№ 263
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105507 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия
Максимова, срещу АЛБ. Т. ИВ., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
461.71 лева, представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 44, находящ се в
***** в общ размер от 923.42 лева, от които главница в размер на 403.72 лева
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, / ½ от общата главница от
807.44 лева/ и 57.99 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г.
до 28.07.2021 г. / ½ от общото обезщетение в размер на 115.98 лева/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
1
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 19, том VIII, дело 2389 от 1995 г. на нотариус при
Пернишки РС Ивайло Иванов и удостоверение за идентичност на лице с
различни имена.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично – на 07.12.2021
г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, не е постъпил писмен отговор. В подаденото възражение по ч.гр.д. №
4281/2021 г. по описа на Пернишкия РС е посочено, че сумите не се дължат
поради погасяването им по давност.
В съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 г. процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът, редовно призован – призовката, връчена лично на
12.02.2022 г., не се явява в съдебното заседание и не изразява становище по
делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1263/10.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 4281/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
По делото не се спори, а и от представеното извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за
доставка на топлинна енергия – главница в размер на 807.44 лева за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 115.98 лева – лихва за периода от
09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., от които от ответницата се претендира по ½
част съобразно участието й съсобствеността или 403.72 лева за главница и
57.99 лева за лихва, като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 19, том VIII, дело 2389 от 1995 г. на нотариус при
Пернишки РС Ивайло Иванов се установява, че на 13.10.1995 г. А.Т. З. и
Н.Д.З. са придобили собствеността върху процесния имот – апартамент № 44,
находящ се в *****, за който е доставяна топлинна енергия.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се
2
установява, че А.Т. З., с ЕГН: ********** и АЛБ. Т. ИВ., с ЕГН: **********
са имена на едно и също лице.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес
на ответника от Национална база данни „Население” се установява, че
същият е с имена АЛБ. Т. ИВ., с ЕГН: ********** и е адресно регистриран на
адреса – *****, ап. 44 от 1996 г.
Ответникът не навежда твърдения, нито ангажира доказателства, за
настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във
вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка от 13.10.1995
г. Предвид имената на ответницата към настоящия момент следва извод, че
бракът й с лицето Н.Д.З. е прекратен. Липсват данни кога е настъпило това
прекратяване, но същите не са необходими по делото, доколкото от
ответницата се претендира ½ част от сумите, начислени за процесния имот.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
1263/10.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4281/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, който е депозирал възражение срещу същата в
законоустановения едномесечен срок по чл. 414 от ГПК. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните,
както и наведеното възражение за погасителна давност във възражението по
чл. 414 от ГПК.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
3
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по
делото писмени доказателства / нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 19, том VIII, дело 2389 от 1995 г. на нотариус при Пернишки РС
Ивайло Иванов, удостоверение за идентичност на лице с различни имена и
справка от НБД „Население“/ следва извод, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на процесния
имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР. Освен това срещу ангажираните от топлопреносното
дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
като предпоставка за основателността на иска, от страна на ответника не са
въведени конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
Доколкото процесният имот е закупен по време на брака на
ответницата, то същият е придобит от съпрузите /чл. 19 от СК отм./ в режим
на съпружеска имуществена общност /СИО/. Налице са обаче данни, че
последната е прекратена, макар и да не е ясно към кой момент. В тази връзка
и по силата на чл. 27 от СК /отм./ след прекратяване на брака всеки от
съпрузите е придобил процесния имот при равни дялове т.е. по ½ идеална
част, каквато част от задълженията се претендира и от ответницата.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в размер на 403.72
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. /1/2 част от общото
задължение за имота в размер на 807.44 лева/, следва да се приеме за доказана
4
по основание и размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства
същата да е изцяло или частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава действително е в
размер на 57.99 лева /1/2 от общото задължение в размер на 115.98 лева/,
считано от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., както твърди ищецът, предвид
участието на ответника в съсобствеността.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава е въведено във възражението по чл. 414 от ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2021 г. и процесния
период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., такава давност не е изтекла по
отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4281/2021 г. по описа
на РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 37.50 лева /предвид частта от
претенциите дължима от ответника в исковия процес/.
В това производството длъжникът претендира разноски за адвокат в
5
размер на 400 лева. Предвид изхода на делото обаче такива не му се дължат.
По разноските в производството по гр.д. № 5507/2021 г. по описа на
РС Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 125 лева, от които 25 лева държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени, поради което следва бъде присъдена
сумата от 125 лева /предвид това, че искът е насочен само срещу ответницата
И./.
Ответната страна не претендира разноски в исковото производство и не
представя доказателства за извършени такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АЛБ. Т. ИВ. /З./, с ЕГН:
********** и адрес: *****, ап. 44 ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 461.71 лева, представляваща ½
от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
имот – апартамент № 44, находящ се в ***** в общ размер от 923.42 лева, от
които главница в размер на 403.72 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. вкл, / ½ от общата главница от 807.44 лева/ и 57.99 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г. / ½ от
общото обезщетение в размер на 115.98 лева/, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 09.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4281/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА АЛБ. Т. ИВ. /З./, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* сумата от общо 37.50 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4281/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 125 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 4281 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6
7