№ 198
гр. Разград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102605 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от С. П. П., с която са предявени обективно съединени
искове против ИВ. Р. Н. за заплащане на сумата в общ размер на 10000лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от отправени обидни изрази чрез изплащането на
телефонни съобщения/смс/, унизителни за честта и достойнството и, осъществени както
следва: На 24.01.2020г.:“И ***** да изчезва завинаги“, „Стига вече с оная *****“ в размер
на 1500лв.; на 26.01.2020г. – „Дай ми на ***** тел. Аз да и обясня някои неща, за да те
остави на мира“, „***** и *****ката“ в размер на 1500лв.; на 28.01.2020г.-„Няма да позволя
на онази ***** да ми лази из чаршафите“, „Я се виж ма ***** долна“, „ И *****“, „До 3
дни тая ***** с черните гадни коси да я няма там“, „***** да изчезва завинаги“ в размер на
3000лв.; На 09.04.2020г. – „Събирачката на ***** ще го отнесе яко“, „***** долна *****“,
„***** да изчезва час по-скоро“, „Пукай се, ***** долен“ – в размер на 3000лв.; на
10.04.2020г. - „*****ляк долен“ в размер на 500лв.; на 13.04.2020г.-„Ти, ма, *****“ – в
размерна 500лв. Сочи, че живее на семейни начала с М.Б.Д., като от години се установили да
работят заедно в Словения. Когато отношенията им били обтегнати той потърсил по-близка
комуникация с ответницата. Тя развила болезнена и обсебваща ревност спрямо него, тъй
като той отхвърлил нейната фикция, че трябва да заживеят заедно. В стремежа си да
отмъсти, ответницата завела срещу него дело- гр.д.№732/2020г. на РС Разград, което
приключило, както и гр.д.№1790/2021г. на РС Разград. Първото било за обезщетение от
претърпени имуществени вреди, за предоставени суми за закупуването на недвижим имот в
гр.Трявна с убеждението, че те ще заживеят заедно на семейни начала и ще започнат общ
бизнес, като ***** бил осъден да заплати обезщетение. След което ответницата започнала да
отправя обиди и заплахи срещу ищцата, включително и чрез телефонни обаждания.
1
Изпращала съобщения от своя личен номер на личния номер на ищцата, но който реално се
ползвал от *****. Тези смс-и съдържали изрази, унизителни за нейната чест и достойнство:
На 24.01.2020г.:“И ***** да изчезва завинаги“, „Стига вече с оная *****“ на 26.01.2020г. –
„Дай ми на ***** тел. аз да и обясня някои неща, за да те остави на мира“, „***** и
*****ката“; на 28.01.2020г.-„Няма да позволя на оная ***** да ми лази из чаршафите“, „Я се
виж ма ***** долна“, „И *****“, „До 3 дни тая ***** с черните гадни коси да я няма там“,
„***** да изчезва завинаги“; На 09.04.2020г.: Събирачката на ***** ще го отнесе яко“,
„***** долна *****“, „***** да изчезва час по-скоро“, „Пукай се, *****ляк долен“; на
10.04.2020г.: „*****ляк долен“; на 13.04.2020г.-„Ти, ма, *****“ Твърди, че всички са
написани лично от ответницата, която искала всички изпратени съобщения да бъдат
прочетени лично от нея, тъй като знаела, че живеят с *****. Като прочела съобщенията се
почувствала унизена, омерзена и уплашена, изпаднала в състояние на депресия. Не можела
да си обясни какво би могло да предизвика такава ожесточена агресия у ответницата.
Изпитвала притеснения и нежелание да се прибира с ***** в гр. Разград, срамувала са да
погледне общите им приятели в очите, особено родителите на *****. Ответницата
депозира отговор. Счита, че не става ясно дали се касае за шест отделни деяния или не.
Както, че претенцията е неоснователна. Оспорва твърденията в молбата за това, че си
въобразила, че има връзка с лицето М.Б.Д., като твърди, че действително е имала връзка с
него. Както, че е била въведена в заблуждение и подведена от него да се разпореди в негова
полза с парични средства, както и тези, за които в производство пред РС Разград
приключило в влязло в сила решение по гр.д.№732/2020г. така и за средствата, за които
предявила претенции по гр.д. №1790/2021г. на РС Разград. Твърди, че в периода 2015г.-
2020г. поддържала връзка с ***** Д., както активна комуникация по месинжър на
„Фейсбук“ и чрез текстови съобщения на мобилни номера ***** и *****, за които знаела, че
са на *****. В рамките на тази комуникация ***** постоянно настоявал да му изпраща пари,
като обещавал, че като се върне в България ще заживеят заедно. В посочения период той
работел в Словения и се занимавал със строителство. В провежданата комуникация той не е
споделял, че живее на семейни начала с ищцата, а твърдял, че е негова колежка. Надявала
се, че ще започнат общ бизнес с къща за гости в гр.Трявна. Тази представа била поддържана
чрез разменяната комуникация и публикации във Фейсбук. В края на 2019г. дъщеря и М.Т.
разговаряла по телефона с *****, като поискала да разбере какви намерения имал той,
спрямо придобития общ имот. В телефонен разговор казал на дъщеря и, че вилата е купена
на името и на двамата, че ще я правят Къща за гости. След това отношенията им с ***** се
влошили. Той звънял няколко пъти и предложил да се разберат мирно и тихо и да се
разделят, тъй като децата и се намесили в отношенията им, последния им разговор бил на
18.03.2020г. Усъмнила се в думите му и ангажирала адвокат. Установило се, че на
22.05.2018г. ***** е закупил имота в с.С.х., общ.Трявна само на негово име, а тя не
фигурирала в документите. Почувствала се излъгана. На 24.04.2020г. подала жалба в РП
Разград, в която изложила данни за поведението му. По гр.д. №732/2020г. искът и бил
признат за частично основателен, като Д. бил осъден да и възстанови сумата 8793,64лв. като
обезщетение за причинени имуществени вреди. В хода на това производство той изложил
2
твърдения, че си е въобразила, че са имали връзка и той не е обещавал да заживеят заедно.
Изпаднала в депресивно състояние, наложило се да посети психиатър, било предписано
медикаментозно лечение, като се установило, че страда от разстройство в адаптацията. За
претърпени неимуществени вреди завела гр.д.№1790/2021г. на РС Разград. Ищцата се
включила активно във водената комуникация с *****, след като разбрала, че иска той да и
върне парите, които дала. Започнала да и пише кратки текстови съобщения, в които я
наричала с обидни думи и изрази и открито я заплашвала: На 13.04.2020г.: „Намерила съм
ти работа М., и мъж съм ти намерила щот съм ***** и знам как, ти и това не можеш, чакам
те“; на 10.04.2020г.: „Събери си мозъка, достатъчно те изтърпях само да разбера, че си
притеснила родителите на М. още веднъж, ще звънна аз на майка ти и баща ти да им кажа
колко и какво дължиш на мен. Много мисли какво ще правиш от тук нататък“; „От тук
нататък, с мен ще имаш и ще е весело.“ „Плаши зайците..“ „Вдигни като си отворена“, „м.“;
На 18.03.2020г.: „Отивам с документите при вашите и ще си искам парите от тях..“
„Твърдиш ли още, че съм *****?????, „И Тойотата искам…“; На 15.03.2020г.: “Аз изпратих
пари на вашите да ги изпратиш на почивка на св.Константин и Елена“, „А ти сега ме
наричаш *****..“, „Ще изнамеря родителите ти..“, „И ще им покажа всичките документи..“
„Защото ги имам, даже ти плащам кредитите“. Твърди, че била провокирана от *****, да
изпраща съобщения на ищцата, в които да има думи и изрази, за да бъдат използвани против
нея. Както, че написаното от нея няма за адрес ищцата и по никакъв начин не е насочено
против нея, същите са израз на негативното и отношение към поведението на ***** Д.,
който в предходния съобщения до нея твърдял, че едва изтрайвал колежката си и че ще
направи беля с нея. Не знаела, че той живее с ищцата, че телефоните на *****, които
плащала дълго време са били на ищцата, както че в съобщенията на процесните дати няма
посочен адресат. В условията на алтернативност прави възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, която с поведението си в изпратените
съобщения, е провокирала с отправени на обиди и заплахи както, че реакцията и е била
предизвикана от ищцата. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с
насрещно вземане към ищцата за отправени от нея обиди в кратки текстови съобщения,
както следва: - На 13.04.2020г. „Намерила съм ти работа М., и мъж съм ти намерила щот съм
***** и знам как, ти и това не можеш, чакам те“; на 10.04.2020г.: „Събери си мозъка,
достатъчно те изтърпях само да разбера, че си притеснила родителите на М. още веднъж, ще
звънна аз на майка ти и баща ти да им кажа колко и какво дължиш на мен. Много мисли
какво ще правиш от тук нататък“; „От тук нататък, с мен ще имаш и ще е весело.“ „Плаши
зайците..“ „Вдигни като си отворена“, „м.“, в резултат на което са и причинени болки и
страдания, които оценява в размер на 5000лв. и до който размер иска да се допусне
прихващане между двете насрещни вземания.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата живеела на семейни начала с
лицето М.Б.Д. от 2015г., като двамата живеели и работели в чужбина-Словения.
Ответницата от своя страна се познавала с Д., като в периода 2015г.-2020г. поддържала
връзка, както активна комуникация по месинжър на „Фейсбук“ чрез текстови съобщения на
3
неговите мобилни номера ***** и *****. Както, че той ще се върне в България, да заживеят
заедно, ще започнат общ бизнес с къща за гости в гр.Трявна. През това време е му е
изпращала пари, заплащала е сметките на мобилните оператори, за ползваните от него
телефонни номера, видно от приложените касови бонове, както и приложени разпечатки от
комуникация между двамата във Фейсбук чрез съобщения и снимков материал от закупената
по-късно вила. На 30.04.2018г. ответницата теглила потребителски заем от СЖ Експресбанк
АД, като предала сума в размер на 20000лв. на ***** Д., според уговорката между тях, за
закупуване на имота. На 22.05.2018г. ***** Д. закупил имот находящ се на спирка Б.,
с.*****, общ.Трявна, обл.Габрово на негово име. След това отношенията между
ответницата и ***** Д. се влошили. Той звънял няколко пъти и предложил да се разберат и
да се разделят, тъй като децата и се намесили в отношенията им, като последния им
разговор бил на 18.03.2020г. В периода м.01.2020г.-13.04.2020г. в процесните дни,
ответницата написала текстовите съобщения с посоченото в молбата съдържание, изпратени
на телефонните номера посочени по-горе. Ищцата също започнала да пише на ответницата
текстови съобщения, с вида и съдържанието, които ответницата сочи в отговора си в
периода 15.03.2020г. -13.04.2020г., като авторство, както и адресатът им не са оспорени. На
24.04.2020г. ответницата подала жалба в РП Разград, в която изложила данни за
отношенията между тях и предоставените му парични суми. На 15.06.2020г депозирала
искова молба против ***** Д., за което било образувано гр.д. №732/2020г. по описа на РС
Разград. С влязло в сила на 28.05.2021г. решение искът бил уважен, като Д. бил осъден да и
възстанови сумата 8793,64лв. обезщетение за причинени имуществени вреди-въвеждане и
поддържане заблуждение у ответницата във връзка с предоставената му сума за покупка на
имот.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите П.П. П., Г.В.К.
В показанията св.П. П.-майка на М.Б.Д. сочи, че той живеел на семейни начала
с ищцата от 2014 г. Чрез ***** разбрала от 2018г. за ответницата, че са били колеги и се
познават, но я срещала като позната на сина и. Между ***** и И. възникнали проблемите,
когато той разбрал, че И. е изтеглила 24700 лв., а на него му е дала 14000 лв. за имота и се
разбрали той да погася кредита, който тя е взела през 2018 година. Ответницата от м. март
2019 г. до декември ги тормозела, искала парите, като това било когато се развалили
отношенията между нея и *****. Казвала също така: „ако става въпрос, аз не искам парите,
искам *****”. Предполага, че ответницата е знаела, че ***** живее с друга жена, след като
***** си идвал със С. в с. Гороцвет. И. заплашвала и С. по телефона, че ако я види с *****
ще я унищожи, че ще я смачка и т.н. И. дошла на 24-ти декември в дома им, а преди това се
обадила, че иска пари. Както, че искала да посрещнат Бъдни вечер, но била изгонена. Тогава
ответницата почнала да обижда С. „къде е онази черна *****, онази черна *****, *****”.
Сочи, че И. отправяла много обиди към С., за което знае от разговорите с ***** и С..През
нощта се е обаждала да говори на ищцата,че е “*****, *****, събирачка на *****”, като
ищцата подала жалба. Знаела за съобщенията и от направените разпечатки от телефоните,
които ответницата е пращала. Тогава ищцата се чувствала неадекватна като обяснявала, че
4
не могла да спи, защото имало обаждане от И., която я тормозела посред нощ. Няколко пъти
търсила медицинска помощ в тях, тъй като не се е чувствала добре, не можела да спи, да се
храни и до тях живее медицинска сестра и е ходила и Дома и до Любляна и в бърза помощ.
Дъщерята на И. и се обади по телефона месец април 2019 г.и питала дали знае какви са
взаимоотношенията между майка й и ***** и за това, че ***** й дължи пари. Отговорила и
че са приятелски отношенията на ***** и майка и. Синът и не и е казвал такова нещо.
Св. Г.К. сочи, че познава страните. ***** и С. живеели заедно повече от 12-13 години.
Знае за конфликт между С., ***** и И.. Конфликтът бил между ***** и ответницата за вила
в балкана. Знаела, че И.Н. предложила на ***** пари да закупи вилата, те били в приятелски
отношения. Не била свидетел на по интимни отношения между ***** и И.. Знае за конфликт
между С. и И., т.к. поддържали връзка с ***** и С. по телефона, водим видеоразговори. И.
обиждала С., че е *****, *****. Обидните думи били от януари 2020 г. и нататък и месец
април. От тези обидни думи С. не се чувствала добре, срам я било да идва тук. Неудобно и
било от родителите на *****. Нямала желание да ходи на работа, била като в депресия.
По искане на ответника са разпитани свидетелите М.Н.Т. и Елеонора К.М.П..
В показанията си св.М.Т., дъщеря на ответницата сочи, че ***** и С. не ги познавал
лично. С ***** Д. са се чували в телефонен разговор през 2019 г., когато имала информация
от близки, че той е злоупотребил с много голяма парична сума спрямо майка и. Позвънила
му като намерила номер във фейсбук, който бил предоставен като обява за къща на гости.
Поискала да разбере какви се отношенията му с майка и. Той и казал-каквито тя ви е
казвала. До този момент майка и не била споделяла с мен за това. ***** казал, че е изпаднал
във вербален дискомфорт, че не е удобно да разговаря, че имало други хора около него. Тя
обаче била настоятелна и го попитала за тази негова вила, която била обект на предишно
дело и той отрекъл, че вилата е закупена, след като майка и е изтеглила кредит и му е
предала сума. След, което започнал да притеснява майка и, да иска да му се извинявала, че
му нарушила спокойствието и го питала неудобни въпроси. Майка и се обадила и и казала,
че ***** иска да му се извини. И от реакцията й разбрала, че е манипулирана от този човек
и прави това, което той й каже. Майка и отричала да имат връзка, не искала да споделя с
нея. Като двете били във влошени отношения няколко месеца, заради противоречието между
тях. ***** и се обадил в края на 2019 г. за да каже, че неговия баща има сърдечни проблеми
и я помолил, ако има познати в София, да му съдейства. Което я озадачило, че както искал
да му се извинява, и се обадил и говорил като на много близък човек. Споделила това на
майка си, започнала да я убеждава, че намеренията му са само материали, а нейните
емоционални. В друг разговор на 07.01.2020 г. г-н Д. и позвънил и казал „не искам да се
тревожиш за нищо, аз ще си поема задълженията към вас, ще си плащам кредита за вилата“.
Казал, че са имали планове с майка и да правят къща за гости и плановете са пропаднали.
Казал също така, че иска да са в добри отношения, че уважава майка и обича я и иска да са в
нормални отношения. Виждала тяхна кореспонденция, в която той се обръща с мили
обръщения към майка и. Пишел „обичам те“. В един момент ищца по делото започнала да
държи сметка, защо майка и се обаждала на родителите на *****. Сочи, че С. е писала във
5
фейсбук, месинджър, обидни епитети „*****“ по отношение на ответницата. Тя и казала, че
не се чувства добере, че има високо артериално налягане, че не може да спи добре, сънувала
кошмари, чувствала се излъгана, измамена. Включила се жена, за която не знаела какъв е
статуса и с *****. Впоследствие майка и разбрала, че ***** живее на семейни начала със С.
по време на делото от 2019г. Ищцата била свидетел по това дело. Търсили специализирана
помощ за майка и във връзка с тези негативни изживявания. Първоначално мислели, че
нещата са за психолог, но се оказало, че не е толкова елементарна ситуацията и се наложило
с нея да работи психиатър. Назначили й лечение. Тези преживявания, продължавали и до
ден днешен. Срещите с психиатъра д-р Б. започнали от средата на 2020 г. Майка и приемала
золофт и валидол, успокояващи средства.
Св. Елеонора М.а-Панова, снаха на ответницата, сочи, че през септември 2019г.,
когато И. се върнала от работа по морето от гр. Созопол се срещнали. Видяла, че
емоционалното й състояние не било добро, треперела, казала, че от няколко дни не може да
спи, но не споделила за проблеми. На следващия ден се чули по телефона и тя звучала по
същия начин и решили със съпруга и да я заведат на лекар. Прегледали я в Медицински
център „Вита“ измерили и кръвното, което било високо, обяснили, че това се дължи на
емоционално напрежение. След което настоявала да се срещнат и ответницата да и обясни
защо се чувствала така, след като няма здравословен проблем. Ответницата споделила, че
имала връзка с мъж от 2015 г., с когото са имали намерения да живеят на семейни начала и
да имат общ бизнес. Казала и, че се казва ***** и в момента е в Словения. Обещал и да се
върне в България и да живеят на семейни начала. Имали са намерения да си купят къща в
балкана, за която тя е изтеглила кредит от банка голяма сума пари. Оказало се, че къщата е
записана на негово име и тя се почувствала излагана, измамена и поради тази причина се
чувствала в депресивно състояние. Няколко месеца след това тя и споделила, че *****
живеел в Словения и имал връзка с жена. Обадили се на дъщерята на ответницата и казали,
че има връзка с мъж и имат проблеми, казали за сумата. Миналата година юни месец И. и се
обадила да пита към кой психолог да се обърне в гр. Разград. Казала, че продължава това
безпокойство, треперене, повишава нивата на кръвното налягане. И тогава тя се обърнала
към психиатър доктор Киселова и доктор Б., но състоянието и все още е такова въпреки
лечението. И. и казала, че имало комуникация в социалните мрежи с въпросната жена-С.,
както и за обидни думи. За С. и казала през 2020г. Споделила също, че когато е била в
Созопол 2019 г., ***** й казал, че ще отиде там с негова позната, която се е завърнала от
чужбина за 3 дни, и ако случайно се видят там да се направи на луда, че няма нищо между
тях. Свидетелката видяла комуникацията между страните. В нея имало обиди от С. към И.,
нарекла я „*****“, „можеш да дойдеш при нас, аз ще те намеря мъж“ нещо от този род и
други. И. във връзка с тази комуникация споделяла, че се чувства разстроена. От 2019 г. до
сега не виждала никаква промяна в нейното състояние, била в депресия.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за
пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. В практиката на ВКС
6
изразена в решения, постановени от състави по чл.290 ГПК е прието, че като източник на
облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто
съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина,
която съгласно чл. 45 ал.2 33Д се предполага до доказване на противното. Прието е, че
противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца,
което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. В практиката на ВКС се приема
също, че противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено
имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в
психическото състояние на човека-отрицателно емоционално изживяване, душевно
страдание, представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52 , вр. чл. 45 ЗЗД. В
тежест на ищеца е да докаже елементите на фактическия състав на тази норма. В случая
единствено по отношение авторството на процесните съобщения не се спори. Предвид
събраните доказателства, признанието на ответницата в този смисъл следва да се приеме за
установено, че е изготвяла текстовите съобщения. Същите явно са били
прочетени/възприети/ от ищцата, независимо, че не са пращани на личния и телефонен
номер. Според практиката на ВКС обида има и тогава, когато лицето не присъства на
мястото, но чуе обидните думи или ги прочете, т.е. тези съобщения са достигнала до
адресата, което може да се случи и чрез обективирането във Фейсбук. Ищцата е запозната
със съобщенията, които явно се отнасят за нея, още повече, че думите са в женски род и са
изпратени на ползвания телефонен номера от мъжа, с когото тя живее на семейни начала и
което обстоятелство към този момент е било известно на ответницата. Няма доказателства
да са отправяни към друга жена, а именно за връзки на ***** Д. с други жени. Поради което
възражението в този смисъл е неоснователно. Обидата е противоправно деяние и такава е
налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл.146 ал.1
НК, но тя е приложима и при деликта. Унизителният характер на казаното следва да се
преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността,
дали направената от дееца оценка е основателна. Не е необходимо това да са вулгарни
изрази или „псувни“. Според Речник на думите в българския език, значението на думата
“*****“ е жена, която живее развратно. Същата дума използвана в съобщенията на
24.01.2020г.-“И ***** да изчезва завинаги“, „Стига вече с оная *****“; на 26.01.2020г. -
„Дай ми на ***** тел. аз да и обясня някои неща, за да те остави на мира“. По отношение на
съобщението „***** и *****ката“- значението на думата „*****“ - в преносен смисъл човек
с извратен морал. В съобщения от 28.01.2020г.:„Няма да позволя на онази ***** да ми лази
из чаршафите“, „Я се виж ма ***** долна“, „ И *****“, „До 3 дни тая ***** с черните
гадни коси да я няма там“, „***** да изчезва завинаги“, като отново е използвана думата
7
„*****“, „*****“, както и „*****“-, която дума според същия речник е лъжлива, бедна или
мръсна жена. А „*****“- лице, което прави мизерии. В съобщение от 09.04.2020г.
:“Събирачката на ***** ще го отнесе яко“, „***** долна *****“, „***** да изчезва час по-
скоро“, „Пукай се, ***** долен“, като „нищожен“- е жалък човек или същество, а „*****“-
за човек в преносен ироничен смисъл-грозен. В текстовете от 10.04.2020г.: „*****ляк долен“
и на 13.04.2020г.-„Ти, ма, *****“, отново използвана същата дума. Същите представляват
цинизми, нецензурни епитети, квалификации и сравнения, са абсолютно обществено
неприемливи. Насочеността им към ищцата с негативна оценка обуславя правен извод за
унизително засягане на честта и достойнството, поради което деянията са и противоправни.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване
практиката по приложението на посочената разпоредба, е трайна и непротиворечива. Според
нея “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.
Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто
име на физическо лице по едно и също време и място, броят (интензитетът) на употребените
думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в чл.52 от
ЗЗД принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В процесния
случай става въпрос за няколко увреждащи действия и според практиката на ВКС по реда на
чл.290 ГПК/Решение №164/30.06.2016г. по гр.д. №5255/2015г. IV г.о., решение №710/2010г.
от 19.01.2011г. гр.д.№1824/2009г. IV г.о./ критерият за определяне броя на деликтите е не
броят на употребените думи, изрази, изявления (обидни, клеветнически или други такива, с
които се засягат честта, достойнството и доброто име на физическо лице), а дали те са
направени (обективирани) по едно и също, или по различно време и място. Преценката при
прилагането на този критерий следва да се извършва винаги според конкретните
обстоятелства при всеки отделен случай. В случая процесните съобщения са съставени и
изпратени по различно време, в отграничените в исковата молба дати, а и не се твърди, че е
налице увреждане от различни съобщения направени по едно и също време, поради което
обезщетението следва да се определи, както е поискано за всеки един период по отделно.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и
личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на издателя върху, значение имат и
субективните и негативни преживявания, на ищеца отражението върху личната свобода и
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството
му и близките му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт – в
случая обида, тежестта с оглед общоприетите норми за етика и морал, обемът на
обществения отзвук и други подобни. Като база служи още и икономическият растеж,
стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта. Поради всичко изложено, законодателят не
борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за
причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и
8
максимален размер, процент и пр. /в т.см. и Решение №278/27.11.2019 по дело №1140/2019
на ВКС, ГК, IV г.о./ Следва да се има предвид още и, че ищецът е доказал твърденията си,
както негативните изживявания, видно от показанията на св. П. - ищцата е била в
неадекватно състояние, не можела да спи, да се храни добре. Същата изпитвала притеснение
да се прибира в гр.Разград, срамувала се да погледне в очите родителите на мъжа, с когото
живее - според показанията на св.К.. При определянето размера на обезщетенията следва да
се вземе предвид тежестта на увреждането, изразяващо се в употребата на посочени по-горе
думи, засягащи честта, достойнството и доброто име на лицето. Предвид броя, интензитета
на използваните думи и изрази, съдът намира за съответно обезщетение в размер на 500лв.
за деянието на 24.01.2020г. с изпратени два смс-а: “И ***** да изчезва завинаги“, „Стига
вече с оная *****“. В размер на 500лв. за деянието на 26.01.2020г.: „Дай ми на ***** тел. Аз
да и обясня някои неща, за да те остави на мира“, „***** и *****ката“. В размер на 1000лв.
за деянието на 28.01.2020г.:„Няма да позволя на онази ***** да ми лази из чаршафите“, „Я
се виж ма ***** долна“, „И *****“, „До 3 дни тая ***** с черните гадни коси да я няма там“,
„***** да изчезва завинаги“. В размер на 1000лв. за деянието на 09.04.2020г.: Събирачката
на ***** ще го отнесе яко“, „***** долна *****“, „На всичкото отгоре и *****“; „***** да
изчезва час по-скоро“, „Пукай се, ***** долен. В размер на 250лв. за деянието на
10.04.2020г. : „*****ляк долен“ и в размер на 250лв. за деянието на 13.04.2020г.-„Ти, ма,
*****“. Като до първоначално предявените размери следва да се отхвърлят като
неоснователни. В случая се следва и законната лихва от деня на деликта за всяко едно от
тях.
Съдът следва да разгледа възраженията на ответника за съпричиняване, респективно за
прихващане. По отношение възражението за съпричиняване: От приложените писмени
доказателства – разпечатки от текстови съобщения изпратени от ищцата до ответницата за
периода 15.03.2020г. – 13.04.2020г., на първо място се установява, че част от тези съобщения
са получени след процесните дати, на които ответницата е изпратила съобщенията от 24.01,
26.01. и на 28.01. както, че се установи, че причина за същите са влошените отношения
между ответницата и ***** Д.. Същата сама твърди в отговора на исковата молба, че
„ищцата е разбрала за кореспонденцията между двамата, че била провокирана от ***** да
изпраща тези съобщения, като се е почувствала излъгана, използвана от него с цел той да
получи имуществени облаги“. Това се потвърждава и от показанията на св. М.Т., която сочи,
че ***** и майка и са имали планове да правят къща за гости и плановете са пропаднали.
Той и казал, че уважава майка и я обича и иска да са в нормални отношения. Виждала тяхна
кореспонденция, в която той се обръща с мили обръщения към майка и. Изпратените
съобщения от ищцата в периода 15.03.20г.-13.04.20г. са явно отговор на тези на ответницата,
както е установено също така, че същата се е обаждала и е ходила в дома на родителите на
*****, заплашвала ги, видно както от показанията на св.П., така и от приложените жалби до
органите на полицията. По този повод явно е съобщението изпратено от ищцата от
10.04.2020г.:„Събери си мозъка достатъчно те изтърпях, само да разбера, че си притеснявала
родителите на М. още веднъж ще звънна на майката ти и баща ти и ще им кажа какво и
9
колко дължиш на мен…Плаши зайците…“. Както и това от 18.03.2020г.:„Отивам с
документите при вашите и ще си искам парите от тях…“ „Твърдиш ли още, че съм *****…“.
На 15.03.2020г.:“…Ще изнамеря родителите ти… „Ще им покажа всички документи...“.
Това поведение на ищцата явно е в следствие на поведението на ответницата, а не
обратното. Твърдението в отговора, че в кореспонденция с ***** Д. от 06.10.2019г. той и
написал „Моя боклук ми взема телефона и прочела всичко дето си писала за нея…Копирала
я е .. И сега иска да те съди и аз не знам кои ***** да оправям и на кого…“, не може да се
тълкува като действия на провокация от страна на ищцата към ответницата, още по-малко да
се отправят по неин адрес обидни, нецензурни думи, поради обстоятелството, че разбрала за
комуникацията между мъжа, с когото живее и друга жена-ответницата, съответно заявеното
от нея, да потърси правата си чрез иск. Освен това в показанията си св. Т. сочи, че майка и и
***** Д. са имали планове както, че ищцата държала сметка на майка и защо се обажда на
родителите му. Поради което ответницата не се чувствала добре, имала високо артериално
налягане, не може да спи добре, чувствала се излъгана, измамена включва се жена, за която
не знае какъв и е статуса по отношение на *****. Според същата свидетелка майка и
разбрала през 2020г., че ищцата живее на семейни начала с *****, а посетила психолог в
средата на 2020г. Поради, което намира, че не бе установено с действията си обективирани в
процесните съобщения ищцата да е допринесла за настъпване на противоправния резултат,
т.е. да е налице съпричиняване.
По отношение възражението за прихващане за отправени към ответницата от ищцата
текстови съобщения, а именно: На 13.04.2020г. „Намерила съм ти работа М., и мъж съм ти
намерила щот съм ***** и знам как, ти и това не можеш, чакам те“; На 10.04.2020г.:
„Събери си мозъка, достатъчно те изтърпях само да разбера, че си притеснила родителите на
М. още веднъж, ще звънна аз на майка ти и баща ти да им кажа колко и какво дължиш на
мен. Много мисли какво ще правиш от тук нататък“; „От тук нататък, с мен ще имаш и ще е
весело.“ „Плаши зайците..“ „Вдигни като си отворена“, „м.“, в резултат на което твърди, че
са и причинени болки и страдания. Анализирайки съдържанието на всяко едно от
съобщенията намира, че единствено думата „м.“ може да се възприеме като обидна. А
тълкувана същата дума в контекста на израза от съобщението на 10.04.2020г.: „Вдигни като
си отворена“, „м.“, по-скоро е отношение към човек, който се крие, т.к. явно ответницата не
е отговорила на обаждането и. Освен това съпоставяйки времето и часовете на тези
съобщения констатира, че са по време след като ответницата е написала съобщенията на
същите тези дати. Поради което не може да се приеме за доказано наличието на вземане в
полза на ответника в претендирания размер, респ. не е реализиран фактическият състав на
правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД, по отношение на текстовите
съобщения от 10.04.2020г. В текстовото съобщение от 13.04.2020г, използваното сравнение
„М.“ е с негативно оценъчно съдържание-животно, обидно е, обществено неприемливо, още
повече не е ясно поради каква причина е използвано от страна на ищеца. В случая намира за
съответно обезщетението да е в размер на 100лв. за негативните изживявания на
ответницата, тъй като здравословното и писихично състояние се установява, че се е влошило
най вече в следствие на направените открития, че е било излъгана от ***** Д., видно и от
10
показанията на св.Е.М.П..
Съобразно изхода на спора на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски
съразмерно уважената част от иска, т.е. сумата 852,85лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на С.
П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата 500лв./петстотин лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отправени обидни
изрази чрез изпращането на телефонни съобщения/смс/, унизителни за честта
и достойнството на 24.01.2020г. :“И ***** да изчезва завинаги“, „Стига вече с
оная *****“, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2020г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска до първоначално предявения
размер като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
С. П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата 500лв./петстотин лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отправени обидни
изрази чрез изпращането на телефонни съобщения/смс/, унизителни за честта
и достойнството на 26.01.2020г. :„Дай ми на ***** тел. Аз да и обясня някои
неща, за да те остави на мира“, „***** и *****ката“, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2020г. до окончателното и изплащане, като отхвърля
иска до първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
С. П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата 1000лв./хиляда лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отправени обидни
изрази чрез изпращането на телефонни съобщения/смс/, унизителни за честта
и достойнството на 28.01.2020г. :„Няма да позволя на онази ***** да ми лази
из чаршафите“, „Я се виж ма ***** долна“, „ И *****“, „До 3 дни тая ***** с
черните гадни коси да я няма там“, „***** да изчезва завинаги“, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2020г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
С. П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата 1000лв./хиляда лева/
11
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отправени обидни
изрази чрез изпращането на телефонни съобщения/смс/, унизителни за честта
и достойнството на 09.04.2020г.: „Събирачката на ***** ще го отнесе яко“,
„***** долна *****“, „На всичкото отгоре и *****“, „***** да изчезва час по-
скоро“, „Пукай се, ***** долен“, ведно със законната лихва, считано от
09.04.2020г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до
първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
С. П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата в размер на 250лв./двеста и
петдесет лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отправени
обидни изрази чрез изпращането на телефонни съобщения/смс/, унизителни
за честта и достойнството на 10.04.2020г.: „*****ляк долен“, ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2020г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
С. П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата 150лв./сто и петдесет лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отправени обидни
изрази чрез изплащането на телефонни съобщения/смс/, унизителни за честта
и достойнството и на 13.04.2020г.: „Ти, ма *****“, ведно със законната лихва,
считано от 13.04.2020г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до
размер от 250лв. като погасен чрез прихващане с твърдяно насрещно вземане
към С. П. П., ЕГН********** в размер на 100лв. за отправени от нея обиди в
кратки текстови съобщения от 13.04.2020г.: „Намерила съм ти работа М., и
мъж съм ти намерила …“, а до първоначално предявения размер като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ИВ. Р. Н., ЕГН**********, възражение за
прихващане с твърдяно насрещно вземане към С. П. П., ЕГН********** в
размер на 4900лв. за отправени обиди в кратки текстови съобщения на
10.04.2020г.: „Събери си мозъка, достатъчно те изтърпях само да разбера, че
си притеснила родителите на М. още веднъж, ще звънна аз на майка ти и
баща ти да им кажа колко и какво дължиш на мен. Много мисли какво ще
правиш от тук нататък“; „От тук нататък, с мен ще имаш и ще е весело.“
„Плаши зайците..“ „Вдигни като си отворена“, „м.“, като неоснователно.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
12
С. П. П., ЕГН**********, адрес с.***** сумата в размер на
852,85лв./осемстотин петдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки / за
разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
13