Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022
гр. Н., 24.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд гр. Н., в публичното заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при съдебният секретар Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1142/2019 г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по чл. 124 от ГПК, съдържаща положителен установителен иск с цена от 3117,90лв., предявен от ищцата К.Р.М. *** срещу общо петима ответници, с правно основание по чл. 124 от ГПК за признаване спрямо ответниците, че тя е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., представляващ УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О. с площ от 1720кв.м., при граници на имота: от две страни улици и УПИ ***.
Ищцата иска и частична отмяна на констативния нотариален акт №**том 4 рег. №**по н.д. № ***г. на Нотариус с рег. №**6, П. А..
Ищцата твърди, че през 1989 г. закупила с договор за покупко – продажба от П.Г.К.имот, представляващ дворно място с площ от 1720кв.м., с построените в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки, заедно с насажденията в имота, който имот съставлява УПИ ***в к 19 по плана на с. О., обл. Ш..
В съседство с посочения имот, ищцата имала други два имота, единият от които граничел с процесния имот.
Ищцата сочи, че от 1989 г. до настоящия момент тя непрекъснато владее и ползва имота заедно със семейството си.През 1990 г. направили масивна каменна ограда с височина 2 м., а през годините е правила два пъти ремонти на покрива. В градината е засадила трайни насаждения – липа и 2 праскови. Имота бил ползван в едната си част за засаждане на зеленчукови култури, а в другата за люцерна. По външните граници на имота били засадени сливови дървета. Мазата под къщата е предназначена за отглеждане на животни, в имота има работилница, гараж за МПС-та, а в двора и място за паркиране на товарни автомобили на сина й. Имотът бил деклариран в данъчната служба К..
Ищцата сочи, че братята К.К. (първия ответник) и А.З. (третия ответник), а преди това техния баща Г. К.З. не са били собственици на този имот, нито са го ползвали или владели. Ищцата сочи, че съседният имот УПИ ***, който имал две къщи бил на Г. З., и това било към 1989 г., когато тя купила своя имот.
Ищцата сочи, че през 2019 г. узнала, че братята К.К. (първия ответник) и А.З. (третия ответник) са се снабдили с КНА за нейния имот, който е с площ от 1720кв.м., с построена в него паянтова жилищна сграда, съставляващо УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О., като в този НА №**, том V, дело № ***г. на СВп Н., имотът бил посочен с площ от 1900кв.м.
Въз основа на НА №**, том V, дело № ***г. на СВп Н., двамата братя и техните съпруги са продали имота на ответникът А.Д.Л..
Ищцата сочи, че до момента само тя ползва имота и го владее явно, спокойно и несъмнено, като това владение не е оспорвано от никого и е било непрекъснато.
Предвид на горното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответниците, че тя е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., представляващ УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О. с площ от 1720кв.м., при граници на имота: от две страни улици и УПИ ***, както и да отмени издадения констативен нотариален акт №**, том 4, дело № ***г. на Нотариус с рег. №**6 на Нот.камара и №**, том V, дело № ***г. на СВп Н., относно първия вписан в него имот, а именно дворно място с площ от 1900кв.м. , за което е отреден УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О. при съседи: УПИ І***и от две страни улици.
Ответниците К.К., Д.К., А.З. и Л.З. оспорват правният интерес на ищцата, т.к тя не била представила доказателство за собствеността си и на това основание искат прекратяване на делото. Освен това, ответниците сочат, че искът е неоснователен, т.к от приложените към исковата молба доказателства не се установявало, че ищцата е владяла в периода от 1999-2017 г. имота, и е предприела действия по управление и ползване на имота. Ответниците твърдят, че имота е закупен от бащата на двамата ответници А. и К., - Г. З. с договор за покупко продажба, заверен от 23.08.1976г. със заверка на подписите отмета на кметство с. С..
Ответниците оспорват твърденията на ищцата, че не са владели процесния имот в срока по чл. 79 от ЗС. Като сочат, че имота е придобит с договор за покупко продажба от Г. З., от неговия продавач И.А.В.на ***г.
Предвид на изложеното ответниците сочат, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Ответника А.Д.Л. оспорва основателността на предявения иск, като оспорва фактическите твърдения на ищцата относно закупуването на имота, съгласно договор за покупко – продажба през 1989 г., т.к липсва документ в изискуемата форма, а представения от ищцата документ не индивидуализира имота, предмет на сделката. Оспорва и представения от ищцата документ, въз основа на който нейният праводател е придобил недвижим имот от ***г. Прави възражение за нищожност на двата договора, представени от ищцата: договор за продажба от ***г. и договор за продажба на къща от 05.02.1989 г., като сключени при неспазване на формата за тяхното сключване, което на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и чл. 18 от ЗЗД. Прави възражение за прогласяване на нищожността на двата договора.
Оспорва твърдението, че ответниците К.К. и А.З. не са владели непрекъснато повече от 10 години и твърди, че те са владели имота представляващ дворно място с площ от 1900кв.м., представляващ УПИ ***от кв.19 по плана на с. О. повече от 10 години, което било установено пред нотариуса, издал НА №**, том V, дело № ***г. на СВп Н., въз основа на който по – късно четиримата ответници са го продали на петия ответник с НА №**, том 5, дело № ***г. на СВп при РС Н.. Придобития от ответника Л. имот е съгласно изискуемата от закона форма и поради това е станал негов собственик.
Ответникът сочи, че е действал добросъвестно и не е знаел за това, че праводателят му би могъл да не е собственик на имота, т.к продавачите са се легитимирали с годен документ като собственици на имота.
Твърди, че праводателите му са владели имота в продължение на повече от 10 години, непрекъснато и напълно необезпокоявано.
Поради горното прави възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот на основание чл. 79, ал.1 от ЗС вр. чл. 82 от ЗС. Ответникът сочи, че от датата на придобиване на имота в резултат на продажбата му от останалите ответници, той владее имота непрекъснато и необезпокоявано като собственик, така както са го правили и неговите праводатели.
Поради горното сочи, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Намира, че претенцията по чл. 537, ал.2 от ГПК е недопустима спрямо него, т.к той не е страна по сделката по констативния нотариален акт.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представен писмен договор от 05.02.1989 г. за продажба на недвижим имот, сключен между продавача П.Г.К.от кв. *** и ищцата, като купувач, който няма нотариална заверка на подписите, както и не е в предвидената от закона нотариална форма, съгл. чл. 18 от ЗЗД. Съгласно посоченото в този договор, предмет на продажбата е къща, закупена за 1500лв., която сума е изплатена. Договорът е подписан освен от страните по него и от двама свидетели.
По делото от страна на ответниците е представен НА №**, том І, дело № ***г., съгласно който Г. К.З. е закупил от П. Д.Й., недвижим имот: къща, лятна кухня и сайвант със застроено и незастроено дворно място от 3860кв.м., находящо се в с. О., включващо парцел ***от 1760кв.м. и парцел ***с площ от 2130кв.м. от кв.19.
Съгласно писмен договор за покупко – продажба от ***г. Г. К.З. е закупил имот в с. О., представляващ къща и сайвант, със застроено и незастроено дворно място от 4000кв.м., при граници: път, Г. З., Г. Н., Д. К. и блок на КССК. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
От приложеното удостоверение № ***г. на Община К. се установява, че имота описан в НА №**, том І, дело № ***г. е идентичен с имоти, представляващи УПИ ***и УПИ ***в кв. 19 по сега действащия план на с. О..
По делото е приложен НА №**, том ІV, дело №**от ***г. на Нотариус с рег. №**6 на Н.Камара, П.А., по силата на който на ответниците братята К.К. (първия ответник) и А.З. (третия ответник) е признато право на собственост по давност върху недвжими имоти, находящи се в с. О., общ. К., представляващи както следва: недвижим имот, находящ се в землището на с. О., представляващ УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О. с площ от 1900кв.м., при граници на имота: от две страни улици и УПИ ***.
По силата на НА №**, том V, дело №**от ***г. на Нотариус с рег. №**6 на Н.Камара, П.А., с който първите четирима ответници (К.К., А.З. и съпругите им Л.П.З. и Д.М.К.) продават на ответника А.Д.Л. недвижимия имот.
По делото от ответниците е представен НА №**, том І, дело № ***г. от ***г., съгласно който Г. К. Н. от с. О. е признат за собственик по давност на имот, представляващ дворно място от 1720 кв.м., представляващо парцел ***от кв. 19 по плана на селото, като урегулирания парцел е с площ от 1800кв.м., при граници: от три страни улици и Г. З.К..
По делото е представено удостоверение № ***г. на Общински съвет К., съгласно което имот представлвящ парцел ***от кв. 19 по плана на с. О. съдържа 1720 кв.м., при граници: от три страни улици, Г. З.К.. Удостоверението е издадено на Г. К. Н., за да му послужи за пред РС Н. за продажба.
Приложен е също и договор, писмен, от ***г., сключен между продавачите К. Г. К. и Г. Г.ева и купувач П.Г.К., съгласно който първите продават имот в размер на 1000лв., като заявяват, че са получили парите.
Съгласно приложената по делото скица процесният имот, представлява по сега действащия план на с. О., общ. К., УПИ ***от кв. 19 с площ от 1900 кв.м.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, съгласно която се установява, че имота, който владее ищцата е с площ от 2911кв.м., от който под УПИ ***от кв.19 са 1280кв.м., под УПИІ***от кв.19 са 894 кв.м. и под УПИ ІІ***от кв.19 са 197 кв.м. Освен тях във владения от ищцата имот, попадат още 510 кв.м., които са под улица и 30 кв.м., които са от УПИ ***от кв. 18. Вещото лице е извършило проверка и по разписните листи в Община К., като там не е открил данни за регистрирана собственост на имота УПИ ***към 1988 г.
Според заключението на вещото лице, имота, закупен от Г. К.З. с площ от 4000кв.м. чрез писмен договор за покупко – продажба от ***г. не включва имот, представляващ УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О..
От свидетелските показания се установява, че ищцата е закупила от св. П.К.имот, находящ се в с. О., като за тази сделка двамата не са изготвили нотариален акт. Самият продавач е купил имота година преди да го продаде на ищцата, през 1988 г., от наследниците на Г. К. Н.. От показанията на св. Д. М. се установява, че ищцата от както е закупила имота, все в него живее, вече повече от 20-30 години. Свидетелката описва състоянието на имота и направените от семейството на ищцата ремонти – ограда от тухли, лятна кухня и др. Имотът, за който претендира ищцата не е ползван през годините от ответниците К. и А. З.и техния баща. Те ползвали съседен имот. В имота, за който се води делото, ищцата и нейният съпруг отгледали децата на мъжа й от първия брак – син и дъщеря. Показанията на третия свидетел, син на ищцата, макар и същия да се счита за заинтересован от изхода на делото, преценени в тяхната фактическа страна, сочат че семейството на ищцата е живяло в процесния имот, от момента на придобиването му. В имота, семейството е правило ремонти, гледали са животни до 2003 г.и продължават да ползват имота в момента. Свидетелят сочи, че ответниците не са ползвали имота, лично или баща им. Ответниците К. и А. имали имот в съседство, който ползвали и никога не са владели имота, предмет на делото. В имота са отгледани и са живели братята и сестрите на св. Г.А..
Във връзка с предявения от ищцата иск по чл. 124 от ГПК, за признаването й спрямо ответниците, че е собственик на процесния имот, съдът прие за безспорно установено от правна страна следното:
Ищцата реално владее имот с обща площ от 2911кв.м. (означен на комбинираната скица в черен контур), от който под УПИ ***от кв.19 са 1280кв.м. Останалата площ от имота, който ищцата владее попада под УПИ І***от кв.19 за площ от 894 кв.м. и под УПИ ІІ***от кв.19 за площ от 197 кв.м. Освен тях във владения от ищцата имот, попадат още 510 кв.м., които са под улица и 30 кв.м., които са от УПИ ***от кв. 18. Всичко това се доказва от назначената по делото експертиза.
Частта от УПИ ***от кв.19 от 1280кв.м., която владее ищцата, се владее от 1989 г., когато владението й е било предадено от продавача П.К.имот. Същият не е притежавал за придобития преди това от него самия нотариален акт за имота, който е закупил от наследниците на Г. К. Н., както и не е оформил прехвърлителната сделка между него и купувачката К.М. в изискуемата от закона форма за действителност. Заявеното от него, че не се съставяли нотариални актове „тези къщи и имоти се купуваха с такива договори“, както потвърденият от него договор, намиращ се на л. 12 от делото е израз на правен нихилизъм, резултатът от който е липса на изискуема форма за прехвърлителната сделка. Така нито той е станал собственик на имота, нито го е продал в надлежната форма, за да стане и ищцата собстевник. Приложения по делото договор не е годен да прехвърли вещни права на собственост върху имота, поради липсата на изискуема форма за прехвърляне на имота, съгл. чл. 18 от ЗЗД, както и няма белезите на предварителен договор, съгл. чл. 19 от ЗЗД. Това е резултат от липсата в приложения по делото „договор“ на надлежно описание на идентификационните белези на имота – местонахождение, площ, вид и степен на застрояване, идентификация според утвърдения план на селото, и най – вече граници. Този договор не може да се противопостави на евентуални други претенденти за собственост на имота. Договорът има характер на разписка за платената от купувача на продавача сума в размер на 1000лв. Той, обаче установява началото на владението на имота от ищцата и това е от 1989 г. до момента. Договорът от 05.02.1989 г., л.13 от делото, няма предмет, т.к не е описан имота, който се продава и не е спазена предписаната от закона форма, поради което тази сделка е недействителна, съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД и единственото, за което тя може да служи е за разписка за платената сума от 1500лв. и в този смисъл възражението на отв. А.Л. за нищожност е основателно. Такъв е и предшестващия го договор от ***г., с който св. П.К.се е легитимирал пред ищцата като собственик на имота.
Фактическото владение на ищцата върху имота не е било оспорвано от никого. Тя е владяла имота явно, необезпокоявано, трайно, постоянно. Семейството й е извършвало ремонти в имота, а тя и децата й продължават да живеят в него. Ищцата и семейството й обаче, както се установи от експертизата по делото са владели част от имота, за който тя води делото. Частта от имот, представляващ УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О., която владее ищцата е в размер на 1 280 св.м. В тази част от имота се намира и къщата в която ищцата живее. Ищцата упражнява фактическата власт върху имота от 1989 г., но не по силата на надлежно извършена съгласно изискванията на чл. 18 от ЗЗД прехвърлителна сделка, а по силата на установена в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС. Упражняваното от ищцата владение е върху площ от 1280 кв.м. от имот УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О.. Върху тази част от имота тя е установила през годините от 1989 г. до момента собствено недобросъвестно владение
Независимо от това обстоятелство, ищцата е установила свое владение върху част от имот ***от кв. 19 в с. О. и то върху площ от 1280кв.м.
От всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни се установи, че тя не владее оставащата част от УПИ ***от кв. 19 с площ от 620 кв.м.
Предвид на горното, съдът намира, че по силата на чл.79, ал.1 от ЗС е придобила правото на собственост върху 1280 кв.м. от имот УПИ ***от кв.19, по давност въз основа на непрекъснато владение в продължение на повече от десет години. По делото се установи по несъмнен начин, че частта от 1280 кв.м. не се владее от ответниците, а само от семейството на ищцата.
Във връзка с предявения иск по чл. 124 от ГПК и възраженията на ответниците К.К., Д.К., А.З. и Л.З., че те са собственици на процесния имот, т.к техният наследодател го е придобил съгл. приложения по делото договор от ***г., то по делото въз основа на назначената експертиза и извършените от вещото лице проучвания е безспорно установено, че имотът, с площ от 4000кв.м., в с. О., с къща и сайвант, със застроено и незастроено място, при граници път, Г. З., Г. Н., Д. К. и блок на ТССК не съвпада с процесния имот, представляващ УПИ ***от кв.19. Поради това и техните възражения са неотносими към предмета на делото.
От тези обстоятелства, съдът намира, че искът на ищцата е частично основателен и доказан само за площта от 1280 кв.м. от имот УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О., или за 1280/1900 части от предявения иск, които съгласно комбинираната скица на вещото лице се намират в северната част на имота, при граници: на север улица, на запад – улица, на изток част от имот УПИ І***и на юг – част от имот УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О..
Съдът намира, че искът на ищцата е основателен и доказан частично, за придобитата по реда на чл. 79 от ЗС част от 1280 кв.м. от имот ***от кв. 19 в с. О., поради което следва да се признае спрямо ответниците това нейно право. За останалата част от УПИ ***от кв. 19 в с. О., искът е неоснователен.
В резултат на така установеното, следва издадения в полза на ответниците К.Г.К. и А.Г.З. НА №**, том V, дело № ***г. на СВп Н., за собственост по давност следва да бъде отменен частично, до размерът на 1280 кв.м., от целия имот с площ от 1900кв.м. Това следва от разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК доколкото се уважава частично предявеният от ищцата установителен иск за собственост. Отмяната също следва да е частична, само за площта от 1280 кв.м.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищцата е направила разноски по делото общо в размер на 665лв., от които за ДТ за водене на делото са платени общо 55лв., от които 5лв. за съдебно удостоверение, 10лв. ДТ за вписване на исковата молба, 500лв. адвокатски хонорар и 100лв. за експертиза. Ищцата е приложила списък по чл. 80 от ГПК за направените от нея разноски, но в размер от 655лв.
Ответниците К.К., Д.К., А.З. и Л.З., са направили разноски в размер на 100лв. за експертиза, по 25лв. за всеки.
Ответникът А.Д.Л. е направил разноски в размер на 600лв.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Цената на предявения от ищцата иск е 3117,90лв., като той е за целия имот УПИ ***от кв. 19 на с. О. с площ от 1900кв.м.
Уважената част от този иск е за площ от 1280 кв.м.
Съгласно решението на съда относно частичното уважаване на иска, пропорционално на уважената част от него за площ от 1280 кв.м., се определя и цената на уважената част, а именно 2100,48 лв. (3117,90 умножено по 1280 и полученото произведение разделено на 1900).
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявения иск се уважава частично, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата пропорционално на уважената й част от него направените от нея разноски. Разноските следва да се понесат по равно от всички ответници.
Пропорционално на уважената част от иска, ответниците следва да платят на ищцата разноски в размер на 448лв. (665 умножено по 2100,48 и полученото произведение разделено на 3117,90), които разделени по равно между петимата ответници са по 89,60лв.
Разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът А.Д.Л. претендира направени по делото разноски. Останалите ответници не претендират такива.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Отхвърлената част от иска е за площта от 620 кв.м., както сочат мотивите по – горе. Цената на отхвърлената част от иска е 1017,42лв. (620 умножено по 3117,90 и полученото разделено на 1900).
Разноските, които следва да се уважат в полза на ответника са в размер на 195, 79лв. тези разноски се дължат от ищцата К.Р.М..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на К.Г.К. с ЕГН ********** ***, Д.М.К. с ЕГН ********** ***, А.Г.З. с ЕГН ********** ***, Л.П.З. с ЕГН ********** ***, и Е. Д.Л. с ЛНЧ **********, Гражданин на ***и постоянно пребиваващ в РБългария в с. О., обл. Ш., ул. ***, че К.Р.М. с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на 1280/1900 ид.ч. (хиляда двеста и осемдесет от хиляда и деветстотин идеални части) от недвижим имот, находящ се в с. О. и представляващ дворно място с площ от 1900 кв.м., ведно с построено в него жилище, представляващо УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О., които идеални части, съгласно комбинираната скица на вещото лице се намират в северната част на имота, при граници: на север улица, на запад – улица, на изток част от имот УПИ І***и на юг – част от имот УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О..
На основание чл. 537, ал.2 от ГПК, ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Нотариален акт НА №**, том ІV, дело № ***оот ***г. на Нотариус с рег. №**6 на Нот.камара, и Акт №**, том V, дело № ***г. на СВп Н., с който К.Г.К. с ЕГН ********** *** и А.Г.З. с ЕГН ********** ***, са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. К., представляващ УПИ ***от кв. 19 по плана на с. О. с площ от 1900кв.м., при граници на имота: от две страни улици и УПИ ***, ДО РАЗМЕРА НА ПРИТЕЖАВАНИТЕ от К.Р.М. с ЕГН ********** ***, 1280/1900 ид.ч. (хиляда двеста и осемдесет от хиляда и деветстотин идеални части).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, К.Г.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 89,60лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Д.М.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 89,60лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, А.Г.З. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 89,60лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Л.П.З. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 89,60лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е. Д.Л. с ЛНЧ **********, Гражданин на ***и постоянно пребиваващ в РБългария в с. О., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 89,60лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.Р.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д.Л. с ЛНЧ **********, Гражданин на ***и постоянно пребиваващ в РБългария в с. О., обл. Ш., ул. ***, СУМАТА от 195,79лв. (сто деветдесет и пет лева седемдесет и девет стотинки) за направените по делото разноски.
Неразделна част от настоящето решение е комбинирана скица на вещото лице инж. П. П., изготвена по делото и приложена на л. 101 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Районен съдия: ..............................................
Галина Николова