Решение по дело №1638/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ….                                        4.11.2019 г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 2 октомври                                             2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 1638 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал.2 и чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И.К.И. твърди в исковата си молба, че сключил с ответника „ВИЯД-ИНЖЕНЕРИНГ" ООД Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3.

Съгласно чл. 7 от сключения договор за аренда на земеделски земи арендното плащане за всяка стопанска година било в размер на 35 кг жито и 1 литър олио на декар нива и 10 кг жито и 1 литър олио на декар ливада, пасище, мера или трайни насаждения. Предмет на договора за аренда били описаните в същия недвижими имоти, находящи се в земището на с. Костенци, община Берковица, област Монтана, а именно:

поземлен имот № 080006, м. Марков Рът, представляващ нива, с площ 20,700 дка;

поземлен имот № 084013, м. Папратяка, представляващ нива, с площ 12,000 дка;

поземлен имот № 141001, м. Широки Рът, представляващ ливада, с площ 13,000 дка;

поземлен имот Nq 103016, м. Плужница, представляващ нива, с площ 4,173 дка;

поземлен имот № 103027, м. Плужница, представляващ ливада, с площ 3,066 дка;

поземлен имот № 103034, м. Плужница, представляващ пасище мера, с площ 1,272 дка;

поземлен имот № 103002, м. Плужница, представляващ нива, с площ 2,136 дка;

поземлен имот № 063012, м. Баняра, представляващ ливада, с площ 1,100 дка;

поземлен имот № 130056, м. Кръста, представляващ лозе, с площ 0,700 дка;

поземлен имот № 055021, м. Салаша, представляващ ливада, с площ 2,200 дка;

или общо 60,347 дка земеделски земи, от които; 39,009 дка ниви, 19,366 дка ливади, 1,272 дка пасище мера и 0,700 дка лозе, за които арендното плащане за всяка стопанска година било:

12 дка по 35 кг жито, или общо 420 кг жито, и 12 дка по 1 литър олио, или 12 литра олио - за нивите /без ниви с имотни номера 080006, 103016 и 103002, които се заплащат по цените за ливади съобразно чл.8.1 от договора/

48,347 дка по 10 кг жито, или 483,470 кг жито, и 48,347 дка по 1 литър олио, или 48,347 литра олио - за ниви с имотни номера 080006, 103016 и 103002, ливадите, пасищата, мерите и лозето,

или общо 903,47 кг жито при средна пазарна цена на житото 0,29 лева, или общо 262,01 лева и 60,347 литра олио при средна пазарна дена на литър олио 2 лева, или общо 120,69 лева. Така общият размер на арендното плащане бил 382,70 лева за всяка процесна стопанска година.

Основното задължение на арендатора по договора за аренда на земеделски земи съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗАЗ било да извършва арендното плащане, което се дължало в първия работен ден след изтичането на стопанската година. В настоящия случай ответникът не изпълнил задължението си за извършване на дължимите арендни плащания за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., които били изискуеми.

До момента ищецът не бил получил дължимите по договора плащания, както следва: за стопанска година 2015/2016 - в размер на 332,70 лева /след приспадане на сумата 50 лв. съобразно чл.8.2 от договора/; за стопанска година 2016/2017 - в размер на 382,70 лева и за стопанска година 2017/2018 - в размер на 382,70 лева, или общо непогасени задължения за арендни плащания - в размер на 1098,10 лв.

Клаузата на чл.8 от Договора за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г. предвиждала дължимата сума по арендното плащане да се заплаща най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Според § 2, т.3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" била времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно падежът на задължението на ответника бил както следва:

03.10.2016 г. - за арендното плащане за стопанската 2015/2016 г.,

02.10.2017 г. - за арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. и

02.10.2018 г. - за арендното плащане за стопанската 2017/2018 г.

Ответникът изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението, поради което дължал на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Така ответникът дължал на ищеца мораторна лихва в размер на 93,02 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., мораторна лихва в размер на 54,33 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и мораторна лихва в размер на 15,63 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ВИЯД-ИНЖЕНЕРИНГ" ООД да му заплати сумата 1098,10 лв., представляваща неизплатени арендни плащания по Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3, както следва: за стопанска година 2015/2016 - в размер на 332,70 лева, за стопанска година 2016/2017 - в размер на 382,70 лева и за стопанска година 2017/2018 - в размер на 382,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба в съда до окончателното й изплащане, сумата 93,02 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., сумата 54,33 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и сумата 15,63 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ВИЯД ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, в който заявяват, че представляваното от тях дружество - „ВИЯД ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и ищецът по исковата молба били в договорни отношения по силата на посочения Договор за аренда на земеделска земя от 04.12.201Зг., рег.   № 4399, том IV, акт № 1065/06.1 2.201Зг по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС Берковица, вписанв Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. N1986/    11.12.2013г, акт N243, том 3.

Съгласно договора арендодателят предоставял за ползване на арендатора, „ВИЯД ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, описаната в договора земеделска земя, за което следвало да получи уговореното арендно плащане. В чл. 7 от Договора ясно бил определен размерът на дължимото плащане от 35 кг. жито и 1 литър олио за дка нива и 10 кг. жито и 1 литър олио на дка ливада, пасище или трайни насаждения.        В чл. 8 от Договора било направено уточнението, че при изрично желание на арендодателя плащането можело да бъде извършено и в друг вид натура, както и в брой, или по банкова сметка ***ите продукти.

Към момента на подаване на настоящата искова молба, както и във времето след нейното подаване, такова изрично желание от арендодателя не било постъпило при представляваното от тях дружество. Ето защо те, като длъжник по договора за аренда, били все още в хипотезата на чл. 7 от Договора, според която дължимото арендно плащане следвало да се изплати в натура. В тази връзка следвало да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 68 от ЗЗД, според която „Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението; б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и; в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението". Тъй като не било направено волеизявление за парично плащане, то можело да се приеме, че местоизпълнението на задължението се определя или от естеството на дължимата вещ, в случая жито и олио, или от местонахождението на дължимото, или по местожителството на длъжника. Във всички случаи задължението било търсимо, т.е. арендодателят трябвал да потърси дължимото нему, а не носимо, т.е. арендаторът не бил длъжен да извърши плащане по местожителство на кредитора.

Представляваното от тях дружество, в качеството на арендатор по повече от 400 договора за аренда на земеделска земя в рамките на общ. Берковица, изплащал дължимите арендни плащания за всяка година ползване през месец август на текущата стопанска година. Изплащането на дължимото в натура се извършвало на стопанския двор в                  с. Замфирово, общ. Берковица, където било и основното място на дейност на дружеството. През последните две години - 2017, 2018, с оглед удобството на арендодателите, даже плащането се извършвало в специално наето за целта помещение, намиращо се на центъра на              с. Замфирово, общ. Берковица. При искане можели да предоставят огромен брой разписки, разходни ордери и фактури, с които да докажели, че били извършвали дължимото по договорите си за аренда плащане.

С оглед гореизложеното можело да се достигне до извода, че били изправени пред хипотеза, в която не длъжникът бил в забава, а напротив - кредиторът не потърсил дължимото му арендно плащане. Това следвало, както от чл. 68 ЗЗД, така и от Договора за аренда, според който плащането се извършвало в натура и само след изрично искане на арендодателя, каквото към момента липсвало, то трябвало да бъде извършено в пари, по банкова сметка ***.

След справка в счетоводството на представляваното от тях дружество се установило, че в действителност арендодателят не се явявал, за да вземе дължимото му плащане в натура за посочените години. Но това той можел да извърши и към момента, тъй като те държали на склад продукция (жито, бали, слама и олио), която се съхранявала именно за такива цели - изплащане на дължими аренди при закъсняло явяване на арендодателя.

Следвайки гореизложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да прекрати делото - искане за плащане по банкова сметка ***. 8 от Договора за аренда на земеделска земя не било правено, а спрямо чл. 7 плащането се извършвало в посочените размери в натура; според чл. 68 ЗЗД задължението за плащане на арендата в натура било търсимо, а не носимо; и към момента дължимото на арендодателя плащане в натура било налице и той можел във всеки един момент да го получи от тяхна страна.

Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

          Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка.

Видно от приложения по делото договор за аренда на земеделска земя, сключен на 04.12.2013 г. ищецът в качеството си на арендодател се задължил да предостави на ответника арендатор за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя – поземлен имот № 080006, м. Марков Рът, представляващ нива, с площ 20,700 дка; поземлен имот № 084013, м. Папратяка, представляващ нива, с площ 12,000 дка; поземлен имот № 141001, м. Широки Рът, представляващ ливада, с площ 13,000 дка; поземлен имот № 103016, м. Плужница, представляващ нива, с площ 4,173 дка; поземлен имот № 103027, м. Плужница, представляващ ливада, с площ 3,066 дка; поземлен имот № 103034, м. Плужница, представляващ пасище мера, с площ 1,272 дка; поземлен имот № 103002, м. Плужница, представляващ нива, с площ 2,136 дка; поземлен имот № 063012, м. Баняра, представляващ ливада, с площ 1,100 дка; поземлен имот № 130056, м. Кръста, представляващ лозе, с площ 0,700 дка; поземлен имот № 055021, м. Салаша, представляващ ливада, с площ 2,200 дка; за срок от 10 стопански години, считано от 1.10.2014 г. до 1.10.2024 г., като размерът за арендното плащане е определен в размер на 35 кг. жито и 1 литър олио на декар нива, и 10 кг. жито и 1 литър олио на декар ливада, пасище или трайни насаждения за една стопанска година.

По делото не се спори, че ищецът И.К.И. е собственик на описаните по-горе ниви.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца - адв. В.А., поддържа исковата молба, така както е подадена и оспорват отговора на ответника относно местоизпълнението на задължението, тъй като бил ирелевантен към предмета на спора. Сочи, че това задължение било скрепено със срок за изпълнение, който е регламентиран в чл. 8 от Закона за арендата в земеделието, а именно първия работен ден след изтичане на стопанската година.

В съдебно заседание пълномощникът на ответника - юрисконсулт Каменов заявява, че не оспорват наличието на задължението към ищеца. Оспорват, че изпаднали в забава. Заявява, че дължимото арендно плащане към ищеца е налично и го държат на склад в село Замфирово, община Берковица. Сочи, че не били уведомени, че ищеца иска пари, както и че не са получили писмо относно искане за плащане по банка.

Съгласно чл. 8 от Договора за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г. предвижда дължимата сума по арендното плащане да се заплаща най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Според § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно падежът на задължението на ответника е както следва:

03.10.2016 г. - за арендното плащане за стопанската 2015/2016 г.,

02.10.2017 г. - за арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. и 02.10.2018 г. - за арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. Ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението, поради което дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Така ответникът дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 93,02 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., мораторна лихва в размер на 54,33 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и мораторна лихва в размер на 15,63 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г.

Неоснователни са възраженията на ответника, за местоизпълнението на задължението по процесния договор, тъй като този въпрос е ирелевантен към изискуемостта на вземането за арендно плащане. Това задължение е скрепено със срок за изпълнение /падеж/, който е регламентиран в чл. 8 от ЗАЗ, а именно първия работен ден след изтичане на стопанската година. Ответникът не твърди, че е изпълнил задължението си в посочения срок, напротив признава, че не е, което означава, че същият е изпаднал в забава на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, задължението му е трансформирано в парично такова, а същото е носимо. Длъжникът би могъл да се освободи от задължението си само по реда на чл. 97 ЗЗД, което в случая не е сторено.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата аренда - сумата 1098,10 лв., представляваща неизплатени арендни плащания по Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3, както следва: за стопанска година 2015/2016 - в размер на 332,70 лева, за стопанска година 2016/2017 - в размер на 382,70 лева и за стопанска година 2017/2018 - в размер на 382,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

 

По отношение на предявените искове за мораторна лихва съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Видно е, че в процесният случай денят на изпълнението е нормативно определен- първият работен ден след изтичане на стопанската година. Ето защо съдът счита, че следва да уважи и този иск като основателен така както е предявен: сумата 93,02 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., сумата 54,33 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и сумата 15,63 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г.

 

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 370.44 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

                                  

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „ВИЯД-ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Дълбоки, п.к. 6060, ул. „Лилия” № 4, община Стара Загора, представляван от управителя Мария Апостолова Каменова, да заплати на И.К.И., ЕГН: **********, с адрес *** /със съдебен адрес: адв. В.Д.А.,***, офис 3/ сумата в размер на 1098,10 лв., представляваща неизплатени арендни плащания по Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3, както следва: за стопанска година 2015/2016 - в размер на 332,70 лева, за стопанска година 2016/2017 - в размер на 382,70 лева и за стопанска година 2017/2018 - в размер на 382,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба в съда – 15.03.2019 г., до окончателното й изплащане, сумата 93,02 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., сумата 54,33 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и сумата 15,63 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 370.44 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: