Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. №
1438 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Производството
е образувано по постъпила искова молба от П.П.Н., ЕГН: ********** *** против Ц.В.Н.,
ЕГН:********** с адрес *** за допускане на развод по реда на чл. 49 СК.
Предявен е
иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство.
Ищцата П.П.Н.
твърди, че с ответника сключили граждански брак на 03.06.1990г. в гр. Враца. От
брака си имат роден син, който е пълнолетен.
В началото на брака им всичко вървяло добре,
но постепенно отношенията между тях се влошили, тъй като липсва взаимност на
чувствата и интересите.От около осем години двамата с ответника са разделени,
тя напуснала семейното им жилище, като оттогава и до днес двамата не поддържат
никакъв контакт, всеки си живее сам, отделно един от друг и има свой собствен
живот.От раздялата до днес двамата не поддържаме никакъв контакт.Счита, че
бракът им не може повече да продължи, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
в него.Иска се прекратяване на брака, без произнасяне на съда по въпроса за
вината.
Нямам искане
за издръжка от страна на ответника. Желае след развода да продължи да носи
брачното си фамилно име - Н..
В срока по
чл.131 ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника.
След преценка на събрания доказателствен материал,
съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно e от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Общински народен съвет – гр. Враца, че на 03.06.1990 г. П.П.Н. и Ц.В.Н.
са сключили граждански брак в гр. В., въз основа на което е издаден акт за
граждански брак № 249 от 03.06.1990 г., съставен в гр. В., като след брака съпругата приела
фамилното име на съпруга - Н..
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Ц. П. –
майка на ищцата.Свидетелката изяснява, че от 2000
година дъщеря й е сама в живота. През 2014 г. се преместила в бащиния си дом и
досега живеят заедно. От 2000 година нейният мъж заминал да работи в И. и тя
останала сама с нейния внук. Сама се справяла с домакинството, появили се
семейни проблеми. Нейният мъж не си идвал и не й обръщал внимание на проблемите.
Имало голям проблем във връзка с внука й, той се занимавал с хазарт. Години
наред дъщеря й се борела със зъби и нокти да му помогне, да го извлече от тази
зависимост, докато баща му не го интересувало, не идвал, нямал никаква
заинтересованост. От 8 години страните не живеят заедно, не споделят нито
празници, делници, семейни неща.Това е безотговорен човек, който не се грижи за
семейството си и довел до разпад на същото.Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК.
В
проведеното на 22.06.2021 г. открито съдебно заседание ответникът не се явява и
не изразява становище.
Като
основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла
между съпрузите и липсата на контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищцата и на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от съдържание,
което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, прекъснати са
връзките помежду им, като всеки от съпрузите живее собствен живот.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство
и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като
съпрузите в един продължителен период от
време не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да
се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
Искане за
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е
направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос. Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Детето на
страните е навършило пълнолетие, поради
което съдът не следва да се
произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
Страните не претендират издръжка един от друг, поради което тези въпроси също
не следва да се разглеждат с решението по делото.На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на
брака да носи брачното си фамилно име - Н., поради което съдът следва да се
произнесе по този въпрос. От представеното удостоверение за сключен граждански
брак се установи, че именно това е брачното й фамилно име, като искането за
неговото запазване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават
в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК
съдът определя държавна такса в размер на 50,00 лв. за решаване на делото,
вносими поравно от страните. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между П.П.Н.,
ЕГН: ********** и Ц.В.Н., ЕГН:**********,
сключили граждански брак на 03.06.1990 г., за което е
съставен акт № 249 от същата дата на Община В., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата П.П.Н., ЕГН:
********** да носи брачното си фамилно име – Н..
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК П.П.Н., ЕГН: **********
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца сумата от
25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Ц.В.Н., ЕГН:**********
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца сумата от
25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: