О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
136
гр.
Велико Търново, 13.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в закрито заседание на тринадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 778/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. 144 от
Образувано е по молба
от И.Й.И. ***, чрез ***Н. К., за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
В молбата се сочи,
че с Решение № 62/25.02.2021 г. по адм. д. № 778/2020 г. на АСВТ по жалба на И.Й.И.
*** е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0300-000162/28.10.2020 г. на началник група към ОДМВР Враца, РУ Мездра и Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца е осъдена да плати на жалбоподателя
направените разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.
Молителят сочи също,
че по делото е претендирал плащането и на адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева, но тази сума е била отказана за плащане от съда с мотива, че по
делото няма доказателства за платен адвокатски хонорар на адм. К.. В тази
връзка с молбата се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е било своевременно
заплатено, което е отбелязано в съставения между страните договор за правна защита
и съдействие, който обаче не се намира по делото, защото ответникът, чрез който
е подадена жалбата, го е задържал и не е изпратил същия по делото, въпреки че е
бил приложен към жалбата и описан в нея като приложение. В подкрепа на това,
молителят представя копие от договора за правна защита и съдействие и иска съдът
да измени решението си в частта за разноските, като осъди ответникът да му плати
и адвокатския хонорар.
В определение от
съда срок от ответника не е постъпил отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Като взе предвид
молбата за изменение на решението в частта за разноските и приложения към нея
договор съдът намира следното:
С Решение №
62/25.02.2021 г. по адм. д. № 778/2020 г. на АСВТ по жалба на И.Й.И. *** е
отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0300-000162/28.10.2020 г. на началник група към ОДМВР Враца, РУ Мездра и
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца е осъдена да
плати на И.Й.И. ***, с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер
на 10 (десет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Същото е връчено на
жалбоподателя на 05.03.2021 г.
Молбата за изменение
на разноските от жалбоподателя е депозирана в едномесечния срок от
постановяване на решението по чл. 248, ал. 1, пр. второ от ГПК и като такава е
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните мотиви:
Съдът обсъжда в
решението си доказателствата по делото, които са представени своевременно – до
обявяване на съдебното дирене за приключено и даване ход по същество. На този
етап от настоящето дело доказателства за платен хонорар за адвоката на жалбоподателя
не е имало. Причината за тази липса е без значение, а законът не задължава
съдът да събира служебно доказателства за сторените разноски от страните. В случая,
още с жалбата е било направено искане за присъждане на разноски и в нея като
приложение е посочен действително „ДПЗС“ – вероятно договор за правна защита и
съдействие. Като приложения към жалбата обаче, са били посочени и други
документи – вкл. адвокатско пълномощно, които също са липсвали. Именно поради липсата
на пълномощно за адвоката, подписал жалбата, съдът изрично е изискал същото или
потвърждение на жалбата от името на И. с Разпореждане от 22.12.2020 г. На този
етап обаче, страна не е възразила, че това пълномощно е задържано от ответника,
ведно с другите приложения към жалбата, а напротив – е представила същото.
Съдът следи служебно
само за редовността и допустимостта на жалбата, но не и за останалите
приложения, които нямат отношение към тези въпроси. Наличието или отсъствието
на всеки друг документ, извън посочените в чл. 151 от АПК, се преценява при
решаването на спора, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест и страната, която е пропуснала да представи фактически документ за твърдян
като съществуващ от нея факт ще носи последиците от това. Жалбоподателят и
процесуалният му представител е следвало да извършат своевременна проверка за наличието
на всички приложения към жалбата им (особено след като съдът изрично е изискал пълномощното
за ***К., също описано като приложение към жалбата, поради физическото му
отсъствие) и след като са пропуснали да сторят това, не могат да поправят
процесуалния си пропуск да представят доказателства за плащането на хонорара по
реда на чл. 248 от ГПК.
Не е спорно, че
делото е приключило без в кориците му да се е намирал Договорът за правна помощ
или друг документ, доказващ плащането на хонорара за ***в уговорения размер на
200 лева, а същият договор се представя едва с молбата за изменение на
решението в частта за разноските. Доказателства по делото, вкл. за разноските
обаче, на този етап не могат нито да се сочат, нито да се ценят от съда. Ето
защо решението на съда в частта за разноските не може да бъде изменено в
настоящето производство.
Доколкото решението
на съда по основания спор е окончателно, окончателно е и това определение, на
основание чл. 248, ал. 3 изр. второ от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Предвид изложеното и
на основание чл.
248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Й.И. ***, чрез ***Н. К., за
изменение на Решение № 62 от 25.02.2021 г. по адм. дело № 778/2020 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 изр. второ от ГПК вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: