№ 761
гр. Разград, 25.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Б. БОРИСОВ Частно наказателно
дело № 20213330200639 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:25 часа се явиха:
М. П. Р., чийто разпит пред съдия се иска, както и разследващ полицай при ОДМВР
гр. Разград, Н. Иванова
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 223 от НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за провеждане на разпит пред съдия на свидетеля
М. П. Р. по досъдебно производство № 1873- 3М-471/2021 г. по описа на РУМВР –
РАЗГРАД.
СНЕМА самоличността на свидетеля.
М. П. Р. – родена на *** г. в гр. София, живуща в гр. Р.****, български гражданин,
ученичка в 12 клас ПГ Роберт Шуман - Разград, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата му по НПК като свидетел:
Уведомен съм, че съгл.чл.290 НК нося наказателна отговорност за затаяване на
истина или потвърждаване на неистина и че предвиденото наказание е до 5 години
лишаване от свобода.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответният орган, когато бъда
1
призован; да изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на поставените ми
въпроси, както и да остана на разположение на органа, който ме е призовал, докато това е
необходимо.
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам показания по
въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление мен, мои
възходящи , низходящи, братя, сестри или съпруг или лице с което се намирам във
фактическо съжителство – чл. 121 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам във фактическо
съжителство с обвиняемия, съгласно чл.119 от НПК
Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки за цифри,
дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите показания; да получа
възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат заплатени разноските, които съм
направил; да искам отмяна на актовете; които накърняват моите права и законни интереси –
чл.122 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора
на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и съгласно чл.122 ал.2 от НПК
разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.
Уведомен съм за правата си в нак.производство; да получа защитата за своята
сигурност и тази на близките си; да бъда информиран за хода на нак.производство; да
участвам в производството съгласно установеното в кодекса; да обжалвам актове които
водят до прекратяване или спиране на нак.производство; да имам право на повереник.
Уведомен съм за правата, които имам в наказателното производство: да бъда
уведомен незабавно за образуването на досъдебното производство, ако съм посочил адрес за
призоваване в страната (чл. 75, ал.2 от НПК); да получа защита за сигурността ми и тази на
близките ми; да бъда информиран за хода на наказателното производство, ако изрично съм
поискал това и съм посочил адрес за призоваване в страната; да участвам в производството
съгласно установеното в НПК; да правя искания, бележки и възражения; да обжалвам
актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да имам
повереник, както и да участвам, като частен обвинител и граждански ищец в съдебното
производство.
2
СВИДЕТЕЛЯТ ПОСТРАДАЛ М. П. Р.: Запозната съм с всички права и задължения,
които имам в качеството на свидетел и пострадал по настоящото досъдебно производство.
Желая да се запозная с материалите по делото. Не желая да бъда информирана за хода на
наказателното производство.
На 12.07.2021 г. аз и Р. А. Р., който ми е съпруг, трябваше да замине за Германия
при родителите си и ме помоли да изтегля кредит, за него за да може да замине за Германия,
защото той нямаше пари. Аз подадох молба, но не ме ободриха, защото не отговарям на
изискванията. С Р. не сме живели заедно много време от 12.12.2019 г., когато сключихме
граждански брак до настоящия момент. С него имаме общо дете, което е на 2 години, момче
и се казва Н.. За детето се грижа основно аз. В началото бях при баба ми, а Р. живееше при
родителите си в с. Гецово. Баба ми живееше в Попово, но след това почина. След това аз, Р.
и синът ни Н., който по него време беше на около 2 месеца, заминахме за Германия. През
месец януари, към 05-06.01.2020 г. се върнахме от Германия тримата и заживяхме в Попово
на квартира, жк Запад, бл. 10, вх. В, ет. 3 не помня кой номер е на апартамента. Когато се
върнахме от Германия, Р. работи около два месеца в Попово,като автомонтьор. След това
родителите му го извикаха пак да отиде в Германия да работи. Той отиде в Германия,
работи там 2 месеца и се върна. Р. заживя сам в с. Гецово, в къщата на родителите си,
която се намира на ул. *** аз стоях с детето при баба ми в Попово в квартирата. Ходихме от
време на време в Гецово за да види Р. малкия, но сме стояли по 2-3 дена. През това време аз
работех в Попово, като сервитьорка на 4 часа в едно заведение. През месец юни 2021 г. аз и
синът ми дойдохме да живеем на квартира на ул. ***. Р. живееше в с. Гецово.
На 12.07.2021 г. аз бях в къщата на бабата и дядото на Р. в с. Гецово, който адрес не
помня, когато получих съобщение на мобилния си телефон от ИЗИ кредит, че не съм
одобрена за кредита, който Р. искаше да изтегля за него да отиде при родителите си. Казах
това на Р. и от това той се афектира. В къщата в Гецово бяхме аз, Р. и синът ни Н.. Ние
тримата бяхме в една от стаите на горния етаж. Бабата и дядото на Р. бяха в една от стаите
на долния етаж. Не знам дали са чули какво стана. Р. каза, че няма как да не ме ободрят за
кредита. Аз му казах ако иска да се обади на кредитния консултант да се увери, че е така.
Той не го направи. Изведнъж Р. започна да ме блъска с ръцете си по гърдите, няколко пъти
като не мога да кажа колко точно, не съм ги броила. От блъскането аз се ударих в мивката с
гърба си. Силно ме заболяха, гърба и гърдите. Това продължи близо час, като за това време
Р. освен, че ме блъскаше с ръце по гърдите назад, ме ритна един или два пъти с крак в крака
ми. По едно време Р. в яростта си ме хвана с две ръце за гушата и започна да ме души. Не
ми достигаше въздух. Почувствах силна болка в гърдите, кракът, гърба и шията. Докато ме
блъскаше Р. ми викаше яростно – „Курво, ще те убия, и вашите няма да те познаят. С ковчег
ще те приберат“. Аз силно се изплаших от думите му, мислех, че ще ме нарани, изплаших се
за живота си, защото аз съм абсолютно сигурна, че той е способен да направи абсолютно
всичко, с което ме заплашваше. Това стана около обяд, но не помня точно в колко часа
беше. В стаята беше и синът ни, който видя всичко и през цялото време плачеше. Беше
3
изплашен. След като Р. пусна шията ми, ми каза – „Този път ще ви убия и двамата“, имаше
предвид и мен и детето. Изведнъж излезе от стаята, отиде до колата си, където знам, че
държеше газовият си пистолет. Взе го и с него произведе два изстрела нагоре във въздуха.
Пистолета остана в ръката на Р.. Тогава баща му А. се обади на Р. по телефона, който беше в
него. През това време аз бях в стаята със синът ни Н.. Чух че Р. говори по телефона и
разбрах че говори с баща си, който беше в Германия по него време. Явно дядо му или баба
му на Р. се бяха обадили на баща му. Чух, че Р. псуваше навън. След това изведнъж Р. седна
на пейката в двора на къщата и започна да плаче. Аз си събрах дрехите моите и на детето,
взех детето в ръце и тръгнахме и излязохме от къщата. Извикахме си такси и се прибрахме в
Попово. Когато минах покрай Р., той не ни спря, продължаваше да плаче. Бабата на Р. се
казва Н., а дядо му Р.. Докато бяхме в таксито, детето продължи да плаче. Същата вечер Р.
дойде в Попово, в къщата където живеехме с баща ми. Баба ми вече беше починала. Р.
започна да звъни по вратата и да хлопа, аз се обадих на полицията в Попово, те дойдоха и
му съставиха предупредителен протокол. Р. си тръгна от там. От блъскането, стискането и
ритниците имах белези по врата, по гърдите, по ръцете, където ме е стискал, и по краката.
Изкарах си медицинско при д-р Горанов, което е по бракоразводното дело, което водя срещу
Р..
На 22.07.2021 г. аз все още живеех в Разград на квартира и работех. Малкия ходеше
на ясла. Когато бях при майка ми на работата й в бизнес зона Перистър, където тя работи в
гр. Разград. Малкия беше на ясла. Беше около обяд, когато Р. ми се обади по телефона и ми
каза, че иска да говори с мен и майка ми Н. Г. И., която живее в гр. Р.****. От 12.07.21 г. до
този момент Р. не ми е създавал проблеми, пишеше ми по телефона, извиняваше ми се, но
нищо повече. Когато на 22.07.21 г. ми се обади Р. ми каза, че иска да говори с мен и майка
ми. Ние двете излязохме на беседката пред работното й място и започнахме да говорим с
него. Той ми показа призовката от съда за бракоразводното дело. Той каза, че иска да се
промени, и да се поправи. Каза още, че ще ходи на психолог и психиатър. Аз исках Р. да се
промени, защото не искам детето ми да живее в среда на разведени родители. В началото Р.
беше спокоен. Каза, че иска да прибере детето от ясла, за да го заведе в с. Гецово, където
родителите му се бяха прибрали от Германия и искаха да го видят. Аз се съгласих. Дори
отидох с Р. до яслата, за да вземем Н., взехме го и Р. ми каза, да отида с него да оставим
малкия в Гецово, и след това щял да ме върне в Разград и нямало да прави проблеми. Аз му
повярвах и тримата заедно тръгнахме с неговата кола от гр. Разград към с. Гецово.
Шофираше Р., аз се возех на задната седалка заедно със синът ни Н.. Оставихме Н. при
майката и бащата на Р. в Гецово и тръгнахме да излизаме от с. Гецово, като Р. отново
шофираше колата, а аз се водех на предна дясна седалка. Когато стигнахме до автосервиза за
прегледи на коли на изхода на с. Гецово, Р. започна да ми се заканва с думите – „Сега вече
като си самичка, може да не те върна. Трябва да си поговорим“. Р. изведнъж зави наляво
към околовръстния път Русе – Варна, след което зави отново наляво в посока Русе, след
което зави надясно в едно затънтено място, където имаше поляна от едната страна и
дървета от другата.Р. спря колата там и започна да ме обижда и заплашва с думите „Курво,
4
ще те убия, искаш да ми съсипеш живота, мършо, ще видиш какво ще ти се случи, малко ти
е боя, ако искаш на папата се оплачи никой няма да ти помогне.“ Аз се изплаших за живота
си, защото го видях, че изпадна пак в същото агресивно състояние, знам, че е способен на
всичко. Тогава Р. изведнъж започна да ме блъска с ръце по гърдите, стискаше ми ръцете
силно със своите ръце, след това с ръце започна да ме души като ме стискаше по шията, от
което аз почувствах силна болка в гърдите, шията и ръцете. Това продължи няколко часа,
сигурно около 3 часа, през които Р. през цялото време ми крещеше обидни думи, псуваше
ме, заплашваше ме, че ще ме нарани и убие. Държеше се агресивно с мен, нанасяше ми
удари с ръцете си по цялото тяло, блъскаше ме с ръце по гърдите. По едно време аз излязох
извън колата,тъй като мислех да избягам от там. Р. продължи да ме блъска с ръце по гърдите
назад върху предния капак на колата и ми викаше – „И да викаш и да искаш да избягаш
никой няма да ти помогне“. Мобилния ми телефон беше в десния преден джоб на панталона
ми. Р. посегна към него, но аз не му го дадох. Той искаше да го вземе и ми каза, че искал да
го разгледа, за да види с кого си пиша, тъй като твърдеше че му изневерявам. Той постоянно
казва, че му изневерявам и ми „разбива“ фейсбука на няколко пъти. Болен е на тема ревност.
След като не му дадох телефона си аз започнах да пищя, а Р. ме хвана за гърлото, започна
да ме стиска с ръцете си и се опита да ме вкара в колата. Стискаше ме и по ръцете, да ме
плюе в лицето с думите „Отваряй телефона, защото ще стане лошо, ще те убия и никой няма
да те намери“. След това Р. успя да ме вкара в колата, като ме дърпаше за ръцете на
предната лява седалка, шофьорската, а той седна на предна дясна седалка. Беше станало
вече тъмно. Може би беше около 21 ч. Р. извади пистолета си от мястото под предна дясна
седалка, показа ми го и ми каза заплашително – „Виждаш ли го?“, като не е насочвал
пистолета към мен и не е стрелял с него. След това Р. хвърли пистолета на задната седалка
на колата. Аз започнах да казвам на Р. да се успокои. Той ми казваше, че й да се опитвам да
го успокоя нямало да ми мине номерът този път. Но в крайна сметка се успокои и му стана
лошо. Видях, че му стана зле, явно дето е крещял толкова дълго време. Започна да му тече
кръв от носа. Аз го излъгах, че ще го заведа на едно място. Той питаше на какво място. Аз
му казвах – Ще видиш, ще видиш само и само да го накарам да се махнем от там и
тръгнахме към Разград, като аз шофирах колата. Стигнахме до денонощния магазин Биляна
в Разград, където отсреща видях патрулка. Без да казвам нищо на Р. за това, че съм видяла
патрулката, слязох от колата уж да му купя вода от магазина. Като влязох в магазина видях,
полицая С. Ц., който познавам и му казах, че искам да отида да подам жалба против Р., с
който отново имам проблеми, като му казах, че Р. е отвън в колата. През това време се
обадих на бащата на Р. за да дойде да го прибере и му казах че Р. отново е „изтерясал“.
Полицая С. Ц. знае че имаме проблеми с Р., че той ме заплашва и ми нанася побои
системно, защото в полицията в Разград сме се срещали, когато съм подавала сигнали за
това. Нея вечер полицая С. Ц. беше на смяна с И. Т.. Когато излизахме двамата със С. Ц.
от магазина, аз му обяснявах какво точно е станало нея вечер. Р. както беше в колата ни
видя. Излезе от колата и дойде към нас, започна да говори на висок тон към Светльо – „Пак
ли се правиш на полицай , знам ти къщата, знам ти колите, като си без пагони, нищо не
може да направиш“. Светльо му каза – „Не се занимавай с мен“. В същия момент видях че
5
бащата на Р. спря с колата точно пред денонощния. И. Т. също беше дошъл до нас и двамата
със Светльо се опитваха да успокоят Р. и му казваха да не се занимава с тях. Баща му на Р.,
като слезе от колата, дръпна Р. и му каза да не прави така и го прибра в колата. Бащата на Р.
ми каза да прибера колата на Р., и го откара с неговата си кола. Аз тръгнах с колата на Р.
след патрулката за РУ, където подадох жалба за случката. В следствие на нанесените удари
блъскане и стискане от Р. на 22.07.21 г. аз имах насинявания по гърба – две големи синини,
долната устна на устата ми беше сцепена леко, за които не отидох на лекар и нямам
документ. Но през цялото време докато ми нанасяше побоя и докато ме заплашваше Р. аз
чувствах силна болка навсякъде по тялото си.
Искам да кажа, че в периода от 01.07.2019 г. до 22.07.2021 г. Р. системно много пъти,
физически и психически ми е нанасял побой и тормоз. Това е ставало в Германия в гр.
Лудвигсхафен, „Валентин Бауер щрасе“ № 41, където живеят родителите на Р., А. и Г., в с.
Гецово и в гр. Разград. За това съм подавала жалби в Разград и Попово, но съм ги
оттегляла в последствие, тъй като му вярвах и мислех, че ще се поправи. Той постоянно след
нанасянето на побоите ми се извиняваше и ми обещаваше, че това няма да се повтори. Но
това беше до следващия път. В Германия Р. ми е нанасял побой три пъти, като единия път
дойдоха полицаи и му издадоха ограничителна заповед, да не ме доближава за 6 месеца на
територията на Германия. Тогава той я спази, тъй като аз се върнах в България със сина ни, а
Р. остана в Германия. За посочения от мен период от време Р. ми е нанасял побой общо 7
пъти, от които 3 пъти в Германия и 4 пъти в България. В България побоищата бяха два
пъти в Разград и два пъти в Гецово. Не мога да посоча конкретни дати за другите пъти в
момента. Спомням си със сигурност само датите на двата пъти за които Ви разказах само
датите на двата побоя за които ви разказах.
РАЗПИТЪТ приключи в 12.40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни оригинала.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6