РЕШЕНИЕ
№ ……………..
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, VII-ми тричленен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Светлана Стоянова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ПЕЛОВСКИ кас. адм. нак. д. № 182 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следнот:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на „Г. 2018“ ООД, представлявано от Г.П.А. - управител, срещу Решение № 1176 от 23.12.2021 г., постановено по АНД № **********4476/2020 г. на Районен
съд – Варна /РС-Варна/, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013697 от 28.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" – Варна, като е намален размерът на наложената на дружеството –
касатор
имуществена санкция от 1 800 лв. на 1 500
лева.
Според касатора,
решението на РС-Варна е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Счита, че оспореното
решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка в
административнонаказателното производство и при липса на доказателства, които
по безспорен и категоричен начин да установят, че е осъществен от обективна и
субективна страна състава на нарушение в хипотезата на чл. 152 КТ. Искането е да се
отмени изцяло решението на РС-варна.
Ответникът в
касационното производство – Дирекция "Инспекция по труда" Варна, редовно призован, не изпраща представител. С молба с.д. №4305/17.03.2022 г. процесуалният
представител на ответникa не се
противопоставя по даване ход на делото в негово отсъствие. По същество на спора
моли да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, като счита, че не са налице сочените в касационната жалба
пороци на съдебния акт, които да водят до неговата отмяна. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по
делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за
оставянето в сила на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат
от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба
е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
С оспореното пред
РС-Варна, наказателно постановление на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на „Г. 2018“ ООД с ЕИК **********
е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лв. за извършено
нарушение на чл. 152 КТ, изразяващо се в това, че дружеството в качеството на
работодател, видно от правилника за вътрешния трудов ред, график за работа и
отчетна форма за м. юни 2019 г. (изготвена
до 30.06.2021 г., включително)
не е осигурило междудневна почивка между дните 12.06.2021 г. и 13.06.2021 г. – лицето С.Г., на длъжност „готвач“ в обект снек
бар „Да Г. панорама“, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, е работило на 12.06.2021 г. от 17:00 до 22:00 ч., а на 13.06.2021 г. от 09:00 ч. В наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено на 13.06.2021 г. в посочения
обект, а като доказателства са посочени
правилник за вътрешния трудов ред, график за м. юни 2021 г., отчетна форма за м. юни 2021 г., както и че за
нарушението е съставен АУАН № 03-013697 на 22.07.2021 г.
РС-Варна, приема от фактическа страна, че не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив гласните доказателствени средства и писмените доказателства подкрепят
и затвърждават удостовереното в АУАН.
Прието е, че не се
установят съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН,
а НП е издадено в 6-месечния срок, като АУАН и НП са съответно съставени и издадени от компетентни
лица и съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Направен е извод,
че безспорно се установява извършването на процесното нарушение на разпоредбата
на чл. 152 КТ, както и че не са налице основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователно,
според въззивния съд е и възражението, че нарушението
е отстранено веднага чрез съставяне на нови отчетни форми, тъй като това
действие не следва да се приема като таково саниращо нарушението.
За да измени
размера на определената от наказващия орган имуществена санкция от 1800 лв. на 1500 лв.,
РС-Варна, приема, че при определяне на наложеното наказание не е взета предвид
разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, която визира, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е наложено наказание над
минималния размер предвиден в закона , за нарушение, което е извършено за първи
път. РС-Варна, намира, че следва наложеното наказание да бъде намалено към
минималния размер от 1500 лв., което се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН.
С обжалваното
решение е осъдено „Г. 2018“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" сумата от 80,00 лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от обжалването.
Обжалваното решение
на РС-Варна, е правилно и законосъобразно.
Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване
на съдопроизводствените правила.
Касационната
инстанция възприема изцяло установените факти и правните изводи на районния
съд, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния
съд.
Като неоснователни
се възприемат изложените в касационната жалба доводи, обуславящи, според
касатора, незаконосъобразност на оспорваното въззивно решение.
В обжалвания
съдебен акт се съдържат собствени мотиви както относно фактическата обстановка,
която съдът приема за установена, така и за приложимите материалноправни
разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. Правилно РС-Варна е извел от доказателствата по делото релевантните
факти и правилно ги е отнесъл към приложимия закон.
Правилно, в унисон
със събраните доказателства, е възприет изводът за съставомерност на деянието и
респективно - за безспорна установеност на извършеното нарушение, изразяващо се в несъобразяване с прогласеното право на непрекъсната
междудневна почивка в размера, визиран в разпоредбата на чл. 152 КТ.
Нормата на чл. 152 КТ въвежда императивно правото на работника или служителя на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. На това право
на работника съответства задължението на работодателя, който при определяне на
работното време и часовете на изпълнение на трудовите задължения от страна
работника, следва да осигури
предвидената от законодателя междудневна почивка не по-малко от 12 часа.
Представената
именно от работодателя, подписана и подпечатана от него, отчетна форма за м. юни 2021 г. удостоверява
явяването на работа на С.Г. на 13.06.2021 г. - първа смяна от 09:00 часа, както и явяването й на работа предния ден – 12.06.2021 г., втора смяна, т. е. до 22:00 часа, поради което
неоснователно касаторът твърди, че писмени
доказателства за явяване и приключване на работата не са достатъчни, за да се приеме за доказано
фактическото полагане на труд на 13.06.2021 г. от С.Г., респ. да е извършил виновно
нарушение на нормата чл. 152 КТ.
Предвид изложеното и съответно на фактите, установяващи се от доказателствата
по делото, РС-Варна правилно приема, че безспорно е
извършено процесното административно нарушение.
Съдът е посочил
поради какви обстоятелства не намира за приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на конкретното нарушение. Мотивите на въззивния съд се
споделят от настоящата инстанция, доколкото характеристиките на извършеното
нарушение не го отличават по степен на обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид.
Правилно РС-Варна, приема, че
административното наказание, в намаления от
въззивния съд размер, ще изпълни целите
на чл. 12 ЗАНН.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Решението на РС-Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
На
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК,
вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2
предл. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1176 от 23.12.2021 г. на Районен съд
– Варна, по АНД № **********4476/2020 г.
ОСЪЖДА „Г. - 2018“ ООД, представлявано от
управителя Г.П.А., със седалище и адрес на
управление Варна, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.