РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300500962 по описа за 2021 година
Производство по чл.240 от ГПК.
Образувано по молба на Медицински център „Х.,със седалище и адрес на
управление *********** чрез пълномощника адв.Ж.Д. за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение № 90/27.01.21г.на РС-Пловдив,17-ти гр.с.,постановено по гр.д.№
10548/20г.,с което е признато за установено по отношение на ответника МЦ“Х.“ООД,че
дължи на „Н. сумите по Заповед № 7830/02.09.19г.за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК,постановена по ч.гр.д.№12574/19г.по описа на
ПдРС,а именно: сумата от 44 498,34лв.главница,ведно с мораторна лихва,считано от
14.05.19г.до 29.07.19г.в размер на 951,85лв.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 29.07.19г.до окончателното изплащане на сумата и е осъден
МЦ“Х.“ООД да заплати на Н. сумата от 2079,94лв.разноски за заповедното и исковото
производство.
В молбата са изложени доводи,че така цитираното решение е било постановено при
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовката до ответника за
насроченото съд.заседание-чл.240,ал.1,т.1 от ГПК.Посочва се,че първоинстанционният съд
не връчил преписа от ИМ и призовката на адв.Д.,която била пълномощник на ответника в
заповедното производство,а вместо това ги връчил по реда на чл.50,ал.4 от ГПК.Излагат се и
1
съображения за недопустимост на постановеното решение,тъй като делото било родово
подсъдно на ПдОС с оглед цената на иска.Иска се от настоящата инстанция да отмени
влязлото в сила неприсъствено решение и да върне делото на ПдРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.Отделно от това се иска обезсилване на неприсъственото
решение като недопустимо.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по молбата Н.с управител д-р П. С.,чрез пълномощника юрск.К.А.
оспорва същата като неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Счита,че
исковата молба е връчена редовно на ответника по реда на чл.50,ал.4 във вр.с чл.47 от ГПК и
не е налице хипотезата на чл.240,ал.1,т.1 от ГПК.Прави възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адв.възнаграждение.
Настоящата инстанция счита,че молбата е подадена от надлежна страна,която има
правен интерес да обжалва постановеното решение.Съгл.разпоредбата на чл.240,ал.1 от
ГПК,отмяна на неприсъственото решение може да се поиска в едномесечен срок от
връчването му.В случая съдът намира,че решението не е връчено редовно на молителя и
молителят е узнал по-късно за него,като от постъпилата по делото на 15.02.21г.молба от
адв.Ж.Д.,легитимираща се като пълномощник на ответника е видно,че най-рано към тази
дата на ответника му е било известно за постановеното решение.Тъй като молбата за отмяна
е постъпила в ПдРС на 26.02.21г.,то преклузивният едномесечен срок по чл.240,ал.1 от ГПК
е спазен.Ето защо молбата за отмяна следва да се счита за подадена в срок и съответно
допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК
от Н. против МЦ“Х.с“ООД .Препис от исковата молба е изпратен на адреса,посочен в
исковата молба-гр.П. призовката е върната с отметка,че посоченият адрес е празен
етаж.След направена справка за актуално състояние на МЦ“Х.“ООД ,от която се
установява,че именно посочения в ИМ адрес е и адресът на управление на дружеството,
съдът е разпоредил на осн.чл.50,ал.4 от ГПК във вр.с чл.47 от ГПК съобщението до
ответника да се връчи по седалището и адреса на управление.Връчването по реда на
чл.50,ал.4 във вр.с чл.47 от ГПК е редовно,видно от приложените по делото призовки.
Въпреки това обаче настоящата инстанция намира,че са налице условията на
чл.240,ал.1,т.1 от ГПК и е налице ненадлежно връчване на преписа от ИМ и призовката за
насроченото съдебно заседание поради следното:
Касае се за предявен иск по чл.422 от ГПК,което означава,че производството по
делото е започнало като заповедно такова по заявление на Н. за издаване на заповед по
чл.417 от ГПК.В това заповедно производство отново е имало трудности при връчване на
съобщения на длъжника МЦ“Х.“ООД на посочения в заявлението адрес,който е адреса на
управление на дружеството.След издаването на заповедта по чл.417 от ГПК обаче е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК от МЦ“Х.“ООД чрез адв.Ж. Д.,която,след дадени
2
от съда указания,е представила и пълномощно от 09.07.20г.за представителната й власт по
отношение на длъжника,за ч.гр.д.№ 12574/19г.Предвид свързаността на исковото
производство по чл.422 от ГПК със заповедното производство,исковият съд е следвало,при
невъзможност за връчване на преписа от ИМ на адреса на управление на ответника и при
наличието на данни в заповедното производство за пълномощник на същия с посочен
адрес,да положи необходимата грижа и да изпрати преписа от ИМ,а след това и призовката
за насроченото съд.заседание,на пълномощника адв.Д.Поради неизпълнението на това
задължение на районния съд,на молителя не е бил връчен надлежно препис от исковата
молба,нито е връчена надлежно призовката за насроченото съдебно
заседание.Установяването на това обстоятелство е достатъчно,за да се отмени
неприсъственото решение на осн.чл.240,ал.1,т.1 от ГПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира молбата за отмяна на
неприсъственото решение за основателна.Ето защо влязлото в сила неприсъствено решение
следва да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане
на спора по общия исков ред,с участието на двете страни по него.
Настоящата инстанция не дължи произнасяне по изложените в молбата за отмяна
доводи за недопустимост на неприсъственото решение и искането за неговото
обезсилване,доколкото се атакува влязло в сила решение.Няма предвиден процесуален ред
за обезсилване на влязло в законна сила решение,такова искане може да се прави само по
отношение на невлязло в сила решение.
По отношение на разноските:
С оглед отмяната на решението ответникът по молбата за отмяна дължи на молителя
направените от него в производството по отмяната разноски.Такива са претендирани в
размер на 25лв.за ДТ и 3000лв.за адв.възнаграждение.Н е направила възражение за
прекомерност на същите,като твърди,че не се представят доказателства за заплащането на
адв.възнаграждение.Доказателство за размера на адв.възнаграждение и за заплащането му в
брой е представеното пълномощно с инкорпориран в него ДПЗС.Съдът обаче намира за
основателно възражението за прекомерност,направено от ответника по молбата,тъй като
делото не е нито с фактическа,нито с правна сложност,поради което следва да се присъди
адв.възнаграждение в размер на минималното такова,предвидено в чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ
№ 1/04г.-1893,50лв.+25лв.за ДТ,или общо в размер на 1918,50лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл.240,ал.1 от ГПК влязлото в сила неприсъствено решение №
90/27.01.21г.на РС-Пловдив,17-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 10548/20г.
3
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав с участието на двете
страни по делото.
ОСЪЖДА „Н да заплати на МЦ“Х“ООД,ЕИК-******** сумата от 1918,50 (хиляда
деветстотин и осемнадесет лв.и 50ст.) разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4