№ 860
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Таня Ст. Г.
в присъствието на прокурора С. П. П.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100603234 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК
Със споразумение, одобрено в съдебно заседание на 08.04.2025г. по НОХД №
2180/2025г. по описа на Софийски районен съд, 108състав, Н. О. подсъдимият А. Я. Б. се е
признал за виновен за това, че на 30.11.2024г. в гр. София е управлявал моторно превозно
средство -товарен автомобил марка „Дачия", модел „Докер" с peг. № ******** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,372 на хиляда,
установена по надлежния ред- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С определение от
08.04.2025г., обективирано в протокол от същата дата, постановено по НОХД 2180/2025г .
НО, 108 с-в.,в производство по чл. 306 НПК съдът е постановил подсъдимия А. Я. Б. да
заплати в полза на държавата сумата от 6800 лева, представляваща равностойността на
МПС товарен автомобил марка „Дачия", модел „Докер" с peг. № ********, с което на
основание чл. 343б, ал. 5 от НК
Производството е образувано по жалба на адв. Ч.- САК- защитник на подс. А. Я. Б..
Обжалва се определението на първостепенния съд в частта, в която съдът е постановил, че
подсъдимият следва да заплати равностойността на автомобила. Излага се аргумент, че
осъденият А. Я. Б. е сключил споразумение като отнемането в полза на държавата на
автомобила не е предвидено като самостоятелно наказантие , нито може да бъде елемент от
съдържанието на споразумението, съгласно чл. 381, ал. 5 НПК, нито е веществено
доказателство, за да бъде отнето по чл. чл. 306, ал.1, т. 4 НПК, като не е приложим и реда на
чл. 306, ал.1, т.1, вр. чл. 53 НК, тъй като МПС не е предмет , нито средство на
престъплението. Защитата заявява, че СОЕ е извършена без да е отчетена овехтяващата
стойност на МПС- то, което водело до завишаване на дължимата сума в размер на 6 800лв.
Липсва индивидуализация на наложената имуществена санкция, както и липса на
1
съобразяване с имущественото състояние на дееца. На следващо място защитата заявява, че
не е доказана пряка причинно- следствена връзка между използването на автомобила и на
конкретното престъпление по чл. 343 б, ал. 5 НК. Адв. Ч. заявява, че разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК протИ.речи на Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.
2005г.относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление, както и
Харта на основните права на ЕС. Моли да се отмени Определение на СРС в частта в която
съдът е постановил, че подсъдимият следва да заплати равностойността на автомобила .
В разпоредително заседание въззивният съд е намерил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такова искане не е
правено от страните.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят и неговия защитник
– редовно призовани, се явяват. Прокурорът оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт. Адв. Ч. и осъдения Б. поддържат доводите в жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното. Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с активна
легитимация, в законоустановения срок, но по съществото си е неоснователна.
В съответствие приетото от КС относно допустимите ограничения на принципа на
неприкосновеност на частната собственост разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "б" от
НК допуска отнемането в полза на държавата на вещите, които принадлежат на виновния и
са били предмет на умишлено престъпление – в изрично предвидените в особената част на
НК случаи. Такъв се явява разпоредбата на 343б, ал. 5 от НК, доколкото не е спорно в
правната теория и съдебната практика естеството на транспортното средство като предмет
на престъпление в случаите, свързани с извършване на престъпление по транспорта, в
качеството му на елемент от защитените от престъпния състав обществени отношения.
Използваният от законодателя израз "МПС, послужило за извършване на престъплението" не
би могъл да промени правното значение на транспортното средство, с оглед функцията му
във връзка с охраняваните от престъпния състав обществени отношения. Съдът намира, че с
оглед императивния характер на задължението на съда за отнемане в полза на държавата на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
1 – 4 от НК и предвид характера на същото, като предмет на престъплението, чието
отнемане е предвидено изрично в разпоредба на особената част на НК, възражението за
непропорционалност на това действие е неоснователно. Мерките по чл. 53 от НК се
прилагат независимо от наказателната отговорност на лицата и за тях не са приложими
правилата за индивидуализация на наказанията, а прилагането на принципа за
пропорционалност не е разрешено от Наказателния кодекс при принудителните мерки по чл.
53, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 343б, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК. Въззивният съдебен състав
намира, че последното би довело и до неравноправно третиране на гражданите.
Установи се, че въззивният жалбоподател се е признал за виновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, съгласно одобреното споразумение по делото.
Превозното средство, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е
собственост на осъденото лице, поради което са налице всички условия за изпълнение на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предложение първо от НК. Първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон, поради обстоятелството, че подсъдимият А. Я. Б.
не е собственик на процесния автомобил, поради което е присъдено на заплати
равностойността на същия. Същевременно правната норма на Чл. 343б. ,ал. НК е ясна,
недвусмислена и категорична „В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата
2
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост
на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. В конкретната
хипотеза подсъдимият не е собственик на вещта, поради което отнемането на МПС-то би
било неправомерно и би накърнило правата на собственика на вещта. Поради тези
обстоятелства първостепенният съд правилно е назначил СОЕ на процесната движима вещ
и е присъдил на подсъдимия А. Я. Б. да заплати цялата равностойност на автомобила.
Въззивната инстанция не приема доводите на защитата, че САЕ е представила заключение за
завишено стойност на автомобила, тъй като видно от приложената по делото експертиза е
отчетено овехтяването на автомобила и оценката е в долната граница за моторното превозно
средство с посочените параметри. Неоснователни са и доводите на защитата, че в
производство по чл. 381 НПК СРС се е произнесъл във връзка с процесното МПС, тъй като
то не е съставна част от споразумението. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК императивно
предвижда отнемане на моторното превозно средство или заплащане на неговата
равностойност при извършване на престъплението, като това е специална правна последица,
която съдът прилага служебно и не е част от договореното в споразумението. Следователно
не е необходимо споразумението да съдържа изрично такъв елемент, нито се нарушава чл.
381, ал. 5 НПК, тъй като отнемането не е наказание по смисъла на чл. 37 НК, а специална
законова последица, която съдът е длъжен да приложи независимо от волята на страните.
Неоснователно е и позоваването на чл. 53 НК или чл. 306 НПК, тъй като съдът не е
приложил общите правила за отнемане на предмет или средство на престъплението, а
специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК, която не изисква доказване, че автомобилът е
предмет или средство на престъплението, защото самото деяние предполага управление на
МПС и без него престъплението не може да се осъществи. Следователно твърдението за
липса на причинно-следствена връзка е юридически невалидно. Неправилно е и
позоваването на Рамково решение 2005/212/ПВР и Хартата на основните права на ЕС, тъй
като чл. 343б, ал. 5 НК не предвижда конфискация на облаги от престъпление, а специална
мярка със защитна цел, насочена към безопасността на движението; тя е предвидена в закон,
пропорционална е на тежестта на нарушението и не протИ.речи на изискванията на
европейското право. Относно оспорването на стойността на автомобила чрез СОЕ, следва да
се отбележи, че експертизата е определила пазарната стойност към момента на деянието, а
не нова стойност, поради което твърдението за липса на отчитане на овехтяването е
необосновано; ако страната е имала възражения срещу методиката, е следвало да ги предяви
пред първата инстанция или да направи доказателствено искане пред настоящата инстанция
в този смисъл. Несъстоятелен е и доводът за липса на индивидуализация спрямо
имущественото състояние, защото заплащането на равностойността не е наказание, което
подлежи на индивидуализация по чл. 54 НК, а обективно определена последица, зависеща
единствено от стойността на вещта. С оглед на всичко изложено определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и жалбата е неоснователна. След извършената
на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното определение,
въззивната инстанция установи правилно приложение на материалния закон от районния
съд. Не констатира основания, налагащи неговото изменяне или отмяна, поради което и с
3
оглед изложените съображения същото следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на осн. чл. 334, т. 6, във вр. чл.306,ал.1,т.1 НПК, Софийски
градски съд, VII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 08.04.2025г. по НОХД №
2180/2025г. по описа на Софийски районен съд, 108състав, Н.О.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на НАП за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4