№ 173
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500379 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Й. СЛ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.А., ул. ,,Б.К.“№*, чрез адв.Бесри Карагьозов, против Решение
№260086 от 16.12.2020г. постановено по гр. дело № 574/2018 г. по описа на
Районен съд - Айтос, с което съдът e отхвърлил искането на В. СЛ. Д., ЕГН
********** и съпруга й Д. Г. Д., ЕГН **********, за възлагане по реда на
чл.349 от ГПК на следния имот - дворно място, съставляващо ПИ, пл.
№1280, кв.82, с площ от 451 кв.м, урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по
ПУП на гр.Айтос, с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от
15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна сграда, състояща се
от два етажа, всеки със застроена площ от 77кв.м. и гараж от 15кв.м. Със
същото решение, съдът е разпределил на основание чл.353 от
ГПК допуснатите до съдебна делба недвижими имоти:
- поставен е в общ дял на Й. СЛ. М., ЕГН ********** и съпруга й М. Г.
М., ЕГН **********, следният недвижим имот: незастроено дворно място с
площ от 1031кв.м., образуващо УПИ V- 1431 в кв.21 по плана на с.Лясково,
1
общ.Айтос, на стойност 12991 лева.
-поставен е в общ дял на В. СЛ. Д., ЕГН ********** и съпруга й Д. Г.
Д., ЕГН **********, следният недвижим имот: дворно място, съставляващо
ПИ с пл.№1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ-V-
1280,кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от 462кв.м., с неуредени
регулационни сметки от 15кв.м., ведно с построената в него двуетажна
масивна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от
77кв.м. и гараж от 15 кв.м. на стойност 89760 лева, като за уравнение на
дяловете въззиваемите са осъдени да заплатят съответните стойности в
парично изражение, както и държавна такса в размер на 4% върху стойността
на дяловете за всяка една от страните.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява
въззивницата. Навежда доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Във въззивната жалба е направено подробно изложение в
хронологичен план на обстоятелствата по делото (вкл. извършените
прехвърлителни сделки през 1975г. и 1990г.). Изразява се несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд, че било налице само едно делбено
производство. Твърди се, че по отношение на всеки допуснат до делба имот
следвало да се приложи отделен способ за прекратяване на съсобствеността.
Заявява се, че произнасянето по две делбени производства в конкретния
случай, обуславяло предпоставки за отмяна на постановеното решение.
Развиват се подробни съображения в тази насока, като се твърди, че не била
спазена предвидената законова процедура съгласно чл.203 от ЗУТ.
Направено е обобщение на събраните в първоинстанционното производство
доказателства. Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на
чл.69, ал.2 от ЗН. Иска се отмяна на първоистанционното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите В. СЛ. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д. ЕГН
**********, чрез адв. Георги Кермедчиев - БАК, с който същата се оспорва
изцяло. Посочва се, че ирелевантно за предмета на спора било извършването
на прехвърлителни сделки през 1975г. и 1990г. Излагат се съображения.
Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията досежно наличието
на две отделни делбени производства за двата наследствени имота, находящи
се в гр.Айтос и с.Лясково. Излага се становище относно посочените в
2
жалбата твърдения за поделяемост на делбения имот в гр.Айтос. Иска се
потвърждаване решението на районния съд като правилно и обосновано.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд –Айтос е предявен иск с правно основание чл.34 от
ЗС, вр. чл.349, ал.1 от ГПК и чл.349 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
С решение №101/10.05.2020г., влязло в законна сила на 04.02.2020г.,
АРС е допуснал извършването на съдебна делба по отношение на два имота:
дворно място, съставляващо ПИ с пл.№1280, кв.82, с площ от 451 кв.м.,
урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от
462кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15кв.м., ведно с
построената в него двуетажна масивна сграда, състояща се от два етажа,
всеки със застроена площ от 77кв.м. и гараж от 15 кв.м, при следните
квоти: 1/6 ид.част за Й.М. и 5/6 ид.част за В.Д., от които 1/6 ид.част – нейна
лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 ид.части – в режим
на СИО със съпруга й Д.Д., придобити чрез договор за покупко-продажба по
време на брака им;
Съсобствен имот, представляващ незастроено дворно място с площ от
1031кв.м., образуващо УПИ V-1431 в кв.21 по плана на с.Лясково, общ.Айтос
при следните квоти: 1/6 ид.част за В.Д. и 5/6 ид.част за Й.М., от които 1/6
ид.част – нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6
ид.части – в режим на СИО със съпруга й М.М., придобити чрез договор за
покупко-продажба по време на брака им.
Първоинстанционният съд при извършване на втората фаза на делбата
е назначил единична и тройна съдебно-технически експертизи за
установяване поделяемостта на описаните два недвижими имота, както и за
определяне на пазарните им стойности. Обосновал е изводите си за това, че
делбата следва да бъде извършена при условията на чл.353 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице Илка Петрова Бакалова,
допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми и не могат да се
обособят реални дялове на съсобствениците, съобразно притежаваните от тях
3
квоти на съсобственост. Според вещото лице съгласно Наредба за строителни
правила и норми за изграждане на населените места от 1959 г., Наредба № 5 и
Наредба № 7 за правила и нормативи, височината на едно жилище в
конструктивно отношение трябва да е най-малко 2,60 м, а светлата му част –
2,50 м., поради което вещото е заключило, че приземният етаж не отговаря на
изискването за жилище и не може да бъде обособен като самостоятелен
обект. За двата етажа има изградена една тоалетна във входното антре и при
това положение не са налични необходимите санитарна помещения
задължителни за едно жилище. В същия смисъл е и заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза допусната пред първоинстанционния съд, от
заключението на която става ясно, че и двата недвижими имота – този в гр.
Айтос и този в с. Лясково, са неподеляеми. Първият – УПИV-1280 в кв.82 по
ПУП на гр. Айтос не отговаря на изискванията за жилище, тъй като
приземният етаж е със светла височина от 2,35 м. при нормативно изискване
от 2,60м и не може да бъде обособен като самостоятелен обект. Вещите лица
са дали заключение и за това, че УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Лясково
също е неподеляем поради невъзможност да бъде осигурено нормативното
изискване за лице от най-малко 14 м. – чл.19 ал.1, т.1 от ЗУТ.
Съобразявайки се със заключението на вещите лица
първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че способите за
прекратяване на съсобствеността при извършване на делба касаят
възможността за възлагане на неподеляемо жилище, теглене на жребий,
разпределение по чл.353 от ГПК и изнасяне на публична продан на
недвижимите имоти, като е счел, че в случая имотите следва да бъдат
разпределени въз основа на разпоредбата на чл.353 от ГПК. В този смисъл
направените от първоинстанционния съд изводи съвпадат с тези на
настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба депозирана от Й. СЛ. М. са изложени
оплаквания от първоинстанционния акт в няколко насоки. Страната счита, че
първоинстанционния съд неправилно е счел, че е налице само едно делбено
производство, а не две такива и поради това е постановил неправилен съдебен
акт, произнасяйки се и по двата делбени имота. Съгласно разпоредбатта на
чл.341 ал.2 и чл.342 от ГПК при извършване на делба законодателят е дал
4
правомощия на съда да включва в делбеното производство и други имоти
съсобствени между страните. Видно от представените по делото писмени
доказателства в случая се касае за извършване на делба на недвижими имоти,
произходящи от наследствено правоотношение /делят се имоти получени
след смъртта на майката на страните по делото – К.И.С./. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че производството е не по допускане, а по
извършване на делбата, поради което всякакви възражения досежно
делбените имоти, не могат да се правят в тази фаза на делбата, тъй като съдът
е обвързан от решението по първата фаза и следва да извърши делбата по
отношение на допуснатите до делба недвижими имоти.
Второто оплакване във въззивната жалба касае неподеляемостта на
делбения имот в гр. Айтос. По този въпрос пред АРС са се произнесли две
експертизи – единична и тройна, като всички вещи лица са посочили, че
имотът в гр. Айтос е неподеляем, поради което направените от
първостепенния съд изводи са законосъобразни. Именно поради тази причина
настоящата съдебна инстанция отказа да приеме частното заключение на
архитект Е. Маринов, представляващо „Ивнестиционен проект за
обособяване на самостоятелни жилища в рамките на обема на жилищната
сграда в поземлен имот УПИ V-280 в кв.82 по ПУП на гр. Айтос, досежно
поделяемостта на процесния недвижим имот. В този смисъл, съдът намира
това оплакване за неоснователно. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивницата Й.М. направи изявление в смисъл, че
находящия се в недвижимия имот в гр. Айтос гараж представлява
самостоятелен обект, който обаче не е бил включен в покупко-продажбата на
идеални части от процесния недвижим имот № 181, том ІІІ, нот.дело
№383/07.07.2017г., по силата на който С.С. е продал на дъщеря си В.Д. 4/6
ид.части от дворното място и двуетажната масивна жилищна сграда, което
дава повод на процесуалния й представител да твърди, че 4/6 ид.части от
гаража са собствени на С.С. и не са придобити от В.Д.. Следва да се
отбележи, че подобно възражение би могло да бъде направено в първата фаза
на делбеното производство – постановяване на решение по извършване на
съдебна делба, а не във втората фаза, в която се намира производството по
делото. Безспорно процесният гараж е допуснат до съдебна делба при
посочените в решението по допускане на делбата квоти между страните.
Изложените аргументи досежно гаража не са предмет и на депозираната
5
въззивна жалба. От друга страна следва да се има предвид обстоятелството,
че в нотариален акт № 181, том ІІІ, нот.дело №383/07.07.2017г. в точка 1
изрично е посочено, че С.С. продава на В.Д. „всичките си собствени,
придобити след прекратена съпружеска имуществена общност и по
наследство в идеални части от съсобствените между тях недвижими имоти,
находящи се в гр. Айтос на административен адрес: ул. „Панайот Волов“ №
14“, което обстоятелство сочи на това, че прехвърлителят С. е продал и
процесния гараж, още повече, че първоинстанционния съд е счел, че гаражът
в дворното място представлява допълващо застрояване и следва да се третира
като обслужващ жилището обект и не следва да се разпределя в
самостоятелен дял или за уравнение на дяловете, като съдът се е позовал на
решение №269 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №1329/2010г., Първо г.о..
В този смисъл съдът намира, че първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, като на въззиваемите
В.Д. и Д.Д. следва да се присъдат направените от тъх разноски, възлизащи
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, на 600 лева.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260086 от 16.12.2020г., постановено
по гр. дело № 574/2018 г. по описа на Районен съд - Айтос.
ОСЪЖДА Й. СЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ул. ,,Б.К.“№*,
чрез адвокат Бесри Карагьозов, ДА ЗАПЛАТИ на В. СЛ. Д., ЕГН **********
и съпруга й Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от гр. С., С. област, ул.
„Ц.С.В.“ № *, чрез адвокат Г. Кермедчиев, сумата от 600лв. (шестотин лева),
представляваща адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7