О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 22.01.2019г.
Административен съд - Град Шумен в закрито заседание на двадесет и
втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 416 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от З.С.М. с ЕГН ********** *** против Национално бюро за правна помощ -
София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
Исковата молба е депозирана в
Районен съд – Шумен. ШРС е счел, че спорът е подведомствен на Административен съд
– Шумен и с определение №3490/11.12.2018г. по гр.д.№3422/2018г. по описа на ШРС
е прекратил производството по гр.д. № 3422/2018г. пред РС – Шумен и е изпратил
исковата молба по подсъдност на Административен съд – Шумен.
При проверка допустимостта на съдебното
производство съдът е констатирал, че са налице редица нередовности по исковата
молба, поради което с определение от 03.01.2019г. е оставил същата без движение
и е дал конкретни указания на ищеца за тяхното остраняване.
С писмо рег.№ ДА-01-121/15.01.2019г.
З.М. сочи, че вредите са причинени от бездействията на «определено длъжностно
лице, т.е. на лицето Ивайло Илиев – адвокат от АК – Шумен», който като служебен
защитник по НЧХД № 850/2017г. на РС – Шумен, в периода от 23.11.2017г. до
07.12.2017г. е бездействал и така е допринесъл осъдителната присъда да влезе в
сила. Според ищеца, със заплащането на описаната дейност на Илиев, НБПП толерира
поведението му и по този начин се афишира като съпричинител на зловредието.
С молба рег.№ ДА-01-122/15.01.2019г.
ищецът отправя искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Към
молбата са приложени декларация за материално и гражданско състояние, както и
разпореждане № *********/01.07.2018г. на НОИ ТП – Русе, видно от което ищецът
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО в размер
на 311,75 лева.
При така
представените изявления и молба, съдът намира следното:
І. По
отношение искането за освобождаване от държавна такса:
Съгласно
чл.83, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за
които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по
молбата за освобождаване, съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на
неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.
семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
От представената
към молбата Декларация за материално и гражданско състояние се установява, че
месечният доход на ищецът и неговата съпруга е в размер на 512,75 лева, от
които 150 лева месечно се разходват за лечение. Освен това двамата не притежват
движимо и недвижимо имущество, което би могло да им осигурява допълнителни
доходи. Въз основа на представените доказателства съдът приема, че ищецът не
разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което
направеното искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, следва да бъде уважено и същият следва да бъде освободен от заплащане на
дължимата по настоящото дело държавна такса в размер на 10 (десет) лева.
ІІ. По
отношение допустимостта на оспорването:
Съдът намира, че въпреки уточняващата
молба, исковата молба продължава да е нередовна, доколкото не са посочени конкретни
действия и бездействия на административен орган, от които ищецът е претърпял
вреди и в какво се състои тяхната незаконосъобразност. Съдът намира за
необходимо да посочи, че под дейност на администрацията следва да се разбира
такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са
насочени към възникване на административно отношение между административен
орган и гражданин. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие
или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази
незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. Поради това от
съществено значение за допустимостта на съдебното производство е посочването на
конкретните факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на
спорното право, чиято защита търси по реда на исковото съдопроизводство. В
случая не са изложени такива фактически твърдения – конкретни действия или
бездействия на административен орган или негови длъжностни лица, с оглед на
което исковата молба е нередовна, поради липса на обстоятелствена част и следва
да бъде поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, като на ищеца се укаже да
отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок от съобщаване на
настоящото определение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
на
основание чл.83, ал.2 от ГПК ищецът З.С.М. *** от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 10 (десет)
лева по административно дело № 416/2018г. по описа на Административен съд –
гр.Шумен.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба на З.С.М. с ЕГН **********
*** против Национално бюро за правна помощ - София, с която на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени вреди в размер на 1000
лева.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
съобщаване на настоящото определение да изправи констатираните нередовностти, като посочи и уточни конкретните действия или бездействия на
административен орган или негови длъжностни лица, от които е претърпял вреди и в
какво се състои тяхната незаконосъобразност.
В
съобщението да бъде вписано указание, че при неотстраняване на нередовностите в
срока, исковата претенция ще се остави без разглеждане, а настоящото
производство ще бъде прекратено.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на ищеца.
След изтичане на срока делото да
се докладва на съдията – докладчик.
Административен съдия: