Р Е Ш Е Н И Е
София, 29.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 929/20 г.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Г.Ф., *** против Д.Т.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ за сумата 33 617,91 лв., представляваща изплатеното на пострадалите лица по щета № 210100/25.04.2013 г. и по влезли
в сила съдебни Решения по гр.д. № 16268/2014 г. на СГС, 10 с-в и гр.д. №
2846/2016 г. на САС, 8 - ми с-в, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото
до окончателното изплащане и сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че Г.Ф. на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за
застраховане (отм.) сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за
застраховане, е изплатил по щета № 210100/25.04.2013 г., обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 33 617,91 лв. на А.М.В., пострадал при ПТП, настъпило на
01.01.2013 г. около 14:10 ч. по влезли в сила съдебни Решения по гр.д. №
16268/2014 г. на СГС, 10 с-в и гр.д. № 2846/2016 г. на САС, 8 с-в, по които
дела ответникът е бил трето лице - помагач на страната на Г.Ф..
Според ищеца виновен за катастрофата е ответникът Д.Т.А.,
като водач на л.а “Сеат”, ДК № ******, който, в нарушение на чл. 260 КЗ (отм.)
сега чл. 490 КЗ управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Ищецът заявява, че с регресна покана, изх. № ГФ - РП
337/18.09.2019 г. поканил ответника да възстанови изплатеното от Г.Ф., но и до
днес задължението му не е погасено.
В тази връзка моли съда да осъди ответника
да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от момента на завеждане
на делото и сторените разноски до окончателното изплащане на сумата.
Представила
е писмени доказателства.
В хода по същество поддържа
предявения иск, като не претендира разноски по списък.
Ответницата Д.Т.А., редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба.
Не се явява и в съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че с влезли в сила съдебни Решения
по гр.д. № 16268/2014 г. на СГС, 10 с-в и гр.д. № 2846/2016 г. на САС, 8 с-в,
във връзка с образувана при ищеца щета № 210100/25.04.2013 г., и на основание чл.
288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, Г.Ф. е заплатил на А.М.В., пострадал при
ПТП, настъпило на 01.01.2013 г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 33 617,91 лв.
Виновен за станалата катастрофа е ответникът Д.А., като
водач на л.а “Сеат”, ДК № ******, който, в нарушение на чл. 260 КЗ (отм.) сега
чл. 490 КЗ е управлявал увреждащия автомобил без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП. А. е бил конституиран като трето
лице – помагач на Г.Ф. в
производството по делото за присъждане на обезщетение.
Установи се, че ответникът е уведомен с регресна покана, изх. № ГФ - РП 337/18.09.2019 г. да заплати
на ищеца заплатената на пострадалото вследствие ПТП сума, но и до днес
задължението му не е погасено.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Според нормата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че н настоящия случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, пред вид факта, че ответникът не се е явил и не е изпратил свой
представител на първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В този
случай, според нормите на ГПК, при постановяване на решението си, съдът не
изследва по същество материално-правния спор.
С оглед на
това, съдът намира, че делото следва да бъде постановено неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 ГПК без мотиви по същество, съобразно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ, след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите
за определянето и изплащането му.
Съдът приема, че, съобразно разпоредбите на чл. 238 и 239 ГПК, по делото се доказа фактът на извършеното плащане от ищеца на пострадалото от
катастрофата лице, фактът, че тя е причинена от ответника, като водач на
описания по – горе автомобил, за който липсва сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП.
Пред вид
неплащане от негова страна на сумата по регреса, съдът намира, че предявената претенция
с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ е основателна и доказана и
следва да се уважи изцяло така, както е предявена – за главница и лихва за
посочения период.
Пред вид изхода
на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения
списък, в размер 1 694, 72 лв., от които 1 344,
72 лв. д.т. и 350 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Т.А., ЕГН **********,*** да заплати на Г.Ф., ***, на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД сумата чл. 558, ал.
7 КЗ за сумата 33 617,91 лв., представляваща изплатеното на пострадалите лица по щета № 210100/25.04.2013 г. и по влезли
в сила съдебни Решения по гр.д. № 16268/2014 г. на СГС, 10 с-в и гр.д. №
2846/2016 г. на САС, 8 - ми с-в, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2020 г. до
окончателното изплащане и сторените разноски в размер 1 694, 72 лв., от които 344,
72 лв. д.т. и 350 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: