предизвестие при прекратяване, с място на работата в гр.Варна, както
и от разстояние по чл.107з. Описано е, че за осъществяване на дистанционна
работа служителят се задължава да спазва стриктно стандартите за труд и
повика, утвърдени от работодателя в ПВТР и съгласно изискванията на
НРВПО, както и отбелязване, че с подписване на този договор служителят
декларира, че се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред.
Представен е Правилник за вътрешния трудов ред /л.83 и сл./, в който в
Раздел IV е посочено, че дружеството работи на 5-дневна работна седмица с
продължителност на работното време 8ч на смени, като за Варна – са описани
14бр. смени в различно начално и крайно работно време /09:00ч. до 18:00ч. с
почивка 1ч. за храна; 06:00 до 15:00ч. с почивка 1ч са храна и др., вкл. нощни
смени от 15:00ч. до 23:45, съответно 17:35ч. до 02:00ч. вкл. от 22:00ч. до
06:00ч. и др./.
Приети са и графици на служителите по работни схеми за периода от
м.08.2023г. до м.12.2023г., в които е отразено, че ищцата е обозначена със
смени, както следва: за м.08 и м.9 - с код „9а“, който съответства на
Правилника за вътрешен трудов ред на „Смяна 9а – от 09:00ч. до 17:30ч.“; за
9
м.10 и м.11 – с код „14б: /смяна 14:43 до 23:30ч./
Представени са и вътрешни правила за работната заплата /л.88 и сл./, в
чл.7 от които е уредено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се начислява заплатата.
Приета е справка в табличен вид /л.25-27/ за претендирани за
отработени от ищцата извънреден и нощен труд и размер на претенциите. В
същата са отразени: часове в работни дни (при посочено работно време 09:00
– 18:00ч.) и отработено време (с отразени допълнително отработени часове по
дати, за всяка дата поотделно) сумирано на 322ч. (при съответните часови
ставки) за сумата от 3699,88лв.; часове в почивни дни – 95,5ч за сумата от
1275.56лв. и за официални празници – 9.5ч. за сумата от 162.50лв. Приета е и
електронна кореспонденция в „чат“, от 08.08.23г. 17:54ч. до 21.12.23г. 15:38ч.
(л.28 – 47), от която се установява, че в хронологичен вид има съобщения от
дати и часове, както следва: 08.08.2023 — 17:54ч., 18:32ч., 18:33ч., 18:34ч.,
18:36ч., 18:45ч., 18:58ч., 19:10ч., 19:11ч., 19:31ч., 19:32ч., 20:33ч.; 09.08.2023
— 10:47ч., 14:10ч.; 10.08.2023 — 18:16ч.; 11.08.2023 — 13:10ч., 18:10ч.,
18:14ч., 18:15ч., 18:45ч.; 14.08.2023 — 13:31ч., 18:14ч., 18:15ч., 18:29ч.,
18:31ч., 18:32ч., 21:33ч.; 16.08.2023 — 19:58ч., 19:59ч.; 17.08.2023 — 17:33ч.,
17:43ч., 18:09ч., 18:13ч., 21:06ч., 21:07ч.; 22.08.2023 — 21:16ч., 21:18ч.,
21:21ч.; 23.08.2023 — 13:35ч., 18:34ч.; 28.08.2023 — 13:26ч., 13:32ч., 17:52ч.,
18:23ч., 18:25ч., 18:53ч., 20:51ч.; 04.09.2023 — 17:44ч., 17:45ч.; 05.09.2023 —
21:50ч., 21:51ч., 22:09ч., 22:10ч.; 06.09.2023 — 11:57ч., 12:04ч., 12:17ч.;
13.09.2023 — 13:52ч.; 18.09.2023 — 21:15ч., 21:17ч.; 29.09.2023 — 16:52ч.,
20:51ч., 21:00ч. При сравнение между отразените в таблицата /л.25-27/ и
датите и часовете от електронната кореспонденция /л.28-47/ се установява, че
за датите, за които има съобщения в кореспонденция са в рамките на
отразеното в таблицата работно/отработено време, както следва: 08.08.2023 —
електронните съобщения са до 20:33; 09.08.2023 — електронните съобщения
попадат в рамките на работното време;10.08.2023 — електронните съобщения
попадат в рамките на работното време; 11.08.2023 — електронните съобщения
са до 18:45; 14.08.2023 — електронните съобщения са до 21:33 ;16.08.2023 —
електронните съобщения са до 19:59;17.08.2023 — електронните съобщения
са до 21:07 ;22.08.2023 — електронните съобщения са до 21:21; 23.08.2023 —
електронните съобщения попадат в рамките на работното време; 28.08.2023 —
електронните съобщения са до 20:51; 04.09.2023 — електронните съобщения
10
попадат в рамките на работното време; 05.09.2023 — електронното съобщения
е от 22:10, но не е свързано с работен процес; 13.09.2023 — електронните
съобщения попадат в рамките на работното време; 18.09.2023 — електронните
съобщения са до 21:17; 29.09.2023 — електронните съобщения са до 21:00;
Съдържанието на кореспонденцията за дати 08.08, 11.08.2023г., 14.08.2023г.,
16.08.2023г., 17.08.2023г., 22.08.2023г., 28.08.2023г., 18.09.2023г., 29.09.2023г.
не касае лична кореспонденция, но не може да се направи категоричен извод,
че в момента на изпащането им се престира извънреден труд, доколкото имат
организационна насоченост. За официалния празник 06.09.2023 — има
електронни съобщения от 11:57ч., 12:17ч., които по характер също не разкрИ.т
признаци на лична кореспонденция, но не може да се направи категоричен
извод, че в момента на изпащането им се престира извънреден труд, доколкото
имат организационна насоченост. Няма отразени електронни съобщения през
почивни дни (събота / неделя) в електронната кореспонденция.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпити на св.Ш.
/сестра на ищцата/ и св. А. /служител при ответника/, ценени по чл.172 ГПК с
оглед родствената връзка между св.Ш. и ищцата, съответно трудовото
правоотношение между св.А. и ответника.
Св.Ш. дава показания, според които често става свидетел, че ищцата се
налагало да довършва и подготвя неща след работно време, често чакала
обратна връзка от прекия си ръководител, а комуникацията била през
служебен чат. Работното време било на смени, за които не била очаквала, вкл.
имало дни, в които работила след 22:00ч., вкл. знае за уикендите, че
довършвала и подготвяла работа за понеделник. Спомня си за подготовката на
документите за напускане на работа, в пратката, която изпратила, имало голям
бял плик, в който поставила молбата за напускане, заедно с болничен и
трудовата си книжка.
Св.А. дава показания, според които в качеството си на пряк ръководител
имала наблюдения върху работата , бил установен дистанционен режим на
работа, която била на смени (от 9:00ч до 18:00ч и от 13:30ч до 21:30ч), като
ищцата първо била първа смяна, а след това втора. Отрича категорично събота
и неделя да се е работело. Ищцата не се справяла с работата, въпреки
направените опити постепенно да бъде въведена в работния процес, поради
което на 30.11 се обадила по телефона, за да я уведоми, че няма да бъде
11
продължено трудовото правоотношение в изпитателния срок, след което
изпратила имейл, с което я уведомила в писмен вид, че считано от 14.12. ще
бъде официално прекратено трудовото правоотношение.
Приета е електронна кореспонденция в имейл /л.81/ от 30.11.2023г., в
съдържанието на което е описано, че „..Както разговаряхме по телефона,
моля те да имаш предвид, че срокът на твоя трудов договор ще бъде
прекратен, считано от 15.12.2023г…“
Прието е заявление /л.16/ от ищцата до ответника от 11.12.2023г. /с оглед
кореспонденция от л.43/ за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.327, ал.1, т.2 КТ поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение
за м.11.2023г. към 10.12.2023г., вкл. с искане за оформяне на трудовата
документация и изплащане на обезщетение по чл.221 КТ. Приета е
товарителница 62427533151, получена на 13.12.2023г. /л.19/.
Приети са доказателства, съгласно които изплащане на заплатата на
ищцата за м.11 е изпълнено на 12.12.2023г. /л.93/.
Съгласно Заповед № 113/12.12.2023г. /л.17/ е прекратено трудовото
правоотношение между страните по чл.71, ал.1 КТ.
Приет е сигнал до ИА „Главна инспекция по труда“ от ищцата /от
22.12.2023г./, в който сигнализира на няколко нарушения от работодателя след
подадено от нея заявление за напускане по чл.327, ал.1, т.2 КТ /както и с
твърдения за фалшифициране на подписа върху заповедта за напускане,
съответно нерегистриран болничен към НОИ/, съответно невръщане на
трудова книжка в седемдневен срок от получаване на заявлението. Въз основа
на сигнала била извършена проверка, за което е изпратено уведомление от
23.01.2023г. /л.22 и сл./, в което във връзка с твърденията за невръщане на
трудовата книжка не било установено нарушение, доколкото същата била
върната на 22.12.2023г.
Прието е заключение по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, съгласно което ръкописното изписване на името „Д.“
в Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 113/12.12.2023г. и
във Ведомост за ваучери за храна за м.11 и м.12.2023г. са изпълнени от едно и
също лице, а подписът в мястото аз „СЛУЖИТЕЛ (И. Д.)“ в заповедта
вероятно са изпълнени от ищцата /поради липсата на достатъчно сравнителни
образци/.
12
Прието е заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, съгласно което /при проверени документи вкл.
Правилник за вътрешния трудов ред на ответника/ всеки служител отбелязвал
отработено време във виртуална платформа и според подадените данни били
изготвяни графиците на служителите по работни схеми, като според
графиците ищцата била на смяна „9а“ за м.08, 09 и 12, съответно смяна „14b“
за м.10 и 11. Нямало данни, въз основа на които да се даде заключение кога
ищцата е започвала работа и кога е приключвала, с оглед дистанционния
характер на работата, вкл. за полаган извънреден труд.
Останалите доказателства са ирелевантни за предмета на делото.
Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи при
правилно разпределена тежест на доказване във връзка с фактическите
твърдения и възражения, след преценка на събраните по делото доказателства,
като е приел, че: 1/ искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен по съображения, че
приложение намира индивидуалната уговорка в договора /чл.7/ за изплащане
на възнаграждението до 10-то число /а не чл.7, ал.1 ВПРЗ, доколкото не е
доказано, че на ищцата е бил връчен екземпляр, съответно ищцата е била
запозната със същите/, а с оглед заплащането на възнаграждението на
12.12.2023г., то към датата /11.12.2023г./ на изпращане на заявлението по
чл.327, ал.1, т.2 КТ е законосъобразно упражнено правото на едностранно
прекратяване без предизвестие /вкл. дори при упражняване на правото по
чл.327 КТ без наличие на основание, за работодателя възниква единствено
правото да получи обезщетение/. Възраженията на ответника за предхождащо
упражнено право по чл.71, ал.1 КТ са приети за неоснователни по
съображения, че нито телефонният разговор, съответно имейлът не могат да
се разглеждат като действия, притежаващи конститутивен ефект, нито като
предизвестие, защото за основанието по чл.71, ал.1 КТ не е необходимо.
Процесната заповед не поражда действие, след като договорът е бил вече
прекратен с упражняване на правото по чл.327, ал.1, т.2 КТ от работника, за
което от приложената имейл кореспонденция се установява, че ищцата
уведомила прекия си ръководител за изпратеното заявление, след което била
издадена и процесната заповед. Съответно като обусловен е приет за
основателен иск по чл.221, ал.1 КТ. Исковете по чл.150 вр. чл.262, ал.1, т.2 и
т.3 КТ и по чл.261 КТ вр. чл.8 НСОРЗ са отхвърлени като неоснователно по
13
съображения, че по съображения за липсва пълно и главно доказване на
претендирания труд. От електронната кореспонденция ставало ясно, че
служителят осъществявал комуникация по въпроси, касаещи трудовите
задължения, от показанията на свидетелите ставало ясно, че работата била
предвидена на смени. Съвкупно от доказателствата не бил установен
действителният диапазон, в който работникът престирал работната си сила, в
какъвто смисъл е и заключението по ССчЕ. Искът по чл.226, ал.2 вр. ла.3 КТ е
отхвърлен като неоснователен, доколкото книжката била предоставена
посредством пратка с куриер, съответно нямало как да получи незабавно
трудовата книжка обратно, съответно е изпратена обратно с куриер и била
надлежно получена на 21.12.2023г. то забавата не се дължала на
противоправно поведение на работодателя.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена
правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и възраженията на въззивниците, намира, че атакуваното
решение е частично неправилно по следните съображения:
По въззивната жалба ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД
/относно исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ/:
Въззивната дейност при ограничения въззив е ограничена откъм обсег
при установяване на фактическата страна на спор, като при преценка за
правилността на фактическите изводи в обжалваното решение въззивният съд
е ограничен от своевременно въведените във въззивната жалба оплаквания,
както и в отговора по нея.
Оплакванията на работодателя в подробно развитата въззивната жалба
14
касаят: 1/ Налице ли е злоупотреба с право от ищцата след като на 30.11.2023г.
била уведомена, че ще бъде прекратен договора на 15.12.2023г.; 2/ Преценка
дали ищцата е имала основание да прекрати трудовото правоотношение
поради забавено изплащане на възнаграждението; 3/ Представлява ли имейл
кореспонденцията от 30.11.2023г. писмено изявление по см на чл.335, ал.1, т.3
КТ вр. чл.71, ал.1 КТ;
Подробно развитият във въззивната жалба довод на ответника за
неоснователност на предявените искове поради наличие на ангажирани по
делото доказателства /свидетелски показания на св. А. и имейл л.81/ за
допусната злоупотреба с права от ищцата е преклудиран. Същият не е бил
направен от ответника своевременно в отговора на исковата молба. За
злоупотребата с право не се следи служебно. Видно от подаденият отговор
възраженията касателно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ са свързани с оборване
твърденията на ищцата, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, в насока, че именно, че работодателят първи предприел
действия по прекратяване на процесния договор, така и възражение за липса
на основание за прекратяване по чл.327 КТ. Следователно доводът за
злоупотреба с права (извършена от страна на ищцата) не е бил въведен от
работодателя-ответник своевременно в първата инстанция /Вж. Решение № 34
от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3010 / 2016 г. на ВКС/. Задължение за въззивния
съд да изследва наличие на злоупотреба с право съществува само когато такИ.
факти и твърдения са били наведени от страната в рамките на преклузивните
срокове по ГПК /Вж. Решение № 20 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 266 / 2023 г.
на ВКС; Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г.
о; Решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о;
Решение № 192 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 674/2016 г., III г. о. /.
Възражението, че за ищцата не е било налице основание да прекрати
трудовото правоотношение поради забавено изплащане на възнаграждението
е неоснователно. Съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. В случая в подписания между страните трудов договор се
съдържа изрична уговорка между тях, че работодателят поема задължението
да изплаща уговорено основно трудово възнаграждение за всеки календарен
месец до 10-то число на следващия календарен месец. Следователно
дължимото трудово възнаграждение за всеки месец е станало изискуемо и
работодателят е изпаднал в забава за изплащането му, считано от 11-то число
на всеки следващ календарен месец. Към момента на отправяне на
заявлението по чл.327, ал.1, т.2 КТ /11.12.2023г./ е налице забавено изплащане
на възнаграждение /платено на 12.12.2023г./. Не е доказано, че приетите по
делото вътрешни правила за работна заплата /л.88 и сл./ са приложими спрямо
ищцата чрез приемането им (обстоятелството, че няма изрично оспорване на
факт, не го прави безспорен, освен ако не е налице изричното му признаване).
В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права
и задължения на страните по него във връзка с работата. С вътрешни актове на
15
работодателя могат да се приемат правила, чрез които да се определи редът и
сроковете за изплащане на работната заплата. При приети вътрешни правила
(от 01.01.2023г.) и индивидуален трудов договор (от 31.07.2023г.), чиито
клауза са предмет на индивидуално договаряне, превес имат клаузите на
трудовия договор. В трудовото право договорната свобода е ограничена с
разпоредбата на чл.66 ал.2 КТ, която не изключва възможността страните по
трудовия договор да уговарят условия, които са по-благоприятни за работника
от установените със закона или с колективен трудов договор, съответно
вътрешни актове /Вж. Решение № 28 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 2376 / 2021
г. на ВКС/.
Съгласно константата практика на ВКС /Вж. Решение № 266 от
5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о; Решение № 173 от
7.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5962/2015 г., IV г. о., ГК./ за да се прекрати
договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работника, е необходимо
обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение.
Законът не определя минимален срок на забавата, не изисква и вина на
работодателя. Във всички случаи, когато обективно е налице забава на
задължението на работодателя по чл. 128 КТ, работникът има право да
прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до
работодателя писмено едностранно изявление. Забава е налице при
несвоевременно плащане /всеки ден, следващ уговорения падеж в трудовия
договор/ на дължимо от работодателя трудово възнаграждение. Щом към
датата на депозиране на заявлението по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ е налице
неизпълнение на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение в
сроковете по чл. 270, ал. 2 КТ, ищцата законосъобразно е прекратила трудовия
договор с неизправния работодател, след достигане на писменото му
волеизявление до насрещната страна /Вж. Решение № 6 от 31.01.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 60/2007 г., ГК, III г. о./. Съответно връчената от работодателя
заповед, след като договорът вече е бил прекратен от работника е
безпредметна и не поражда действие.
Отделно от това, според непротиворечИ.та съдебна практика /Вж.
Решение № 20 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 266 / 2023 г. на ВКС, Решение № 34
от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3010 / 2016 г. на ВКС и др./ при прекратяване на
трудов договор без предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ
прекратяването настъпва с получаване на писменото изявление, без да е от
значение обстоятелството дали фактически е осъществено посоченото в
изявлението основание за прекратяване. Този правен извод може да бъде
опроверган само когато по делото е надлежно установено, че работникът или
служителят, с оглед постигането на собствени цели, е злоупотребил с правото
си по чл. 327 КТ да прекрати трудовия договор /каквито твърдения с оглед
приетото по-горе не са наведени от ответника в отговора на исковата молба/.
Възражението, че с имейлът от св. А. от 30.11.2023г., със съдържание
„..Както разговаряхме по телефона, моля те да имаш предвид, че срокът на
16
твоя трудов договор ще бъде прекратен, считано от 15.12.2023г…“
работодателят по-рано е прекратил трудовото правоотношение по чл.71, ал.1
КТ е неоснователно. Съгласно чл. 335, ал.1 КТ трудовият договор се
прекратява писмено. Единственото изискване е едностранното волеизявление
да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Видно
от съдържанието на имейла липсва ясно, недвусмислено и безусловно
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, без да е наложително да се излагат допълнителни
съображения.
С оглед неоснователност на възраженията срещу иска по чл.344, ал.1,
т.1 КТ, съответно основателност на същия поради наличие на предпоставките
по чл.327, ал.1, т.2 КТ, то обусловеният иск по чл.221, ал.1 КТ за обезщетение
за неспазен срок на предизвестие (ведно със законната лихва), е основателен,
съответно въззивната жалба на ответника и в тази част следва да се остави без
уважение.
По въззивната жалба И. О. Д. /относно исковете по чл. 150 КТ вр.
чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, чл. 261 КТ, вр. чл. 8 НСОРЗ и чл. 226, ал. 2, вр.
ал. 3 от КТ/:
Оплакванията на работничката в подробно развитата въззивната жалба
касаят необоснованост при оценка на доказателствения материал. Настоящият
въззивен състав намира същите за неоснователни по следните съображения:
Ответникът не е признал изрично полагането на такъв, а обстоятелството, че
няма изрично оспорване на факт, не го прави безспорен, освен ако не е налице
изричното му признаване. Съвкупно от събраните доказателства по делото не
се установява при условията на пълно и главно доказване полагане на
извънреден труд, чиято тежест се носи от ищцата. Видно от приетия по делото
трудов договор изрично е посочено, че с подписване на този договор
служителят декларира, че се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред
и се задължава /при осъществяване на дистанционна работа, какъвто е
случаят/ да спазва стриктно стандартите за труд и повика, утвърдени от
работодателя в Правилник за вътрешния трудов ред, в който в Раздел IV е
предвидено работно време на смени, приети са и графици на служителите на
смени („Смяна 9а – от 09:00ч. до 17:30ч.“; за м.10 и м.11 – с код „14б: /смяна
14:43 до 23:30ч.). Цитираните писмени доказателства са в унисон с
показанията на св.А., вкл. и от тези на св.Ш. /в частта, в която изяснява, че
работното време било на смени, вкл. имало дни, в които работила след
22:00ч./, поради което в тяхната съвкупност и еднопосочност съдът приема за
17
доказано, че ищцата е престирала труд по утвърдените графици на смени. На
следващо място, приетата по делото електронна кореспонденция е основно в
периода от м.08-м.09, от анализа на която се установява, че за датите, за които
има съобщения в кореспонденция са в рамките на отразеното в таблицата
работно/отработено време, а от съдържанието на кореспонденцията
/конкретно за дати 08.08, 11.08.2023г., 14.08.2023г., 16.08.2023г., 17.08.2023г.,
22.08.2023г., 28.08.2023г., 18.09.2023г., 29.09.2023г./ не може да се направи
категоричен извод, че в момента на комуникацията се престира извънреден
труд, доколкото имат организационна насоченост, което касае и претенциите
за работа в официалния празник. Другите доказателства по делото са
показанията на св.Ш., в които не се съдържа конкретна информация за
отработени извънредно часове, период и продължителност, а показанията, че
„често ставала свидетел, че ищцата се налагало да довършва и подготвя
неща след работно време… а уикендите, че довършвала и подготвяла работа
за понеделник“ са двусмислени и недостатъчни, поради което и твърденията за
полагане на извънреден и нощен труд, така и през почивни дни и празници са
недоказани.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от
ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при липсата на
доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво
съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен.
По иска по чл.226, ал.2, вр. ал.3 КТ:
СРС е приел, че след като не е било доказано ищцата да е отправяла
изрично волеизявление за изпращане на книжката с куриер, то е нямало как да
получи незабавно обратно трудовата книжка, а след като била изпратена с
куриер и надлежно получена на 21.12.2023г., то забавата не се дължала на
противоправно поведение на работодателя.
Настоящият въззивен състав не споделя изложените аргументи по
следните съображения:
По делото е установено, че трудовата книжка е била получена от
работодателя на 13.12.2023г., съответно изпратена по куриер на 21.12.2023г.
Задължението по /действалия към процесния период/ чл. 350, ал. 1 КТ
(отм.) на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя
надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение (когато книжката се намира у работодателя, съответно в деня
на получаването от работника), от който момент задължението му става
изискуемо и той изпада в забава. Обезщетението се дължи до предаването на
18
трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (отм., действала към
процесния период), така и Определение № 209 от 07.04.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4554/2019 г., IV г. о., ГК. Моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за
оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на
работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или
служителя. В случаите, когато това не може да бъде сторено, защото
работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото
правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
работодателят е длъжен да го покани, защото задължението е носимо, а не
търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или
чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка
у работодателя не е незаконно. Той, също така е длъжен да изпрати документа
по пощата, ако е налице изрично писмено съгласие от работника или
служителя. Последното, обаче, е само условие за изпълнение на задължението
по чл. 350, ал. 1 КТ (отм.), съответно по чл. 6, ал. 2, изр. 2 от НТКТС (отм.)
чрез връщане на документа по пощата, но не променя момента, от който
работодателят следва да изпълни, нито условията, които трябва да спази, за да
не се счита за забава от негова страна задържането на трудовата книжка.
Следователно, вкл. с оглед постановките на ТР №1/ 02.12.2019г. по т.д.
№1/2019г. на ОСГК на ВКС, ответникът е дължал предаване (съответно
изпращане) на оформената трудова книжка на ищцата, съответно чл.6, ал.2 и
ал.3 НТКТС, за да се освободи от последиците на забавата, но като не е
изпълнил тези си задължения същият ден, е изпаднал в забава. Едва на
21.12.2023г. ответникът е изпратил трудовата книжка, което е изпълнил
задължението си, следователно, за периода - 13.12.2023г. – 20.12.2023г.
ответникът е бил в забава и с оглед т.2 на ТР №1/02.12.2019г. по т.д. №1/2019г.
на ОСГК на ВКС, следва, че трудовата книжка е била незаконно задържана по
смисъла на чл. 226, ал.2 КТ, поради което за ответника възниква задължение
за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал.3 КТ. По размера: съгласно
установената практика на ВКС (Вж. Решение № 519/ 09.01.2012г. по гр.д.№
1741/2010г., ІV ГО; Решение № 73/13.04.2014г. по гр.д. № 1372/2011г., ІV ГО;
Решение № 606/27.09.2010г. по гр.д. № 908/2009г. , ІV ГО; Решение № 38 от
29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г., IV ГО и др.), в хипотезата на чл. 226, ал.
3, пр. 2 КТ законът презюмира настъпилите от незаконното задържане вреди
от препятстване на работника/ служителя да постъпи на работа при друг
работодател и да реализира трудов доход; същите са нормативно определени и
работникът/ служителят дължи доказване единствено на базата, на която се
изчисляват вредите. Тъй като презумпцията е оборима, ако работодателят
твърди, че в периода на задържане на трудовата книжка работникът/
служителят е реализирал социално осигурен доход, в негова тежест (на
работодателя) е да установи това обстоятелство, както и размера на
реализирания доход, но в случая липсват такИ. твърдения заявени в отговора
19
на исковата молба. Съгласно приетото по – горе настъпването на вредите се
презюмира и те са нормативно определени, при БТВ в размер на 1675,30лв. се
равнява в размер на 446,72 лв. до който размер е основателен искът.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото ищцата има право на разноски пред СРС в
размер на 612лв., съответно ответникът – 2272лв., както и дължи
допълнително разноски по сметка на СРС в размер на 67лв. За настоящата
инстанция ищцата е претендирала и доказала сторени разноски в размер на
2520лв., а ответникът в размер на 3600лв. Възражението за прекомерност е
неоснователно с оглед броя на исковете, характерът им, материалния интерес
и фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото ,,Блек
Суон Холдингс България" ЕООД има право на разноски според отхвърлените
части от жалбата на И. О. Д., в общ размер на 1 873,44лв. за адв
възнаграждение, И. О. Д. има право на разноски съответно в общ размер на
1736лв. за адв. възнаграждение, като ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД
следва да бъде осъдено да плати държавна по сметка на СГС /с оглед
уважената част от иска по чл.226 КТ/ в размер на 25лв.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 731/15.01.2025 г., постановено по гр. д. №
8128/24г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ , предявен от
И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. ********, срещу ,,Блек Суон Холдингс
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,********., за заплащане на сумата в
размер на 446,72 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било
прекратено, считано от 13.12.2023 г. до 20.12.2023 г., както и в частта за
разноските, в които И. О. Д., ЕГН ********** е осъдена да плати разноски на
,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД разликата над 2272лв. до присъдените
2424лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ ,,Блек Суон
Холдингс България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,********., да заплати
на И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. ********, сумата в размер на 446,72
лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било прекратено,
считано от 13.12.2023 г. до 20.12.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 731/15.01.2025 г., постановено по гр. д.
№ 8128/24г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, В ЧАСТИТЕ, в които:
е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
20
уволнението на И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. ********, извършено
със заповед № 113 от 12.12.2023 г., издадена от управителя на ,,Блек Суон
Холдингс България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,********., за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.
71, ал. 1 КТ - без предизвестие преди изтичане на срока за изпитване; ,,Блек
Суон Холдингс България" ЕООД с ЕИК *********, е осъдено да заплати на И.
О. Д., ЕГН **********, сумата от 1675,30 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й заплащане; е отхвърлен иска с правно основание чл. 150 КТ
вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ , предявен от И. О. Д., ЕГН **********, срещу
,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД с ЕИК *********, за заплащане на
сумата от 6437,94 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд; е
отхвърлен иска с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предявен от И. О. Д., ЕГН
**********, срещу ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД с ЕИК *********,
за заплащане на сумата от 61,60 лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, както и е
отхвърлен иска с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ, предявен от
И. О. Д., ЕГН **********, срещу ,,Блек Суон Холдингс България" ЕООД с
ЕИК *********, за разликата над 446,72 лв., до пълния претендиран размер от
560 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било прекратено,
считано от 13.12.2023 г. до 21.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ,,Блек Суон
Холдингс България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,********., да заплати
на И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. ********, разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1736лв., както и още 129лв. разноски пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК И. О. Д., ЕГН
**********, с адрес ж.к. ********, да заплати на ,,Блек Суон Холдингс
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,********., разноски в размер на
1 873,44лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ,,Блек Суон Холдингс
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,********., да заплати на Софийския
районен съд допълнително разноски от 67лв., както и на Софийски градски
съд разноски за държавна такса в размер на 25лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
21
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22