Решение по адм. дело №616/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба, подадена от В. С. С. с адрес [населено място], [улица], ***, против Акт за установяване на задължения по декларация № ПО-04000425062211-180-001/08.05.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 69/02.07.2025 г. на заместник директор на ТД на НАП Велико Търново. Според жалбоподателя и процесуалния му представител претендираните парични вземания са установени в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че дори да се установи тяхната дължимост, същите са несъбираеми, тъй като лицето не разполага с каквото и да било имущество. Иска се АУЗД да бъде отменен.

Ответната страна – директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли АУЗД да бъде потвърден по мотивите, изложени в него и по мотивите в решението на ответника. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В. С. С. е подал молба до Президента на Република България за опрощаване на несъбираеми държавни вземания, като в тази връзка кметът на Община Велико Търново с писмо рег. индекс 09-00-251#5/09.04.2025 г. е поискал от ТД на НАП Велико Търново информация за задълженията на лицето /л. 79/.

Във връзка с това орган по приходите е извършил проверка, при която е установил, че В. С. има регистриран трудов договор с „Метрон“ ООД за периода 04.10.2023 г. – 26.02.2024 г. /л. 109 - 110/, като за останалите периоди 01.01.2020 г. – 03.10.2023 г. и 27.02.2024 г. – 31.03.2025 г. лицето е с прекъснати здравноосигурителни права и без данни за здравно осигуряване за тези периоди.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е подал декларации образец № 7 „Данни за възникване на задължения за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване“ с вх. № 044812501044083/24.02.2025 г. и с вх. № 04481251044270/24.02.2025 г. /л. 171 и 172/, в които е декларирал, че внася осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, върху който се дължат вноски на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съответно от 01.01.2020 г. и 26.02.2024 г.

Безспорно е и обстоятелството, че след извършена проверка от органа по приходите било установено невнесени задължения за здравноосигурителни вноски във връзка с декларациите за периода от 01.01.2020 г. до 03.10.2023 г. и от 26.02.2024 г. до 31.03.2025 г., които не са заплатени в срока по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

При тази фактическа обстановка от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново е издаден процесния Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ПО-04000425062211-180-001/08.05.2025 г., с който били установени размера на задълженията за здравноосигурителни вноски на В. С. за горепосочените периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 08.08.2025 г., подробно описани в таблица на л. 29-31 от делото, възлизащи общо на 1694,71 лв. главници и 520,76 лв. лихви.

АУЗД е връчен на жалбоподателя на 14.05.2025 г. Срещу АУЗД била подадена жалба на 28.05.2025 г. С Решение по жалба срещу АУЗД № 69/02.07.2025 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Велико Търново /при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра/, горестоящият орган приел, че жалбата е неоснователна и потвърдил оспорения АУЗД. Това решение е връчено на В. С. на 04.07.2025 г., който е оспорил АУЗД по съдебен ред с жалба, подадена чрез ответника на 07.07.2025 г.

В хода на съдебното производство на жалбоподателя е предоставена правна помощ. Приети са доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка, както и допълнително представени от страните доказателства, които в преобладаващата част са неотносими. От Дирекция „Бюро по труда“ – гр. В. Търново е постъпила информация, че за процесните периоди В. С. С. е имал две регистрации като безработно, търсещо работа лице: от 08.04.2020 г. до 05.04.2021 г. и от 27.04.2021 г. до 11.06.2021 г. От ТП на НОИ – Велико Търново е постъпила информация, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2025 г. на В. С. С. не е изплащано обезщетение за безработица. От Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново е постъпила информация, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2025 г. В. С. С. не е обект на подпомагане и не са му изплащани социални помощи, като същият бил консултиран за реда и условията за подпомагане по различните нормативни състояния.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Оспореният АУЗД е издаден от компетентен административен орган по смисъла на по чл. 7, ал. 1 от ДОПК - инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново.

Актът е издаден като електронен документ при спазване на законовите изисквания за форма за валидност на акта и съблюдаване на административно производствените правила. АУЗД съдържа фактически и правни основания за издаването му.

В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Съгласно чл. 40, ал. 6 от ЗЗО, когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Аналогична е разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, според която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 са длъжни: 1 да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване; 2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба.

На основание чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. самоосигуряващите се лица, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 7 съгласно приложение № 7 за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на това основание. В декларация образец № 7 се вписват: 1. имената по документ за самоличност, единният граждански номер/личен номер на чужденец 2. началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

В случая от доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че В. С. С. е български гражданин, който е подал декларации образец № 7, не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, относими за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2025 г., както и не е заплатил задълженията за здравноосигурителните вноски по декларациите в срока по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО - до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване. При липса на доход върху който да бъдат изчислени здравните вноски същите се определят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО.

Със ЗБДОО ежегодно законодателят определя минималния осигурителен доход, като за 2020 г. той е в размер на 610 лв.; за 2021 г. - 650 лв.; за 2022 г. – 650/710 лв.; за 2023 г. – 710/780 лв.; за 2024 г. – 933 лв.; за м. 01-03.2025 г. – 933 лв.

Съгласно събраните доказателства, В. С. не е между лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 40, ал. 1-3 от ЗЗО за месеците, посочени в АУЗД, вкл. не подлежи на осигуряване от държавния бюджет по чл. 40, ал. 1, т. 8 /тъй като на лицето не е отпускано обезщетение за безработица/ или ал. 3, т. 5 от ЗЗО /тъй като лицето не е поискало да бъде социално подпомагано, съответно такава проверка не е била извършена от компетентните органи и на лицето не са отпускани помощи/. С оглед на този факт върху него за процесните периоди тежи задължението по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО да внася съответните здравноосигурителни вноски в посочения в разпоредбата срок, като не е спорно по делото и между страните, че такива вноски не са внесени.

Като извърши служебно изчисление на размера на осигурителните вноски, съдът установи, че същият е определен правилно като 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За 2020 г. минималната вноска възлиза на 24,40 лв.; за 2021 г. - 26 лв.; за 2022 г. - 26 лв./28,40 лв. в зависимост от това за кой период се отнася; за 2023 г. - 28,40 лв./31,20 лв.; за 2024 г. – 37,32 лв.; за м. 01-03.2025 г. – 37,32 лв. Видно от таблицата към АУЗД органът по приходите правилно е определил задълженията по периоди, като общата сума за главница възлиза на 1694,71 лв.

По отношение на твърденията на жалбоподателя, че същият не разполага със средства, с които да заплати определените задължения, следва да се посочи, че с АУЗД не е променено неговото правно положение. Както преди издаването на АУЗД, така и след издаването му, същият дължи съответните осигурителни вноски за здравно осигуряване. В АУЗД същите са посочени по размер, и е уведомен за размера им. Тези осигурителни вноски са дължими независимо от това, дали е ползвал здравни услуги в посочените месеци на съответните години. Опрощаването на несъбираеми държавни вземания може да се извърши само с указ на президента, като следва да се има предвид, че опрощаването има действие занапред по арг. от чл. 14 от Указ № 2773 от 23.12.1980 г. за опрощаване на несъбираеми дългове към държавата. Дори такъв указ да не бъде издаден, дължимите суми ще могат да се погасят по давност след изтичане на посочения в закона срок. Видно от приложеното от жалбоподателя разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК /л. 233-234/, някои негови задължения вече са погасени по давност. Следва да се посочи също така, че съгласно чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Представените документи за здравословното състояние на С. нямат отношение към делото.

С оглед на изложеното, АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като са изложени мотиви, съобразен е с административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата В. С. С. с адрес [населено място], [улица], ***, против Акт за установяване на задължения по декларация № ПО-04000425062211-180-001/08.05.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 69/02.07.2025 г. на заместник директор на ТД на НАП Велико Търново, с който са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2020 г. до 03.10.2023 г. и от 26.02.2024 г. до 31.03.2025 г., в общ размер на 1694,71 лв. главници и 520,76 лв. лихви.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.