Решение по дело №3298/2016 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       

гр. Перник, 18.01.2017 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 12.01.2017г., VIII-ми състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

при секретаря А.В., като разгледа гр.дело № 03298 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 415 ГПК от Е.К. срещу „Електрисите” ЕООД, гр. Перник за установяване, че дължи: 1) на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума 7566 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2016 г. до м. април 2016г. включително, от които: февруари – 2647,04 лв., март – 3003,88 лв. и април – 1915,08 лв., дължими по трудов договор № 198/15.01.2016г. и споразумение за предоставяне на временна работа от 15.01.2016 г., по който изпълнявал длъжността „общ работник, строителство и сгради”, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК е подало писмен отговор, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Изтъква наличието на сключена от ответника групова застраховка в размер 200 000 лв. съгласно изискването на чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, която покрива отговорността на работодателя, както и моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ:

Установява се, че по трудов договор № 198/15.01.2016г. (л. 4 от делото) и споразумение за предоставяне на временна работа от 15.01.2016 г. (л. 5 от делото) с отбелязване, че споразумението е сключено при условията на чл. 107р и сл. КТ, ищецът е започнал работа при ответника на длъжност „общ работник, строителство и сгради”, сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора работа, като предприятието ползвател, мястото на работа, работното място съгласно т.т.1, 2 и 3 от споразумението за предоставяне на временна работа е ATCE Residance Palestra avenue Nelly Deganne Arcachon 33120, France. Следователно трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл. 107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а ATCE Residance Palestra е предприятието ползвател. Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно.

Въз основа заключението на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), съдът приема за установено, че по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно ТВ на ищеца в размер общо на 10200,63 лв. за периода м.02.2016г., м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г. включително, като във ведомостите на ответника са налице данни за авансови плащания на ищеца общо в размер на 708,99лв. и направени удръжки за ДОД и осиг. вноски общо 1925,64 лв., като остава да се дължи нетната сума 7566 лв. (тр. възнаграждения са претендирани като нетни размери, поради което съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането както е направено от ищеца и се произнася за нетните размери на възнагражденията), като според вещото лице сумата не е изплатена от ответното дружество. Следователно ищецът доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение; наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и размера на трудовото възнаграждение, а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати уговореното трудово възнаграждение на ищеца. Възражението на ответника за наличието на сключена от него групова застраховка съгласно изискването на чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ е без значение за изхода на спора, тъй като касае отношения, в които ищецът-работник не е страна, а е само бенефициент. Същевременно липсват особени правила в закона, според които ищецът да е бил длъжен да се обърне първо с пряка претенция към застрахователя по груповата застраховка, а както се посочи по-горе административно-юридическата процедура между работодателя-ответник и застрахователя не оказва влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство. Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан по основание и размер общо за сумата 7566 лв., за която сума е предявена претенцията. Върху неизплатената и доказана сума за главницата се дължи и законна лихва след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва и претендира разноски в исковото производство общо 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ответника.

С оглед изхода на спора по исковото производство, на ответника не се дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Подлежат на присъждане и направените от ищеца разноски в заповедното производство общо 650 лв. – заплатено адв възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер общо на 151,32 лв. (ДТ за довнасяне от 2% върху размера на уважения иск), както и 80 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК по отношение на “Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, *, че дължи на Е.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** (чрез адв. Александър Вергинов): 1) на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума 7566 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2016 г. до м. април 2016г. включително, от които: февруари – 2647,04 лв., март – 3003,88 лв. и април – 1915,08 лв., дължими по трудов договор № 198/15.01.2016г. и споразумение за предоставяне на временна работа от 15.01.2016 г., по който изпълнявал длъжността „общ работник, строителство и сгради”, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2016 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 02549/2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА “Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, *, да заплати на Е.К.К., ЕГН ********** ***, сумата 300 лв. - разноски по исковото производство.

ОСЪЖДА “Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, *, да заплати на Е.К.К., ЕГН ********** ***, сумата 650 лева - разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА “Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, *, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата 151,32 лв. - държавна такса, както и 80 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 02549/2016 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: