Решение по КНАХД №288/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по касационна жалба на И. К. И. с [ЕГН], с адрес: гр. Б., обл. В., [улица], подадена чрез адв. Е. П. АК – София против решение № 122 / 24. 07. 2025 год., постановено по АНД № 861 / 2024 год. по описа на СсРС, с което е потвърдено НП № 39-0000186 / 08.08.2024 год. на началник Областен Отдел „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ" гр. Силистра, с което за нарушение на чл.18 т.4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, му е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на *** лева.

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона и по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението

Ответната страна – началник Областен Отдел „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ" гр. Силистра не е изразил становище по жалбата, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Силистра е установил от фактическа страна, че на 18.07.2024г. около 10.17 часа по път II-71 С.-Д., в посока гр.Д. органите на ОО ,,АА“-Силистра спрели за проверка*** с per. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД с прикачено към него полуремарке ***с per. № [рег. номер], собственост на „***“ ООД, като по време на проверката било установено, че товарният автомобил бил от категория ***, а прикаченото към него полуремарке от категория *** и се управлявал от жалбоподателя И.. Същият извършвал превоз на товари /речен пясък/, видно от представената по време на проверката кантарна бележка с № ***. по маршрут гр.С.-гр.В.-гр.С., което пък било установено от писмени обяснения на водача - жалбоподател от 18.07.2024г. Проверяващите органи установили, че при извършения превоз, който е за собствена сметка, водачът при проверката не е представил заповед на ръководителя/ на лицето, за чиято сметка се извършва превоза, поради което на място съставили АУАН № 149/ 18.07.2024г., който бил връчен веднага на водача, който от своя страна го подписал без възражения. Такива били депозирани в указания от ЗАНН срок.

Въз основа на описаният по-горе АУАН, по-късно в законно установения срок било издадено и НП 39-0000186 /08.08.2024г на Началника на ОО ”АА’’- гр. Силистра, с което жалбоподателя И. бил наказан с глоба в размер на *** за извършено от него нарушение на чл.18, т. 4 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ, съобразно хипотезата на чл. 93, ал.2 от ЗАвП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е формирал обоснован извод, че нарушението е доказано. Приел е, че правилно са определени видът и размерът на наказанието, както и е изложил мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е преценил и тежестта на извършеното нарушение, както и наложеното наказания – във фиксирания от закона размер.

Така постановеното решение е правилно.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Не може да бъде споделено заявеното оплакване за нарушение на материалния закон, релевирано и пред районния съд и подробно обсъдено от него, касаещо обстоятелството, че извършваният от жалбоподателя превоз, установен от контролните органи, не следва да бъде квалифициран като такъв "за собствена сметка", както и че физическото лице - водач не може да бъде субект на нарушението. Всички доводи и възражения на касатора са взети предвид и обсъдени от районния съд, който мотивирано е достигнал до правилни и законосъобразни крайни изводи.

Съдът е приел, че извършеният превоз е за собствена сметка като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и конкретно – товарителница № 018089 / 18.07.2024 год., от която се установява, че изпращач на стоката / пясък / е „П. 8” ООД - гр.В., превозвач- „Х.” ООД - гр.В. и получател също „Х.” ООД- гр. В. и като е преценил легалното определение на закона, дадено в §1, т.4, б. “а“ от ЗАвП, възпроизведено и в чл. 9 от Наредба № Н-8 / 27. 06. 2008 год., според което "превоз на товари за собствена сметка" е превоз на товар без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието и т.н., е приел, че несъмнено се касае за превоз за собствена сметка.

Обстоятелството, че е издадено удостоверение № 197 / 22. 10. 2024 год. от „Хи” ООД - гр.В. относно формирането на печалбата на дружеството, включително и с цената на превоза, не може да доведе до промяна в преценката относно вида на осъществения превоз, тъй като смисълът на разпоредбата касае формирането на печалба именно от превоза, не и от суровината, която се превозва. Безспорно в случая от извършения превоз не е формирана печалба за превозвача, което несъмнено определя осъществения превоз като такъв „за собствена сметка“.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът трябва да представи при поискване от страна на контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, в която заповед следва да са посочени датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.

Разпоредбата на чл. 93 ЗАвП въвежда два състава на административно нарушение – по ал. 1 - извършване на превоз без изобщо да има "редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му"; по ал. 2 - извършване на превоз, за което има издадени такива документи, но не ги представи в момента на проверката. В случая става въпрос за "формално нарушение". Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат извън самото деяние. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на касатора досежно неправилното приложение на правната норма, предвид обстоятелството, че несъмнено се касае за превоз за собствена сметка, поради което неоснователни се явяват и твърденията за неточно описание на нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП не се констатира неяснота както във фактическото описание на нарушението, така и в посочената за нарушена разпоредба на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.

Нарушението е формално, извършено чрез бездействие, типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решението на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 / 24. 07. 2025 год., постановено по АНД № 861 / 2024 год. по описа на Районен съд – Силистра.

 

Решението е окончателно.