РЕШЕНИЕ
№ 989
гр. Б.град, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101783 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Л. Б. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., Л. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., А.
Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. и В. Б. Ф., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ет.3, всички чрез адв. Е. Б. А., против И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. и
А. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С..
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Б. А.ов Д., с ЕГН **********,
починал на 15.03.2021г., бивш жител на гр. Симитли, което се установява от представеното
Удостоверение за наследници изх. №418/03.06.2025г. на общ. Симитли, от което е видно, че
четиримата ищци са деца на Б. А.ов Д. и негови единствени наследници. Навежда се, че по
силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот - продаден от ТКЗС №195, том
II, дело №399 от 14.06.1968г., издаден от М. Н. Б.градски народен съдия, бащата на ищците -
Б. А.ов Д. е собственик на 1/2 идеална част от парцела IX - девета, пл.№161 - сто шестдесет
и първи в кв. 16 шестнадесети по плана на Симитли, кв. Ораново, целият с площ 712 -
седемстотин и дванадесет кв. м., при съседи - улица, парцела I - първа, парцела II - втора,
парцела III - трета и парцела VIII - осма - всички с пл. №161 - сто шестдесет и първи. Излага
се, че когато ищците решили да си извадят скица за гореописания имот, установили, че
ответниците И. Г. Т. и А. А. Т. са се снабдили с Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот на основание чл.587, ал. 2 от ГПК с № 182, том I, peг.
№3655, дело №164/04.04.2025г., издаден от К. М. - нотариус, с район на действие PC -
Б.град, вписана в peг. на НК под №415, вписан в СВ Б.град с вх. peг. №1666, акт №186, том
V, дело №949/04.04.2025г., съгласно който са вписани като собственици в законов режим на
общност на целия описан имот, който към момента представлява УПИ IX-229, 230 /девети,
отреден за имоти с планоснимачни номера двеста двадесет и девет, двеста и тридесет/,
квартал 16 /шестнадесет/, по регулационния план на град Симитли, кв. Ораново, одобрен със
Заповед №255 от 1964г. и кадастрален план, одобрен със Заповед №779/11.09.2001г. на Кмета
на община Симитли, с площ от 730 кв. м., при съседи: УПИ VIII-231, улица, УПИ I-228, 227
и УПИ II-225,226. Излага се, че с писмо с изх.№92-00-586/17.06.2025г. на ищците им било
отговорено, че скица не може да бъде издадена, тъй като имотът вече има други
собственици, а именно ответниците и е налице спор за материално право, който следва да
бъде разрешен по съдебен ред. Навежда се, че този нотариален акт, с който ответниците са
признати за собственици на целия поземлен имот е издаден неправилно, тъй като същите
никога дори не са се интересували от имота, не са го владяли, нито са го ползвали по
1
какъвто и да е било начин. Оспорва се, че е налице давностно владение по отношение на
ответниците, характеризиращо се с необходимите признаци - да е явно, да е без оспорване,
да е отблъснато на ищците и на баща им право и т. н. Твърди се, че ответниците никога не са
оспорвали собствеността на ищците открито и никога друго лице не е имало владение върху
нея, за да има законово основание за издаването на процесния нотариален акт, с който
ответниците са признати за собственици. Твърди се, че ищците, както и баща им приживе,
живеят в Симитли, където се намира имота в кв. Ораново и за всичките тези претендирани
десет години на владение, никога не са виждали ответниците да го посещават или да го
владеят по какъвто и да е било начин. Излага се, че ищците не са изоставяли имота си, който
повече от 50 години има ограда от циментови колци и телена мрежа. Посочва се, че преди
около година ответникът И. Т. попитал ищеца А. Д. дали продават имота, но те му
отговорили, че нямат интерес да продават, като явно той е предприел други действия, които
обаче са противоправни.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците, че на основание наследствено правоприемство ищците са
собственици общо на 1/2 идеална част от парцела IX - девета, пл.№161 - сто шестдесет и
първи в кв. 16-шестнадесети по плана на Симитли, кв. Ораново, целият с площ 712
седемстотин и дванадесет кв. м., при съседи - улица, парцела I - първа, парцела II - втора,
парцела III - трета и парцела VIII - осма – всички с пл. №161 — сто шестдесет и първи, който
имот понастоящем е УПИ IX-229, 230 /девети, отреден за имоти с планоснимачни номера
двеста двадесет и девет, двеста и тридесет/, квартал 16 /шестнадесет/, по регулационния
план на град Симитли, кв. Ораново, одобрен със Заповед №255 от 1964г. и кадастрален план,
одобрен със Заповед №779/11.09.2001г. на Кмета на обшина Симитли, с площ от 730 кв. м..
при съседи: УПИ VIII-231, улица, УПИ I-228, 227 и УПИ II-225,226.
При уважаване на иска на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска от съда да отмени като
незаконосъобразен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот на основание чл.587, ал. 2 от ГПК с № 182, том I, peг. №3655, дело №164/04.04.2025г.,
издаден от К. М. - нотариус, с район на действие PC - Б.град, вписана в peг. на НК под №415,
вписан в СВ Б.град с вх. peг. №1666, акт №186, том V, дело №949/04.04.2025г., в частта му, в
която са признати собственически права в полза на ответниците за собственост на имота над
1/2 идеална част от процесния имот.
Претендират се сторените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
С Разпореждане с рег. № 2857 от 07.08.2025 година съдията-докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на
предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на
ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ
на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратените съобщения до ответниците са връчени
на същите на 25.08.2025 година, лично. Видно от материалите по делото в указания на
ответниците едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен
отговор от ответниците.
С определение № 1915/22.10.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, явяват се лично ищците А. Д. и Л. Д.,
като всички се представляват от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат
А., която поддържа предявения иск, като ангажира писмени доказателства, по същество е
изразено становище за доказаност и основателност на предявения иск като се иска
уважаването му. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответниците, редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание, като са заявили, че
признават предявения иск и не оспорват изложените в исковата молба факти и
обстоятелства.
2
По делото са събрани писмени доказателства.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното Удостоверение за наследници изх. №418/03.06.2025г. на общ. Симитли
се установява, че четиримата ищци са деца на Б. А.ов Д. и негови единствени наследници.
По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот - продаден от ТКЗС №195,
том II, дело №399 от 14.06.1968г., издаден от М. Н. Б.градски народен съдия, бащата на
ищците - Б. А.ов Д. е придобил собствеността на 1/2 идеална част от парцела IX - девета, пл.
№161 - сто шестдесет и първи в кв. 16 шестнадесети по плана на Симитли, кв. Ораново,
целият с площ 712 - седемстотин и дванадесет кв. м., при съседи - улица, парцела I - първа,
парцела II - втора, парцела III - трета и парцела VIII - осма - всички с пл. №161 - сто
шестдесет и първи. Видно от представения Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот на основание чл.587, ал. 2 от ГПК с № 182, том I, peг.
№3655, дело №164/04.04.2025г., издаден от К. М. - нотариус, с район на действие PC -
Б.град, вписана в peг. на НК под №415, вписан в СВ Б.град с вх. peг. №1666, акт №186, том
V, дело №949/04.04.2025г., ответниците И. и А. Т.и са вписани като собственици в законов
режим на общност на целия описан имот, който към момента представлява УПИ IX-229, 230
/девети, отреден за имоти с планоснимачни номера двеста двадесет и девет, двеста и
тридесет/, квартал 16 /шестнадесет/, по регулационния план на град Симитли, кв. Ораново,
одобрен със Заповед №255 от 1964г. и кадастрален план, одобрен със Заповед
№779/11.09.2001г. на Кмета на община Симитли, с площ от 730 кв. м., при съседи: УПИ VIII-
231, улица, УПИ I-228, 227 и УПИ II-225,226.
От писмо с изх.№92-00-586/17.06.2025г. на Община Симитли на ищците им било
отговорено, че скица не може да бъде издадена, тъй като имотът вече има други
собственици, а именно ответниците и е налице спор за материално право, който следва да
бъде разрешен по съдебен ред.
Видно от удостоверение изх.№ 277/18.07.2025г. издадено от Община Симитли се
установява, че УПИ IX -161, кв.16 е идентичен с УПИ IX – 229,230, кв.16 по регулационния
план одобрен със Заповед № 255/1964г. и кадастрален план одобрен със Заповед №
779/11.09.2001г. на Кмета на Община Симитли.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявен е
положителен установителен иск- за признаване за установено спрямо ответниците, че
ищците са собственици на ½ от процесния имот, подробно описан в исковата молба, на
основание наследствено правоприемство - правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, искането
за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка в частта по отношение на ½ от
процесния имот е с правно основание с чл.537, ал.2 от ГПК.
Искът е процесуално допустим - налице е активна и респ. пасивна процесуална
легитимация, достатъчно от твърденията на ищците, че с ответната страна е налице спор
относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ. С оглед
на липсата на твърдения за това, че ответната страна осъществява владение на имота, то за
ищците е налице правен интерес да поддържат именно установителната форма на защита,
преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с вида на засягане на
правото, чиято защита се претендира. По въпроса за значението на направеното по реда на
чл. 237 ГПК признание на иск при спор за право на собственост е налице практика на ВКС-
Решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I ГО на ВКС. В него е прието, че
защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/,
че ищецът е собственик, съответно отричане, че ответникът не е собственик. Това изисква
доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния придобивен способ.
Затова и направено от ответниците признание, че ищците са собственици, не обосновава
основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. С оглед
изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по
тях не се постановява решение при признание на иска /Определение № 594/18.12.2017 по
дело № 1083/2017 на ВКС, ГК, I г.о./. По същество предявеният иск е основателен и подлежи
на уважаване. Искът е предявен като положителен установителен, поради което в тежест на
ищците е пълно и главно да установят осъществяването на придобивното основание, което
3
сочат. Ищците твърдят, че са собственици на съответната идеална част от процесния имот на
основание наследство. Ответниците са признали фактите, от които произтича
претендираното от ищците право и съобразно чл. 175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства
по делото, като има предвид, че освен съвпадане на фактическите твърдения на двете
страни, са налице и данни - писмени доказателства, изключващи правото на ответниците,
съдът намира иска за основателен. Безспорно се установи, че ищците са наследници на Б.
А.ов Д., бивш жител на град Б.град, община Б.град, починал на 15.03.2021г. Установи се
също, че по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот - продаден от ТКЗС
№195, том II, дело №399 от 14.06.1968г., издаден от М. Н. Б.градски народен съдия, бащата
на ищците - Б. А.ов Д. е собственик на 1/2 идеална част от парцела IX - девета, пл.№161 - сто
шестдесет и първи в кв. 16 шестнадесети по плана на Симитли, кв. Ораново, целият с площ
712 - седемстотин и дванадесет кв. м., при съседи - улица, парцела I - първа, парцела II -
втора, парцела III - трета и парцела VIII - осма - всички с пл. №161 - сто шестдесет и първи.
По изложеното ищците пълно и главно установиха правоприемството си със сочения като
наследодател Б. А.ов Д., което не се оспорва от ответниците, както и факта, че бащата на
ищците, е придобил чрез покупко продажба ½ от процесния имот.
Съдът намира, че ищците, в качеството им на наследници по закон на общия наследодател,
се легитимират като собственици на ½ идеална част от процесния имот.
За посочения имот ответниците са се снабдили с Нотариален акт за удостоверяване право
на собственост върху недвижим имот на основание чл.587, ал. 2 от ГПК с № 182, том I, peг.
№3655, дело №164/04.04.2025г., издаден от К. М. - нотариус, с район на действие PC -
Б.град, вписана в peг. на НК под №415, вписан в СВ Б.град с вх. peг. №1666, акт №186, том
V, дело №949/04.04.2025г., съгласно който са вписани като собственици в законов режим на
общност на целия описан имот, който към момента представлява УПИ IX-229, 230 /девети,
отреден за имоти с планоснимачни номера двеста двадесет и девет, двеста и тридесет/,
квартал 16 /шестнадесет/, по регулационния план на град Симитли, кв. Ораново, одобрен със
Заповед №255 от 1964г. и кадастрален план, одобрен със Заповед №779/11.09.2001г. на Кмета
на община Симитли, с площ от 730 кв. м., при съседи: УПИ VIII-231, улица, УПИ I-228, 227
и УПИ II-225,226.
Наличието на нотариалния акт на ответниците от една страна означава, че правото на
ищците е било смутено, така че за тях е налице правен интерес от предявяване на иск. В
същото време следва да се има предвид, че констативният нотариален акт не се ползва със
сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало оспорими и в случая са
оспорени от ищците с предявяването на настоящия иск, а опровергаването на тези
констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със
свидетелски показания /в тази насока Решение № 234/2006г. IV г.о. на ВКС./, но предвид
изявлението на ответниците, че признават иска не са събирани гласни доказателства. Съдът,
като съобрази ангажираните писмени доказателства подкрепящи признанието на
ответниците, че не са собственици на целия процесен поземлен имот намира, че предявеният
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е основателен и доказан и като такъв следва да бъдат уважен.
По искането с правно основание чл.573, ал.2 от ГПК, съдът намира следното: Константната
практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица,
породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу
лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или
изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода
на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В
подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК,
което е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, но не е загубило
правната си стойност и до днес. В тази връзка са и разпоредбите на ТР № 3/12 г. на ОСГК на
ВКС. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим
имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на
молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена
сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с
4
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата
на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Поначало доказателствената
сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим
имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното.
В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено
нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на
нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярят на нотариалния акт не е
собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по
повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537,
ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярят на
акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че
искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно
съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се
приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му. Следователно, с оглед
доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или
отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на
главния иск. В настоящият случай предявеният установителен иск е основателен, поради
което на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да се отмени Нотариален акт за удостоверяване
право на собственост върху недвижим имот на основание чл.587, ал. 2 от ГПК с № 182, том
I, peг. №3655, дело №164/04.04.2025г., издаден от К. М. - нотариус, с район на действие PC -
Б.град, вписана в peг. на НК под №415, вписан в СВ Б.град с вх. peг. №1666, акт №186, том
V, дело №949/04.04.2025г. с който е признато право на собственост на ответниците над ½
идеална част от процесния имот.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените по делото разноски. От страна на ищците, видно от
представения по делото списък по чл. 80 ГПК се претендира заплатена държавна такса от 50,
00 лева, заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000, 00 лева; 10, 00 лева за вписване на
исковата молба, 5, 00 лева за съдебно удостоверение. С оглед представените по делото
доказателства за извършени реално разноски от ищците, съдът намира, че в полза на същите
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер на 1065, 00 лева.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците И. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. и А. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., че ищците Л. Б. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., Л. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., А.
Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. и В. Б. Ф., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ет.3, по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател Б.
А.ов Д., са собственици общо на 1/2 идеална част от парцела IX - девета, пл.№161 - сто
шестдесет и първи в кв. 16-шестнадесети по плана на Симитли, кв. Ораново, целият с площ
712 седемстотин и дванадесет кв. м., при съседи - улица, парцела I - първа, парцела II - втора,
парцела III - трета и парцела VIII - осма – всички с пл. №161 — сто шестдесет и първи, който
имот понастоящем е УПИ IX-229, 230 /девети, отреден за имоти с планоснимачни номера
двеста двадесет и девет, двеста и тридесет/, квартал 16 /шестнадесет/, по регулационния
план на град Симитли, кв. Ораново, одобрен със Заповед №255 от 1964г. и кадастрален план,
одобрен със Заповед №779/11.09.2001г. на Кмета на обшина Симитли, с площ от 730 кв. м..
при съседи: УПИ VIII-231, улица, УПИ I-228, 227 и УПИ II-225,226.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК, ОТМЕНЯ Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот на основание чл.587, ал. 2 от ГПК с № 182, том I, peг.
№3655, дело №164/04.04.2025г., издаден от К. М. - нотариус, с район на действие PC -
5
Б.град, вписана в peг. на НК под №415, вписан в СВ Б.град с вх. peг. №1666, акт №186, том
V, дело №949/04.04.2025г., в частта с която е признато право на собственост на ответниците
над ½ идеална част от процесния имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. и А. А.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С., Л. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., А. Б. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С. и В. Б. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ет.3, сумата от
1065,00 лв. /хиляда шестдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, решението може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Б.град пред Б.градския
окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
6