№ 90
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203783 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВЛАЙНАСИ БЪЛГАРИЯ“ ООД ,
представлявано от Д.Й.Г.П., депозирана чрез адв. И.Г., срещу НП № 23 –
0000961 от 25.06.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на чл.7б , ал. 1, изр.1 от
Закона за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, твърди
се, че неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е
приложен материалният закон и са били допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защита на санкционираното лице.Сочи се,
че е визиран несъществуващ рег. номер на превозно средство,, като се сочи,
че санкционираното предприятие притежава само едно превозно средство,
1
което не е посочено в АУАН и НП, излагат се аргументи в подкрепа на
становището, че има неяснота при описанието на нарушението, оспорва се
наличие на „допустителство“,сочи се, че липсват факти в какво се изразява,
излагат се аргументи в подкрепа на становището, че нарушението би могло да
бъде извършено единствено от ФЛ, визира се неизследване от АНО дали
водачът е преминал курсове за обучение, като се приема, че липсата на карта
за квалификация не означава, че водачът не отговаря на изискванията,
определени в ЗАвП, визира се наличие на удостоверение за професионална
компетентност и се приема, че с това са изпълнени изискванията на ЗАвП,
подзаконовите нормативни актове и на Директива 2003/59 на ЕПС, тъй като
удостоверението доказва придобитата от водача квалификация, а не картата
на водача, като отново се визира посочената по-горе Директива, съгласно
която се счита, че удостоверителната функция на картата на водача е
вторична и се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените
по делото разноски от жалбоподателя.
В съдебно заседание въз. дружество при редовност на призоваването,
не се представлява.
Представител на органа, издал НП,при редовност на призоваването, не
се явява в с.з.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 31.03.2021 г., в сградата на РД "АА" Варна, ул. "Тролейна" № 48,
след приключване на тематична проверка на превозвача "ВЛАЙНАСИ -
БЪЛГАРИЯ" ООД, притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари с
№ 4004 св.Й.о установил, че на 01.09.2020г. в гр. Варна, ул. "Сан Стефано" №
15, ет. 4, оф. 2, превозвача е допуснал в 8:17ч. извършването на обществен
превоз на товари от водача И.К. с ЕГН ********** (управлявал товарен
автомобил "ДАФ" с per. № В1207ВВ, кат. N3 ), който не притежава валидна
карта за квалификация на водача за кат. "С". Свидетелят установил, че
водачът К. е притежавал карта за квалификация с № Р105303, която е била със
срок на валидност до 18.10.2019г. Горното било установено след извършена
справка в програма "Карти квалификации", пътен лист № 001936, разпечатка
от картата на водача.
Преценявайки, че с това свое поведение "ВЛАЙНАСИ - БЪЛГАРИЯ"
2
ООД , е извършило нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, на същата дата- 31.03.2021 г. св.Й. съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството-
жалбоподател, в който описал приетото за установено нарушение.АУАН бил
съставен в присъствието и надлежно връчен на упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало и в съответната
графа вписало, че има възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 25.06.2021 г., АНО издал процесното НП , с което на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, наложил на
"ВЛАЙНАСИ - БЪЛГАРИЯ" ООД „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Й., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по
делото писмени доказателства, които съдът напълно пкредитира.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз
основа на него НП, са издадени от оправомощени лица, при спазване на
регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална
страна.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, визирани са дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено това
нарушения, ясно и точно е посочено кога и какво е констатирано от
проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и събраните в хода
на АНП доказателства, които го подкрепят, поради което не счита, че е било
допуснато нарушение на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН и не споделя възраженията в
тази насока.Изрично в НП са посочени доказателствата, подкрепящи
извършеното нарушение-пътен лист, справка в програма „Карти
квалификации“, разпечатка от карта на водача.Вярно е, че в НП и АУАН не е
3
посочена последната буква от рег.№ на процесния автомобил, но както се
сочи и в жалбата санкционираното дружество притежава само един
автомобил, неговият рег.№ е виден от всички доказателства по делото и
непосочването на тази последна буква по никакъв начин не ограничава
правото на защита на нарушителя, нито пък може да мотивира извод за липса
на състав на нарушение.
Предвид горното, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати
процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. АНО е посочил,
че не са налице предпоставки за приложимостта на нормата на чл.28 от
ЗАНН, като ЗАНН не изисква излагане на подробни аргументи относно
неприложимост на тази норма.
По отношение на материалния закон:
На първо място следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира
приетите по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват. Спор, че
санкционираното дружество Безспорно притежава Лиценз на Общността за
превоз на товари по делото липсва. Безспорно по делото е приобщен пътен
лист за процесната дата, издаден именно от дружеството-превозвач, в полза
на процесния водач И.К., който го е получил и е извършил превоза за сметка
на дружеството на процесната дата, безспорно превозът на процесната дата е
бил извършен в полза на дружеството превозвач, което е видно не само от
приобщения по делото пътен лист, а и от приложените товарителници,
кантарни бележки и др.
Предвид горното съдът намира за категорично установено от
фактическа страна, че на 01.09.2020 г. превозвачът "ВЛАЙНАСИ -
БЪЛГАРИЯ" ООД, е допуснал да бъде извършен обществен превоз на товари
с водач, който не притежава карта за квалификация на водача, тъй като е
подписал всички нужни документи и възраженията, че не е ясно в какво се
изразява допустителството не се споделят.
Според настоящият състав на съда, с това свое поведение дружеството
е нарушило разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози и правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
Съдът не споделя възраженията на въззивното дружество срещу
4
законосъобразността на наказателното постановление, поради следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
лицензираните превозвачи, лицата по чл.24 е и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни
превозни средства, от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят
на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени
от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години.
В случая безспорно обстоятелство е, че водачът И. К. не е имал
валидна карта за квалификация към процесната дата, тъй като притежаваната
в предходен момент такава е била със срок на валидност до 18.10.2019г.
Предвид горното съдът не счита, че издаването на карта за
квалификация на водача представлява само една формалност и че
удостоверителната функция на картата на водача е вторична, доколкото
нормата на чл.7б ал.1 от ЗАвП е императивна- водачът следва да притежава
карта за квалификация, която освен горното следва да е в срок на валидност и
изключения от това правило не са предвидени.
Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 1866/2021г.,
възраженията досежно тълкуването на Директива 2003/59 не се споделят, тъй
като цитираните разпоредби от директивата водят до извод, че всяка държава
членка трябва да прикрепи по някакъв начин хармонизираният код на
Общността определен за да удостовери, че конкретният шофьор притежава
УПК, което удостоверява неговата начална квалификация или продължаващо
обучение. Всяка държава членка има възможност да избере дали това
удостоверяване следва да стане в самото СУМПС на водача или да се
удостоверява с карта за квалификация на водача, както е приела Република
България. При всички положения и в самата директива е прието, че
квалификацията на водачите следва да се опреснява на определен период от
време, тъй като е предвидено в удостоверителния документ да се посочва
5
"датата на изтичане на кода". Казано друго яче, с изтичане на срока на картата
на водача, той представа да отговаря на изискванията на директивата за
необходима квалификация, поради което и настоящият състав не споделя
възраженията в жалбата в тази насока.
Съдът не намира основания за приложението на чл. 28, буква „А“ от
ЗАНН. На първо място процесното нарушение не се отличава със степен на
обществена опасност, различна от обичайната за този вид нарушения. Освен
това прави впечатление продължителният период, в който водачът И. К. не е
имал валидна карта за квалификация на водача и е извършвал превози. В тази
връзка фактът, че в предходен момент водачът е имал карта за квалификация
не налага извода, че нарушението се отличава от останалите нарушения от
този вид, още повече, че и за превозвачът са били известни очевидно
законовите изисквания за налични актуални документи. Настоящият състав
на съда намира, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на
обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид. Напротив, установените
обстоятелства са характерни и типични за този вид административни
нарушения.
Предвид горното съдът не счита, че в хода на административно –
наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила. Извършването на
нарушението е установено по категоричен начин, санкцията е в абсолютния
размер, визиран от закона -3000лв., поради което съдът я намира за
справедлива и е лишен от възможност да я ревизира, поради което и
процесното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид наличието на предпоставки за потвърждаване на Нп,
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
В съпроводителното писмо от Директора на РД „АА“-Варна се
претендира заплащане на възнаграждение за процесуално представителство,
но такова в хода на съдебното производство не е осъществено и писмото
изхожда лично от Директора, поради което не се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
6
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0000961 от 25.06.2021 г ., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
„ВЛАЙНАСИ БЪЛГАРИЯ“ ООД , представлявано от Д.Й.Г.П., на основание
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на чл.7б , ал. 1, изр.1 от Закона за
автомобилните превози.
ОТКАЗВА ДА присъди разноски в полза на АНО и на дружеството
жалбоподател.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7