Решение по дело №4085/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260272
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20203110104085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260272/1.2.2021г.

Гр.Варна,01.02.2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 4085 по описа на ВРС за 2020 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№23922/16.4.2020 г., предявена от ищцата С.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответното дружество „Е. С.“ АД. Искът, предявен от С.А. против „Е. С.“ АД е отрицателен установителен, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Ищцата твърди, че в качеството си на потребител на ел.енергия е в договорни отношения с ответника свързани с доставка на ел.енергия на обект-къща с административен адрес *, с кл.№*и аб.№ *. Въз основа на извършена от служители на ответното дружество проверка на монтирания в двора на къщата на ищцата електромер, твърди ищцата че бил съставен Констативен протокол № 5100479/13.3.2020 г. Ответното дружество на база КП извършило едностранна корекция на сметката за потребление на ищцата за периода от 18.3.2017 – 13.3.2020 г. като и начислило допълнително сумата от 3 015,14 лв. Тази сума била посочена във фактура № **********/25.3.2020 г.и известие за извършена проверка на точността на измерване на измервателната система и свързващите ги ел.инсталации и преизчисляване на количеството потребена ел.енергия с изх.№ 57839_КП5100479_2/25.3.2020 г. Твърдението на ищцата е, че не дължи сумата, т.к. не била осъществила реално потребление на допълнително начислената й сума, още повече, че тази сума била изчислена от ответника не въз основа на показанията на съответното СТИ а по приета от самия ответник формула, при отсъствие на обективно необходимите предпоставки.С исковата молба ищцата оспорва изцяло констатациите отразени във фактурата от 25.03.2020 г. и КП от 13.03.2020 г., както и на БИМ.Спирайки се на характеристиките на договора за продажба на ел.енергия, цитирайки част от практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК ищцата обобщава, че не дължи исковата сума определена едностранно от ответника. Отделно от горното ищцата релевира възражения че именно ответникът е следвало да подържа изправността на СТИ, като се позовава на чл.120 ЗЕ и чл.28 от Наредба № 6/9.6.2014 г.е чл.186 а ЗЗД, както и на ОУ на ДПЕЕПЕМ. Не на последно място, като потребител ищцата се позовава на нищожност на нормите използвани от ответника поради неравноправност по см. на чл.146 ал.1 ЗЗП респ. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С оглед горните твърдения е и отправеното до съда искане :да бъде постановено Решение по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията между страните,че ищцата не дължи на ответното дружество исковата сума от 3015,54 лв. представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период 18.03.2017 – 13.02.2020 г. за обект на потребление с адм.адрес * с кл.№ *и аб.№*, за който е издадена фактура № **********/25.03.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията и искането си ищцата е направила доказателствени искания.

В СРОКА по чл.131 ГПК ответното дружество „Е. С.“ АД, представлявано от адвокат Н. Б.депозира отговор на исковата молба. Ответното дружество намира иска за допустим, но неоснователен като навежда следните твърдения и възражения:

Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. С.“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 3015,54 лв., конкретизирано по размер с фактура № *********/25.03.2020 г.и се дължало от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Възраженията на ищеца в исковата молба ответното дружество намира за неоснователни. Относно оспорването на констативен протокол от извършена проверка с твърдения, че ищеца,че не е присъствал при извършване на проверката като не е подписвал и процесния КП ответното дружество сочи, че съгл. чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ /цитиран/ никъде нямало изискване абоната задължително да присъства при проверката. Според ответното дружество била спазена нормата на чл. 49, ал.3 ПИКЕЕ , т.к. при проверката присъствал един свидетел Ж. В. К.. С писмо с изх. № 57839_КП5100479_2/25.3.2020 г. /цитирано и от ищцата/ твърди и ответното дружество, че ответното дружество в съответствие с чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ изпратило КП от техническа проверка на ищеца, който бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена ел.енергия в резултат на констатирано неизмерване.Относно твърдението на ищеца,че задължение за поддържане на уреда в изправност е на „Е. С.“ АД, поради което абоната не следва да носи отговорност при установено несъответствие в отчетените показания ответното дружество навежда следните възражения: Това твърдение било неоснователно, т.к. фактическия състав от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекцията не включвало виновно поведение на абоната, макар и именно абоната да бил този който има интерес от неточно отчитане на ел.енергията.На трето място относно твърденията на ищеца, че в действащото законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на сметките ответникът  сочи, че към датата на проверката ПИКЕЕ издадени  от КЕВР обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019г. регламентират реда и условията  за коригиране на сметките на потребителите за минал период от време, поради което и това твърдение не било онователно.На четвърто място ответникът цитира нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ като сочи, че при тази хипотеза не се изисква СТИ да е с механична повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на СТИ или да е установена грешка  при измерването на консумирана ел.енергия а горните хипотези били уредени в други разпоредби на ПИКЕЕ. Чл. 55 ПИКЕЕ сочи ответното дружество, че се отнася  за случаи при които в невизуализирани регистри се съдържат количества ел.енергия , случай какъвто бил настоящия.В раздел втори от отговора на искова молба са наведени правни поводи затова,че корекционната процедура има своето  законово основание, като е извършено позоваване на ПИКЕЕ от 30.4.2019г. – чл. 47, чл. 56, ал. 1 и обяснено и защо именно „Е. С.“ АД е издало фактурата за исковата сума а не „Е. П. П.“ АД. В трети раздел на отговора на искова молба  са наведени твърдения затова, че е налице основание за възникване на вземането на „Е. С.“АД за потребена ел.енергия. 1. Ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в *, с абонатен № *и клиентски № *.На 13.3.2020г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на един независим свидетел, който не бил служител на електроразпределителното дружество, за което бил съставен Констативен протокол № 5100479. „Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 587996 и предоставен за метрологична експертиза.КП от проверката, според ответника, отразявал действителното фактическо положение и бил съставен в съответствие с нормата на чл. 49 ПИКЕЕ, поради което и за ответника безспорно в имота била консумирана от ищеца ел.енергия която не била заплатена. Експертизата на СТИ били извършена от БИМ ГД „МИУ“- РО ВАРНА, като за извършената експертиза бил съставен КП №255/19.3.2020 г. При софтуерно четене на СТИ била установена намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената ел.енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа Т3 в размер на 015898,4 кВТч. КП на БИМ като официален свидетелстващ документ съгл. чл. 179, ал. 1 ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.Твърди се още, че на 24.03.2020 г. „Е. С.“ АД съставило Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизирало размера на оспореното парично вземане, установено било точното количество неотчетена ел.енергия след прочита на регистър 1.8.3 – 15 898 кВТч. В съответствие с горните факти и съгл. чл.55,ал.1 ПИКЕ в случаите, в които се установяло, че били налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Поради изложеното, на 25.03.2020 г. „Е. С. „ АД издало процесната фактура на стойност 3015,54 лв.за периода от 18.3.2017 до 13.3.2020 г. Началният период бил определен считано от деня, следващ деня на монтажа на СТИ до датата на вмешателството 13.03.2020 г.съгл. чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. На последно място е посочено,че за корекцията абоната е бил уведомен съгл. чл. 49, ал.4 ПИКЕЕ. Въпреки, че било извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, приложение, твърди ответникът, намирали  и разпоредбите на общото гражданско законодателство, в който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019г.постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. III г.о.

Предвид гореизложеното, ответната страна желае ВРС да отхвърли предявения от С.А. иск като неоснователен и недоказан.Моли в полза на „Е. С.“ АД да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски,включително и тези за адвокатско възнаграждение.В подкрепа на наведените твърдения и възражения в отговора на искова молба ответната страна е направила доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 15.01.2021 г. ищцата, представлявана от адв.Д. желае съда да уважи предявения иск като основателен и доказан ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В същото съдебно заседание ответната страна, чрез адв.М.поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на иска, поради което и желае искът да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноските по делото в полза на ответника.

В рамките на предоставения от съда срок,на 21.1.2021 г. адв.В.Д. от ВАК е депозирал и подробни писмени бележки по същество на спора, насочвайки вниманието на съда към неуспешно провеждане на доказателствената активност на ответника .

Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От приобщените по делото писмени доказателства,ангажирани и от ищцата и от ответника а именно : представените и от двете страни по спора идентични писмени доказателства- заверени за вярност с оригинала копия на документи, приобщени по делото : Констативен протокол № 5100479/13.03.2020 г.; писмо изх.№ 57893_КП5100479_2/25.03.2020 г. от „Е. С.” АД; Констативен протокол № 255/19.03.2020 г. – АУ – Е – 000029-14888/16.03.2020 г. от метрологична експертиза на електромер от Българския институт по метрология; фактура № **********/25.03.2020 г.; Приложение А към фактура № **********/25.03.2020 г.; становище от 24.03.2020 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол № 255/19.03.2020 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка.

От страна на ответното дружество „Е. С. „ АД са представени и по делото са приобщени като писмени доказателства приложените към отговора на искова молба - заверени за вярност с оригинала копия на : справка за потреблението през последните 12/24/36 м към дата 15.05.2020 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания за период към дата 15.05.2020 г. за клиент с клиентски № *; извлечение от сметка от 15.05.2020 г. по лична сметка *; известие за доставяне от 14.04.2020 г.; протокол № 1207816/17.03.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер; протоколи от последваща метрологична проверка на СИ към заявка № 168/20.02.2017 г.; протокол за проверка на електромер № 11455р-Е-32/07.03.2017 г.Установено е по делото на база приложените на л. 103 и 105 оригинали на писма на трето на спора лице „Е.Б.“ ООД, че третото на спора лице не може да предостави изисканите данни за процесния електромер.

Съвкупния анализ на цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал към ищцата - потребител на ел.енергия данъчна фактура № **********/25.3.2020 г./ л.41 и сл./ за периода от 18.3.2017 г. до 13.3.2020 г. за исковата сума от 3 015,54 лв. - сума начислена от ответника за ел.енергия за минал период от време по посочените абонатен и клиентски номера.

Този факт обосновава и извода за наличието на правен интерес у ищцата за водене на отрицателния установителен иск. Фактът, че ищецата и ответното дружество се намират в договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен.

С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен, съдът съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 4, т. 5 ГПК, е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че : Ищцата С.А. има качество потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на потребление на ел.енергия находящ се на адрес: *, както и че ел.енергията се отчита и заплаща по партида с клиентски номер *и аб.№*; Че ответното дружество е издало към ищцата данъчна фактура **********/25.03.2020 г. на стойност 3015,54 лв. представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период 18.03.201713.02.2020 г. за обект на потребление с адм.адрес * с кл.№ *и аб.№* и че исковата сума не е платена от ищцата към ответника.Отделените за безспорни факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават извода от фактическа страна, че страните по спора се намират във валидна облигационна връзка с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищеца. Спорът между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищцата С.А. към ответника и ако „ да“ на какво основание?

За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допуснато провеждането на съдебно - електротехническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..

От приобщеното по делото на л.87-90 заключение на в.л. инж.Н.В. по допусната СЕТЕ се установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства:

От констативно - съобразителната част на съдебната - електротехническа експертиза е видно, че в.л.инж. Н. В. е изготвило заключението си на база приобщените по делото писмени доказателства.Въз основа на приобщения по делото в заверено за вярност с оригнала копие на Констативен протокол на „*“ АД №5100 479 от 13.03.2020 г., в.л. е установило, че провереният електромер е с фабр. №7821 681,тип ACТARIS –АСЕ 2000, с ток 5/ 60 А,произведен 2008 г., монофазен, статичен .

Както и вещото лице е констатирало , в обстоятелствената част на СЕТЕ,служителите  съставили протокола снели показания по отделните  тарифи на СТИ  по тарифа 1.8.1.  008 649 кВТч и по 1.8.2  033 514 кВТч .След проверката СТИ било демонтирано и предоставено за експертиза в БИМ .В БИМ е била проведена метрологична експертиза на същото СТИ, резултатите от която са обективирани в КП № 255  от 19.03.2020г.Установява се и от СЕТЕ и от КП на БИМ , че служителите на БИМ  са констатирали и вписали в КП , че е осъществена външна намеса в софтуера на електромера – в тарифната схема, наличие  на преминала  ел.енергия  по тарифа 1.8.3.  – 15 898 кВТч , която не е била визуализирана на дисплея а действително потребената ел.енергия се разпределя  и върху невизуализирания регистър 1.8.3.

В.л. инж.В. сочи в обстоятелствената част на СЕТЕ, че върху СТИ  не е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, че електромерът съответства на техническите изисквания , както и че тарифи 1.8.3  и 1.8.4 не се изписват на екрана при редовен отчет. Констатирано е още от вещото лице, че КП от метрологична проверка не е било отразено нарушение на целостта на  метрологичната и ведомствен пломби, което показвало ,че СТИ не било отваряно  с цел външна намеса.Установено е и в обстоятелствената и в заключителната част на СТИ, че е налице  софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Горното количество ел.енергия  от 15 898 кВТч , сочи вещото лице, че е отразено  в приложената по делото фактура №  010685/ 25.03.2020 г. на стойност  3 015,54лв.При тези констатации, в.л. дава и заключението си като отговоря на основните въпроси а именно : Процесният електромер е бил в метрологична годност, респ. годно техническо средство да измерва ел.енергия. Извършено е било неправомерно претарифиране по отделните регистри с цел  неотчитане в пълен обем на двата видими  регистри 1.8.1 – нощна ел.енергия и 1.8.2 – дневна ел.енергия . При отговора на въпрос 2 , в.л. пояснява ,че софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3 , така че електромерът бил отчел цялото  количество ел.енергия  в обекта .Видно от т.3 от заключението на инж.В.  натрупаното количество ел.енергия  в регистри 1.8.3 и 1.8.4 е възможно  да бъде отразено там, само след човешка намеса – чрез софтуерно проникване в паметта на СТИ ,респ. съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на електромера .В т.4 от заключението си инж.В. заключава, че начислените 15 898 кВТч ел.енергия за процесния период от 18.03.2017 г.  до 13.03.2020 г. по фактура № 0106 1598 85/25.3.2020г. по технологични разходи /средно за периода / дават сумата за плащане от точно 3 015,54 лв. с ДДС .

Обяснено е още от вещото лице, при проведения разпит / л.93 /,че процесния СТИ не е смарт, както и че не може да се определи с точност началния момент от който  СТИ  е започнало  да отчита в срития регистър ,нито може да се установи в кой часови диапозан е станало това .

Освен посочените по –горе писмени доказателства и СЕТЕ по делото са допуснати и гласни доказателства.

В проведеното на дата 30.10.2020 г. открито съдебно заседание в качество на свидетел е допуснат и разпитан водения от ищцовата страна свидетел Ж. К..Разпитана в качество на свидетел пред съда К.сочи , че помни проверката  , т.к. тогава си била в дома и през прозореца видяла,че имало хора пред е таблото на електромерите .По този повод свидетелката сама се съгласила да присъства на подмяна на електромер, като й било обяснено от служителите на Е. С.,че трябвало да запишат данните на стария електромер на свидетелката  дали един лист да се разпише . Отделно от горното свидетелката сочи, че нейния електромер и този на госпожа С. били в едно и също табло и като „видяла,че ровичкат там“ , просто решила да провери  какво става  - дали става дума за тях или  за С.,  затова се включила . На конкретно поставени въпроси свидетелката отговоря,че тогава не знаела къде е  госпожа С. , предполагайки че била на работа , като уточнява че въпросното табло е заключено и няма представа кой има  ключ.

В същото съдебно заседание е разпитан и допуснатия в полза на ответната страна свидетел – С.Г. – допуснат при режим на призоваване.

От разпита на св.Стр.Г. се изяснява ,че  Г. е служител на ответника и че той е писал протокола и проверката било установено,че електромерът редувал само дневна нощна , но трябвало да показва първо един път активната тарифа.По този повод при проведена рутинна проверка била извикана жената /Св.Костадинова/ за да й обяснят и питали за титуляра на партидата  дали е там, но разбрали ,че титуляра отсъства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявеният от ищцата  С. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него  А. цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. С. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на 3 015,54 лв.

При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, с доклада на делото съдът е указал на ищцата, че носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се позовава, а именно, че е имала качеството потребител на ел.енергия за исковия период от време, за обекта на потребление на ел.енергия, на посочения адрес в гр.Варна. В тежест на ищцата е да установи и докаже по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, твърденията си,че именно ответното дружество претендира за заплащане от нея исковата сума. В тежест на ответната страна съдът е възложил доказателствената тежест  да установи и докаже, че за релевантния за спора период е доставял на абоната /ищцата / ел.енергия, която е била потребена на цени утвърдени от КЕВР /ДКЕВР/ и отговарящи на потребеното количество ел.енергия ;  да установи и докаже, че е изправната страна по договора за продажба на ел.енергия, както и наличието на правно основание за начисляване на точно сумата предмет на иска за релевантния период от време ; да докаже възраженията си, че е било налице годно правно основание, на което е начислена сумата вкл.и твърденията си затова, че в скрит регистър на СТИ е имало установено по надлежния ред количество ел.енергия, което точно в исковия период е било доставено на абоната и потребено от последния. На последно място съдът е възложил в тежест на ответната страна и да установи и докаже твърденията си, че СТИ монтирано на обекта на потребление на ел.енергия е било годно да измерва ел.енергия, в срок на метрологична годност.

Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 13.03.2020 г./ л. 6,7/.Не е спорно по делото, че на посочената дата служители „Е. С.“ АД / дружество с предходно наименование „Е. П. М.” АД / са извършили проверката на обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия отчита с грешка от минус 00,31 % поради което СТИ е било подменено с ново изправно.Подмененото СТИ е вписано че е демонтирано за експертизата, като е отбелязано,че не е съставен снимков материал а срещу реквизитите в същия протокол „ поставен в индивидуална опаковка с № „ и „запечатана и пломбирана с пломба № „ са поставени черти, след което срещу пломба са записани цифрите  587996 ,  което мотивира ВРС да се извода, че или служителите на Е. С. АД не са попълнили прецизно протокола или че СТИ при демонтажа не е било поставено по надлежния ред в индивидуална опаковка.

В протокола на БИМ /л. 9,10/ е вписано,че СТИ е предадено за експертиза на база Заявление № 000029 -14888/16.03.2020 г. , като в раздел 3 е посочено, че електромерът е предоставен на 16.03.2020 г. в плик, пломбиран с пломба № 587996 .

Безспорно за съда е установено неточно мерене от страна на СТИ  обслужващо обекта на потребление на ел.енергия ползван от ищцата, както и че на база КП от проверката и КП от метрологичната експертиза „Е. С.“ АД са състави  становище за начисление на ел.енергия  /л.15 / с която на ищцата –потребител на ел.енергия е било определено служебно количество ел.енергия от 15 898 кВТч за периода от 18.03.2017 г. до 13.03.2020 г.В самата справка за корекция е вписано основанието - чл. 55 ПИКЕЕ.

На база справката за корекция и ответникът е издал данъчната фактура в която за исковия период от три години назад, считано от датата на проверката и е начислил на ищцата исковата сума от  3 015,14 лв. със срок на плащане 14.4.2020 г.

При така изложеното по –горе се извежда извода,че корекцията на сметката на абоната е направена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ и е ясен краен момент от исковия период – датата на която е извършена проверката на електромера .

Спорът между страните е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „Е. С.” АД за да се приеме, че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от 18.03.2017 г. до 13.03.2020 г.е било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извод, че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищеца именно за периода от 18.03.2017 г. до 13.03.2020 г. Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подпис на потребителя, поради което съдът намира, че този частен документ не обвързва ищцата с констатациите на служителите на „ Е. С.” АД. На следващо място видно и от материалите по делото, включително и от СЕТЕ, заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда извод, че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 55 ПИКЕЕ.

Действалите към датата на проверката ПИКЕЕ могат да бъдат прочетени онлайн на страницата на ответника ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ Издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране- Обн. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г.Съгласно чл. 55,ал.1  : В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Съгласно ал.2 на чл.55 - Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.При действието на известните нови ПИКЕЕ съдът, намира, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на всички материално правни предпоставки за да възникне потестативното му право служебно и едностранно да коригира сметката на ищцата, като се спира само на два факта. На първо място нормата на чл. 49, ал.5 ПИКЕЕ повелява, че когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.Прочита на относимата в случая норма на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ и вписаното в КП от проверката и КП на БИМ налагат извода, че след демонтажа процесното СТИ не е било поставено по предвидения в правилата на ответника ред в „безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер.“ Този извод се налага и от вписаното в протокола на БИМ,където е отразено че СТИ е предадено „ в плик пломбиран с пломба № 587996 „ .Това нарушение допуснато от ответника, ВРС намира, че е достатъчно основание за извеждане на извод за неправилно проведена проверка на процесното СТИ,  което опорочава и последвалите предприети от ответника действия по определяне на количеството неотчетена ел.енергия от СТИ .На второ място в случая независимо от основанието на което ответното Е. С. едностранно е извършило корекция на сметката на ищцата, по делото е останал напълно недоказан началния период от който СТИ е започнало да отклонява ел.енергия от видимите два регистъра към  тарифа 1.8.3. а от там е и останал недоказан целия исков тригодишен период за който ответникът претендира ищцата да му заплати количество ел.енергия от близо 16 000 кВТч .

Тези правни доводи по същество мотивират ВРС да приеме,че отрицателния установителен иск е доказан и основателен , т.к. ответникът не е провел пълно и главно доказване по делото .

Приемайки предявения отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото, за които са ангажирани доказателства.Видно от приобщения по делото на лист 108 –ми / неоспорен от ответника/ списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски от 121,00 лв. за заплатена държавна такса и 441,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Приложените по делото писмени доказателства като преводно нареждане към бюджета на РС Варна и договор за правна защита и съдействие /имащ характера на разписка/ удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски, поради което и съдът приема,че разходите са доказани и по основание и по размер и ги присъжда в пълнота в полза на ищцата, отчитайки и факта, че ответникът не е направил възражение на чл. 78, ал.5 ГПК, както и че платеният адвокатски хонорар е в минималния размер определяем по реда на Наредба № 1/2004 г.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните –ищцата С.Я.А., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** * представлявано от Н. Й. Н., Р.Г. Л.и И. Г. Г., че ищцата С.Я.А., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *СУМАТА от 3015,54 лв. (три хиляди и петнадесет лева и петдесет и четири стотинки  ) представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период 18.03.2017 – 13.02.2020 г. за обект на потребление с адм. адрес: *, с кл.№ *и аб.№*, за който е издадена фактура № **********/25.03.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** * представлявано от Н. Й. Н., Р.Г. Л.и И. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на С.Я.А., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 562,00 лева (петстотин шестдесет и два лева ) сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :