Решение по дело №279/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Делото е образувано по Жалба вх. № 1870/07.06.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 489700-3974/30.05.2024г. по регистъра на МВР, подадена от Г. Ц. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], срещу Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи, в частта на т. 2, с която Г. Ц. И. – заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч, той и началник на отдел „Криминална полиция“, е отстранен от длъжност за двумесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, както и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. С жалбата е направено искане съдът да отмени Заповед № № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи в частта на т. 2 и да присъди на оспорващия сторените от него разноски по делото.

Жалбоподателят счита, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, при в несъответствие с целта на закона. Счита, че не е извършил дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта, не е имал правомощия да издава разпореждания на служители в сектор „Пътна полиция“, както и да осъществява контрол върху тяхната дейност, което води до извода, че липсва втората предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

В проведените по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят Г. Ц. И., редовно призован се явява лично и със своя процесуален представител адв. М. И. от АК гр. Ловеч, като поддържа жалбата. По същество адв. И. представя писмени бележки, в които излага подробни аргументи за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на т. 2 на същата, с искане за отмяна. Претендира присъждането на разноски в размер на 1010.00 лева, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването – Министър на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, а се представлява от главен юрисконсулт Р. М., която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесната заповед в обжалваната й част. В този смисъл са изложени подробни аргументи в представени писмени бележки /л. 40-42 от делото/.

Съдът счита, че подадената жалба е допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съдът приема за установено от фактическа страна, че оспорващият Г. Ц. И. по силата на Заповед № 8121К-10003/07.09.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е възстановен и преназначен на ръководна длъжност, както следва: считано от 08.09.2021г. – заместник директор II степен, той и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР гр. Ловеч със специфичното наименование „комисар“ и считано от 14.09.2022г. - заместник директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР гр. Ловеч.

В Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР е било получено Постановление рег. № 525/2024г. от 03.04.2024г. на Д. Д. – зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Ловеч, с което на основание чл. 145, ал. 2 от Закона за съдебната власт е възложено на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР да извърши проверка с оглед събиране на доказателства за извършено престъпление от общ характер и да се изяснят изнесени обстоятелства в анонимен сигнал за извършени закононарушения от страна на зам. директора на ОДМВР гр. Ловеч – Г. И. по отношение на даване на регистрационни номера за новорегистрирани МПС в сектор „Пътна полоция“ при ОДМВР гр. Ловеч.

Изготвен бил Доклад рег. № 7855р-4703/17.05.2024г. от старши комисар Л. Х. – ВПД Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ до Министъра на вътрешните работи /л. 12-15/, в който е изложено, че са изискани материали от ОДМВР гр. Ловеч и са снети сведения от Д. Р. П., Н. П. Н., Н. Т. М., Ц. Л. П., Н. В. Н. и Г. Ц. И.. Отразено е, че след анализ на събраните в хода на проверката данни са установени неправомерни действия от страна на комисар Г. Ц. И..

Със Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи е било образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу комисар Г. Ц. И. – заместник директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР гр. Ловеч. Със същата заповед, т. 2 Г. Ц. И. е бил отстранен от длъжност за двумесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта. Определен бил и Дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ в поименно посочен състав, който да проведе дисциплинарното производство. Повод за образуването на дисциплинарното производство е Доклад № 7855р-4703/17.05.2024г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ /ДВС/ към МВР и анонимен сигнал № 489700-2141/12.03.2024 година. Посочено е в заповедта, че комисар И. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР – „неспазване на служебните правомощия“ и по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР – „злоупотреба с власт и доверие“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е, че служителят е злоупотребил с предоставената му власт да изпълнява длъжността зам. директор на ОДМВР гр. Ловеч и се е разпоредил да се предоставят регистрационни табели по желание, не на своевременно подалия заявление за това в сектор „Пътна полиция“, а на друго лице. Предвид това Министърът на вътрешните работи е приел, че е налице хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като с оглед заеманата от И. ръководна длъжност и организационните връзки и взаимоотношения, които са създадени въз основа на нея, той разполага с възможност да оказва въздействие върху свидетели, от които следва да бъдат снети сведения по дисциплинарното производство. Посочено е, че предварителните данни съдържат информация за това, че начина на действие на служителя е да използва служебното си положение и да отправя заплахи към други служители на ОДМВР гр. Ловеч, включително и за уволнение. Посочено е в заповедта също, че поведението на Г. И. към заявителя Т. К., като го е накарал да скъса подаденото от него заявление, води до извод за склонност на комисар И. към манипулиране на документи и наличие на опасност да компрометира писмени доказателства, имащи отношение към случая, както и че достъпът му до деловодната система и информационните фондове на МВР му позволяват да извърши действия по укриване и унищожаване на доказателсва в сектор „Пътна полиция“, както и да установява самоличността на свидетели и очевидци и да им оказва въздействие. Заповедта е връчена лично срещу подпис на Г. Ц. И. на 20.05.2024г., видно от отбелязването върху същата /л. 22/.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Обжалваната Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2-15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на Министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

При издаването на оспорената заповед са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Изтъкнати са конкретни обстоятелства в тази насока, като е посочено, че с оглед заеманата от И. ръководна длъжност и организационните връзки и взаимоотношения, които са създадени въз основа на нея, той разполага с възможност да оказва въздействие върху свидетели, от които следва да бъдат снети сведения по дисциплинарното производство. Посочено е, че предварителните данни съдържат информация за това, че начина на действие на служителя е да използва служебното си положение и да отправя заплахи към други служители на ОДМВР гр. Ловеч, включително и за уволнение. Посочено е в заповедта също, че поведението на Г. И. към заявителя Т. К., като го е накарал да скъса подаденото от него заявление, води до извод за склонност на комисар И. към манипулиране на документи и наличие на опасност да компрометира писмени доказателства, имащи отношение към случая, както и че достъпът му до деловодната система и информационните фондове на МВР му позволяват да извърши действия по укриване и унищожаване на доказателсва в сектор „Пътна полиция“, както и да установява самоличността на свидетели и очевидци и да им оказва въздействие. Тези изложени фактически основания обосновават в достатъчна степен взетото решение за временно отстраняване и съставляват мотиви на акта. Със заповедта по точка първа е разпоредено да се образува дисциплинарното производство и по точка втора на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност. Поради това съдът приема, че не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно спазване на административнопроизводствените правила при издаването на акта: Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. Доклад № 7855р-4703/17.05.2024г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и Сигнал № 489700-2141/12.03.2024г., са дали основание на административния орган да издаде оспорената част от процесната заповед, след като са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. В заповедта е посочен срок на временното отстраняване от длъжност на оспорващия, а именно двумесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно чл. 214, ал. 3 от ЗМВР срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Ето защо временното отстраняване не е безсрочно, а се обвързва с период на дисциплинарното производство, което гарантира възможност при липса на дисциплинарно нарушение възстановяване на работа, т. е. кратък период от време, през който лицето е временно отстранено именно с цел да се гарантира разкриване на обективната истина без възможност за въздействие на лицето, спрямо което е образувано производството, каквато е и целта на закона. Мярката "Временно отстраняване от длъжност" засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага. В тази насока обаче законодателят установява и съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 214, ал. 6 от ЗМВР когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "Уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. С оглед изложеното следва да се приеме, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби: Съдът счита, че Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи, в частта на т. 2, е издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За да се приложи разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Да има образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" и 2. служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по разследването. Наличието на първата предпоставка е безспорно, тъй като със същата заповед, в т. 1, е образувано дисциплинарно производство срещу комисар Г. Ц. И. на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагане на дисциплинарно нарушение „уволнение“. Наличието на тази първа предпоставка не се оспорва и от страна на оспорващия. В конкретният случай съдът счита, че е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка за приложението на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като обективно е налице възможност служителят, с оглед на заеманата от него ръководна длъжност – зам. директор на ОДМВР гр. Ловеч и Началник на отдел „Криминална полиция“, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Същият би могъл реално да окаже влияние върху дисциплинарното разследване. Смисълът на временното отстраняване е именно това – да се избегне тази опасност. Действително временното отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е правна възможност, а не задължение и в случай, че бъде приложена тази мярка, следва органът да посочи конкретните причини, обосноваващи временното отстраняване от длъжност. Оспорената заповед съдържа мотиви защо се налага временното отстраняване от длъжност на служителя. Не е необходимо на този етап на производството да има събрани безспорни доказателства за извършено от служителя дисциплинарно нарушение. В оспорената заповед не е прието за безспорно виновно поведение на жалбоподателя, а е образувано дисциплинарно производство, в хода на което ще бъде установено наличие или липса на дисциплинарно нарушение. И именно временното отстраняване от длъжност цели да гарантира обективното събиране на доказателства за установяване на това обстоятелство. Безспорно е, че в качеството си на зам. директор на ОДМВР гр. Ловеч, оспорващият се явява на по-високо ниво в йерархията на ОДМВР гр. Ловеч по отношение на служителите на дирекцията, от които вече са снети сведения и предстои да бъдат снети допълнителни такива в хода на дисциплинарното производство. Съществува обективната възможност Г. И. да извърши действия, в качеството му на заемащ ръководна длъжност, с които да окаже въздействие върху подчинени му служители и да манипулира служебна информация като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Нещо повече, в заповедта е посочено, че са налице предварителни данни за отправяне на заплахи от страна на И. към служители на ОДМВР гр. Ловеч. Този извод на административния орган се основава на отразеното в доклада на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и приложените сведения от Н. П. Н., Н. Т. М., Ц. Л. П. и Д. Р. П.. Действително в заповедта е посочено, че Г. И. няма предоставени правомощия да се намесва в работата на сектор „Пътна полиция“, но все пак с оглед длъжността му – зам. директор на ОДМВР има достъп до деловодната система и информационните фондове на МВР, което би му позволило да извърши действия по укриване и унищожаване на доказателсва в сектор „Пътна полиция“, както и да установява самоличността на свидетели и очевидци и да им оказва въздействие.

Наличието на предпоставките за приложение на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да се преценява към момента на издаване на заповедта, с която се налага мярката – временно отстраняване от длъжност. Към този момент не е приключило дисциплинарното производство. Нещо повече същото е било образувано със същата Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи. Отстраняването от длъжност е временна, превантивна мярка – до приключване на дисциплинарното производство и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство. Предвид това съдът не споделя изложеното от адв. М. И. в представените от него писмени бележки, че не е без значение, че с Решение № 2309/27.12.2024г., постановено по адм. дело № 350/2024г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е била отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която е наложено на Г. Ц. И. дисциплинарно наказание „уволнение“. Посоченото решение е постановено от настоящият съдебен състав, като в същото съдът прие, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не може да се направи обоснован извод за извършено дисциплинарно нарушение от страна на Г. И.. При преценката за законосъобразност на оспорената в настоящото производство Заповед № 8121К-8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи, в частта на т. 2, следва да се съобразяват данните и фактическите основания към момента на издаване на заповедта – 20.05.2024 година. Към този момент съдът счита, че административният орган е имал основания, с оглед изложеното в Доклад № 7855р-4703/17.05.2024г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и Сигнал № 489700-2141/12.03.2024г., че са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и да отстрани временно от длъжност Г. Ц. И. за срок от два месеца. Предвид изложеното съдът счита, че не е налице и отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд и редица административни съдилища, обективирана в Решение № 11135/17.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 1493/2024г.; Решение № 10994/16.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 2985/2024г.; Решение № 10336/02.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 5254/2024г.; Решение № 926/06.02.2025г. на ВАС по адм. д. № 7924/2024г.; Решение № 12372/15.11.2024г. на ВАС по адм. д. № 6438/2024г.; Решение № 49/12.04.2022г. по адм. д. № 31/2022г. на Административен съд гр. Търговище; Решение № 1829/10.06.2024г. по адм. д. № 270/2023г. на Административен съд гр. Русе; Решение № 86/10.10.2022г. по адм. д. № 140/2022г. на Административен съд гр. Силистра; Решение № 303/22.11.2023г. по адм. д. № 495/2023г. на Административен съд гр. Русе; Решение № 138/05.02.2024г. по адм. д. № 1125/2023г. на Административен съд София област; Решение № 1106/28.03.2024г. по адм. д. № 39/2024г. на Административен съд гр. Стара Загора и други.

Временното отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва за всеки конкретен случай да е определено в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на лицето, по отношение на което е наложено, в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Следва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК, принцип на "съразмерност". Според посочената разпоредба административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административният акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съдът счита, че в настоящият случай принципът за съразмерност е спазен, като засягането на правата и законните интереси на оспорващия чрез издаване на заповед за временното му отстраняване от длъжност е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Налагането на въпросната мярка не изисква вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени, посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага началото на дисциплинарното производство. Временното отстраняване на служителя от заеманата длъжност е подчинено на легитимната цел да се гарантира провеждането на обективно дисциплинарно разследване и установяване на обективната истина по случая. В този смисъл временното отстраняване създава необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и обективната истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със средствата, предвидени в закона. Предвид това съдът приема, че не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на процесуалният представител на административния орган съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно във връзка с ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването по Жалба вх. № 1870/07.06.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 489700-3974/30.05.2024г. по регистъра на МВР, подадена от Г. Ц. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], срещу Заповед № 8121К- 8770/20.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи, в частта на т. 2, с която Г. Ц. И. – заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч, той и началник на отдел „Криминална полиция“, е отстранен от длъжност за двумесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, както и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.