Решение по дело №58730/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21346
Дата: 25 ноември 2024 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110158730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21346
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110158730 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ..............“ ЕООД срещу „.........“ ЕООД
при условията на обективно кумулативно съединяване: искове с правно на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 12973,59 лв. с ДДС, представляваща парично
задължение за плащане на цена по неформални договори за услуга - извършване на
фериботна резервация, от които: 70,56 лв. с ДДС за допълнителна услуга (допълнителен
шофьор) към фериботна резервация за дата 20.07.2022 г., с маршрут: Б-А-П за превоз по
вода на товарен автомобил с peг. № .........., за която е издадена фактура
№**********/27.07.2022 г., 7999,11 лв. с ДДС - остатък от стойността на фериботна
резервация за дата 25.07.2022 г. с маршрут: П-А-Б за превоз по вода на товарен автомобил с
peг. № ....... и за фериботна резервация за дата 25.07.2022 г., с маршрут: П-А-Б за превоз по
вода на товарен автомобил с peг. №.......... и допълнителна услуга за превоз на двама
шофьори, за която е издадена фактура №**********/26.07.2022 г., 4903,92 лв. с ДДС за
фериботна резервация за дата 03.08.2022 г., с маршрут: Б-А-П за превоз по вода на товарен
автомобил, с peг. №.........., за която е издадена фактура №**********/04.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 28.10.2022г. до окончателното плащане на задълженията, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 283,58 лева, представляваща общ размер на
обезщетението за забава за периода 04.08.2022 г. до 27.10.2022 г.
Ищецът излага твърдения, че по възлагане от ответника е правил фериботни
резервации за периода м.07.2022 г. –м.08.2022 г. с маршрут П-А-Б и обратно за превоз по
вода на товарни автомобили. Посочва, че превозът е извършен успешно, като от страна на
ответника не е имало никакви възражения и забележки. Поддържа, че при извършването на
някои от превозите са пътували по двама шофьори, за което е начислена сума за
допълнителна услуга. За направените резервации и допълнителни услуги са издадени
фактури №**********/21.07.2022 г. на стойност 9318,62 лв. с ДДС, която е заплатена,
№**********/27.07.2022 г. на стойност 70,56 лв. с ДДС, която е останала незаплатена,
№00000000531/26.07.2022 г. на стойност 9271,25 лв. с ДДС, по която е останал незаплатен
остатък 7999,11 лв. с ДДС, №**********/04.08.2022 г. на стойност 4903,92 лева, която не е
заплатена. Поради липса на плащане на падежа на всяко от задълженията ищецът
претендира и обезщетение за забава в размер на 1,67 лева за периода 04.08.2022 г. до
1
27.10.2022 г. върху сумата 70,56 лв. с ДДС, 193,31 лв. за периода 02.08.2022 г. до 27.10.2022
г. върху сумата 7999,11 лв. с ДДС и сумата 87,18 лева за периода 25.08.2022 г. до 27.10.2022
г. върху задължение от 4903,92 лева. Претендира присъждането на разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответника не е подал писмен отговор на исковата молба. В
депозиран след срока отговор оспорва дължимостта на сумите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приети като доказателства копия на издадени от ищеца на „.........“ ЕООД
фактури №**********/27.07.2022 г. на стойност 9318,62 лв. с ДДС за логистична услуга –
фериботна резервация за дата 20.07.2022 г., с маршрут: Б-А-П за превоз по вода на товарен
автомобил с peг. № ....... за сумата 3882,76 лева и фериботна резервация за дата 20.07.2022 г.,
с маршрут: Б-А-П за превоз по вода на товарен автомобил с peг. № .......... за сумата 3882,76
лева и №*********/27.07.2022 г. на стойност 70,56 лв. с ДДС за допълнителна услуга
(допълнителен шофьор) към фериботна резервация за дата 20.07.2022 г., с маршрут: Б-А-П
за превоз по вода на товарен автомобил с peг. № .........., за която е издадена фактура 518.
Видно от фактура №**********/26.07.2022 г. на стойност 9271,58 лв. с ДДС същата е
издадена за логистична услуга – фериботна резервация за дата 25.07.2022 г., с маршрут: П-А-
Б за превоз по вода на товарен автомобил с peг. № ....... за сумата 3804,36 лева и фериботна
резервация за дата 25.07.2022 г., с маршрут: П-А-Б за превоз по вода на товарен автомобил с
peг. № .......... за сумата 3863,16 лева и допълнителна услуга за втори шофьор в размер на
58,80 лв.
От приетото по делото копие на фактура №00000000554/04.08.2022 г. на стойност
4903,92 лв. с ДДС се установява, че е издадена за фериботна резервация за дата 03.08.2022 г.,
с маршрут: Б-А-П за превоз по вода на товарен автомобил с peг. № .......... за сумата 4086,60
лв.
Съгласно писмо от НАП – Централно управление издадените от ищеца фактури с
**********/27.07.2022 г., №00000000531/26.07.2022 г. и №**********/04.08.2022 г. са
включени в дневниците за покупки на „.........“ ООД ЕИК .........
За установяване релевантни за делото обстоятелства са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля М С Ф, служител на ищцовото дружество, според показанията на
който ответникът е правил заявки към ищеца по електронен път за извършване на
фериботни резервации по направление Г – И и обратно. По възложение на .........“ ООД
услугите са били изпълнени, включително и за втория шофьор, която услуга се заплаща
допълнително. За качването и слизането на товарните автомобили се водела
кореспонденция. Според свидетеля, който е приемал заявките, част от услугите са били
заплатени, но са останали и такива които не са издължени. Посочва, че за извършените
услуги се издавали фактури, след като камионите се качат на ферибота.
При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗЗД.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че заявените от ответното
дружество услуги са били осъществени, поради което се налага извода за наличие
облигационна обвързаност между страните, поради което за ответника е възникнало
задължение да плати цената на осъществения транспорт. За направените фериботни
резервации ищецът е издал фактури №**********/27.07.2022 г. на стойност 9318,62 лв. с
ДДС, №**********/27.07.2022 г. на стойност 70,56 лв. с ДДС, №00000000531/26.07.2022 г.
на стойност 9271,25 лв. с ДДС и №**********/04.08.2022 г. на стойност 4903,92 лева. За
сумата по фактура №**********/27.07.2022 г. ищецът поддържа, че е била заплатена от
ответника. По отношение на останалите фактури се установи, че са включени в дневниците
за покупки на „.........“ ООД ЕИК ........, респ. че същите са били осчетоводени.
2
В решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - р. № 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС се
посочва като изискване да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и
признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, само
ако във фактурата фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане
и т.н., което в настоящия случай се установява. Само по себе си отразяването на фактурите в
счетоводството на ответника, включването им в дневника за продажби по ДДС
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. В случая
фактурите съдържат описание на извършените услуги, количество и цена, поради което
съдът приема, че съдържат всички необходими реквизити, обективиращи съществените
елементи на сделката. Обстоятелството, че са двустранно осчетоводени дава основание на
съда да приеме съществуването на определено задължение по облигационно отношение в
посочените размери. Заявеното от ищеца, че е получил плащане на сумата 1272,47 лева по
фактура №00000000531/26.07.2022 г. представлява неизгоден за него факт, поради което
съобразявайки това плащане съдът счита, че са останали дължими сумите в размер на 70,56
лв. с ДДС, 7999,11 лв. с ДДС и 4903,92 лв. с ДДС.
Ответникът не ангажира доказателства да е погасил задълженията си, поради което и
предвид изложеното по-горе се налага извод за основателност на претенцията на ищеца за
заплащане на сумите, представляващи цена на извършените логистични услуги.
Следователно исковата претенция за главница следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 28.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на акцесорната претенция за лихва изисква наличието на главен дълг
и забава в изплащането му. По делото се установи съществуването на вземания, които не са
платени на падежа, поради което върху дължимите суми за главница се дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на
фактурите до депозиране на исковата молба в съда, чиито общ размер възлиза на 283,58
лева, а именно сумите 1,67 лева за периода 04.08.2022 г. до 27.10.2022 г. върху сумата 70,56
лв. с ДДС, 193,31 лв. за периода 02.08.2022 г. до 27.10.2022 г. върху сумата 7999,11 лв. с ДДС
и сумата 87,18 лева за периода 25.08.2022 г. до 27.10.2022 г. върху задължение от 4903,92
лева.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е представил списък по
чл. 80 ГПК ведно с доказателства за сторени разноски. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата 530,29 лева –
държавна такса, такса за налагане на запор - 58,62 лева и 11000.00 лева – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство и това по обезпечаване на висящ иск. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 5, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в производството по обезпечаване на иска, поради което на ищеца следва да се
присъдят сумата 40.00 лева за държавната такса по гр. д. №52381/2022 г. по описа на СРС,
119 състав и 2250,00 лева адвокатско възнаграждение в производството по гр. д.
№52381/2022 г. по описа на СРС, 119 състав и в производството по неговото обжалване по
възз.ч.гр. №9632/2024 г. по описа на СГС
Воден от горното , Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.........“ ООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на „.......“ ЕООД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание
3
чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в общ размер от 12973,59 лв. с ДДС, представляваща парично
задължение за плащане на цена по неформални договори за услуга - извършване на
фериботна резервация, от които: 70,56 лв. с ДДС за допълнителна услуга (допълнителен
шофьор) към фериботна резервация за дата 20.07.2022 г., с маршрут: Б-А-П за превоз по
вода на товарен автомобил с peг. № .........., за която е издадена фактура
№**********/27.07.2022 г., 7999,11 лв. с ДДС - остатък от стойността на фериботна
резервация за дата 25.07.2022 г. с маршрут: П-А-Б за превоз по вода на товарен автомобил с
peг. № ....... и за фериботна резервация за дата 25.07.2022 г., с маршрут: П-А-Б за превоз по
вода на товарен автомобил с peг. №.......... и допълнителна услуга за превоз на двама
шофьори, за която е издадена фактура №**********/26.07.2022 г., 4903,92 лв. с ДДС за
фериботна резервация за дата 03.08.2022 г., с маршрут: Б-А-П за превоз по вода на товарен
автомобил, с peг. №.........., за която е издадена фактура №**********/04.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 28.10.2022г. до окончателното плащане на задълженията, и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 283,58 лева, представляваща общ размер на
обезщетението за забава, от което сумата 1,67 лв. за периода 04.08.2022 г. до 27.10.2022 г.
върху сумата 70,56 лв. с ДДС, 193,31 лв. за периода 02.08.2022 г. до 27.10.2022 г. върху
сумата 7999,11 лв. с ДДС и сумата 87,18 лв. за периода 25.08.2022 г. до 27.10.2022 г. върху
задължение от 4903,92 лева, както и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата 11588,91 лева
разноски в настоящото и обезпечителното производство и сумата 2290,00 лева – разноски в
производството по гр. д. №52381/2022 г. по описа на СРС, 119 състав и по възз.ч.гр.
№9632/2024 г. по описа на СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4