№ 6779
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа доклад.ото от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело №
20241110165980 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „.................” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. С................. обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Е. И. Р., ЕГН ********** и Р. И. Р., ЕГН:
********** - двамата с адрес: гр. С................, искове за установя.е на вземания по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. №
24287/2024 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност -всеки по 1/2,
както следва: ответникът Е. И. Р. – 2103,37 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С................ аб. № ..........., периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на пода.е на
заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; 244,79 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до
11.04.2024 г.; 40,54 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на пода.е на
заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането и 8,53 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г., а ответникът Р. И. Р. -
2103,37 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
гр. С................ аб. № ..........., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение
- 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 244,79 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г.; 40,54 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и 8,53 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024
г. на СРС, 157 състав.
1
Ищецът „.............. ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежа.ия от тях
недвижим имот, а именно: апартамент ............, находящ се в гр. С............. аб. № ...........,
в общ размер на 4206,74 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Поддържа, че
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като
предвид разделната им отговорност претендира от всеки от тях по ½ от задължението.
Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово разпределение в
размер на 81,09 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не заплатили
стойността на същата, която също претендира по ½ от всеки от тях. Твърди, че
съгласно приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа,
ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в
претендираните размери за посочените в исковата молба периоди. Претендира
присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, с който се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по
повод доставка на топлинна енергия до процесния имот, както и да са им изпращани
писма, фактури, изравнителни сметки, които да са поставили същите в забава. Не се
оспорва, че за процесния период е доставено претендираното количество топлинна
енергия и е предоставена услуга дялово разпределение, за която се дължи
претендираната от ищеца цена, както и че разпределението на топлинната енергия е
извършено в съответствие с действаща нормативна уредба. Не оспорват и начисля.ето
на сумите в счетоводството на ищеца, както и, че ответниците не са извършил
плащане. Молят за отхвърляне на иска и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Удостоверение да наследници № РКС23-УФ01-
145/13.02.2023 г. на Столична община – район ..... (л. 14 от делото) се установява, че
ответниците Р. И. Р. и Е. И. Р. са единствени наследници по закон на ................... (тяхна
майка), която е починала на дата 27.02.2005 г., като вдовица.
От представеното по делото Удостоверение да наследници № РКС23-УФ01-
145/13.02.2023 г. на Столична община – район ..... (л. 13 от делото) се установява, че
ответниците Р. И. Р. и Е. И. Р. са единствени наследници по закон и на И. Г.ев Р. (техен
баща), който е починала на дата 27.11.2003 г., по време на брака си с ....................
По делото е приет като доказателство Договор за доброволна делба на
новопостроена сграда от 1972 г., въз основа на която в дял на наследодателя на
ответниците ................... е поставен недвижим имот, представляващ Апартамент
............, находящ се на ет. 5 на сграда на адрес: гр. С........... (л. 87-89).
Видно от приложената на л. 79-86 Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР на
ЗМДТ, на дата 06.06.2005 г. ответникът Е. И. Р. е декларирала собствеността върху
Апартамент ............, находящ се на ет. 5 на сграда на адрес: гр. С........... при квота ½,
като е посочил като съсобственик и другият ответник Р. И. Р..
Представен е Договор от 23.09.2022 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. С........... и третото неучастващо в делото лице - ..............“
ООД за извърш.е от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия
2
по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измер.е, за сключ.ето на който е
взето решение от общото събрание на етажната собственост на 19.09.2002 г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „.............. АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № ........... г., издадена след годишното
изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и на стойност 1422,36 лв., обща фактура № ............
г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна
енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на стойност 2820,04
лв. и извлечение от сметка.
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказ.е на осно.ие чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че
до имот, находящ се на адрес: гр. С................ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. е доставена топлинна енергия на стойност 4206,74 лв., която сума не е заплатена,
както и, че в същия период е осъществена услуга дялово разпределение, за която се
дължи възнаграждение в общ размер на 81,09 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно осно.ие чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възник.ето на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извърш.а
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установя.е на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публику.е, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на полз.е
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на полз.е, или полз.е на имота на друго
облигационно осно.ие.
От събраните по делото писмени доказателства (Удостоверение да наследници
№ РКС23-УФ01-145/13.02.2023 г., Договор за доброволна делба на новопостроена
сграда от 1972 г. и Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, на дата
06.06.2005 г., подадена от ответника Е. И. Р.) може да се обоснове несъмнен извод, че
през процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот при
квоти по 1/2 ид.ч. В този смисъл по делото беше доказано, че ответниците са
3
единствени наследници на своята майка ..................., при наследствени дялове – по 1/2.
С приложения по делото договор за доброволна делба пък се доказа, че въз основа на
същия наследодателят на ответниците ................... е придобила собствеността върху
процесния имот - Апартамент ............, находящ се на ет. 5 на сграда на адрес: гр.
С........... още през 1972 г. Ответниците не твърдят, поради което и не сочат
доказателства техният наследодател да се е разпореждал с имота до смъртта си.
Предвид това със смъртта на ................... на 27.02.2005 г. и предвид обстоятелството, че
нейният съпруг е починал преди нея, собствеността върху имота е преминала към
нейните наследници – ответниците. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството,
че на 05.06.2005 г. ответникът Е. Р. е декларирал собствеността върху процесния имот
заедно с другия ответник.
Въз основа на всичко изложено може да се обоснове несъмнен извод, че през
процесния период ответниците са се легитимирали като собственици на процесния
имот, поради което са имали и качеството потребители на топлинна енергия, и дължат
цената за доставената топлинна енергия, съобразно размера на притежа.ите права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публику.и и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „........ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството
им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – неучастващо в
делото лице ..............“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
4
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една д.адесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и представените по делото писмени
доказателства (фактури и счетоводна справка), беше доказано, че за процесния период
в имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 4206,74 лв.
Ответниците не твърдят и за това не сочат доказателства, че е погасено задължението.
Предвид разделната отговорност на ответниците и размера на притежа.ите права,
последните отговорят за по 1/2 от неплатената цена за доставена топлинна енергия,
или всеки от тях дължи сумата от по 2013,37 лв. Следователно предявените искова за
доставена топлинна енергия срещу всеки от ответниците се явяват основателни в
пълен размер.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и изда.ето
на обща фактура за отчетния период. Размерът на дължимата лихва за периода от
15.09.2021 г. до 11.04.2024 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК е 492,21 лв.
Ответниците отговарят за задължението за лихва, съобразно квотите в съсобствеността
(1/2) или в размер на по 246,11 лв. Ищецът е претендирал лихва в по-малък размер от
дължимата, поради което предявените искове се явяват изцяло основателни.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдя.ето се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. Между страните не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказателства се установи, че за периода 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово
разпределение в общ размер на 81,09 лв., поради което тази претенция следва да бъде
уважена изцяло, съобразно квотите на ответниците.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
5
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща пода.ето на исковата
молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което претенция се
явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На осно.ие чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 95,89 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразя.е извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 145,38 лв., отговорността за която следва
да се разпредели между ответниците по равно – по 72,69 лв. На осно.ие чл. 78, ал. 1
ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 95,89 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразя.е извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от
195,18 лв., отговорността за която следва да се разпредели между ответниците по
равно – по 97,59 лв.
Ответниците на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски, като
всеки от тях е направил своевременно искане за присъждане на разноски. Ответник Р.
И. Р. е сторил разноски в размер на 500 лв. за реално заплатено адвокатско
възнаграждение, от които съобразно отхвърлената част предявения срещу него иск
следва да се присъди сума от 1,78 лв. Ответник Е. И. Р. е сторил разноски в размер на
500 лв. за реално заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно
отхвърлената част предявения срещу него иск следва да се присъди сума от 1,78 лв.
В хипотезата на развило се производство по чл. 422 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство на ответниците не следва да се присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „........ ЕАД по реда на чл.
422 ГПК искове с правно осно.ие чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ ДЪЛЖИ НА „........ ЕАД,
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С................. сумите 2103,37 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
С................ аб. № ..........., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение -
24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 244,79 лв. обезщетение за
6
забава от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г. и 40,54 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024 г. на СРС, 157 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 8,53 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г, за
която е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024 г. на
СРС, 157, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „........ ЕАД по реда на чл.
422 ГПК искове с правно осно.ие чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Р. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С................ ДЪЛЖИ НА „........ ЕАД,
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С................. сумите 2103,37 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
С................ аб. № ..........., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение -
24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 244,79 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г. и 40,54 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024 г. на СРС, 157 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 8,53 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г, за
която е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024 г. на
СРС, 157, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ ДА ЗАПЛАТИ
НА „........ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С................. на
осно.ие чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 72,69 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 97,59 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С................ ДА ЗАПЛАТИ НА
„........ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С................. на
осно.ие чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 72,69 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 97,59 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „........ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
С............... ДА ЗАПЛАТИ НА Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ на
осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,78 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „........ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
С............... ДА ЗАПЛАТИ НА Р. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С................, на
осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,78 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжал.е пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връч.е на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7