РЕШЕНИЕ
№45
гр. Велико Търново, 22.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №679 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Г.Т., в качеството му на управител на „Агро-Еко 2003“
ЕООД от с. ...срещу Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
10 „агроеколрогия и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. с изх. №01-2600/944/15.09.2021г. на зам.
изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”. Жалбоподателят
твърди, че независимо от подаваните до 2020г. заявления за плащане и извършвани
проверки от администрацията на ДФ „Земеделие“, към дружеството не са били
извършени плащания по нито една от заявените мерки и схеми за подпомагане.
Счита, че след като не е бил получил никакво уведомяване от ДФ „Земеделие“ за
наличие на отказ за плащане или за извършване на такова, не е подал заявление
за плащане през 2020г., тъй като е бил в неведение какво да спори. Моли съда да отмени оспорвания акт. Не претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като
неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №01-2600/944 от 15.09.2021г. е било връчено
на управителя на дружеството жалбоподател на 20.10.2021г., което е видно от
отбелязването в самия акт на стр. 24 от делото. Жалбата срещу него е подадена директно
до АС – В. Търново на 03.11.2021г., което се установява от поставения на нея
вх. №4846/03.11.2021г. по описа на съда. Спазен е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на
правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното уведомително писмо
жалбоподателят е уведомен за прекратяването на поетия от нея агроекологичен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане по
направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна
стойност“/ВПС-1/ през кампания 2020г. на основание чл. 18, ал 3, т. 1 от
Наредба №7/24.02.2015г. за условията и реда за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020г.,
издадена от министъра на земеделието и храните.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е издаден от зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в
рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от
изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на
фонда/вж. заповеди №03-РД/2891#2/23.07.2019г. и №03-РД/2891#2/16.06.2021г. на изп. директор на ДФЗ, стр. 20 и сл. от делото/, съгласно чл. 20а от ЗПЗП,
т.е. е издаден от компетентен орган. Оспореното писмо е издадено в изискуемата
за редовността му от формална страна писмена форма, съдържа императивно
предвидените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването
му.
В хода на административното производство
по издаване на уведомителното писмо не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
От фактическа страна
не е спорно, че „Агро-Еко 2013“ ЕООД, в качеството си на земеделски
производител, регистриран с УРН 604287 в ИСАК, е подал
заявление за подпомагане с УИН: 04/260520/86614, като е било одобрено за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г.
С Уведомително писмо изх.№02-04-2600/511 от 16.03.2016г. дружеството
жалбоподател е известено, че по подадено заявление за подпомагане с УИН: 04/260520/86614 е одобрено за участие по направление Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“/ВПС-1/ от мярка 10, като в това уведомително писмо са посочени
задълженията на бенефициера, вкл. и да подава „заявление за
подпомагане/плащане“ всяка една година до изтичане на многогодишния период/ в
случая за период от пет последователни години, считано от 2016г./
С Уведомително писмо изх.№02-04-2600/3966 от 15.12.2016г. дружеството
жалбоподател е известено, че ангажиментът е подновен за нов петгодишен период.
С Уведомително писмо изх.№02-04-2600/944 от 10.02.2021г. дружеството
жалбоподател е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуване на
административно производство за прекратяване на многогодишен ангажимент. От
страна на „Агро-Еко
2013“ ЕООД е подадено възражение до ДФЗ/стр. 26 от делото/. Впоследствие е издаден и оспорваният акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент.
Така установеното от фактическа страна води
до извод, че в хода на административно производство е бил уведомен оспорващия
за откриване на административното производство, като му е била дадена
възможност да е в течение на производството и да сочи доказателства. От негова
страна не са постъпвали искания или възражения.
При издаването на оспорения акт е приложен
правилно и материалният закон.
С неподаване на заявление за плащане от
страна на оспорващия, не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1 от
Наредба №7/2015г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 от наредбата
да се прилагат за периода от пет последователни години. Правилно
административният орган е счел е, че е доказано наличието материалноправното
основание по чл. 18, ал. 3, т.
1, от Наредба №7/2015г. за прекратяване на агроекологичния
ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази нормативна разпоредба
възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотеза на
нарушение на чл. 8, ал. 2 от същата
наредба кореспондира с правилото на чл. 63, § 1 от
Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета от
17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните
права на плащане съгласно чл. 21 от регламента
на ЕС №1307/2013г. не се предоставят или се отменят. Разпоредбата
дава легално определение на понятието административни санкции, което включва
изключване правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за
подпомагане – чл. 77, § 4, б „в“ от този регламент. Бенефициерът не е възразил
срещу писмо с изх. № 01-2600/946 от 10.02.2021г. за открито производство по
издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" и ДФЗ е прекратил ангажимента. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т.
1 от Наредба №7/2015г. кореспондира изцяло с чл. 63, § 1 от
Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета от
17.12.2013г.
За неоснователни съдът намира основните
възражения на жалбоподателя, че след като по подадените заявление за плащане за
предходни години не е получавал плащания, не е знаел как да процедира.
Изпълнението на поетия ангажимент, вкл. и задълженията по чл. 8, ал. 2, изр.
последно от Наредба №7/2015г. не е поставено взависимост от извършване на
плащания от страна на ДФЗ, нито подаването на заявления следва да се предхожда
от такова. С изпълнението на посоченото задължение жалбоподателят е бил наясно,
като е подавал заявки за предходните години на периода от поетия ангажимент. В
тази връзка неудачно е да се изтъква липса на допълнителни указания или
разяснения. Такива не се предвиждат нормативно, а за жалбоподателя не е
установено неизпълнение на изискванията по чл. 19 от Наредба №7/2015г., за
преминато агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или
демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по
осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020г. Отделно няма данни дружеството да се е
възползвало от правата си по чл. 34 от АПК, или това да му е било
отказано.
Поради това съдът приема, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, както и противоречие на оспорвания
административен акт със закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора с оглед
направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за
производството, съдът следва да осъди жалбоподателката да му заплати такива
представляващи възнаграждение за юрисконсулт
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв., изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на
основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на „Агро-Еко 2003“ ЕООД от с. ...срещу
Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „агроеколрогия и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за
кампания 2020г. с изх. №01-2600/944/15.09.2021г. на зам. изпълнителен директор
на ДФ “Земеделие”.
ОСЪЖДА „Агро-Еко 2013“ ЕООД от с..., ул..., ЕИК ... да заплати на ДФ „Земеделие“
разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: