№ 286
гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело №
20254000500401 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 227 / 28.05.2025 г. по гр. дело № 545/2024 г. по описа на
Окръжен съд - Плевен, е осъден Гаранционен фонд да заплати на З. Х. Г.
следните суми:
сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год.,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 100 000 лв. и
относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявените искове са
отхвърлени, като неоснователни;
сумата от 476,38 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год.,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2 870, 28 лв. и
относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявените искове са
отхвърлени, като неоснователни.
1
Със същото решение „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Гаранционен фонд следните суми:
сумата от 10 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща
регресно вземане за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год., ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното изплащане на
сумата, като относно претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявеният иск е
отхвърлен, като неоснователен;
сумата от 143.51 лв., частичен иск от 2 870.28лв., представляваща
регресно вземане за присъдено обезщетение за претърпени имуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год., ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното изплащане на
сумата, като относно претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявеният иск е
отхвърлен, като неоснователен.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на на трето лице – помагач
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД
страната на ответника Гаранционен фонд.
Горепосоченото съдебно решение се обжалва и от трите страни по делото
в отделни негови части, както следва:
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по
първоначалните искове З. Х. Г., чрез процесуалния й представител, против
горепосоченото решение, в частите му, с които предявените от З. Х. Г. срещу
Гаранционен фонд искове са отхвърлени: за разликата над присъдените 16 000
лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над присъдените 476,38 лв. до пълния
претендиран размер от 2 870,28 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законните лихви от 30.01.2024г. до окончателното плащане и в
отхвърлителната част досежно законните лихви, като неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. От една
страна, се релевира оплакване за неправилно приложение на критериите за
справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение било занижено. Коментират се
събраните по делото доказателства и оттам се прави извод за основателност на
исковата претенция от 100 000 лева. От друга страна, се прави оплакване
относно приетото от окръжния съд наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат, като се твърди, че в протИ.речие с установената съдебна практика,
съдът е намалил с 80 % обезщетението на ищцата, приемайки, че това е
съпричинителния принос на водача на лекия автомобил, в който ищцата е била
пътник. Излагат се съображения, че съпричиняването на увреждането от други
деликвенти не води до намаляване на обезщетението на пострадалия, след
2
като последният не е допринесъл за вредоносния резултат. Излагат се също
съображения, че ПТП - то е настъпило по изключителната вина на водача на
мотора. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната
част и за уважаване предявените искове за заплащане на обезщетения в
пълните им претендирани размери, ведно със законните лихви от 11.09.2023 г.
до окончателното им плащане. Претендират се разноски и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по
първоначалните искове и ищец по обратните искове Гаранционен фонд, чрез
процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в частите, с
които са уважени предявените от З. Х. Г. искове, ведно с присъдените лихви,
като неправилно. Излагат се подробни съображения, че основна първопричина
за ПТП – то била поведението на водача на лекия автомобил, чиято
отговорност била обект на застраховане по договор за гражданска отговорност
със застраховател „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, поради което се счита, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на Гаранционния фонд. Оспорва се и размера на присъденото
обезщетение като завишено, като се твърди нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Прави се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по
обратните искове „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД против горепосоченото решение, в осъдителните му части, видно
от съдържанието на жалбата. Счита се решението за неправилно, поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се, че с
оглед приетото от решаващия съд, че причина за ПТП - то било поведението
на водача на лекия автомобил, то съдът следвало да отхвърли предявените от
ищцата против Гаранционен фонд искове и съответно - и обратните искове
срещу застрахователя. Счита се, че били налице предпоставките на чл.229,
ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. Искането до въззивния
съд е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
първоначалните и обратните искове.
В сроковете по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от
насрещните страни и по трите въззивни жалби.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателят – ищец З. Х. Г. поддържа подадената от нея жалба и оспорва
жалбите на другите страни. Претендира разноски. Прави възражение по чл.
78, ал.5 ГПК, в случай на претендирани такива от другите страните.
В открито съдебно заседание жалбоподателят - ответник по
първоначалните искове Гаранционен фонд и жалбоподателят - ответник по
обратните искове „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, редовно призовани, не изпращат представители и не депозират
3
становища по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му от всяка от
трите страни части - и допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на
правилността на решението, в обжалваните му от всяка от трите страни части,
съобразно правомощията си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б „а“
КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от З. Х. Г. срещу
Гаранционен фонд, за заплащане на следните суми:
сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, вследствие ПТП, настъпило на 11.09.2023
год., на път II - 35 /Ловеч- Плевен/, км 17+530, причинено виновно и
протИ.правно от водача на мотор, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ
20***, който го е управлявал без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то и е
блъснал лек автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ
53****, в който се е возила, като пътник, ищцата,
сумата в размер на 2 870,28 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за
лечение, вследствие гореописаното ПТП,
ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от датата на
ПТП – то - 11.09.2023 год. до окончателното им изплащане.
В първоинстанционното производство са приети за съвместно
разглеждане, предявените при условията на евентуалност, обратни частични
искове с правно основание чл. 499, ал. 7 /в приложимата редакция, сега ал.8/
КЗ, във връзка с чл. 127, ал.2 ЗЗД, от Гаранционен фонд против третото лице
– помагач „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, при който застраховател обект на застраховане е отговорността
на водача на лек автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ
53****, за заплащане на следните суми: сумата от 10 000 лв., частичен иск от
100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото
лице неимуществени вреди, и сумата от 143, 51 лв., частичен иск от 2 870, 28
лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото лице
4
имуществени вреди, ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано
от 11.09.2023 год. до окончателното им изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка
с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
От събраните от първоинстанционния съд доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 316000 – 40629/16.10.2023г.,
издаден от ОДМВР-Плевен, заключение на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /в автотехническата част/ и от допълнително
заключение на съдебна автотехническа експертиза /неоспорени от страните,
приети от първоинстанционния съд/, се установява следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП, а именно: на 11.09.2023 г., около 20.30 часа,
на път II - 35 /Ловеч - Плевен/, км 17+530, е настъпило пътнотранспортно
произшествие между мотоциклет, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ
20***, управляван от Ю. А.ов Л., без сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и лек автомобил, марка и
модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ 53****, управляван от Г. Т. Г.,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
застраховател „Застрахователно акционерно дружество Далл Бог: ЖИ.т и
здраве“ АД, като в автомобила на предна дясна седалка се е возила ищцата З.
Х. Г.. Лекият автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ
53****, се е движил към гр. Ловеч със скорост 127,30 км/ч., при разрешена 90
км/ч., а в същото време, в протИ.положната посока, се е движил
мотоциклетът, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ 20***, със скорост
142,20 км/ч., при разрешена 80 км/ч.. Когато разстоянието между двете
моторни превозни средства е било 212,52 м. едно от друго, водачът на лекия
автомобил е предприел изпреварване на попътно движещо се пред него МПС,
като е навлязъл в насрещната лента за движение и така, движейки се
транслационно един към друг в продължение на 1,66 сек., е настъпил ударът
между мотоциклета и лекия автомобил, в лентата за движение на
мотоциклета. Според вещото лице - автоексперт, водачът на лекия автомобил,
към момента на промяна на направлението на превозното средство към
насрещната пътна лента, е имал техническа възможност да спре до мястото на
удара при максимално разрешената скорост от 90 км/ч., но към момента на
навлизане в насрещната лента, не е имал такава възможност при реалната и
максимално разрешената скорост. Същевременно водачът на мотоциклета,
към момента на навлизане на автомобила в насрещната пътна лента /лентата
на мотоциклета/, не е имал техническа възможност да спре до мястото на
удара при реалната скорост и при максимално разрешената за съответното
МПС. Автоекспертът е посочил още, че липсват данни за отложени следи от
ходовите гуми на двете моторни превозни средства преди мястото на
първоначален контакт при удара между тях. Приел е, че дори и ако водачът на
мотоциклета се е движел с максимално разрешената скорост от 80 км/ч.,
водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да се върне в
5
полагащата му се пътна лента, тъй като времето за движение на двете моторни
превозни средства едно към друго до мястото на удара е било значително по-
малко от времето за престрояване на лекия автомобил. Съобразно
техническите характеристики на процесния мотоциклет, последният
притежавал челен фар, който при движение на къси светлини, бил в състояние
на нИ.то на фара да осветява в двулуксовата граница на светлинното петно
дължина около 60 м. В случай, че не е имало челен фар на процесния
мотоциклет, и доколкото ПТП - то се е реализирало в тъмната част на
денонощието, осветеността напред за МПС - то е до 65 м. при движение на
къси светлини и до 110 м. при движение на дълги светлини. Максималната
скорост, при която лекият автомобил е имал техническа възможност да спре в
зоната на видимост е 84.34км./ч. на къси светлини и 117.01км/ч. на дълги
светлини, а за мотоциклета - съответно 80км/ч. на къси светлини и 110.17км/ч.
на дълги светлини. В заключението автоекспертът е посочил, че при движение
на процесния мотоциклет в полагащата му се пътна лента със скорост до 80
км/ час, а водачът на лекия автомобил- със скорост до 84 км/ час и при липса
на предприето от последния изпреварване на попътно движещия се
автомобил, двете моторни превозни средства биха се разминали и процесното
ПТП не би настъпило. В допълнителното заключение на САТЕ е посочено
още, че при сравнение на диапазона на надлъжна видимост за двамата водачи
спрямо приетия при извършения оглед постоянен ориентир с отстоянията на
челните части на лекия автомобил и мотоциклета, към момента на отклонение
на лекия автомобил и навлизането му в насрещната пътна лента, се
установява, че водачите на двете моторни превозни средства към тези два
момента са имали техническа възможност да се възприемат като
местонахождение, посока и направление.
Не е спорно, че вследствие гореописаното ПТП, водачите Г. Т. Г. и Ю.
А.ов Л. са починали, а возещата се като пътник, на предна дясната седалка в
автомобила, З. Х. Г. /ищцата/, е претърпяла травматични увреждания -
счупване на дясна ключица и счупване на седем ребра.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, вещите лица са направили извод, че пътуващата в
автомобила ищца е била с обезопасителен колан, с оглед получените от нея
травматични увреждания и с оглед данните от Протокола за оглед на
местопроизшествието.
Образуваното във връзка с гореописаното ПТП досъдебно производство
№ 4989/2023 г. по описа на ОДМВР-Плевен, е приключило с прокурорско
постановление за прекратяване, на основание чл. 24, ал.1, т. 4 НПК – смърт на
дееца, прието като писмено доказателство от въззивния съд. Видно от
мотивите му, прокурорът е приел, че вина за настъпването на ПТП - то имат и
двамата починали водачи, движейки се със скорости, над максимално
разрешените и несъобразени с пътните условия, като водачът на лекия
автомобил е реализирал и изпреварване и е навлязъл в насрещната лента за
движение.
6
От събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства
/медицински документи – епикризи, амбулаторни листове, болнични листове,
касови бонове/ и от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /в медицинската част/, както и от изслушаните
свидетелски показания на П. Х. М. /сестра на ищцата/ и С. А. Ч., се
установява, че вследствие ПТП – то, на ищцата са били причинени следните
травматични увреждания: счупване на дясната ключица /в средна трета/ и
счупване на 2 /две/ десни и 5 /пет/ леви ребра. Счупването на дясната ключица
е наложило двукратно оперативно лечение: 1/. открито наместване и фиксация
със заключваща плака и винтове на 15.09.2023 г., с болничен престой от
12.09.2023 г. - 18.09.2023 г. и 2./ премахване на металния имплант на
17.05.2024г., с болничен престой от 13.05.2024г. – 18.05.2024 г., като в
Епикризата е посочено, че това е направено поради оплаквания от болка, оток
и ограничени движения. Вещото лице – съдебен медик е посочило, че
обездвижването (имобилизация) след операциите е около 1,5 месеца, от които
4 седмици след първата операция, трайното затрудняване на движенията на
десния горен крайник с невъзможност за обслужване е било за около 2- 3
месеца, от които около 1,5 – 2 месеца след първата операция, при нормално
протичане на оздравителния процес и затрудняване на възможността за
физически труд за около 3- 4 месеца, от които около 2- 3 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес. Според експертното
заключение счупването на ребрата е довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за около 1,5-2 месеца и на годността за физически труд
за около 2-2,5 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. За
времето на трайно затрудняване на движенията пострадалата се е нуждаела от
чужда помощ, включително за дейностите по самообслужването. От
болничните листове, приети като писмени доказателства по делото, вещото
лице, е констатирало, че З. Х. Г. е била в отпуск поради временна
неработоспособност в продължение на 253 дни (малко повече от 8 месеца). В
заключението е отразено, че при освидетелстването на Г., счупванията са
зараснали, възстановена е двигателната функция на десния горен крайник,
липсват данни за усложнения, като единствените оплаквания на ищцата са от
болка в областта на дясната ключица, при претоварване и опит за спане на
дясно, което било възможна късна клинична проява на травмата. Вещото лице
е изчислило, че разходите за лекарства, свързани с получените травматични
увреждани, за които са представени и приети като писмени доказателства по
делото, касови бонове, възлизат на сумата от 2 381,91 лв. /касови бонове: 1 -за
медикамента Ксарелто и марлените компреси, 2, 3, 10, 11, 12, 16 и 20/. В
съдебно заседание вещото лице – лекар е посочило, че след ПТП – то Г. е била
три дни в реанимация, но не поради опасност за жИ.та, а поради стреса от
ПТП – то, за да я подготвят за операцията на дясна ключица.
Свидетелката П. Х. М. разказва още, че е видяла сестра си
непосредствено след ПТП – то и пътувала с нея до Бърза помощ, като ищцата
била в много тежко състояние, лекарите казали, че трябва да бъде в
7
реанимация поради множеството счупвания, след три дни я преместили в
Отделението по ортопедия и свидетелката останала с нея в болницата, тъй
като пострадалата не можела да се обслужва сама, свидетелката я вдигала и
водила до тоалетна, а след това цял месец я гледала апартамента си в гр.
Плевен – къпала я, слагала я да спи, вдигала я, а тя само плачела, била много
зле психически - искала и тя да е мъртва като съпруга й и го чакала постоянно
да се върне. След това ищцата отишла при децата си, те да я гледат, защото
изпитвала силни болки от счупените ребра и имала нужда при ставане и
лягане в легло. Свидетелката казва, че преди инцидента сестра й била весел и
жизнерадостен човек, а след него преустановила контакта с хора и се
затворила в себе си. За такава промяна свидетелства и С. А. Ч., който освен
това разказва и за недоброто й състояние след операцията и за необходимостта
от чужда помощ – първо била гледана от сестра си, а след месец – и от
дъщерите й. Казва, че и до ден днешен се оплаква от болки и че не може да
носи 5 литрова туба с вода.
От заключението на назначената съдебно- психологична експертиза се
установява, че непосредствено след процесното ПТП, ищцата е преживяла
остра стресова реакция, която е с продължителност няколко дена, характерна
за хора, преживели силен стрес и травма, а след това и към момента е с
усложнена траурна реакция от загубата на съпруга си. Посочено е, че е налице
позитивна тенденция за възстановяване и при правилна терапевтична
подкрепа, би могла за няколко години да приеме загубата на съпруга си и да
заживее пълноценно.
Въззивният съд също кредитира обсъдените по – горе заключения на
трите съдебни експертизи, като пълни, ясни и съответни на писмените
доказателства по делото. Дава вяра и на изслушаните от първоинстанционния
съд свидетелски показания, като еднопосочни и взаимодопълващи се,
пресъздаващи преки и непосредствени впечатления на свидетелите,
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, като тези на св.
М. прецени и през призмата на чл. 172 ГПК. По делото не са събрани
доказателства, които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната
достоверност.
По делото не е спорно, че ищцата е предявила претенциите си за
получаване на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени
вреди пред Гаранционен фонд, образувана е била щета № 23210218/
01.11.2023 год., като видно от писмо, изх. № 24- 01- 474/23 от 30.01.2024 год.,
Гаранционният фонд е отказал изплащане на обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд в хипотезата на
чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б „а“ КЗ, е необходимо настъпване
на ПТП, което да е причинено виновно и протИ.правно от водач на превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
8
за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, вследствие на което да са настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и поведението на деликвента. Допустимостта на прекия
иск на увреденото лице против Гаранционния фонд е обвързана с наличието
на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП - то и Фонда и изтичането на срок до три месеца, в
който Фондът не е платил, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В случая, от подробно обсъдените при изложението на фактическата
обстановка доказателства, се установява настъпилото ПТП, неговият
механизъм, както и виновното и протИ.правно поведение и на двамата водачи
на превозните средства – участници в него, нарушили правилата за скоростите
за движение, установените в чл. 21, ал.1 и чл. 20, ал.2 ЗДвП, а водачът на лекия
автомобил - и правила за изпреварване, установени в чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на Гаранционния фонд, че водачът на
мотоциклета, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ 20***, не е виновен за
настъпилото ПТП и че макар да се е движил със скорост от 142,20 км/ч. /при
максимално разрешена 80 км/ч./, поведението му не е в причинна връзка с
ПТП-то, с оглед установеното, че и при движение с разрешената скорост, то
пак би настъпило. Напротив, от заключението на КСМАТЕ се установява, че
произшествието не би настъпило при движение на процесния мотоциклет в
полагащата му се пътна лента със скорост до 80 км/ч., на лекия автомобил -
със скорост до 84 км/ч. и при липса на предприето от последния изпреварване
на попътно движещия се автомобил, както и за техническа възможност на
двамата водачи да се възприемат като местонахождение, посока и
направление. Това, че автоекспертът приема наличие на функционална
зависимост на възможностите на двамата водачи за предотвратяване на
катастрофата, не изключва отговорността на водача на мотоциклета, а предвид
извършените повече на брой и с по – голяма тежест нарушения от водача на
лекия автомобил, води само до определяне на по – малък принос на водача на
мотоциклета за настъпването на ПТП – то (20 %), както правилно е приел
окръжният съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящият съдебен
състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.
Цитираното във въззивната жалба на Гаранционния фонд решение №
533/31.01.2001 г. на ВКС по нак. д. №397/2000 г., I н.о., не е в подкрепа на
тезата на жалбоподателя, а точно обратното, че следва да бъде доказано, че
ПТП – то не би настъпило при движение със съобразена скорост, т.е. с такава
по – ниска от разрешената и съобразена с обстоятелствата от значение за
безопасността. В случая по дело не се доказва това.
Съгласно чл. 53 ЗЗД солидарна е отговорността на съпричинителите на
вредата, като всеки от тях отговаря за всички вреди пред увреденото лице, а
последното има право да избере срещу кого от тях да насочи исковата си
претенция, респ. срещу техен застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, респ. срещу Гаранционния фонд, при липса на такава /чл. 499,
9
ал. 7 /сега ал. 8/ КЗ/.
Не е спорно, че вследствие процесното ПТП, увредена е ищцата З. Х. Г.,
на която са причинени телесни увреждания.
В случая, Г. е предявила исковете си срещу Гаранционния фонд, който
обезпечава отговорността на виновния водач на мотоциклета без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като е изпълнена
процедурата и по чл. 558, ал.5, във връзка с чл. 496 и чл. 380 КЗ.
Следователно отговорността на Гаранционния фонд, на основание чл. чл.
557, ал.1, т. 2, б „а“ КЗ, следва да бъде ангажирана.
Следващият спорен въпрос, очертан в пределите на въззивните жалби, е
за приложението на критериите за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедлИ.ст. Понятието “справедлИ.ст” не е абстрактно. Според
ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.
Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 295 от
20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1394/2023 г., IV г.о, решение № 60112 от
01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 3 от 28.01.2022
г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.
№ 2908/2015 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
916/2011 г., I т. о., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС,
II т. о., и други, в които е прието, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател,
респ. Гаранционния фонд (както е в случая), е обусловено от съобразяването
на следните общи критерии: характерът и тежестта на увреждането,
обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на
търпените физически и психически болки и страдания, възрастта на
пострадалия, конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно
покритие към същия момент, макар последните да нямат самостоятелно
значение, както и следва да бъдат съобразени обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи. Правнорелевантните общи и специфични
за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз
основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид горното, като изходи от:
10
- обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП, като
пострадалата е била пътник на предна дясна седалка в автомобила/;
- възрастта на пострадалата към датата на ПТП – то – на 49 години;
- характера и степента на уврежданията – две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на дясна ключица и в счупване на повече от три
ребра, а именно в случая, на 2 ребра вляво и на 5 ребра вдясно (ППВС
№3/27.09.1979г.);
- начина на лечение - оперативно и консервативно – оперативно по
отношение на счупването на дясната ключица – първа операция на
15.09.2023г. - открито наместване и фиксация със заключваща плака и
винтове, с болничен престой от 12.09.2023 г. - 18.09.2023г. и втора операция,
осем месеца по – късно на 17.05.2024г., - премахване на металния имплант, с
петдневен болничен престой от 13.05.2024г. – 18.05.2024 г.. Била е
обездвижена след всяка от операциите – според експертното заключение
имобилизацията е траела около 1,5 месеца, от които 4 седмици след първата
операция. Консервативно е било лечението на счупените ребра. Ищцата е
приемала медикаменти и е била в покой, като според експертното заключение
счупването на ребрата е довело до трайно затрудняване на движението на
снагата за около 1,5-2 месеца и на годността за физически труд за около 2-2,5
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес;
- период на възстановяване, болки и страдания вследствие телесните
увреждания – според заключението на КСМАТЕ /в медицинската част/, при
нормален оздравителен процес възстановителният период за счупване на
ключица е около 3- 4 месеца, а за ребрата за около 2-2,5 месеца, но в случая
видно от гореизложеното при ищцата периодът е бил по – продължителен,
предвид това, че 8 месеца по – късно се е наложила втора операция. От
заключението и свидетелските показания се установяват, че ищцата е била със
силни болки в началото и невъзможност за самостоятелно обслужване 2- 3
месеца. Към настоящия момент е напълно възстановена, като се оплаква от
болка при претоварване, което според вещото лице е възможна късна
клинична проява на травмата;
- отражение на инцидента върху психическата сфера на пострадалото
лице – непосредствено след ПТП – то ищцата е изживяла остра стресова
реакция, за която се съдържат данни, както в свидетелските показания, така и
в заключението на СПЕ, поради което и заради общото й състояние, като цяло,
се е наложил престой в реанимация първите три дена (без опасност за жИ.та
й). Настоящият съдебен състав не взема предвид заключението на СПЕ
досежно състоянието на ищцата, в което е изпаднала след тази остра стресова
реакция с продължителност няколко дена, а именно в усложнена траурна
реакция и всички описани във връзка с последната състояния, през които е
преминала, защото видно от съдържанието на заключението и от
свидетелските показания на М. и Ч., те са били вследствие загубата на съпруга
й в същото това ПТП, а не в резултат на собствените й телесни увреди;
11
- настъпила промяна в начина на жИ.т на пострадалото лице вследствие
на уврежданията, вид и продължителност – пострадалата не е можела да се
обслужва сама, поради което в болницата и няколко месеца след това – първо
сестра й, а след това дъщерите й, са й помагали при ежедневните дейности. В
продължение на малко повече от 8 месеца, Г. е била в отпуск поради временна
неработоспособност. От активен и жизнерадостен човек се превърнала в
затворен и тъжен – за последното неминуемо и преимуществено е
допринесла и загубата на съпруга, като тук няма как ясно да бъдат
разграничени промените, настъпили вследствие телесните й увреди и тези,
вследствие смъртта на съпруга й;
- и като взе предвид конкретните икономически условия, а като ориентир
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, макар последните да не са
самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а именно към дата -
11.09.2023 г..;
- и като съобрази обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи,
въззивният съд намира, че справедлИ.то обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД
възлиза на сумата от 60 000 лева. Следва да се има предвид, че тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедлИ.ст от съда.
Присъждане на по – висок размер на обезщетение от 60 000 лева няма да
е съответно на вида, характера и тежестта на телесните увреди, на
възстановителния период и на установеното по делото пълното
възстановяване на ищцата към настоящия момент. Оттук следва
неоснователността на довода на ищцата – жалбоподател, че същото следва да
бъде определено на 100 000 лева, като се има предвид и отражението на
инцидента в психическата й сфера и промяната, настъпила при нея. Както бе
посочено и по – горе, изключително негативно влияние върху психиката на Г.
е оказала загубата на съпруга й при ПТП – то, които вреди не подлежат на
обезвреда в настоящото производство, тъй като не са негов предмет /видно от
съдържанието на исковата молба/, а в отделно такова, ако бъдат претендирани.
Личностната промяна също преимуществено е вследствие смъртта на Генов.
Заболяването й, свързано със сърдечната й дейност, датира преди ПТП – то и
по делото не се доказа причинна връзка за влошаването му, вследствие
произшествието, поради което и този довод във въззивната жалба е
неоснователен.
От горното следва основателността на оплакванията във въззивните
жалби на ответниците по първоначалните искове и по обратните искове за
завишеност на определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
12
размер на 80 000 лева, което не държи сметка за пълното възстановяване на
ищцата към настоящия момент от травматичните увреждания и затова, че
интензивните психическите страдания не са, вследствие причинените й
телесни увреждания.
Присъждане на по – нисък размер от 60 000 лева на обезщетението по чл.
52 ЗЗД не би се явявало обосновано и съответно на установените по делото
болки и страдания на ищцата.
По делото безспорно е установено, че разходите за лечение на телесните
увреждания на ищцата възлизат на сумата от 2381,91 лева (сборът на
стойностите на касовите бонове, относими към разходите за лечение, видно от
заключение на КСМАТЕ /в медицинската част/.
Третият спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция е дали е
налице съпричиняване и неговият обем и дали е следвало обезщетението на
ищцата, която е пътник в автомобила, да бъде намалявано поради
съпричиняване от страна на водача на този автомобил, както това е сторил
окръжният съд.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването следва да бъде релевирано с нарочно
възражение. От значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което поведение
задължително следва да протИ.правно, като не се изисква вина /ППВС №
17/1963 г./. Допринасянето може да се изразява в поведение за настъпване на
произшествието и/или в поведение, спомогнало за увреждане на собственото
си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата /Тълкувателно решение
№ 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК/.
По делото е безспорно установено, че ищцата е била пътник в автомобила
и е била с обезопасителен колан. Други наведени възражения за
съпричиняване пред първоинстанционния съд и поддържани пред настоящата
съдебна инстанция липсват. Същата не е допринесла по никакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат.
Константна е практиката на ВКС, от която се е отклонил
първоинстанционния съд, че не следва да бъде намалявано обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
респ. от Гаранционния фонд, когато е налице съпричиняване на увреждането и
от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат,
какъвто е настоящият случай (решение № 50153 от 09.11.2022 г. на ВКС по
т.д. № 1648/2021г. на II т.о. и др.).
Предвид регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за
всички причинени от деликта вреди в пълен размер, а не съобразно приноса
им. Такава отговорност вече изрично е предвидена и за техните
13
застрахователи и за Гаранционния фонд в сега действащия КЗ – чл. 499, ал. 8
КЗ . По отменения КЗ, в съдебната практика, макар приемайки липса на
солидарност, се извеждаше, че застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на един от деликвентите, респ. Гаранционния фонд, не отговаря
спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техните
застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от
деликтното, застрахователят, респ. ГФ, отговаря по отношение на увредения в
обема, в който отговаря застрахованият при него деликвент – за всички вреди,
за целия им обем, като отговорността е лимитирана единствено от
застрахователната сума по договора за застраховка (решение № 52/28.05.2019
г. на ВКС по т.д. № 1497/2018 г., I т.о., решение № 121/18.09.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2859/2013г., І т.о., решение № 37/01.09.2015 г. по т.д. № 1070/2014г., ІІ
т.о., решение № 192 от 02.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 416/2017г., ІІ т.о. и др.).
Право на увреденото лице е да избере срещу кого от горепосочените
субекти ще предяви исковете си за обезвреда и всеки един от тях отговаря за
пълния размер на същата, при горепосоченото лимитиране на отговорността
на застрахователя, респ. на Гаранционния фонд, от застрахователната сума.
Размерът на вредата, обусловен от действията на всеки извършител е от
значение само за вътрешните отношения помежду им, и е ирелевантно по
отношение по пострадалия, в случая на Г..
Предвид горното, неправилно първоинстанционният съд е намалил
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди на ищцата с 80 % -
приет принос за настъпване на вредоносния резултат на водача на автомобила,
в който тя се е возила.
Това налага отмяна на обжалваното решение, в частта, с която са
отхвърлени, като неоснователни, предявените от З. Х. Г. против Гаранционен
фонд, исковете с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т.
2, б „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
присъдения размер от 16 000 лева до 60 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди над присъдения размер 476,38 лева до 2381,91 лева,, като
вместо това Гаранционен фонд бъде осъден да заплати на ищцата
допълнителни обезщетения в размер на 44 000 лева – за неимуществени вреди
и 1905,53 лева – за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
30.01.2024 г. (когато е постановен отказа на Гаранционен фонд за изплащане
на обезщетения) до окончателното им изплащане. В тази връзка
неоснователно е оплакването на Г. във въззивната жалба, че началният момент
на законната лихва е датата на настъпване на ПТП – 11.09.2023 г., с оглед
разпоредбата на чл. 558, ал.5 КЗ, препращаща към чл. 496 и чл. 380 КЗ (в този
смисъл е определение № 50045 / 06.06.2023 г. на ВКС по т.д. № 347/2022 г., І
т.о. и др.). В останалата обжалвана част решението досежно първоначалните
искове следва да бъде потвърдено като правилно.
По обратните искове:
С оглед изхода на въззивното производство по делото по исковете с
14
правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б „а“ КЗ,
предвид горните правни разрешения и приетото от настоящия съдебен състав,
че и двамата водачи на превозните средства, участници в процесното ПТП,
имат вина за настъпването му, при принос 20 % за мотоциклетиста и 80 % за
водача на автомобила, то правилно са уважени от окръжния съд предявените
искове от Гаранционния фонд против третото лице – помагач
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, за
сумата от 10 000 лв., частичен иск от 100 000 лева (обратно вземане за
присъдените неимуществени вреди, над приспадащата се за ГФ част) и за
сумата от 143, 51 лв., частичен иск от 2 870,28 лева, (обратно вземане за
присъдените имуществени вреди, над приспадащата се за ГФ част), ведно със
законните лихви, считано от 30.01.2024 год. до окончателното им изплащане,
при условие, че тези суми бъдат заплатени от Гаранционен фонд на З. Х. Г..
Настоящият съдебен състав намира, че прецизната правна квалификация
на обратните искове е чл. 499, ал. 7 /в приложимата редакция, сега ал.8/ КЗ,
във връзка с чл. 127, ал.2 ЗЗД, а не посочената от окръжния съд такава –
чл.558, ал.7 КЗ. Въпреки неточната правна квалификация, доколкото обаче
първоинстанционният съд е обсъдил именно въведените обстоятелства, като
основание на исковете и се е произнесъл с оглед търсената защита, то
решението в обжалваната част по отношение на обратните искове, следва да
бъде потвърдено, като правилно / в този смисъл становище в Ръководство на
граждански съдебен състав, НИП, л.323 и цитираната в него съдебна
практика, в т.ч. и т. 5 ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС/. В случая не е нарушено
диспозитивното начало. Оплаквания във връзка с доклада по делото и
правната квалификация на обратните искове не са наведени във въззивните
жалби. Въззивният съд не констатира служебно неточни указания във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, с оглед дадената непрецизна
правна квалификация. И доколкото първоинстанционният съд не е посочил
правната квалификация на обратните искове в диспозитива на съдебното си
решение и произнасянето, като краен резултат, е правилно, то настоящият
съдебен състав възприема подхода за потвърждаването му в тази му част, със
съответните прецизиращи мотиви и с посочването на правилната правна
квалификация в диспозитива на въззивното съдебно решение.
Отделно от горното, решаващият състав на ОС – Плевен е пропуснал да
се произнесе с условен диспозитив, като уважава обратните искове, въпреки
изразената за това воля в мотивите на съдебния му акт. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че се касае за очевидна фактическа грешка
по чл. 247 ГПК, която следва да бъде поправена от първоинстанционния съд
след влизане в сила на съдебното решение.
По разноските:
Съобразно изхода на въззивното производство по делото – частична
основателност на въззивната жалба на З. Х. Г. и неоснователност на жалбите
на Гаранционен фонд и на „Застрахователно Акционерно Дружество
15
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, следва да бъдат преразгледани и част от
присъдените разноски в първоинстанционното производство.
По първоначалните искове:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът Гаранционен фонд следва да
бъде осъден да заплати на адв. М., допълнително адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 6048 лева - за процесуално представителство на
ищцата в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Гаранционен фонд следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Апелативен съд – Велико Търново допълнително
сумата от 1805,28 лева - за държавни такси за първоинстанционното
производство и допълнително сумата от 453,18 лева – за възнаграждения за
вещите лица, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата в
размер на 918,11 лева – дължима държавна така за въззивното производство,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
Горното налага и отмяна на първоинстанционното решение в частта, с
която З. Г. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата над 95,23 лева –
юрисконсултско възнаграждение и сумата над 275,51 лева - разноски за вещи
лица, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Разноски във въззивното производство:
По първоначалните искове:
На основание чл. 273, във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК, Гаранционен фонд
следва да бъде осъден да заплати на адв. И. М., осъществяваща безплатно
процесуално представителство на З. Х. Г. във въззивното производство,
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, в размер 2125,41 лева,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба (45905,53 лева (уважена
част от въззивна жалба) х 4000 лева (определено възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА, съобразно фактическа и правна сложност на делото, материален
интерес и обема на работа на адвоката) / 86393,90 лева (обжалваем интерес)).
На основание чл. 273, във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК, З. Х. Г. следва да
бъде осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата в размер на 187,46 лева
за юрисконсултско възнаграждение пред въззината инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба на ищцата (40 488,37 лева (отхвърлена
част) х 400 лева (определено от съда юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 25, ал.1 НЗПП) / / 86393,90 лева (обжалваем интерес)).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 227 / 28.05.2025 г. по гр. дело № 545/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната част, с която са отхвърлени,
като неоснователни, предявените от З. Х. Г. против Гаранционен фонд,
16
исковете с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2,
б „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
присъдения размер от 16 000 лева до 60 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди над присъдения размер 476,38 лева до 2381,91 лева,
както и в частта, с която З. Х. Г. е осъдена да заплати на Гаранционен
фонд разноски над сумата от 95,23 лева до присъдените 200 лева за
юрисконсултско възнаграждение и над сумата от 275,51 лева до присъдените
587,88 лева за възнаграждения за вещи лица, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на
З. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ловеч, ************, на
основание чл. 557, ал.1, т. 2, б „а“ КЗ, допълнително обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) в размер на 44 000 лева
(разликата над присъдения размер от 16 000 лева до 60 000 лева), вследствие
ПТП, настъпило на 11.09.2023 год., на път II - 35 /Ловеч- Плевен/, км 17+530,
причинено виновно и протИ.правно и от водача на мотор, марка и модел
„Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ 20***, който го е управлявал без сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на ПТП – то, както и допълнително обезщетение за имуществени
вреди (разходи за лечение) в размер на 1905,53 лева (разликата над
присъдения размер от 476,38 лева до 2381,91 лева), вследствие същото това
ПТП, ведно със законните лихви върху двете обезщетения, считано от
30.01.2024 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 227 / 28.05.2025 г. по гр. дело № 545/2024
г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в останалата обжалвана част, с която
са отхвърлени предявените искове с правно основание правно основание чл.
558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б „а“ КЗ и с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД, над сумата от 60 000 лева до пълния претендиран размер от
100 000 лева – за неимуществени вреди и над сумата от 2381,91 лева до
пълния претендиран размер от 2870, 28 лева – за имуществени вреди, както
и за законни лихви за периода от 11.09.2023 г. до 29.01.2024г. вкл.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 227 / 28.05.2025 г. по гр. дело № 545/2024
г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната част, с която са
уважени обратните искове с правно основание 499, ал. 7 /в приложимата
редакция, сега ал. 8/ КЗ, във връзка с чл. 127, ал.2 ЗЗД, предявени от
Гаранционен фонд против третото лице – помагач „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, за сумата от 10 000
лв., частичен иск от 100 000 лева (обратно вземане за неимуществени вреди) и
за сумата от 143,51 лева, частичен иск от 2 870,28 лева, (обратно вземане за
17
имуществени вреди), ведно със законните лихви, считано от 30.01.2024 год. до
окончателното им изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат
заплатени от Гаранционен фонд на З. Х. Г..
След влизане в сила на съдебното решение и изпращане на делото на
Окръжен съд – Плевен, делото да се докладва на решаващия състав на ОС -
Плевен за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК, като бъде постановен
изричен условен диспозитив досежно обратните искове.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на
адв. Н. М., Адвокатска колегия - Плевен, личен номер **********,
допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на
6048 лева - за осъществено безплатно процесуално представителство на З. Х.
Г. в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на
адв. И. М., Адвокатска колегия – Плевен, адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 2 125,41 лева - за осъществено безплатно
процесуално представителство на З. Х. Г. във въззивното производство,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА З. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ловеч,
************, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
сумата в размер на 187,46 лева – за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на
ищцата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати по сметка на Апелативен съд – Велико
Търново, допълнително сумата в размер на 1805,28 лева - за държавни
такси за първоинстанционното производство и допълнително сумата в
размер на 453,18 лева – за възнаграждения за вещите лица в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата в размер на 918,11 лева – дължима държавна така
за въззивното производство, съразмерно с уважената част от въззивната
жалба.
18
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на страната на
ответника Гаранционен фонд.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19