№ 15290
гр. С. 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110168557 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците К. Т. Й., Р. С. Й.
и С. С. Й., да заплатят на ищеца сумите както следва: 928,27 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021 до м.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 70,91 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г., в условията на
разделна отговорност, при следните квоти:
К. Т. Й. с ЕГН ********** - 4/6, а именно: 618,84 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
47,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г.;
Р. С. Й. с ЕГН ********** - 1/6, а именно: 154,71 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
11,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г.;
С. С. Й. с ЕГН ********** - 1/6, а именно: 154,71 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
11,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на наследници на собственика на процесния имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 63, ал.
1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Твърди,
че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е
1
доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес гр. С.
ул. „Л.“ № вх ет, ап аб. № ... топлинна енергия като ответниците са използвали същата за
процесния период, като ответниците не са престирали насрещно - не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от
датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че
ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците К. Т. Й., Р. С.
Й. и С. С. Й., чрез адв. Й., със становище, че исковата претенция е неоснователна, поради
липса на облигационни отношения между страните. Подържат, че имотът през целия
процесен период е ползван изключително от трети лица, които са ползвали същия под наем,
респективно изцяло те дължат заплащане на ползваната топлинна енергия. Посочва, че в
общите условия на ищцовото дружество не е предвидена уговорка за начисляване на лихви
върху суми, от което следва, че лихви се начисляват едва след покана от кредитора към
длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Посочва, че доказателства за отправена покана от
страна на ищеца не са ангажирани. Релевира възражение за погасяване на процесните
вземания по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения към исковата молба нотариален акт за допълнително учредяване на
право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване № том II, рег. №...,
дело №../2005г. от 30.08.2005г. се установява, че С. С. Й. и К. Т. Й., при условията на
съпружеска имуществена общност, са запазили учреденото право на строеж за изграждане
на обект - апартамент № № предвиден за изграждане на първи подпокривен етаж във вход А
на жилищна сграда, предвидена за построяване в незастроен УПИ, находящ се в гр. С. С. о.,
Р. И. означен по скица с номер III-..., от кв. 24, съгласно действащия план на регулация на гр.
С. местност Д.
По делото е представено заявление-декларация, изхождащо от С. С. Й... в което
заявява, че желае да бъде открита партида на негово име за следния топлоснабден имот –
апартамент №№ находящ се в гр. С. ж. к. Д. ул. Л., бл, ввх.
По делото е представено удостоверение изх. № 68.00-599/23.04.2013г., издадено от
ГИС С. от което се установява, че жилищна сграда с два входа, нанесена с планоснимачен
номер 4421 в кад. лист 524 но гр. С. попадаща в УПИ III-..., находяща се на ул. Л., Р. И. има
следния адрес – ул. Л. № ввх.и вх..
По делото е представено удостоверение за наследници от 13.12.2024г., от което се
установява, че лицето С. С. Й. е починал на 14.10.2014г., като е оставил като законни
наследници К. Т. Й., Р. С. Й. и С. С. Й..
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С. ул. Л.
№ ввх.и вх., в който е обективирано взето решение за сключване на договор с „Т. С. ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
2
ищеца и от „Т. С.“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на НТ, като технологичните разходи са били
изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между
абонатите. За процесния период фирмата на ДР е отчитала уредите в имота, с изключение на
периода 2021г. – 2022г., когато ответниците не са осигурили достъп, по време на отчетите с
изключение на м. 05.2022г., са попълнение документи за главен отчет, подписани от
потребител. По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и не са монтирани
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е начислявана ТЕ за загряване на
топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация
и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно
методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на
1 505,55 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който
отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредита като всеобхватно и компетентно изготвено.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците или техния наследодател
да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита
сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на
изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните
по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
По делото е безспорно, а и от представените по делото описани по-горе писмени
3
документи се установява, че през процесния период ответниците са притежавали
собствеността върху процесния топлоснабден имот, предвид настъпилото универсално
правоприемство в правата и задълженията на техния праводател С. С. Й., при съответните
наследствени дялове. Направените възражения от страна на ответниците, че същите не са
ползвали реално имота, доколкото имотът се е обитавал от трети лица – наематели, останаха
недоказани в настоящото производство, т.к. не бяха подкрепи с представянето на
доказателства.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да
доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Т. С.“ ЕООД, за извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ за
подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 1 505,55 лева. Предвид това, съдът приема за доказани
исковете за главница за топлинна енергия в общ размер на сумата от 928,27 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Т. С.”
ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т. С.” ЕАД от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на исковата молба – 18.11.2024 г., към която дата
погасителната давност се счита прекъсната, погасени по давност са вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
м.10.2021 г., т. е. тези за периода от м. 05. 2021 г. до м. 09. 2021 г. включително. Така е,
защото срокът за заплащане на месечното задължение за м. 09. 2021 г. е бил до 14.11.2021 г.
включително и то е станало изискуемо на 15.11.2021г., от който момента е започнала да тече
погасителната давност за него. Същевремено от доказателствата по делото се установява, че
за същия период ищцовото дружество е начислило суми за топлинна енергия в размер на
88,85 лева, поради което вземанията на ответника в тази част следва да се приемат за
погасени по давност и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи цената за предоставените топлинни услуги за периода от м.10.2021
г. до м.04.2023 г. За посочения период изискуемото задължението за главница, което не е
погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 839,42 лв., до която обща сума следва да
бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ съобразно
посочените дялове на всеки от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
4
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Въведените възражения от ответника срещу основателността на исковете за
мораторна лихва са неоснователни. Претендираната в настоящото производство мораторна
лихва върху главница за цена на предоставена топлинна енергия е за период след
01.05.2021г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., съгласно които падежът на
задължението за заплащане на дължими суми за топлинна енергия настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължат – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение. От тук следва, че направените
възражения за липса на отправена покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съответно
недоказаност на факта на изпадане в забава на ответниците, са неоснователни.
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинна енергия
за периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г. в размер на 839,42 лв., поради което по реда на чл.
162 ГПК приема, че дължимата законна лихва за периода 15.09.2022г. – 30.10.2024г. възлиза
на 64,12 лева. Ето защо, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважат за
сумата в общ размер на 64,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2022г. – 30.10.2024г. върху дължимата цена за топлинна енергия, съобразно посочените
дялове на всеки от ответниците.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производство в размер на 800 лева: 50 лева - платена държавна такса, 300 лева – депозит за
СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди сумата от 723,43 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, към който е приложил разписка,
издадена от упълномощения процесуален представил, с която се удостоверява факта на
получено адвокатско възнаграждение от 600 лева за процесуално представителство и защита
по гр. д. №68557/2024г. по описа на СРС, 36 състав. Върху разписката има ръкописно
отразяване, че сумата е изплатена на 25.06.2025г. По делото не е представен договор за
правна защита и съдействие.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В настоящия случай ответниците не са представили договор
за правна защита и съдействие въз основа, на който претендират сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което не следва да им бъдат присъждани такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ К. Т. Й., ЕГН:
**********, съдебен адрес гр. С. ул. Л. № еет. оф., в качеството на наследник по закон на С.
С. Й., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...ъс седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Я.ц” №... при условията на разделност, при квота 4/6, следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ул. Л. № вх ет, ап с абон. № ...: сумата от 559,62
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2024г. до
изплащане на вземането; сумата от 42,94 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022г. до 30.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 149 ЗЕ за разликата над 559,62 лева до пълния предявен размер от 618,84 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г.
до 30.04.2023г. и иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да разликата над 42,94 лева до пълния
5
предявен размер от 47,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до
30.10.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ Р. С. Й., ЕГН:
**********, съдебен адрес гр. С. ул. Л. № еет., оф., в качеството на наследник по закон на С.
С. Й., ЕГН:**********, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...ъс седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Я.ц” №... при условията на разделност, при квота 1/6, следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ул. Л. № вх ет, ап с абон. № ...: сумата от 139,90
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2024г. до
изплащане на вземането; сумата от 10,74 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022г. до 30.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 139,90 лева до пълния предявен размер от 154,71 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г.
до 30.04.2023г. и иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да разликата над 10,74 лева до пълния
предявен размер от 11,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до
30.10.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ С. С. Й., ЕГН:
**********, съдебен адрес гр. С. ул. Л. № еет., оф., в качеството на наследник по закон на С.
С. Й., ЕГН:**********, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...ъс седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Я.ц” №... при условията на разделност, при квота 1/6, следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ул. Л. № вх ет, ап с абон. № ...: сумата от 139,90
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2024г. до
изплащане на вземането; сумата от 10,74 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022г. до 30.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 139,90 лева до пълния предявен размер от 154,71 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г.
до 30.04.2023г. и иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да разликата над 10,74 лева до пълния
предявен размер от 11,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до
30.10.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. Т. Й., ЕГН: **********, Р. С. Й., ЕГН: ********** и С. С. Й., ЕГН:
********** да заплатят на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 723,43 лева, представляваща разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“ ЕООД на
страната на „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6