Решение по дело №2880/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260495
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20203230102880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 02.08.2021 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                                                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                                   

При участието на секретаря: Диана Кирова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2880/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща молба от 13.11.2020 г. на „*****” *, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „***” № *, вх. *, ап. *, представлявано от управителя К. Г. К., чрез упълномощения адвокат С.В. ***, с която срещу „****“ **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „*** № *, представлявано от управителя А. А., са предявени обективно и субективно съединени искове за солидарно заплащане на сумите от: 1) 8 400 лв. /осем хиляди четиристотин/, представляваща неплатена цена по Договор за продажба на препарати – С.***-инокулант за селажиране за 2019 г., от която: по Фактура № *** г. за продажба на препарати на стойност 1680 лева, по Фактура № ***. за продажба на семена на стойност 3 360 лева и по Фактура № *** г. за продажба на препарати на стойност   3 360 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 22.10.2020 г. до окончателното и изплащане; 2) 933,33 лв. /деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима от датата на изпадане в забава, от която: 190,40 лв., начислена за периода от 08.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № *** г., 373,33 лв., начислена за периода от 16.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № *** г. и 369,60 лв., начислена за периода от 20.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № ***.

В хода на производството по делото, поради извършено плащане на 31.03.2021 г . и на 18.05.2021 г. общо на сумата от 2 000 лв., ищецът е поискал изменение на предявените искане, чрез тяхното намаление по чл. 214 от ГПК от 8 400 лв. на 6 400 лв. и от 933,33 лв. на 931 лв.

Според изложените в исковата молба твърдения ищецът е доставил и продал на ответника инокулант за силажиране. Ищецът е изпълнил задължението си по договора като е доставил на ответника уговорените количества стоки, като са издадени три фактури, с падеж на задълженията по тях, както следва: 08.09.2019 г., 16.09.2019 г. и 20.09.2019 г. Ищецът сочи, че към датата на образуване на делото ответникът дължи процесните суми, поради което за ищецът се породил правен интерес от търсената искова защита.

Установено е по делото, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения по делото адвокат, заявява, че предявените искове са допустими, но вероятно неоснователни.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „***” ООД, гр.С. З. и „*** е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът е получил от ищеца общо 10 кг. ****-инокулант за селажиране за 2019 г., на стойност 8 400 лв. Ответникът е следвало да плати покупната цена в срок от 30 дни след издаване на фактурата.

Ответникът не е заплатил в срок уговорената цена, поради което за ищеца е нали правен интерес от търсената искова защита.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице С.И. докладва, че счетоводствата на двете страни по повод на процесния договор са водени редовно. Процесните фактури на обща стойност от 8 400 лв. са осчетоводени съобразно изискванията на Закона за счетоводството.

Експертизата е установила, че след датата на завеждане на исковата молба – от 06.04.2021 г. са извършени плащания в размер на 2 000 лв., като към датата на изготвяне на заключението дължимата сума по договора е 6 400 лв. С посочената сума от 2 000 лв. ответникът е погасил задължението си по процесните фактури, както следва:

·        1 000 лв. + 680 лв. по Фактура № *** и

·        320 лв. по Фактура № *** г.

По отношение на обезщетението за забавено плащане на главното задължение, изчислено по размер на законната лихва за времето на забава е в общ размер от 931 лв., от която: 189,93 лв., начислена за периода от 08.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № *** г., 372,40 лв., начислена за периода от 16.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № *** г. и 368,67 лв., начислена за периода от 20.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № ****

 

В процесния казус възникналите между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да предаде годна за употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, като същевременно носи отговорност за недостатъци на същата.

От събраните по делото доказателства, включително и предвид изявлението на ищеца се установява, че в хода на производството вземането на ищеца по отношение на сумата от 2 000 лв., представляваща неплатено част от задължение по сключен между страните Договор за продажба на препарати – ****инокулант за селажиране за 2019 г. е погасено, поради извършено плащане от страна на ответника. Понастоящем дължима остава сумата от 6 400 лв.

По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, ако няма определен ден за изпълнение, като обезщетението за забава, в размер на законната лихва, се дължи от деня на забавата /чл. 86 от ЗЗД/, т. е. покана би била необходима, когато няма определен срок на изпълнение. В случая ищецът претендира обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава в размер на 931 лв.

Съответно, при така постановения резултат и на основание чл. 78 от ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер от 1 574 лв. /хиляда петстотин седемдесет и четири лева/.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***, представлявано от управителя А. А., ДА ЗАПЛАТИ на      „**** ** ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „***” № *, вх. *, ап. *, представлявано от управителя К. Г. К., сумите от: 1) 6 400 лв. /шест хиляди четиристотин лева/, представляваща неплатена цена по Договор за продажба на препарати – ***-инокулант за селажиране за 2019 г., от която: по Фактура № *** г. за продажба на семена на стойност       3 040 лева и по Фактура № *** г. за продажба на препарати на стойност 3 360 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 931 лв. /деветстотин тридесет и един лева/, представляваща мораторна лихва, дължима от датата на изпадане в забава, от която: 189,93 лв., начислена за периода от 08.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № ****., 372,40 лв., начислена за периода от 16.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № **** г. и 368,67 лв., начислена за периода от 20.09.2019 г. до 19.10.2020 г. върху вземането по Фактура № ***г.; 3) 1 574 лв. /хиляда петстотин седемдесет и четири лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

                                                                                                                                                                     

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: