Присъда по дело №476/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

МОТИВИ
по Присъда № 11/ 16.04.2025 г.,
постановена по ВНОХД № 476/2024 г. по описа на съда

Производството по делото е за втори път пред въззивния съд, след като с
Решение № 37/25.10.2021 г. на КнОС, постановено по ВНОХД № 316/2021 г.
по описа на съда е отменена изцяло предходна осъдителна Присъда №
260018/24.02.2021 г.на Дупнишкия районен съд по НОХД № 1549/2016 г. и
делото е върнато с указания за ново разглеждане от друг съдебен състав на
този съд.
Настоящото дело е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия С. В.
И., ЕГН **********, от гр. Д., подадена чрез повереника му адв. И. К. от АК –
П. срещу постановената след връщането Присъда № 23/4.04.2024 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 1101/2021 г. по описа на съда, с която той е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.2 във вр. с
ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание “лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, което да се търпи при първоначален общ режим.
На основание чл.68 ал.1 НК с присъдата е приведено в изпълнение
наказанието по НОХД № 366/2012 г. на РС – Каварна ЛС за срок от 3 месеца,
което да се търпи при първоначален общ режим. С присъдата е уважен
гражданския иск на гражданския ищец В. И. за неимуществени вреди в размер
на 5000 лв., ведно със законната лихва от ***** г. до окончателното изплащане
на сумата. Подсъдимия С. И. е осъден да заплати разноските по делото, както
следва: по сметка на ДнРС - 1653,89 лв. , по сметка на ОД МВР-Кюстендил –
193,30 лв., както и д.т. съразмерно уважения граждански иск в размер на 200
лв. , както и разноските на гражданския ищец и частен обвинител в размер на
800 лв.
Релевирани са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
осъдителната присъда поради неправилен анализ от съда на събраните в ДП и
СП доказателства, като се поддържа, че подсъдимият не е нападнал пръв
ромите, а те са го пребили зверски с тръби, той е паднал и е загубил съзнание,
влачили са го и той по чудо е оцелял и в тази връзка неправилно е даден
превес на показанията на пострадалия В. И. М.. Твърди се още, че районният
съд не е приел нито един обоснован, почиващ на събраните доказателства
довод на защитата, за да стигне до извода за наличие хипотезата на чл.12 ал.1
НК. Релевират се и оплаквания за явна несправедливост на наказанието и
неправилно неприлагане на чл.55 НК поради наличие на влезли в сила
осъдителни присъди за М.и. В жалбата се сочи също, че по приведеното в
изпълнение по чл.68 ал.1 НК наказание подсъдимият е реабилитиран по чл.88
а НК. По тези съображения се моли за постановяване на оправдателна
присъда.
В с.з. жалбата се оспорва от прокурора, който намира присъдата на ДнРС за
1

правилна, законосъобразна и мотивирана и като такава моли съда да бъде
потвърдена.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. И. - адв. Р. А. в
пледоарията си се присъедини изцяло към казаното от прокурора, като счита,
че от събраните гласни и писмени доказателства по несъмнен и категоричен
начин е установено, че подсъдимият е извършил деянието по повдигнатото му
обвинение и моли за потвърждаване присъдата на ДнРС в наказателната и
гражданска части. Защитникът на подсъдимия адв. И. К. моли съда за отмяна
на осъдителната присъда по отношение на подзащитния му подс. С. И. по
изложените в жалбата съображения и събраните гласни доказателства пред
въззивния съд – големите противоречия в показанията на разпитаните
свидетели – синове на пострадалия относно предмета на престъплението.
Поддържа се становище за необоснованост на възприетата от ДнРС
фактическа обстановка и игнориране показанията на св.С. М. от ДнРС, които
показания са непротиворечиви при всички разпити относно факта, че
свидетелят не е виждал нож, както и подсъдимият да напада пострадалия.
Адв. К. очерта фактическа обстановка, според която не частния обвинител е
бил нападнат, а подсъдимия е зверски нападнат от частния обвинител и
двамата му синове и е бил пребит от тях с металната тръба, предявена във
въззивното производство на свидетелите Н. М. и Д. М.. Адв. К. акцентира на
противоречията в доказателствата относно причината за полученото от
частния обвинител нараняване на ръката, за което при прегледа му в Спешна
помощ е заявил, че е паднал на ръката си и е недоказано нападението на
подсъдимия над частния обвинител, като това според защитата е защитна
негова позиция с оглед побоя над подсъдимия, извършен от частния
обвинител и синовете му. Моли се съдът да вземе предвид казаното от
свидетелите М.и на разпита им пред ДнРС на 18.01.2022 г., както и и очната
ставка пред ДнРС между синовете на пострадалия и св. С. М. на 27.02.2024 г.
Защитата поддържа, че ножът е бил оставен от някой на мястото, където е бил
намерен впоследствие и е бил удобно показан на полицаите от единия от
синовете на пострадалия, които дори не можаха да идентифицират ножа по
цвят пред въззивния съд, както и по него не са установени отпечатъци от
подсъдимия, за да се приеме, че той е държал този нож. Деянието е
несъставомерно според адв. К. и поради факта, че по несъмнен начин не е
установено трайно затрудняване движението на десния горен крайник на
пострадалия, а според първата СМЕ затруднението е само относно
сгъваемостта на първия лъч. И алтернативно, адв. К. счита, че дори и да е
имало някакви действия от неговия подзащитен, то те са били поради наличие
предпоставките на института на неизбежната отбрана. По тези съображения се
моли за оправдаването на подсъдимия.
Подсъдимият С. И. в лична защита изрази съгласие със заявеното от
защитника му и допълни, че твърденията на пострадалия и неговите са
различни и съдът трябва да ги прецени, но той изобщо не е слизал от колата и
„тези хора“ идват пред къщата на баба му и започват да му нанасят удари по
2

лицето, за което и днес има видими артикуларни белези.
Като последна дума подсъдимият С. И. помоли съда да го оневини.
С обжалваната присъда подсъдимия С. В. И., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на ***** г., около 3 часа в гр. Д., обл.К., на
ул.“***********“ пред дом *****, е причинил на В. М. И., от с .Д., общ. Д.,
средна телесна повреда, изразяваща се в срязано сухожилие на дългия сгъвач
на палеца, представляващо състояние на трайно затрудняване движението на
горния десен крайник, като го е порязал с нож в основата на палеца на дясната
ръка, поради което и на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 ал.1 НК му
е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.68
ал.1 НК е приведено в изпълнение предходно отложено наказание по НОХД №
366/2012 г.на РС – Каварна „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата е уважен гражданския
иск на пострадалия В. И. за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деянието ***** г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до 15 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Описаните веществени
доказателства е постановено да се отнемат в полза на държавата и
подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото – 1653,89 лв. и 200 лв.
държавна такса съразмерно на уважената част на гражданския иск, като и
двете суми да се заплатят по сметка на ДнРС.
С постановената от въззивния състав Присъда № 11/16.04.2025 г. се отмени
присъдата на ДнРС в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната
части и в частта за веществените доказателства и разноските и в тези части
съдът на основание чл.304 НПК призна подсъдимия С. В. И. за невиновен в
извършване на описаното по-горе престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1
НК, отхвърли гражданския иск за сумата от 5000 лв.,ведно със законната
лихва от 30.0-8.2015 г. до окончателното изплащане, постанови отнемане на
веществените доказателства при усл.на чл.112 НПК в полза на държавата и се
потвърди присъдата на ДнРС в отхвърлителната част на гражданския иск за
сумата над 5000 лв. до претендираните 15 000 лв.
За да постанови тази нова присъда, настоящият съдебен състав на основание
чл. 13, чл. 14 и чл.107 ал.5 от НПК обсъди събраните по делото доказателства
при условията на чл.305 ал.3 НПК и в рамките на правомощията си по чл.313
и сл.НПК, прие следното от фактическа и правна страна:
На 29.08.2015 г. вечерта подс. С. И. бил със св.И. З. в къща в гр.Д., където се
почерпили. В един момент между присъстващите възникнал спор дали вилата
на общ техен познат Ш./вече починал/, която се намира в близост до
ул.“***********“ , е била разбита. За да установят въпросната вила разбита ли
е или не, след полунощ, вече на ***** г. около 2 часа, двамата тръгнали за
кв.“***********“ с колата на подсъдимия „****“, като колата карал
подсъдимият. Подсъдимият бил облечен с потник и къси панталони, а на
главата си носел шапка. Отишли до вилата и установили, че е разбита.
3

Подсъдимият С. И. имал съмнение, че пострадалият В. И. и синовете му
имат нещо общо с разбиването на вилата и като си тръгнали от разбитата
вила, отишли с колата на подсъдимия, управлявана от него, пред къщата на
частния обвинител В. И.. Подсъдимият започнал да вика и да свири с
клаксона, като питал къде живее лице ан име А.. От къщата излезли частния
обвинител и синовете му Н. М. и Д. М. и попитали подсъдимия какво иска.
Последният,без да слиза от колата, започнал да вика, че те са разбили вилата
на приятеля му и да ги обижда, като тримата казали, че нямат нищо общо с
това. Частният обвинител В. И. казал на подсъдимия да си ходи.
Извършени са три обаждания на телефон 112. Първият файл е от телефон
******** е с обща продължителност на разговора 1 минута 38 секунди. Той
съдържа обаждане в 3,05 часа, което е последно и най-късно като време, от
частния обвинител В. И., който е поискал съдействие , „че идват едни момчета
българи с „****“и ги тормозят, а те са роми и той едва си удържа децата, не
иска разправии. Вторият файл е с продължителност 1 минута 50 секунди и е
от същия телефон, но се е обаждала жена – И.Н., която е поискала“една
полиция, ако може по-бързо“, защото мъже се бият и по-нататък е казала, че
едни мъже са пред къщата на братовчед й и се заканват с бой. Третият файл е
от телефон ************ и е с продължителност 41 секунди с обаждане в 3,03
часа. Той съдържа обаждане от жена с името М.а, която е казала, че „става
много лош бой“ в циганската махала в Д. в „***********“ и че дошли едни
момчета с кола и почнали да се бият с бухалки.
След размяна на словесни обиди подсъдимият с колата, в която бил и св. З.,
потеглил нагоре по ул.“***********“, като подсъдимият спрял колата пред
къщата на св.С. М., която се намирала през една къща от къщата на св. Р.Г.,
баба на подсъдимия, където и той живеел. Подсъдимият излязъл от колата и
позвънил по телефона на св.С. М./ който е с етническа принадлежност ром
според заявеното от св. З./, който му отворил. Подсъдимият му казал, че се е
скарал с едни комшии и му казал да дойде с него, за да ги намерят, след което
тръгнал пеша надолу по ул.“***********“, като колата останала пред дома на
св.С. М. и последният тръгнал след подсъдимия.
Св.С. М. видял, че когато подсъдимият стигнал пред къщата на баба си на
ул.“***********“ дом ***, го „налетели“ четирима души и започнали да бият
подсъдимия С. И.. Св.С. М. разпознал трима от тях – това били частният
обвинител В. И. и синовете му Н. М. и Д. М./тримата също са от ромски
етнос/, като не разпознал четвъртото лице по име, а само по физиономия и
посочва, че е от с. Дж.. Тримата удряли подсъдимия по цялото тяло, като св. Н.
И. го удрял с дървен прът, а частният обвинител В. И. – с метален прът. От
жестокия побой металният прът се извил и огънал в единия край и именно с
този прът частният обвинител В. И., докато нанасял побоя над подсъдимия, се
порязал на дясната ръка, между палеца и показалеца. Св. Ст.М. се опитал да
ги разтърве и да издърпа подсъдимия, но било трудно, защото четиримата се
струпали на едно място върху подсъдимия. Когато подсъдимият паднал на
4

земята, целят в кръв, нападателите си тръгнали. В същия момент с колата на
подсъдимия на мястото пристигнал св. И. З..
Подсъдимият лежал на земята, имал кръв по лицето, бил с избити зъби и
имал цепнатина по бузата до устата. На това място имало много кръв и се
намирала едната джапанка на подсъдимия. Свидетелите И. З. и С. М. качили
подсъдимият в колата му и с нея го закарали в Бърза помощ в Д..
Същият ден сутринта в светлата част на деня св. Р.Г. видяла встрани на пътя
пред къщата си в тревата бял метален прът с дължина около 1 м, който бил
изкривен и от едната му страна имало кръв. Тъй като дъщеря й, майката на
подсъдимия, същата сутрин около 6 часа й се обадила по телефона и й казала
за побоя над С. и че той лично й казал, че е удрян с колци и метален прът, св.
Гогова решила да го вземе, за да не го вземе някой друг и веднага се обадила в
полицията. Там с протокол за доброволно предаване/ вж л.66 от ДП/ тя
предала металния прът, на който били направени снимки в полицията. Св.
Гогова е дала записаните в протокола пояснения, че е намерила металния прът
встрани от пътя, където е бит внука й С. И.. В протокола металният прът е
подробно описан, като е посочено, че той е силно деформиран в долния си
край и е смачкан и в областта на деформираната част се наблюдава червено-
кафява течност, наподобяваща кръв, с дължина 18 см. Съставен бил и
Протокол за оглед на това веществено доказателство и са иззети части от
тъмночервените петна за изследване.
След като порязал пръста си с металния прът и заедно със синовете си
напуснал местопроизшествието, частният обвинител В. И. потърсил
медицинска помощ в Спешния център в гр. Д.. Бил му извършен преглед,
удостоверен с издадения Фиш за медицинска помощ с амб. номер 639 от *****
г./ вж л.136 от ДП/,в който саморъчно е записано в графа “анамнеза“ –
паднал на дясната ръка.
Около 6 часа сутринта частният обвинител В. М. И. и синовете му Н. и Д.
М.и били задържани по подаден сигнал от болницата за жесток побой и след
като св.С. М. показал на полицаите къщата, в която тримата живеят. Като
рутинна процедура след задържането на тримата те били отведени в Бърза
помощ за освидетелстване. Частният обвинител В. М. отново бил прегледан
и за този втори преглед е издаден втори Фиш за спешна медицинска помощ
амб.№ 642 от ***** г./ вж л.135 от ДП/, като на този фиш е отразен час на
прегледа 8,15 часа. И двата прегледа на частния обвинител са отразени в
Дневника на ФСМП – Д. от ***** г./ на л. 51 от настоящото дело/.
От изготвената от в.л. д-р В. НиК. и д-р Е. Л. комплексна СМЕ в съдебното
производство с вх.№ 4665/18.05.2023 г./ на л.176 и сл. от НОХД № 1101/2021
г./, назначена в изпълнение на указанията на въззивния съд при второто
разглеждане на делото от ДнРС, е установено, че при инцидента на ***** г. В.
М. е получил следните травматични увреждания – порезна рана в областта на
дланта и основата на първи пръст/палеца/ със срязване и на сухожилието на
мускул – дългия сгъвач на палеца. Това нараняване води до практически
5

значимо затрудняване за срок , по-дълъг от месец на основната функция на
ръката – хватателната и в този смисъл е реализиран медико-биологичния
признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРНИЯ ДЕСЕН
КРАЙНИК. Срязаното сухожилие не подлежи на самостоятелно
възстановяване, като в конкретния случай при непроведено оперативно
лечение и благоприятно протичащ възстановителен процес е невъзможно
активното свиване на крайната фаланга на пръста, което затруднява
хватателната способност на ръката и силата на захвата. Но същевременно е
посочено, че това увреждане не води до пълна загуба на основната хватателна
функция на ръката и не следва да се преценява като „загуба или осакатяване
на крайник“. При приемането на заключението в с.з. д-р НиК. е заявил, че
увреждането не засяга целия горен крайник, а само хватателната функция,
която е основната за целия горен крайник, като само за първия лъч на палеца
има затруднения, но палецът играе основна роля в хватателната функция на
ръката.
От болницата в Д. бил подаден сигнал за извършен побой над лице и на
място по сигнала пристигнали полицейските служители свидетелите П.Д. и В.
М. и след като св. С. М. идентифицирал лицата, свидетелите Д. и М. провели
беседа с частния обвинител и синовете му свидетелите Д. и Н. М.и , които
пред тях заявили да са нанесли побой на подсъдимия С. И. и били задържани
тримата за 24 часа.
Извършен бил оглед на местопроизшествието, за което е съставен Протокол
за оглед на местопроизшествие , като действието е извършено за времето от
8,30 часа до 9,15 часа. При огледа на 50 см от скъсана джапанка на
земята/принадлежала на подсъдимия/ е намерен обект № 4 – нож с метална
дръжка и метално острие, с дължина на ножа 21 см. В протокола е посочено
подробно, че на няколко места е имало видими следи и петна от червеникаво-
кафява течност, наподобяваща кръв и са описани с посочване на съответните
размери на тези петна. Такова петно с неправилна форма и описан размер е и е
имало вдясно от намерения нож, като в края на петното е намерен зъб.
По доказателствата:
Тази фактическа обстановка се установява и доказва от събраните в I -
инстанционното и въззивно производства писмени и гласни доказателства, а
именно:
= писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него; 2 Бр. фишове за спешна медицинска помощ; извлечение
от медицинския журнал на ФСМП – Д. за ***** г.; Протокол за доброволно
предаване от ***** г.; Протокол за оглед на веществено доказателство и
фотоалбум към него; Писмо от дирекция „Национална система 112- районен
център 112 С.“. Посочените доказателствени средства се кредитират изцяло
като обективни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
= гласни доказателства – показанията на: свидетелите С. М., пряк очевидец
6

на случилото се на ***** г.; И. З./показанията на двамата кредитирани
изцяло/; полицейските служители П.Д. и В. М./кредитирани частично/;
показанията на св. Р.Г./кредитирани изцяло/ ; показанията на частния
обвинител В. И. и на синовете му свидетелите Н. М. и Д. М./показанията на
тримата свидетели кредитирани частично/;
= фоноскопната експертиза на в.л. М. и Г. – на л.237-246 от НОХД №
1549/2016 г. на ДнРС – кредитирана изцяло;
= СМЕ на д-р К. и комплексна СМЕ на д-р НиК. и д-р Л., кредитирани
частично.
Протоколът за оглед на местопроизшествие се кредитира изцяло. Той
установява по безспорен начин мястото, на което е станал инцидента и това не
е пред къщата на частния обвинител, както той и синовете му твърдят, а е пред
къщата на бабата на подсъдимия – на ул.“***********“ пред дом *****.
Протоколът за доброволно предаване също се кредитира изцяло. Предаденият
с него предмет – метална тръба потвърждава мястото на инцидента, а видът й
и мястото на намирането й, установено от фотоалбума, обосновават извода за
начина на причиняване на гореописано на частния обвинител увреждане.
Фишът за спешна помощ с амб. № 639 пък сочи в анамнезата причината за
увреждането на частния обвинител със саморъчното записване „паднал на
дясната ръка“ с удивителен знак, което записване също се кредитира за
достоверно от съда. Писмото от дирекция „Национална система 112- районен
център 112 С.“, кредитирано изцяло, съдържа данни за номерата на
телефоните - три на брой, от които е имало обаждане на тел.112 съответно в
3,03 часа, 3,02 часа и 3,05 часа, като последното обаждане е от частния
обвинител В. И.. Съдържанието на трите разговора е обективирано в съдебно-
фоноскопната експертиза на вещите лица Н. М. и Н. Г./ на л.237 и сл.от НОХД
№ 1549/2016 г. на ДнРС/.
Настоящият състав кредитира изцяло като достоверни показанията на
свидетеля-очевидец С. М., които са приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.281ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК от
досъдебното производство и по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК от съдебното
производство пред друг съдебен състав. При разпита пред другия съдебен
състав на ДнРС в прочетените показания св.Ст. М. е заявил, че не е видял
подсъдимия да носи нож и да вади нож и че както подсъдимият С. И. си е
вървял пред него, са го нападнали, тичайки срещу него, частният обвинител и
синовете му. Показанията на този свидетел се кредитират и относно
посоченото от него място на инцидента –пред къщата на подсъдимия, както е
отразено и в протокола за оглед на местопроизшествие, и от посоченото място
в протокола за доброволно предаване, където е намерена от св.Р.Г. метална
тръба. Заявеното от свидетеля за състоянието на подсъдимия след нанесения
му побой, наличието на кръв на земята на мястото на инцидента се
потвърждава от отразеното в Протокола за доброволно предаване. Именно
поради това съдът възприема цялостните му показания на очевидец за
7

обективни и достоверни и им дава вяра, че подсъдимият С. И. не е носил в
себе си нож и не е вадил нож срещу частния обвинител В. И., тъй като не е
имал физическа възможност да го направи, дори да е имал нож у себе си.
Кредитират се изцяло като обективни и показанията на св.И. З., приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281ал.4 във
вр. с ал.1 т.2 НПК от досъдебното производство и по реда на чл.281 ал.1 т.2
НПК от съдебното производство пред друг съдебен състав. Този свидетел е
бил с подсъдимия преди инцидента, ходили са заедно с подсъдимия да
проверят въпросната вила на техен приятел дали не е ограбена, бил е с него и
когато са отишли с колата пред къщата на частния обвинител и до момента,
когато подсъдимият е слязъл от колата си и е тръгнал пеша, следван от св. С.
М.. Този свидетел е пристигнал на мястото на инцидента непосредствено след
приключването му и е заварил лежащия на земята подсъдим, в безпомощно
състояние и целият в кръв. Показанията на този свидетел също се подкрепят
от отразеното в Протокола за оглед.
Показанията на св.Р.Г., баба на подсъдимия, въпреки родствената й връзка с
него, се кредитират изцяло като обективни, защото заявеното от нея се
подкрепя от останалите кредитирани доказателства. Тези показания, макар и
да представляват косвено доказателствено средство, установяват,че след
разговор с дъщеря си - майката на подсъдимия С. И., узнала от него самия, че е
бит с метален прът и колци и когато огледала местопроизшествието, намерила
металния прът, който предала доброволно .
Показанията на полицейските служители – св. Д. и св.М. от ДП и СП,
приобщени към доказателствения материал след прочитането им при усл. на
чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК, се кредитират частично в частите им,
подкрепящи се от кредитираните писмени и гласни доказателства, вече
изброени - че подсъдимият е свирил с клаксон пред къщата на частния
обвинител през нощта и ги обиждал и че тримата - частният обвинител и
синовете му са заявили, че са нанесли побой на С. заради това. Не се
кредитират показанията на двамата свидетели в частта им, че побоят на С. от
М.и е започнал, след като той с нож порязал частния обвинител В. И., което
им било разказано от самите М.и при беседата след задържането им, защото
това твърдение се опровергава от кредитираните доказателствени средства.
Показанията на частния обвинител и граждански ищец В. И.,разпитан и
пред въззивния съд, които са приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.281ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК от досъдебното
производство и по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК от съдебното производство
пред друг съдебен състав, се кредитират само в онези им части, в които се
подкрепят от кредитираните и изброени по-горе доказателства. Кредитират се
те относно заявеното във всички дадени показания, че подсъдимият е ходил
около 3 часа през нощта пред дома му и е свирил силно с клаксона, след което
между тях е възникнал словесен конфликт предвид късния час на това
посещение от страна на подсъдимия. В останалата им част неговите показания
8

са противоречиви и опровергани от кредитираните доказателства, поради
което се възприемат от настоящия състав за недостоверни и целящи
оневиняването на В. И. за нанесения на подсъдимия побой от него и синовете
му. Опровергано е заявеното от него при второто разглеждане на делото от
ДнРС/вж л.37 от НОХД № 1101/2021г. на ДнРС/, че когато си разменяли
реплики пред дома му и се разправяли с подсъдимия, той посегнал към него с
нож и го порязал по дланта на дясната ръка с ножа, тъй като се установи, че
при това посещение на подсъдимия пред дома на частния обвинител не е
имало никакво физическо съприкосновение между тях, тъй като подсъдимият
не е слизал от колата. Такова е имало, установено безспорно от показанията на
св.С. М. и от Протокола за оглед на местопроизшествие и Протокола за
доброволно предаване, но то е било пред къщата на подсъдимия, където не той
е нападнал частния обвинител, а частният обвинител и синовете му са
нападнали подсъдимия с метален прът и дървен кол, като са тичали срещу
него. Не се събра нито едно доказателство – пряко или косвено, което да
установи, че частния обвинител е нападнат с нож от подсъдимия. Показанията
на частния обвинител,че е нападнат с нож от подсъдимия С. И., се
опровергават и от записаното във фиша за спешна помощ с амб.№ 639 от
***** г., че е паднал на дясната ръка. Защото той е нямало как да каже в
Спешния център, че се е порязал на металната тръба, с която са били
подсъдимия. И след като около 6 часа сутринта на ***** г. частния обвинител
е бил задържан за нанесения над подсъдимия С. И. побой заедно със синовете
си, като негова защитна версия започва да се лансира от него и от синовете
му, че побоят над подсъдимия С. И. е бил след порязване с нож от подсъдимия
на частния обвинител В. И., в негова защита.
Пред въззивния съд частният обвинител заяви относно ножа, че е бил
сгъваем с копче и черен на цвят. За първи път пред въззивния съд той съобщи,
че сутринта, когато полицаите качили него и синовете му в колата, на пътя
“където се борихме със С. и стана боя, го видяхме ножа и аз го видях“. По-
нататък той заяви, че не е сигурен дали предявения му нож от ДнРС и от
Окръжния съд е същият, с който С. го наръгал и че когато пътували с
полицейската кола, встрани от пътя,единият от синовете му видял ножа и
казали на полицаите, че това е ножът. По-нататък в показанията пред
въззивният съд заяви, че не е видял в ръката на С. да има нож, идвайки към
него, но го видял при приближаването му и искал да го избие и че е видял
ножа, когато С. му посегнал, като не е видял откъде С. е извадил ножа – не се
навеждал, не го е видял да бърка някъде.
Кредитират се прочетените му показания по реда на чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1 т.2 НПК от ДП, дадени в деня на инцидента – ***** г. в частта, че той и
синовете му са били подсъдимия С. и че след подсъдимия С. изтичал С. М. да
ги разтървава., за които частният обвинител заяви, че ги поддържа. В
останалата им част – въпреки изявлението ,че ги поддържа, тези показания не
се кредитират поради категоричното им опровергаване от кредитираните
писмени и гласни доказателства - че ножът бил целият метален и че С. при
9

второто си връщане пред неговата къща/каквото не се установи изобщо да е
имало/ и го обиждал отново от колата си, той и синовете му тръгнали след
колата, като С. скрил някъде колата и тръгнал пеша към тях с нож в ръка и го
убол в областта на палеца на дясната ръка, след което той и синовете му
започнали да го бият, като му текло много кръв от ръката. Тези показания не
се кредитират, защото, ако това е вярно, то с тази сериозно наранена ръка с
обилно течаща след убождането с ножа кръв, частният обвинител, който не
оспорва участието си в побоя над С., би бил в невъзможност да участва в
побоя. Отделно от това, въпреки тъмнината, свидетелят-очевидец С. М. заяви,
че не е видял подсъдимия да замахва с нож към частния обвинител, но не
заяви да е видял ръка с течаща кръв на частния обвинител, така както добре е
видял състоянието на подсъдимия след побоя. Заявеното пред ДнРС по НОХД
№ 1549/16 г. при първото разглеждане на делото /вж л.214/ от частния
обвинител В. И., че когато С. го наръгал с ножа, децата му били на не повече
от 10 м от него в двора, е категорично опровергано от кредитираните
доказателства
Пред въззивния съд частният обвинител заяви, че не е видял ножа, с който
С. го наръгал, но когато полицаите дошли да го арестуват на пътя, където се
оборили със С., там видял ножа. И тогава у съда възниква въпроса: Как, след
като през нощта не е видял ножа, го е видял сутринта на мястото и откъде е
бил сигурен, че това е именно същия нож? Този факт за пореден път
обосновава категоричен извод за необективност и пълна недостоверност на
показанията на частния обвинител в некредитираните им части.
В обобщение следва да се посочи, че показанията на частния обвинител при
отделните му разпити относно участието му в побоя над подсъдимия и
твърдяното от него нараняване от подсъдимия с нож са противоречиви,
поради което се възприемат като необективни и целящи оневиняването им –на
него и синовете му - за извършения от тях побой над подсъдимия. Т.е.
версията на частния обвинител за нараняването му с нож от подсъдимия по
настоящото дело се възприема като негова недоказана защитна теза относно
причината за нанесения жесток побой от тях на подсъдимия С. И., за което
междувпрочем по отношение и на тримата има влязла в сила осъдителна
присъда – по НОХД № 1515/2016 г. на ДнРС.
Като тенденциозни и необективни се възприемат от настоящия състав и
показанията на синовете на частния обвинител, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281ал.4 във вр.
с ал.1 т.2 НПК от досъдебното производство и по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК
от съдебното производство пред друг съдебен състав - свидетелите Н. М. и
Д. М.,разпитани и пред въззивния съд, но не защото са синове на частния
обвинител, а защото техните показания в различните им вариации са
опровергани от кредитираните доказателства. Показанията на тези свидетели
относно едни и същи факти при отделните им разпити са противоречиви. При
прочитане на предходните показания от ДнРС при второто разглеждане на
10

делото св. Д. М. е заявил, че поддържа показанията си от ДП, а св.Н. М. – и
показанията пред съдията. И двамата обаче в поддържаните показания са
заявили, че С. наръгал баща им пред къщата им и преди да го наръга не са го
били, което е категорично опровергано от всички кредитирани доказателства.
А св. Н. М. пък в показанията си пред ДнРС е заявил една съвсем различна
позиция на удара с нож от подсъдимия на баща му и че в едната ръка
подсъдимия държал нож, който се виждал и че пред тях било осветено и се
виждал ножа. Само че безспорно се установи, че съприкосновението между
подсъдимия и частния обвинител и синовете му не е станало пред тяхната
къща , а пред къщата на подсъдимия.
Прави впечатление, че за първи път във въззивното производство и частният
обвинител, и синовете му заявяват къде бил намерен ножа и че бил взет от
полицая, както и от кого бил видян сутринта, когато тримата били в
полицейската кола, като тримата дават абсолютно различни описания на
ножа. По делото обаче е установено, че ножът е иззет с Протокола за оглед на
местопроизшествието, извършен за времето от 8,15 до 9,30 часа от разследващ
полицай, а не от полицаите, които са ги задържали, като задържането им е
било по-рано от часа на проведения оглед. Този си извод съдът прави от
записания час във фиша за спешна помощ амб.№ 642 за преглед на частния
обвинител при завеждането му в спешния център за освидетелстване , където
е записано като час 8,15 часа.
Крайно противоречиви са показанията на двамата свидетели и пред
въззивния съд. Например св. Николай М. в началото на разпита си заяви, че
след като видял кръвта от пробождането с нож от подсъдимия на ръката на
баща му, тогава тръгнали след колата на подсъдимия/вж л.54-гръб/. По-
нататък в разпита си / на л.55 от настоящото дело/пък заяви:“След като С.
наръга баща ми,ние го прибрахме, за да му превържем ръката, защото беше
потекла много кръв…Тримата го подгонихме С., той падна на земята. И баща
ми го подгони с нас с порязаната ръка.“
Прави впечатление също, че тримата дават различни описания на ножа.
Според частния обвинител, който пред въззивния съд заяви, че не е видял
ножа, с който е нападнат, в предходни разпити е твърдял, че ножът е сгъваем с
копче. Според св.Н. М. ножът е бил черен на цвят, според св.Д. М. – черен със
сгъваема дръжка, като при предявяване на ножа от въззивния съд заяви, че
ножът бил черен с копче , а този му изглежда на сив.
Крайно противоречиви са и показанията на св. Д. М. пред въззивния съд. В
началото на разпита си/на л.56 от настоящото дело/ той заяви, че когато
подсъдимият наръгал баща му, скъсали парцали да го превържат и баща му
отишъл в бърза помощ, а той си останал в къщи, което категорично е
опровергано от всички кредитирани доказателства.
Освен че са противоречиви показанията на тримата-частния обвинител и
синовете му за пробождането с нож от подсъдимия на частния обвинител , те
са и категорично опровергани относно този факт от кредитираните писмени и
11

гласни доказателства.
Показанията на св. Н. и Д. М. от ДП и СП се кредитират само в онези им
части, в които се подкрепят от кредитираните гласни доказателства – че
подсъдимият е ходил пред къщата им с колата си и е свирил с клаксона, но е
ходил само веднъж и че са нанесли тримата побой над подсъдимия/заявено в
кредитираните им показания от ДП/, което обстоятелство междувпрочем е
установено и от влязлата в сила присъда по отношение на тримата. В
останалата част показанията на двамата свидетели са противоречиви, в някои
части и взаимноизключващи се, както и са опровергани от кредитираните
доказателствени средства и по тези съображения не се кредитират от съда.
Обясненията на подсъдимия пред ДнРС се възприемат от настоящия състав
като годно доказателствено средство в частите им, в които се подкрепят от
кредитираните писмени и гласни доказателства – за причината, поради която е
отишъл пред къщата на частния обвинител и е свирил с клаксона, че пеша е
тръгнал надолу по улицата от къщата на баба си и след него е вървял св. С. М.,
за да се разправя с частния обвинител, че е нападнат от тримата – частният
обвинител и синовете му- и ударен с метална тръба по главата. Прави
впечатление, че във всички дадени обяснения подсъдимият абсолютно
безпротиворечиво и еднозначно е заявявал, че никога не е имал нож, също и
във въпросната вечер и не е нападал с нож частния тъжител и че не знае нищо
за ножа-веществено доказателство, което твърдение се потвърждава и от
кредитираните доказателства. В останалата част- че при посещението във
вилата на т.нар. Шолата е бил ударен от непознато лице в главата и му потекло
кръв – обясненията му се възприемат като защитна теза, тъй като това
твърдение не е доказано от събраните и кредитирани доказателства.
Настоящият състав кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено заключението на фоноскопната експертиза на в.л.М. и Г./вж л.237-
246 от НОХД № 1549/2016 г. тази експертиза съдържа словесна разпечатка на
звуковите файлове на обажданията на тел.112. Първият файл е от телефон
******** е с обща продължителност на разговора 1 минута 38 секунди. Той
съдържа обаждане в 3,05 часа от частния обвинител В. И., който е поискал
съдействие , „че идват едни момчета българи с „****“и ги тормозят, а те са
роми и той едва си удържа децата, не иска разправии. Вторият файл е с
продължителност 1 минута 50 секунди и е от същия телефон, но се е обаждала
жена – И.Н., която е поискала“една полиция, ако може по-бързо“, защото
мъже се бият и по-нататък е казала, че едни мъже са пред къщата на братовчед
й и се заканват с бой. Третият файл е от телефон ************ и е с
продължителност 41 секунди с обаждане в 3,03 часа. Той съдържа обаждане
от жена с името М.а, която е казала, че „става много лош бой“ в циганската
махала в Д. в „***********“ и че дошли едни момчета с кола и почнали да се
бият с бухалки. Както е видно, нито едно от трите обаждания, вкл. и
обаждането на частния обвинител, което е последно по време – в 3,05 часа, не
съдържа данни за нападение с нож на частния обвинител В. И. от подсъдимия
12

С. И.. Както е видно, обажданията съдържат данни за отправени закани от
едни момчета с „****“ и закана за бой. Т.е. самият частен обвинител е заявил
за отправени закани от момчетата с „****“ и за тормоз от тях, но не и за
причинено му порязване с нож. Версията за увреждането на частния
обвинител с нож от подсъдимия С. И. се появява по-късно, след задържането
на частния обвинител и синовете му от полицаите.
Относно съдебно-медицинските експертизи съдът намира за необходимо
да посочи, че предмет на изясняване от всички тях е въпросът дали
увреждането на частния обвинител представлява средна телесна повреда по
см.на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК. В тези експертизи е безспорен само един
факт – че частният обвинител има увреждане - срязано сухожилие на дългия
сгъвач на палеца на дясната ръка. Този извод съдът приема за обективен и го
кредитира от всички експертизи.
От експертизата на в.л.К. съдът възприема механизма на причиняване на
увреждането – под въздействието на остър предмет.
Комплексната СМЕ на в.л.д-р НиК. и д-р Л. се кредитира от съда относно
обстоятелството, че увреждането покрива медико-биологичния признак
ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК,
тъй като нараняването значимо затруднява за срок по-дълъг от 1 месец
основната функция на ръката – хватателната, за която палецът има основна
роля. От тази експертиза не се кредитира посоченият механизъм на
увреждането- че нараняването е възможно да е получено по време и начин, за
които съобщава пострадалият и част от свидетелите – порязване с нож по
време на процесния инцидент. Това е така, защото вещото лице е възприело
този механизъм от свидетелските показания, които съдът не кредитира. Затова
съдът кредитира механизма, посочен в СМЕ на д-р К. – че увреждането е
причинено под въздействието на остър предмет, каквато е счупената метална
тръба, с която е бит подсъдимия. В подкрепа на този извод като косвено
доказателство е записаното в протокола за доброволно предаване на металната
тръба и в протокола за огледа й като веществено доказателство – дългата
следа от червеникаво-кафява течност, наподобяваща кръв.
Комплексната СПЕ на подсъдимия С. И., предвид така установената от
въззивния състав фактическа обстановка и неустановяване деянието да е
извършено от подсъдимия не следва да се обсъжда, тъй като липсват
основания за обсъждане института на неизбежна отбрана.
При така изложения доказателствен анализ настоящият състав намира
установената от ДнРС фактическа обстановка за необоснована вследствие на
неправилен и непълен анализ на доказателствата по делото. Неправилно съдът
е приел за достоверни показанията на частния обвинител и синовете му при
всички констатирани противоречия между тях. Необосновано е прието от
ДнРС, че подсъдимият е отишъл втори път пред къщата на частния обвинител
и че именно тогава посегнал с нож към частния обвинител. Така възприетото е
категорично опровергано от Протокола за оглед на местопроизшествието, от
13

който е безспорно установено мястото на инцидента –че е пред къщата на
бабата на подсъдимия, заявеното и от св.С. М., а не пред къщата на частния
обвинител. Защото дори самите синове на частния обвинител в поредните си
противоречиви показания пред въззивния съд заявиха, че те са тичали след
колата на подсъдимия, т.е. пред къщата им не е имало съприкосновение между
подсъдимия и частния обвинител. Не са подложени на внимателен и
обективен анализ от ДнРС и показанията на частния обвинител и синовете му
и не е преценена тяхната достоверност в съвкупност с всички останали гласни
и писмени доказателства – показанията на св.С. М., И. З. и писмените
доказателства: протоколите за оглед на местопроизшествие, за доброволно
предаване и за оглед на веществените доказателства, двата фиша от ФСМП и
съдържанието на обажданията до тел.112, вкл. и на това от самия частен
обвинител, установено от фоноскопната експертиза. Изобщо не са обсъдени
двата фиша за спешна помощ относно извършените прегледи на частния
обвинител и е останало извън вниманието на съда саморъчно записаното в
първия фиш с амб.№ 639, в анамнезата, че частният обвинител В. И. е паднал
на дясната си ръка. Не е обсъдено и съдържанието на обажданията до тел.112,
вкл. и това от самия частен обвинител, който не е съобщил за нанесено му
порязване с нож от подсъдимия, а само за заплахи от едни момчета с „****“.
Преразказано е в мотивите на проверяваната присъда съдържанието на
всички назначени по делото СМЕ, но не е посочено коя от тях се кредитира за
достоверна, тъй като различните СМЕ дават различни заключения относно
вида и механизма на телесното увреждане на частния обвинител.
Всички тези пропуски окачествяват доказателствения анализ в мотивите на
проверяваната присъда като непълен и необоснован. Той съдържа предимно
преразказ на заявените от свидетелите факти. Не са обсъдени изобщо
противоречията в показанията на частния обвинител и синовете му при
различните разпити, които иначе надлежно съдът е приобщил по реда на
чл.281 НПК, но не е направил дължимия им анализ. Липсва анализ на
показанията на единствения пряк очевидец на инцидента – св.С. М., като това
име фигурира само в изброяването на гласните доказателства. Направен е
анализ единствено на показанията на св.И. З. и на обясненията на подсъдимия,
който анализ според настоящия състав обаче е неточен и необоснован.
При така установеното от фактическа страна въз основа на изложения в
настоящите мотиви анализ на събраните доказателства настоящият състав
приема следното от правна страна:
От установената от въззивния състав фактическа обстановка се налага
единствено възможния и правилен правен извод за несъставомерност на
обвинението срещу подсъдимия С. И. поради недоказаност на авторството и
обективната страна на деянието.
За да бъде признат един подсъдим за виновен, следва по несъмнен и
категоричен начин съгласно чл.303 НПК да е доказано обвинението срещу
него досежно авторство, обективна и субективна страна, тъй като присъдата
14

не може да почива на предположения.
Абсолютно недоказано остава твърдението в ОА, че подсъдимият С. И.,
след като спрял автомобила пред къщата на баба си, взел от него/вероятно се
има предвид автомобила/ сгъваем нож и се насочил към частния обвинител и
синовете му,след което се срещнали близо до къщата на бабата на подсъдимия
и той замахнал с ножа и порязал частния обвинител в основата на палеца на
дясната ръка. И в отговор на това тримата се нахвърлили върху него и
започнали до го бият.
Твърдението за замахването от подсъдимия към частния обвинител с ножа,
който бил сгъваем, фигурира единствено в показанията на частния обвинител
и синовете му – свидетелите Н. и Д. М.и. Настоящият състав обаче прие
техните показания за недостоверни, тъй като са опровергани от кредитираните
писмени и гласни доказателства.Ако беше така описаното в ОА, след като
частният обвинител твърди, че му е текло много кръв след пробождането с
ножа от подсъдимия, той би бил в невъзможност да нанася удари на
подсъдимия и да участва в нанесения му от тримата побой. А че и той е
участвал в жестокия побой на подсъдимия е доказано безспорно по делото,
дори от кредитираните показания на синовете му от ДП - че са го били и
тримата. Фрапиращо впечатление прави заявеното от частния обвинител пред
въззивния съд, че той не е видял ножа, с който е наранен, но затова пък на
другия ден сутринта, като видели ножа край пътя/видял го най-напред
единият от синовете му/, той веднага бил уверен, че това е ножа, с който бил
нападнат от подсъдимия. Частният обвинител е заявил, че ножът е бил черен,
сгъваем, с копче. А ножът-веществено доказателство обект № 4 е видно, че е
сив, метален и не е сгъваем.
Налице са много косвени, но безспорни доказателства за недостоверността
на показанията на частния обвинител и синовете му за нападението с нож от
подсъдимия на частния обвинител. Опровергано е твърдението на частния
обвинител и синовете му, че като показали ножа на полицаите, полицаят го
бил взел. Защото се установи безспорно, че ножът е иззет с протокола за оглед
на местопроизшествие, който оглед е извършен за времето от 8,15 до 9,30 часа
на ***** г. А също безспорно се установи, че за освидетелстване в ЦСМП
частният обвинител при задържането му в 8,15 часа те вече са били в спешния
център. Т.е. ножът е иззет в един по-късен момент и това е станало по
надлежния ред, удостоверено със съответния протокол от разследващ
полицай, а не от полицаите, които ги транспортирали с колата. А пък е
безспорно, че при по-ранното си отиване в Бърза помощ, доказателство, за
което е фиш за спешна помощ с амб. № 639 , че като анамнеза в този фиш е
записаното саморъчно относно увреждането на частния обвинител - паднал
на дясната си ръка. Защото частният обвинител е нямало как да каже
истинската причина за нараняването си – че се е срязал на металната тръба, с
която са били подсъдимия и по която е имало дълга струя от течност,
наподобяваща кръв. Нещо повече, което също е много красноречив факт. В
15

нито едно от обажданията до тел.112 не е обявено, че има нападение с нож над
частния обвинител. Дори при най-късното по време обаждане от самия частен
обвинител, което е в 3,05 часа, той самият е заявил, че иска съдействие за това,
че едни момчета българи ги тормозят, но не и че е наранен с нож. Полицията е
информирана за случая от болницата, след като подсъдимият е бил
транспортиран там и свидетелите Д. и М. са се озовали по сигнал за нанесен
побой, но не и за нанесено порязване с нож. За такова действие в деня на
инцидента няма никакви доказателства да е било извършено от подсъдимия С.
И., до момента на задържането на частния обвинител и синовете му за
нанесения от тях на подсъдимия жесток побой.
Версията за нанесено нараняване с нож от подсъдимия на частния обвинител
е лансирана за първи път след задържането на тримата рано сутринта на *****
г., при проведената беседа с полицаите и в извършените им след това разпити.
Друго обстоятелство, което прави впечатление на съдебния състав е, че
никой от тримата свидетели – частния обвинител В. И. и синовете му не
можаха да кажат пред въззивния съд какво е станало с ножа след нападението
от подсъдимия. При положение, че частният обвинител е вдигнал ръце да се
предпази и тогава е бил порязан, е логично той да каже какво е станало след
това с ножа – той избил ли го е, подсъдимият хвърлил ли е ножа и др.п.. Но
той заяви, че не знае какво е станало с ножа. И изведнъж на другия ден
сутринта, и то след качването им в полицейския автомобил , той и синовете му
видели нож и казали, че именно това е ножът, с който е порязан В. И..
Изложеното доказва, че обвинителната теза не почива на убедителни
доказателства, както се изисква от чл.303 ал.2 НПК, а напротив - тя се крепи
на едни крайно противоречиви показания единствено на частния обвинител и
синовете му, опровергани в преобладаващата им част от кредитираните
писмени и гласни доказателства. Показанията относно как му е нанесен удара
са различни при различните разпити на частния обвинител, претендиращ да
има качеството на пострадал. В показанията си в ДП е заявил:“Той тръгна
пеша надолу към нас с нож в ръка. Мен ме убоде с ножа в дясната ръка в
областта на палеца.Ножът беше целия метален.Започна да ми тече много
кръв“. В разпита си пред ДнРС при второто разглеждане на делото заявил:“ Аз
С. не съм го бил. Помня, че съм казал, че сме го били, но с тая ръка така
срязана, болеше ме и течеше кръв, няма как да го бия“ и по-късно при
прочитане на показанията му от ДП е казал, че ги поддържа.
Пред въззивния съд той заяви:“Аз не видях в ръката на С. да има нож.
Идвайки към мен не видях, че има нож.При приближаването видях, че има
нож и исках да го избия“. Т.е. той не е бил застрашен от ножа и е вдигнал
ръката си да се предпази, както е казал на ДП. Не се установи следователно
дали е вдигнал ръце, за да се предпази от предприето нападение към него от
подсъдимия, или е вдигнал ръце просто да избие ножа, който пък изобщо не
бил го видял, докато С. не замахнал. Всички тези противоречия в показанията
на частния обвинител мотивират съда да приеме неговите показания за
16

необективни и тенденциозни, а пък и те се опровергават категорично във
всичките им варианти от кредитираните доказателства.
Както се посочи по-горе, съдът относно съприкосновението между
подсъдимия и частния обвинител и синовете му възприема за достоверни
показанията на св. С. М., който е единственият очевидец. Защото останалите
лица са участници в инцидента и свидетелите М.и и частният обвинител са
заинтересовани лица като такива. Този свидетел, който е познат на
подсъдимия и който не е бил употребил алкохол в момента на инцидента, е
заявил безпротиворечиво при всичките си разпити, че когато са се
приближили частният обвинител и синовете му/ а той говори и за четвърто
неустановено по делото лице/ и подсъдимия, движейки се едни срещу други,
подсъдимият е бил нападнат от четиримата с метален прът и дървени колове.
При това положение той не е могъл да реагира, като нападне пръв частния
обвинител, защото са го нападнали едновременно четири лица. Т.е. дори
абсолютно хипотетично да се приеме, че подсъдимият е държал нож, то той е
бил лишен от физическата възможност да го използва.
И тъй като една присъда не може да почива на предположения, а по
несъмнен начин не се установи нито авторството на деянието, нито
обективната му страна – как точно и дали изобщо е нанесен удар с ножа и от
кого, съдът прие, че деянието не е осъществено от подсъдимия.
Но тъй като увреждането на частния обвинител е безспорно установено
по делото по време, за коректност настоящият състав следва да изложи
становището си относно начина на причиняването му. Съдът приема на
основание посочения механизъм на причиняване в СМЕ на д-р К. - че
увреждането е причинено под въздействието на остър предмет - че срязването
е извършено от счупената метална тръба, с която е бит подсъдимия и по която
е описано да има дълга струя от стекла се течност, наподобяваща кръв. Но при
отиването му в спешния център пострадалият е нямало как да каже за
истинския начин на нараняване, поради което е заявил записаното в първия
фиш за спешна помощ – паднал на дясната ръка, но пък не е записано да е
наранен от убождане с нож. А същевременно пред въззивния съд синовете на
частния обвинител заявиха, че баща им не е падал на изрично зададен от съда
въпрос. И не на последно място, установено е безспорно и от влязлата в сила
присъда на ДнРС по НОХД № 1515/2016 г. на ДнРС, че подсъдимия С. И. е
бит с дървени колове и метални пръти от частния обвинител и синовете му.
По горните съображения настоящият съдебен състав намира за
необосновани и незаконосъобразни изводите на ДнРС в проверяваната
присъда, че от обективна страна подсъдимият е извършил престъплението по
чл.129 ал.2 НК, за което е обвинен. При тези налични противоречиви
доказателства и то в показанията на самите трима свидетели – частният
обвинител и синовете му, на които се крепи обвинителната теза, съдът изобщо
не си е направил труда да изложи поне едно съображение относно авторството
на деянието, а е акцентирал върху вида на телесната повреда съгласно
17

комплексната СМЕ. С лаконично изречение съдът е приел, че било довършено
изпълнителното деяние – порязване. Но как точно е извършено
това“порязване“ като механизъм съдът изобщо не е обсъждал.
След като остана недоказано авторството и извършването на деянието от
обективна страна, е безпредметно да се обсъжда субективната страна на
обвинението.
Комплексната СПЕ на подсъдимия С. И., предвид така установената от
въззивния състав фактическа обстановка и неустановяване деянието да е
извършено от подсъдимия не следва да се обсъжда, тъй като липсват
основания за обсъждане института на неизбежна отбрана.
По така изложените съображения настоящият състав намери обжалваната
присъда за необоснована, неправилна и незаконосъобразна и в хипотезата на
чл.336 ал.1 т.3 НПК я отмени, като на основание чл.304 НПК призна
подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК.
След като няма извършено престъпление от подсъдимия на ***** г., няма и
основание за приложение на чл.68 ал.1 НК, поради което и в тази наказателно-
осъдителна част присъдата беше отменена.
Предвид признаването на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение и оправдаването му не би могла да се ангажира и неговата
гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Тъй като
остана недоказано извършването на престъпление по чл.129 ал.2 НК от
подсъдимия, то не са доказани и елементите от фактическия състав на иска за
непозволено увреждане – претърпени неимуществени вреди от
престъплението, изразили се в претърпени болки и страдания. Липсва
виновно извършено от подсъдимия деяние, както и причинна връзка между
такова деяние и причинения противоправен резултат. Както се прие по-горе,
увреждането на частния обвинител е случайно деяние, поради което няма
извършено престъпление и следователно присъдата в уважената част на
гражданския иск за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от ***** г.
до окончателното изплащане, се отмени и се постанови отхвърляне на иска в
тази част с произнесената нова оправдателна присъда.
В отхвърлителната част на гражданския иск - за разликата над 5000 лв. до
претендираните 15000 лв. присъдата на ДнРС е правилна и законосъобразна и
като такава се потвърди в тази чест с произнесената нова присъда.
С оправдателната присъда съдът постанови отнемане на веществените
доказателства в полза на държавата след влизане в сила на присъдата при
усл.на чл.112 ал.1 НПК, тъй като собствеността на ножа не се установи по
делото, а дискът, предоставен от нац.система 112 , в случай на непотърсване
на 1 година от приключване на наказателното производство, респ. от влизане в
сила на присъдата, следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.
Предвид постановената оправдателна присъда и по аргумент от чл. 189 ал.4
18

НПК разноските остават за сметка на държавата.
По доводите на прокурора и частното обвинение.
С цялото изложение в настоящите мотиви съдът даде обоснован и мотивиран
отговор защо намери обжалваната присъда за необоснована и
незаконосъобразна в отменените наказателно-осъдителна и гражданско
осъдителна части, а доводите на прокурора и на повереника на частния
обвинител за потвърждаване на I-инстанционната присъда като
законосъобразна и правилна за неоснователни. От събраните доказателства по
никакъв начин не се установи авторството на деянието от подсъдимия, нито
начина на извършване на деянието от обективна страна, за което съдът изложи
подробно съображенията си в настоящите мотиви.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

19

Номер на акта:	11
Дата:	16 април 2025 г.
Съдия:	Йоланда Мильова Цекова

Дело:	20241500600476
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 септември 2024 г.

Присъда по дело №476/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите