О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
06.12. 2018
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на шести декември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 542 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. З.Ц., САК, срещу И.Е.В., ЕГН **********,***, за установяване
дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане
на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 113/2018 год. на ЛРС,
както следва:
1.
1624,22 лв., представляващи сбор от дължимите суми, съгласно фактури №№
**********/01.02.2016 год., **********/18.02.2016 год., **********/01.03.2016
год., **********/18.03.2016 год., **********/01.04.2016 год.,
**********/18.04.2016 год., **********/01.05.2016 год., **********/01.06.2016
год. и **********/18.06.2016 год.,
2.
Законнат алихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение /11.01.2018 год./.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното
и исковото производство.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за мобилни услуги от 06.01.2015 год.;
2.
Договор за мобилни услуги от 24.08.2015 год.;
3.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.09.2015 год.,
4.
Договор за лизинг от 28.09.2015 год.,
5.
Запис на заповед от 28.09.2015 год.,
6.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 28.09.2015 год.;
7.
Фактура № **********/01.02.2016 год.,
8.
Фактура № **********/18.02.2016 год.,
9.
Фактура № **********/01.03.2016 год.,
10.
Фактура № **********/18.03.2016 год.,
11.
Фактура № **********/01.04.2016 год.,
12.
Фактура № **********/18.04.2016 год.,
13.
Фактура № **********/01.05.2016 год.,
14.
Фактура № **********/01.06.2016 год.
15.
Фактура № **********/18.06.2016 год.,
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 113/2018 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете.
Доказателствени искания от ответната страна:
няма.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 10875/2013 год. на РС – Пловдив.
Предвид липсата на произнасяне на предходния съдебен
състав по направеното от ищеца, преди размяната на книжа по чл. 131, ал. 1 ГПК
оттегляне на претенцията за мораторна лихва, съдът, на осн. чл. 232 ГПК ще
следва да се произнесе по искането в настоящото определение.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв.
З.Ц., САК, срещу И.Е.В., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за мобилни услуги от 06.01.2015 год.;
2.
Договор за мобилни услуги от 24.08.2015 год.;
3.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.09.2015 год.,
4.
Договор за лизинг от 28.09.2015 год.,
5.
Запис на заповед от 28.09.2015 год.,
6.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 28.09.2015 год.;
7.
Фактура № **********/01.02.2016 год.,
8.
Фактура № **********/18.02.2016 год.,
9.
Фактура № **********/01.03.2016 год.,
10.
Фактура № **********/18.03.2016 год.,
11.
Фактура № **********/01.04.2016 год.,
12.
Фактура № **********/18.04.2016 год.,
13.
Фактура № **********/01.05.2016 год.,
14.
Фактура № **********/01.06.2016 год.
15.
Фактура № **********/18.06.2016 год.,
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 113/2018 год. на РС – Лом
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 12.02.2019
г. от 10,00 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника са сключени следните договори
за предоставяне на услуги:
1.
Договор за мобилни услуги №
*********/06.01.2015 год., съгласно който на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство, м. Alcatel
One touch pop C7 Black]
2.
Договор за
мобилни услуги № *********/24.08.2015 год., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********.
3.
Допълнително
споразумение № *********/28.09.2015 год., към договор за мобилни услуги и
Договор за лизинг от 28.09.2015 год., съгласно което за мобилен телефонен номер
********** влиза в сила нов погасителен план и на клиента е предоставено
мобилно устройство, м. Apple iPhone 6 16GB
Silver.
По време на сключване на процесните договори са били в
сила и различни общи условия на ищеца, посочени към конкретните дати.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал. Начислени са и съответните
лизингови вноски.
Издадени са 9 бр. фактури, за съответните месечни
задължения.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ответника
на задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги,
на осн. чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на оператора, той е прекратил едностранно
договорите и е начислил крайна Фактура № **********/01.06.2016 год., за общо 735,84 лв., представляваща сбор от неплатения
остатък по предходните фактури, както и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 436,46 лв. – за договора за телефонен
номер ********** и мобилно устройство, м. Apple
iPhone 6 16GB Silver и Фактура № **********/18.06.2016 год., в която е начислена
неустойка в размер на 143,81 лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилен телефонен номер **********.
Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство
се възползвал от правото на възражение в срока то чл. 414 ГПК, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
За това ищецът иска от съда: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към
него саществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 113/2018 год. на ЛРС, както следва:
1.
1624,22 лв., представляващи сбор от дължимите суми, съгласно фактури №№
**********/01.02.2016 год., **********/18.02.2016 год., **********/01.03.2016
год., **********/18.03.2016 год., **********/01.04.2016 год.,
**********/18.04.2016 год., **********/01.05.2016 год., **********/01.06.2016
год. и **********/18.06.2016 год.,
2.
Законнат алихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение /11.01.2018 год./.
Претендират се и направените разноски по водене на
заповедното и исковото производство.
Претендират се и направените разноски по водене на
настоящото исково производство.
С уточнителна молба от 29.05.2017 год., /л. 42/, ищецът е заявил, че се отказва от претенцията си за посочената в исковата молба
мораторна лихва в размер на 20,92 лв.
В настоящото определение, съдът се е произнесъл по
частичния отказ от иска.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените
в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение.
Р. СЪДИЯ: