Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 11.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 521 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – серия К, № 2334724 на ОД на МВР Ловеч е наложено на С.А. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят А., който го е обжалвал и моли да бъде отменен. Изтъква, че не е управлявал той автомобила и не помни да го е давал на някой друг. Сочи, че няма спомен на тази дата това да е ставало.
В съдебното заседание, нередовно призован (ненамерен на посочения в жалбата и посочен като постоянен адрес, както и на установения в хода на делото настоящ такъв), жалбоподателят не се явява. Поради това съдът е дал ход на делото и го е разгледал при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – M, № 608. Системата можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които настигА. полицейския автомобил, така и тези, които идв****срещу него. След това, в полицейското управление се преглеждА.видеозаписите и се установявА. марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 03.09.2018 г. в 11:36:15 часа, на път І-4 (София – Варна), км.34+000, в землището на с.Микре, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 104 км/ч лек автомобил. На това място от първокласния път имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от схемата за организация на пътното движение в участъка /л.7/ и вещественото доказателство – снимка на л.9 от делото.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 1344 /л.9/ установили, че засечената в 11:36:15 часа на 03.09.2018 г. скорост от 104 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача скоростта била изчислена на 101 км/ч) била от лек автомобил ******.
След справка в централната база данни на КАТ /л.11/, било установено, че собственик на автомобила е С.А. А. от гр.София.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 16.10.2018 г., срещу собственика на автомобила С.А. А. бил издаден електронен фиш серия К, № 2334724 /л.8/. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което му наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП санкция глоба в размер на 400 лева.
Въпреки, че в справката на л.10 от делото е отразено, че издадения ЕФ е бил връчен на С.А. на 08.01.2019 г., то от писмо рег.№ 906000-4720/11.06.2019 г. на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч /л.25/ става ясно, че към този момент няма върната в сектора разписка за връчване на издадения фиш на жалбоподателя А.. При това положение съдът приема, че липсват категорични данни кога електронният фиш е бил връчен на С.А..
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят А., като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Тъй като по делото липсват данни кога ЕФ е бил връчен на жалбоподателя А. и кога всъщност той е научил за него, то срока за обжалване по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП следва да се тълкува в негова полза като спазен, поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно С.А.е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Посочено е, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. За пълнота на изложението следва да бъде отразено и че в ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението – км.34+000 от първокласен път І-4, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 41 км/час, като преди това коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.6/ и от протокол от проверка № 1-23-18 от 13.02.2018 г. /л.5/, системата за контрол на скоростта е имала вА.дно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 1344, заснет от мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M, № 608. На него ясно се вижда автомобила на жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 104 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 41 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила собственост на жалбоподателя не се е движел с превишена скорост за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборва доказателствата по делото.
Не е ангажирал доказателства и в подкрепа на наведените в жалбата твърдения, че не е управлявал той автомобила и че не го е давал на друго лице. В този смисъл, научавайки за издадения срещу него ЕФ, макар и да няма данни кога това е станало, жалбоподателят А. е имал възможност да упражни всички способи за защита, които законът, в частност чл.189, ал.5 – 9 от ЗДвП му предоставя. За него са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. По делото липсват данни жалбоподателят А. да се е възползвал от първите три средства за защита и явно научавайки за издадения срещу него фиш, той е избрал последната предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал фиша в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и по този начин не е пожелал да се възползва от предните три, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита. Предвид на тези съображения следва да се отбележи, че закона не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на автомобила да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш /л.4 – екземпляра от фиша връчен на жалбоподателя/.
Ето защо, съдът счита, че правилно жалбоподателят ****е санкциониран като собственик на автомобила, съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е посочил лицето управлявало автомобила по време на извършване на нарушението.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя С.*******, тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят С.****е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи кв***фикацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса д****случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2334724 на ОД на МВР Ловеч, с който на С.*******, *******, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :