РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110150141 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. И., ЕГН **********, с адрес:
********************* чрез адвокат Б. Й. съдебен адрес адрес: **********************
срещу ФБ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
************************ с която се иска да се прогласи нищожността на договор №
************ от 09.12.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между
Д. В. И. и ФБ“ ЕООД , а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на
клаузата на т. 5 от договор ************ за предоставяне на потребителски кредит от
09.12.2023 г.
Ищецът твърди, че 09.12. 2023 г. е сключил Договор № ************ с ФБ“ ЕООД, за
предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата в размер на 2 800 лева
за срок от 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 08.01.2024 г. И последен падеж
на 01.06.2025 г. Съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит №
************, Общата сума, която следва да бъде върната е в размер на: 3 780.00 лева,
представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 2 800 лева
+ лихва, в размер на 980 лева, при лихвен процент 23.33 % и годишен процент на разходите
е в размер на 49.66%.
В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от **********************“ в полза на Дружеството ответник. В т.4.3 от
европейския формуляр е посочено, че очакваните разходи при сключване на договор за
гарант са в размер на 2828 лева.
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е
посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход
по договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
1
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал.1 ЗПК.
Излагат се доводи, че липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР в размер на 49.66 %, води до неяснота относно включените в него
компоненти и е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Сочи се, че определената такса за банкова гаранция към фирма - партньор в размер на 2
828 лева надхвърля размера на отпуснатия кредит, -2 800 лева и това е в разрез с морала и
добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД).
Поддържа се, че потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
обуславя нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Излагат се доводи, че макар в договора за кредит (и общите условия) формално да е
предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез физическо лице -
поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за потребителя, че
следва да бъде приравнена на липса на алтернатива.
Сочи се, че действителен собственик и на двете дружества е ***************, с рег. №
**************-1,следователно кредиторът по договора за кредит и поръчителят са
свързани лица по смисъла на & 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира
от трето лице - общ собственик.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да представи
Общи условия на ФБ“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити валидни за Договор
№ ************ от 09.12.2023 г., Договор за поръчителство сключен между ищцеца и
фирмата гарант - ************, Да представи Общи условия на ************, да представи
извлечение от сметки по Договор № ************ от 09.12.2023 г.
Иска се да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по която
вещото лице - счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество
доказателства:
- Да определи кога, в какъв размер и за какво са внасяни пари от ищеца по сметката на
кредитора.
-В какъв размер е била законната лихва към деня на сключване на договор №
************ на 09.12.2023 г.
-Да посочи съобразно формулата, определена по силата на Приложение N 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК какво е включено в нея освен лихвата в размер на 980 лева и точно в какъв
размер е ГПР, т.е. отговаря ли изчисления от вещото лице ГПР на договорения ГПР в размер
на 49.66 %.
-Да изчисли по формулата към чл. 19, ал. 2 от ЗПК в какъв размер е действителния
ГПР като включи разход за гарант - в размер на 2 828 лева, както и колко пъти е законната
лихва от 09.12.2023 г. спрямо действителния ГПР.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит
2
№************/09.12.2023 г., като по силата на същия от страна на ФБ“ ЕООД на Д. В. И. е
предоставен заем в размер на 2800 лв., при следните условия: срок за погасяване : 18 месеца,
краен срок на договора: 01.06.2025 г. , обща сума, която следва да бъде върната от
заемателя: 3780 лева, лихва в размер на 980 лева, лихвен процент: 23.23 %, годишен процент
на разходите: 49.66
Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от
************ в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Представено е удостоверение за наличие на задължения, издадено от ответното
дружество, вино от което от ищеца към 05.07.2024 г. се претендират 4404.54 лева /2455.60
лева- главница по договор за предоставяне на потребителски кредит №************, 474.24
лева- лихва и 1474.70 лева- такса за банкова гаранция- услуга, която се предоставя от
партньор на ФБ“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от ******** в полза на дружеството – ответник. Договорът за
поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе
посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е
обезпечено с поръчителство предоставено от "ФБ" /понастоящем ************ P. L. C. -
променено наименование на ***********/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е
сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.
Eлектронната система на ответника ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител
(дружеството "ФБ") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора.
Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не
съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на
"платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните
параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.
"гарант" "ФБ" /************/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за
отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. В преддоговорната информация е
посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са в размер на
2828 лева.
3
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на **********, достъпен на************* се установява, че
едноличният собственик на капитала на ответника ФБ" ЕООД е лицето *********** ***,
идентификация **************** чуждестранно юридическо лице, държава: ************,
като същото лице е и единият от собствениците на ************ ***** / променено
наименование на ************/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва,
че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител,
която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 23.23 % на месец, както е записано, а следва да е по-голяма число,
ако в него участва и вземането от 2828лева, формално уговорено като възнаграждение за
гарант. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2828 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става на 272.81%.%, изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК с калкулатор за ГПР на calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- 69 % /към
10.12.2023 г. - 10% + основният лихвен процент на БНБ-3.80%/, а имено представлява
близо двадесет и седем пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
4
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 2800 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 112 лева държавна такса, и 550
лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. В. И., ЕГН **********, с адрес:
********************* срещу ФБ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ************************* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ вр. чл.
26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на договор №
************ от 09.12.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между
Д. В. И. и ФБ“ ЕООД
ОСЪЖДА ФБ“ ЕООД с ЕИК: *********, да заплати на основание чл. чл. 78, ал. 1
ГПК на Д. В. И., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 662 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5