№ 4319
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510807 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №12105 от 10.07.2023г., постановено по гр.дело №20660/2022г. по
описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, е признато за установено, че Е. А. П., с ЕГН
**********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, на
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1114.76 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, община
"Сердика", ж.к."*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до м.април
2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното погасяване,
както и сумата от 10.51 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" за същия
период, като е отхвърлен предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, срещу Е. А. П., с ЕГН **********, иск за горницата над тези суми до
пълния предявен размер и за периода м.май 2018г. до м.октомври 2018г.вкл. като
погасен по давност. С решението е признато за установено, че Я. Ж. Ч., с ЕГН
**********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, дължат на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от по
557.38 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември
2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до
окончателното погасяване, както и сумата от по 5.26 лв., представляваща такса за
"дялово разпределение" за същия период, като са отхвърлени предявените от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу Я. Ж. Ч., с ЕГН
1
**********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, искове за горницата над тези суми до
пълните предявени размери и за периода м.май 2018г. до м.октомври 2018г.вкл. като
погасени по давност. С решението са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу Е. А. П., с ЕГН **********, Я. Ж. Ч., с ЕГН
**********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК искове с правно
основание чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 432.63 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 29.10.2021г., както и на сумата от 4.68 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за такса за "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. до
29.10.2021г.. С решението е осъдена Е. А. П., с ЕГН **********, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 322.73 лв., представляваща разноски в настоящото производство, изчислени
съобразно уважената част от иска. С решението са осъдени Я. Ж. Ч., с ЕГН
**********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от тях сумата от
по 161.36 лв., представляваща разноски в настоящото производство, изчислени
съобразно уважената част от предявените искове. С решението е осъдена
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на Е. А. П., с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 223 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, изчислени съразмерно отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.П., с
приложено пълномощно, с която се обжалва решение №12105 от 10.07.2023г.,
постановено по гр.дело №20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, срещу Е. А. П., с ЕГН **********, Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч.,
с ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.86 ЗЗД за
установяване дължимост на сумата от 432.63 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., както
и на сумата от 4.68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за такса за
"дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. до 29.10.2021г.. Във въззивната жалба
са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваните части като постановено в противоречие на материалния закон
и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че
неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно факта на изпадане в забава на ответниците – длъжници
досежно претендираните вземания за стойността на доставената топлинна енергия и за
цената на услугата "дялово разпределение". Поддържа се, че в приложимите за
процесния период Общи условия от 2016г. е предвидено, че клиентът на топлинна
енергия изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаването на фактурите,
като в случая по делото са ангажирани доказателства, че общата фактура за
изравнителната сметка за отоплителен сезон 2018г./2019г. е издадена на 31.07.2019г.,
съответно за отоплителен сезон 2019г./2020г. е издадена на 31.07.2020г.. Твърди се, че
при така ангажираните по делото доказателства ответниците се считат, че са
изпаднали в забава по отношение на задължението си да заплащат стойността на
доставената в имота топлинна енергия, считано от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., поради
което предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу всеки от ответниците
установителни искове за признаване за установено, че дължат суми с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД съобразно притежаваната от всеки от тях ид.ч. от правото на
2
собственост върху процесния топлоснабден имот се явяват основателни и доказани и
като такива следва да бъдат уважени. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи предявените установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу всеки от
ответниците за ангажиране на разделната им отговорност, както следва: за ответницата
- Е. А. П., с ЕГН ********** – 1/2 част от претендираните суми; за ответника - Я. Ж.
Ч., с ЕГН ********** – 1/4 част от претендираните суми; и за ответника - Г. Ж. Ч., с
ЕГН ********** - 1/4 част от претендираните суми. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Към
молба от 03.06.2025г. е приложен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна – Е. А. П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на
попечителя й А. П. П., чрез процесуални представители адв.П.К. и адв.Д.Г., с надлежно
учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ищеца. Изложени са
съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че
топлофикационното дружество не е ангажирало доказателства по делото, че
ответницата - Е. А. П. е изпаднала в забава относно задължението си за заплащане
стойността на доставената топлинна енергия и на цената на услугата "дялово
разпределение" за исковия период, поради което не е налице основание в закона за
ангажиране отговорността й и предявените срещу нея по реда на чл.422, ал.1 ГПК
искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и
като такива правилно са били отхвърлени от първостепенния съд с постановения
съдебен акт. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно
и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е предмет на
обжалване с подадената въззивна жалба от ищеца. Претендира присъждане на
разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемите страни – Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********,
не депозират писмен отговор и не изразява становище относно постъпилата въззивна
жалба от ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Е. А. П., с ЕГН **********,
действаща със съгласието на попечителя й А. П. П., чрез процесуални представители
адв.П.К. и адв.Д.Г., с която се обжалва решение №12105 от 10.07.2023г., постановено
по гр.дело №20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, в частта, в която е
уважен предявения иск и е признато за установено, че ответницата - Е. А. П., с ЕГН
**********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, по
предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от
1114.76 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември
2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 10.51 лв., представляваща такса за
"дялово разпределение" за същия период; както и в частта, в която са възложени в
тежест на ответницата разноски. Релевирани са доводи, че в обжалваните части
първоинстанционно решение е недопустимо, при условията на евентуалност
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изложени са подробни аргументи в подадена допълнителна
молба от 25.10.2024г. в смисъл, че с влязло в сила съдебно решение
3
№260146/12.01.2022г. по гр.дело №14310/2017г. по описа на СГС, І Г.О., 19 състав, е
прогласен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД недействителността на договор за замяна от
24.08.2017г., обективиран в нотариален акт №199, т.ІІ, рег.№11422, дело №370/2017г.
на помощник нотариус по заместване Т..Г при нотариус Ц.С., с рег.№030 и район на
действие СРС, с който Е. А. П., чрез пълномощника си Х.В.Г., е прехвърлила на Н.Д.С.
собствения си недвижим имот – ап.№9, находящ се в град София, ул."*********"
№*********; като в замяна е получила 1/2 ид.ч. от недвижим имот - ап.71, находящ
се в гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл*********. Твърди се, че
влязлото в сила на 25.09.2024г. съдебно решение има конститутивно действие и
последиците на прогласената за недействителна правна сделка са заличени с обратна
сила, считано от датата й на сключване – 27.08.2017г., поради което ответницата - Е. А.
П. не се легитимира като съсобственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот,
съответно не е възникнало облигационно правоотношение между нея и
топлофикационното дружество с предмет доставка на топлинна енергия за исковия
период и същата не е "битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ. В тази връзка се
твърди, че предявените срещу нея установителни искове за признаване за установено,
че има задължения за заплащане на стойност на цена за доставена топлинна енергия за
имот и на такса за "дялово разпределение" за процесния период се явяват
недопустими, поради което постановеното първоинстанционно решение в частта, в
която са уважени предявените спрямо ответницата - Е. А. П. искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 1114.76 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София,
община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до
м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното
погасяване, както и за сумата от 10.51 лв., представляваща такса за "дялово
разпределение" за същия период, следва да се обезсили и да се прекрати
производството по делото в тази част. При условията на евентуалност са наведени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение
в обжалваните части. Изложени са съображения, че първостепенният съд неправилно е
определил началния момент, от който тече погасителната давност. Твърди се, че са
погасени по давност всички вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
т.е. три години преди 18.04.2022г., а не както неправилно е приел първостепенния съд
три години преди 30.11.2021г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в съда/. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното решение в
обжалваната част и да прекрати производството по делото спрямо ответницата - Е. А.
П. или при условията на евентуалност да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове срещу ответницата - Е. А.
П.. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
чрез процесуален представител юрисконсулт Р.П., депозира писмен отговор, в който
взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответницата - Е.
А. П., като излага общи, бланкетни доводи за това. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която се обжалва с
въззивната жалба, подадена от ответницата - Е. А. П. като правилно и
законосъобразно.
4
Въззиваемите страни – Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН
**********, не депозират писмен отговор и не изразява становище относно
постъпилата въззивна жалба от ответницата - Е. А. П..
Трето лице - помагач - "Директ" ЕООД не изразява становище по подадените две
въззивни жалби.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу
Е. А. П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя й - А. П. П., Я.
Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, при условията на разделна
отговорност обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед заявеният петитум на подадените въззивни жалби съдът приема, че на
въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частите, в
които са отхвърлени предявените искове спрямо ответниците с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД; както и в частта, в която са уважени
предявените искове спрямо ответницата - Е. А. П. с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ.
Първоинстанционното решение в останалите части като необжалвано е влязло в
сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които променят установената фактическа обстановка, а
именно прието е като писмено доказателства - съдебно решение №260146/12.01.2022г.
по гр.дело №14310/2017г. по описа на СГС, І Г.О., 19 състав, влязло в сила на
25.09.2024г.. На следващо място въззивният съд счита, че в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства относими към
конкретния правен спор.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №68563/2021г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, въззивникът –ищец -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 30.11.2021г. и е постановена на 13.12.2021г. заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Е. А. П., с ЕГН
**********, Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, за заплащане
при условията на разделност – за първия длъжник, при квота от 1/2, за втория
длъжник, при квота от 1/4, и за третия длъжник, при квота от 1/4, от сумите, посочени
в заявлението. В срока по чл.414 ГПК е подадено от всеки от длъжниците - Е. А. П., с
ЕГН **********, Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********,
възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока
5
по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивната жалба, подадена от ищеца -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, е частично ОСНОВАТЕЛНА, а въззивната
жалба, подадена от ответницата - Е. А. П., действаща със съгласието на попечителя
й - А. П. П., е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
На първо място въззивният съд следва да се произнесе по релевираното
възражение за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, в която се
обжалва с въззивната жалба, подадена от ответницата - Е. А. П.. СГС намира за
неоснователно възражението на въззивника-ответник за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната част доколкото се твърди, че не е налице
облигационна връзка между топлофикационното дружество – ищец и ответницата - Е.
А. П. с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за
исковия период. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалната легитимация в
процеса следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирват и докажат,
а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, т.е заявеното от
ищеца спорно право предопределя кои са надлежните страни в процеса.
Процесуалната легитимация не следва да се смесва с материалноправната такава.
Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска,
докато материалноправната - неговата основателност. Съдът е длъжен да прекрати
делото, ако липсва право на иск в полза на ищеца. Липсата на
пасивна материалноправна легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим,
а води до отхвърлянето му като неоснователен. В случая атакуваното решение е
постановено при наличие на всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване, поради което се явява валиден и допустим съдебен акт – в обжалваната
част.
С оглед на горните аргументи въззивният съд следва да се произнасе по
съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба на
ответницата - Е. А. П., от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269, пр.2
ГПК.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен
предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск срещу ответницата - Е. А.
П., действаща със съгласието на попечителя й - А. П. П., с правно основание чл.79,
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, първоинстанционният съд е приел, че ответницата - Е. А.
П., която се легитимира на основание договор за замяна от 24.08.2017г., обективиран в
нотариален акт №199, т.ІІ, рег.№11422, дело №370/2017г. на помощник нотариус по
заместване Т..Г при нотариус Ц.С., с рег.№030 и район на действие СРС, като
собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот, се явява потребител на топлинна енергия за исковия период и дължи заплащане
6
на топлофикационното дружество на претендираната главница за стойността на
доставена в имота топлинна енергия, както и на цената на услугата "дялово
разпределение", съобразно притежаваната от нея ид.ч. от правото на собственост върху
топлоснабдения имот. Така обоснования краен извод на СРС за основателност на
предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск срещу ответницата - Е. А.
П., действаща със съгласието на попечителя й - А. П. П., с правно основание чл.79,
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, за признаване за установено, че дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД сумата от 1114.76 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, община "Сердика", ж.к.
"*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до м.април 2020г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното погасяване, както и сумата
от 10.51 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" за същия период, е
неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на събраните по делото
доказателства, като съображенията за това са следните:
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1
ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след 17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. На следващо място съгласно задължителните разяснения,
дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В
разглеждания случай от приетото по делото пред настоящата инстанция влязло в сила
на 25.09.2024г. съдебно решение №260146/12.01.2022г. по гр.дело №14310/2017г. по
описа на СГС, І Г.О., 19 състав, се установява, че е прогласен на основание чл.42, ал.2
ЗЗД недействителността на договор за замяна от 24.08.2017г., обективиран в
нотариален акт №199, т.ІІ, рег.№11422, дело №370/2017г. на помощник нотариус по
заместване Т..Г при нотариус Ц.С., с рег.№030 и район на действие СРС, с който Е. А.
П., чрез пълномощника си Х.В.Г., е прехвърлила на Н.Д.С. собствения си недвижим
имот – ап.№9, находящ се в град София, ул."*********" №*********; като в замяна е
получила 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот - ап.71, находящ се в гр.София,
община "Сердика", ж.к. "*********а", бл*********. Приетото пред настоящата
инстанция влязло в сила на 25.09.2024г. съдебно решение №260146/12.01.2022г. по
гр.дело №14310/2017г. по описа на СГС, І Г.О., 19 състав представлява факт, настъпил
в хода на съдебното производство, който следва да се вземе предвид от съда съобразно
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Настоящият съд е длъжен да зачете
конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за унищожаване на
процесния договор за замяна от 24.08.2017г., обективиран в нотариален акт №199, т.ІІ,
рег.№11422, дело №370/2017г. на помощник нотариус по заместване Т..Г при нотариус
7
Ц.С., с рег.№030 и район на действие СРС, а именно, че са отпаднали с обратна сила
правните последици, които същият е произвел, т.е. следва да се счита, че процесният
договор за замяна от 24.08.2017г. не е произвел вещно-правно действие, поради което
не може да легитимира ответницата - Е. А. П. като собственик на 1/2 ид.ч. от правото
на собственост върху недвижим имот - ап.71, находящ се в гр.София, община
"Сердика", ж.к. "*********а", бл*********, представляващ процесният топлоснабден
имот. При така изложените съображения след като от събраните по делото
доказателства не се установява, че ответницата през процесния период се легитимира
като съсобственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден имот, или е
трето лице, което със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, ползва за собствени битови нужди имота и същевременно е
сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие, се
налага единственият правилен извод, че ответницата - Е. А. П. не е потребител на
топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот и
между нея и топлофикационното дружество не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. В този
смисъл ищецът не се легитимира като кредитор на претендираната главница. А щом
няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава. След
като ответницата - Е. А. П. не се явява материалноправно легитимирана да отговаря
по предявения главен иск, то първоинстанционното решение, в частта, в която е
уважен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск срещу ответницата -
Е. А. П., действаща със съгласието на попечителя й - А. П. П., с правно основание
чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго решение, с което да се отхвърли така предявения иск срещу тази ответница.
По предявените искове за лихви, съдът намира следното:
На първо място въззивният съд намира да посочи, че с оглед обстоятелството,
че предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК главен иск с правно основание чл.79, ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ срещу ответницата - Е. А. П. е неоснователен по изложените по-
горе в мотивите на настоящия съдебен акт аргументи, такъв се явява и акцесорният
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД спрямо тази ответница. При това положение
обжалваното с въззивната жалба, подадена от ищеца, първоинстанционно решение в
частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен
иск срещу ответницата - Е. А. П. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че същата дължи на топлофикационното дружество 1/2 част от сумата от
432.63 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., както и 1/2 част от сумата от 4.68
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за такса за "дялово
разпределение" за периода 01.12.2018г. до 29.10.2021г., като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
На следващо място въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно
решение в частта, в която са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД установителни искове срещу ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч., по реда на чл.422,
ал.1 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за ангажиране на тяхната разделна
отговорност за признаване за установено, че всеки от тях дължи на
топлофикационното дружество от по 1/4 част от сумата 432.63 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 29.10.2021г., е постановено при неправилно приложение на
8
материалния закон и и като такова се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.84, ал.1 от
ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал.2, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
процесния случай за исковия период са приложими ОУ - в сила от 27.06.2016г., а не
както неправилно е приел първостепенния съд ОУ от 2014г.. В действащите за исковия
период ОУ - в сила от 27.06.2016г., съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал.4 на същата клауза обаче е
посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение
за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл.32, ал.1 от
ОУ. Съгласно чл.32, ал.2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава,
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл.33, ал.2). Изцяло неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че
ищецът не е ангажирал доказателства, че е поканил ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч.,
да заплатят дължимите от тях суми за доставена топлинна енергия за исковия период,
поради което същите не са изпаднали в забава и не дължат претендираната мораторна
лихва. В приложимите в случая ОУ - в сила от 27.06.2016г., е предвиден срок за
изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия, поради което с изтичането му по аргумент на чл.84, ал.1 ЗЗД потребителят се
счита, че е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена
в чл.32, ал.3 от ОУ. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не изтичането му, в
случай че същата е издадена след изтичането на периода. В настоящия случай от
приложената по делото фактура за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. е видно, че е
издадена на 31.07.2019г., както и че фактура за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. е
видно, че е издадена на 31.07.2020г., поради което обезщетение за забава върху
дължимата главница за стойността на доставената в имота топлинна енергия по тези
фактури се дължи за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2021г..
Досежно размера, до който следва да се уважат предявените от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД установителни искове срещу ответниците - Я. Ж.
Ч. и Г. Ж. Ч. по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът
приема следното:
По отношение на размера на обезщетението за забава върху дължимата главница
за стойност на доставена топлинна енергия от 557.38 лв. съдът го изчислява като
прилага нормата на чл.162 от ГПК и същото възлиза на сумата от 120.14 лв..
9
Следователно първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД установителни искове срещу
ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч., по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на
топлофикационното дружество сумата от по 120.14 лв., представляваща обезщетение
за забава, начислено върху дължимата главница за стойността на доставената в имота
топлинна енергия от 557.38 лв. за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго решение, с
което така предявените искове до посочените размери спрямо тези ответници да се
уважи. Първоинстанционното решение в останалите части, в които са отхвърлени
предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД установителни искове срещу
ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч., по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетението за забава върху дължимата главница за стойност на
доставена топлинна енергия, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно предявените установителни искове срещу ответниците - Я. Ж. Ч. и Г.
Ж. Ч., по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава върху цената на услуга за "дялово разпределение" въззивният съд приема за
неоснователни и недоказани и такива следва да се отхвърлят. Настоящата инстанция
намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч. по така предявените искове. Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и
конкретния случай относно престирането на цената на услугата за "дялово
разпределение", длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч. на такава покана относно заплащането
на услугата за "дялово разпределение", съобразно което последните не са изпаднали в
забава и не дължат обезщетение за забава върху цената на услугата за "дялово
разпределение" за исков период. Постановеното решение в частта, която са отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч.
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, от по 1/4 част от
сумата от 4.68 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата "дялово
разпределение" за периода от 01.12.2018г. до 29.10.2021г., е правилно и следва да бъде
потвърдено в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да се отмени
първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена Е. А. П. да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 322.73 лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС, изчислени съобразно уважената
част от иска.
В полза на ответницата - Е. А. П. следва да се присъдят изцяло сторените от нея
разноски пред двете съдебни инстанции, а именно сумата от 577.00 лв.
/представляваща разликата между общо претендираните разноски пред СРС – 800 лв.,
съгласно списък по чл.80 ГПК, и присъдените такива с първоинстанционното решение
– 223 лв./, както и сумата от 429.00 лв., реално сторени разноски пред въззивната
10
инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника – ищец следва да се присъдят сторените от него разноски, пред двете
съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената част на подадената въззивна
жалба. След изчисления се получава, че ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч. следва да
бъдат осъдени да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78,
ал.1 ГПК всеки от тях сумата от по 95.55 лв., представляваща сторени разноски пред
СРС.
Относно сторените от въззивника-ищец разноски пред СГС.
Общият размер на сторени разноски пред СГС е 75.00 лв., платена държавна
такса, както разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 50.00 лв. при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност
на делото. Чл.78, ал.8, изр.2-ро от ГПК не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното
дело, определен по реда на чл.37, ал.2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в
разглеждания случай /в този смисъл е определение №518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. №4461/2019г., ІV Г.О., Г.К., ВКС/. След изчисления съобразно уважената част от
предявените искове се получава, че ответниците - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч. следва да бъдат
осъдени да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1
ГПК всеки от тях сумата от по 25.45 лв., представляваща сторени разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивна инстанция.
Право на разноски има и въззиваемите страни – ответници - Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч.
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но пред СРС, съответно пред
настоящата инстанция няма заявена в този смисъл претенция, поради което съдът не
дължи произнасяне в този насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12105 от 10.07.2023г., постановено по гр.дело
№20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че Е. А. П., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от
1114.76 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември
2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 10.51 лв., такса за "дялово
разпределение" за същия период; В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените по
реда на чл.422, ал.1 ГПК от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
срещу ответниците - Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че всеки от ответниците дължи на топлофикационното дружество сумата от по 120.14
лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху дължимата главница за
11
стойността на доставената в имота топлинна енергия от 557.38 лв. за периода от
15.09.2019г. до 29.10.2021г., както и В ЧАСТТА, в която е осъдена Е. А. П., с ЕГН
**********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 322.73 лв., представляваща разноски в
производството пред СРС, изчислени съобразно уважената част от иска
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец”23Б; срещу Е. А. П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на
попечителя й А. П. П., със съдебен адрес: град София, ул."*********" №*********
/чрез адв.П.К. и адв.Д.Г./, установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 пр.1
ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата - Е. А. П., с ЕГН
**********, действаща със съгласието на попечителя й А. П. П., дължи на ищеца -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 1114.76 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София,
община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до
м.април 2020г., както и сумата от 10.51 лв., представляваща такса за "дялово
разпределение" за същия период, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена на 13.12.2021г. заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №68563/2021г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б; срещу Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж.
Ч., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, община "Сердика", ж.к.
"*********а", бл.*********, при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че всеки от ответниците - Я. Ж. Ч., с ЕГН
**********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, сумата от по 120.14 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху дължимата главница за стойността на
доставената в имота топлинна енергия от 557.38 лв. за периода от 15.09.2019г. до
29.10.2021г., за които суми е издадена на 13.12.2021г. заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело №68563/2021г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №12105 от 10.07.2023г., постановено по гр.дело
№20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б; да заплати на Е. А. П., с ЕГН
**********, действаща със съгласието на попечителя й А. П. П., със съдебен адрес:
град София, ул."*********" №********* /чрез адв.П.К. и адв.Д.Г./, на основание чл.81
и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата от 577.00 лв., реално сторени разноски в
производството пред СРС, както и сумата от 429.00 лв., реално сторени разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, да заплатят на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б; на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от тях
сумата от по 95.55 лв., представляваща сторени разноски пред СРС, както и сумата от
12
по 25.45 лв., представляваща сторени разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице – помагач - "Директ"
ЕООД на страна на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13