Решение по адм. дело №2722/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалбата на М. К. ************, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила до 04.03.2026 г. в Република България, с адрес: гр. Варна, [улица], *********, чрез процесуалния представител адв. Д. А.., против Заповед № 3СПД/Д-В/26533/16.10.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за 1 (едно) дете по реда на чл. 10а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед по съображения, че е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и несъответствие с преследваната от него цел. Изложени са съображения, че оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 13 и чл. 16 от Европейската социална харта, както и чл. 3, чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД). Твърди, че неправилно отказът е обоснован с липса на предпоставките по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, както и че е лице, което се ползва с временна закрила в РБ, поради което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД. Излага подробни съображения и за това, че е налице противоречие между чл. 3, т. 5 ЗСПД с разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 27 от КПД, КРБ, Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Твърди, че разрешаването на това противоречие е предвидено в чл. 5, ал. 4 КРБ, поради което следва да се приложат пряко разпоредбите на КПД. Поради прякото приложение на Конвенцията, противоречието на ЗСПД с КРБ и с основни принципи по ЗЗДт и ЗСП, ЗУБ, моли съдът да приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на еднократна помощ за ученик по отношение на жалбоподателката - лице с временна закрила, и детето й. Позовава се на съдебна практика. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката със задължителни указания към административния орган за отпускане на еднократната помощ, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, оспорва жалбата по съображения в писмена молба с. д. № 21209/15.12.2025 г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. По същество навежда, че за да възникне правото по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените законови предпоставки. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл. 3, т. 3 ЗСПД, са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, съответно детето/децата е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая по делото е установено, че детето и родителят са с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл. 3 от ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, която също не е налице, т. к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи и Директивата за временната закрила е неприложима в случая. В тази връзка счита, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. Прави възражение по претендираните разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 06.10.2025 г. жалбоподателката М.К., гражданин на Украйна, с регистрационна карта за временна закрила № *********, валидна до 04.03.2026 г., е подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-В/26533 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД, за детето Б. К..

С оспорената в настоящото производство Заповед № 3СПД/Д-В/26533/16.10.2025 г. директорът на ДСП-Варна на основание чл. 3, т. 5, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗСПД, отказал на М.К. отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето Б. К..

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед. От страна на жалбоподателката е представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 9 от делото) и служебна бележка за детето Б. К., че е записан в СУ „Д. Д.“гр. Варна в Първи клас през учебната 2025/ 2026 г.

Предвид изложените фактически установявания, които ответникът не е оспорил в хода на административното и съдебно производства, съдът приема, че спор по фактите от страните няма. Спорът е правен и концентриран по приложението на чл. 3, т. 5 ЗСПД.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 10, ал. 4 ЗСПД – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна (съгласно Заповед № РД01-1125/05.07.2023 г. на изп.директор на АСП), в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл. 10, ал. 5 ЗСПД и чл. 59, ал. 2 АПК, поради което не страда от пороци, сочещи на нейната нищожност. В производството съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна на това основание.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДт.

Не е налице спор по делото, че жалбоподателката е гражданин на Украйна и се ползва с временна закрила. Последната е предоставена от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Респективно, на същото основание и при същите условия, детето й Б. К., роден на [дата]., украински гражданин, се ползва със същата временна закрила. Не е спорно също, че детето на жалбоподателката е записано в училище през учебната 2025/2026 г. и не е настанено за отглеждане извън семейството.

Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Република Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД, доколкото няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който видно от § 1а от ДР на ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУБ, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД съществува в редакцията към ДВ, бр. 69/2004 г., поради което в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел.

От константната практика на СЕС - Решение от 14 септември 2016 г., [Наименование]и [Наименование], С-184/15 и С-197/15, ЕU: C: 2016: 680, т. 50 и Решение от 24 януари 2018 г., [Наименование]и др., С-616/16 и С-617/16, ЕU: C: 2018: 511, т. 70, следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец.

Нещо повече, в случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под [възраст] възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от КПД, приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.

Съгласно чл. 27, § 1 КПД, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с. р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл. 27, § 3 КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно чл. 2, § 1 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 КПД.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта (ЕСХ), ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. - конкретно в чл. 13 и чл. 16 от ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС.

Както следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ.

Помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при положение че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДт.

Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП - който закон съгласно чл. 2, ал. 1, 3 и 6 предоставя право на социални помощи и на лицата, ползващи се с временна закрила и в който не се съдържа изискване, като това в чл. 3, т. 5 ЗСПД, без съмнение е част от общата система за социално подпомагане и като такава попада изцяло в обхвата на чл. 16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 КПД, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - доколкото от съображение 16 към Директивата и чл. 3, § 2 от нея следва, че държавите членки са длъжни да прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на основните права и свободи, и при спазване на задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които са страна и които забраняват дискриминацията.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

Гореизложените мотиви обосновават неправилност на възприетия от административния орган извод за неоснователност на искането, формулирано в подаденото до него заявление от жалбоподателката. Като е обосновал обжалвания отказ с разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-В/26533/06.10.2025 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 10 лв. за ДТ. Искането на адв. Д. А. от АК - Варна за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, също се явява основателно. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2025 г., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, адв. А. от АК - Варна е предоставила на жалбоподателката безплатна правна помощ и съдействие, в т. ч. процесуално представителство, във връзка с обжалване на всякакви административни актове. В тази връзка е приложена декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, в която жалбоподателката е декларирала, че семейството й се състои от нея, детето  и съпруг, не притежава недвижимо и движимо имущество, не получава доходи от трудови възнаграждения, свободни професии, наеми и хонорари, и др. По изложеното, съдът намира, че адв. А. има право на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Във връзка с направеното от ответника възражение по размера на разноските, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът приема следното:

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В същата разпоредба е указано, че съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и да осъди другата страна да го заплати.

В този ред съдът съобразява, че договорът за правна защита и съдействие, представен в настоящото производство е от 10.11.2025 г. Към тази дата е постановено решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C 438/22 по преюдициално запитване на СРС, според което Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели" като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност. С оглед на това, приложение не намира регламентираното в чл. 36, ал. 2 ЗА ограничение, чрез посочване на установен минимум на адвокатското възнаграждение.

В този контекст, предмет на разглеждане за законосъобразност в това производство е законосъобразността на заповед на директора на ДСП – Варна по чл. 10, т. 5 ЗСПД, с която е отказана помощ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД, на лице, което не е български гражданин, но се ползва с временна закрила. С оглед формираната константна съдебна практика по този вид дела, спорът не следва да се квалифицира като сложен от фактическа и правна страна. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което същото е обявено за решаване. Не са събирани доказателства, извън представените от страните. Адв. А. е изготвила уточняващата молба по жалбата, но не се е явила в съдебно заседание, където да е изразила становище по същество по спора. С оглед изложеното настоящият състав приема, че при спор, който не се отличава с особена трудност, възнаграждението, което следва да се определи като справедливо и обосновано, е в размер на 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд- Варна, XV състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. К., [ЛНЧ], гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила до 04.03.2026 г., с адрес: гр. Варна, [улица],***** Заповед № 3СПД/Д-В/26533/16.10.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик – Б. К., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-В/26533/06.10.2025 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ЗАДЪЛЖАВА директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, в 14-дневен срок от датата на получаване на настоящото решение, да се произнесе по заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-В/26533/06.10.2025 г. подадено от М.К..

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на М. К., [ЛНЧ], гражданка на Украйна,с адрес: гр. Варна, [улица], ********** с предоставена временна закрила в Република България, сумата от 10 (десет) лв., представляваща сторени в производството разноски.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв. Д. М. А. от АК-Варна, личен № **************, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 272/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, ХV състав, в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.