№ 79
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100503342 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се
представлява.
Съдът докладва Писмено становище вх. № 804/15.01.2021 г., с което юрисконсулт Б.
Й. е заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по
жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.
Въззиваемата страна М. В. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение № 3713 от 05.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 17 801 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 17 -ти състав, с което е осъдена да заплати на М. В. М. сумата от
1860,89лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
1
труд от 263 часа за периода от 30.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на предявяване на иска – 30.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 255,27лв., представляваща сбор от дължимата
върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 30.10.2016г.
до 30.09.2019г. извънреден труд мораторна лихва за периода, считано от 01.01.2017г. до
29.10.2019г. включително. Решението се обжалва и в частта, в която въззивният
жалбоподател е осъден да заплати по сметка на Районен съд Варна, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата в размер на 294,44лв., представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице и в полза на въззиваемия сумата от 400,00лв.,
представляваща сбор от съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, както следва: 200лв. за иска по чл.178 ЗМВР
и 200лв. за иска по чл.86 ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от
този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима
аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в
сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като
служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното
и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите
към материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
2
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в
ЗНА.
АДВ. Т.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
3
АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана. Подробни съображения съм
изложил в отговора на въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4