Решение по адм. дело №408/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от И. С. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], *** срещу Заповед № 1983к-1215 от 13.06.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на м. и. И. С. Х., с. п. в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – К. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Описва факти по инцидента, като изразява несъгласие с констатациите на ответника в тази насока. С позоваване на чл. 34 от АПК и чл. 206 ал. 3 от ЗМВР заявява, че за разкриване на обективната истина следва да се ползват единствено допустими по закон доказателствени средства. Единствено такова средство било уредено в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която приемала за релевантен метода на газово хроматографския анализ в кръвната проба на тестваното лице. Отпаднал бил методът на Видмарк, който в нарушение на закона послужил за мотиви в атакуваната заповед. Недопустимо било да се извежда правен извод за извършено нарушение въз основа на използвани недостоверни и неприети от закона и съдебната практика доказателства. До извод за установено престъпление не се стигнало в образуваното следствено дело и същото било прекратено, като бил използван единствено правно приетият метод на изследване. Неправилно дисциплинарно разследващият орган не приел логичното му обяснение, че е консумирал алкохол след настъпване на инцидента и преживения с. Оспорва изцяло възприетото от ответника и моли съда да постанови отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски в производството.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Е. Ч. от САК, който поддържа жалбата на посочените в същата отменителни основания и моли съда да я уважи. Смята, че неоснователно и в разрез със закона е извършването на проверка с методи, извън предвидените в АПК за наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта на заподозряното лице. Предвид това счита, че заповедта е издадена при процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон, който отрича използването на други методи за установяване на алкохол и наркотични вещества, извън газохроматографския анализ. Моли жалбоподателят да бъде възстановен на работа, с претенция за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юрк Ц. А. и гл. юрк М. М., които оспорват жалбата. Гл. ю. А. заявява, че атакуваната заповед е законосъобразна, а досъдебното производство и дисциплинарното такова нямат връзка помежду си. Методът на Видмарк е допустим от закона, независимо от обстоятелството, че наличието на алкохол в кръвта, съгласно Наредба № 1/2017 г. към момента на извършваната проверка от органите на МВР е по посочените от жалбоподателя начини. Счита за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта по данни на техническото средство 2,11 промила, а по данни от медицинското изследване – 1,86 промила, с което е нарушил етичните правила за поведение на служителите на МВР. Претендира се ю. възнаграждение. В писмени бележки с подробно изложени съображения оспорват жалбата и молят съда да отхвърли същата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Настоящият оспорващ И. С. Х. бил назначен на работа в органите на МВР със Заповед рег. № з-32/02.03.1999 г. на длъжност „п.“ в РСПАБ – К.(л. 318), като със Заповед № 1983к-153/17.02.2015 г. на Директора на ГДПБЗН бил преназначен на длъжност „М. и. ** степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – К. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – С. (л. 320). Съгласно Кадрова справка рег. № 808р-842/26.03.2025 г., в хода на службата същият е заемал различни длъжности, с последна такава – с. п. в РСПБЗН – К., като е награждаван пет пъти през 2000 г., 2002 г., 2004 г., 2009 г. и 2020 г. и му е наложено едно наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца през 2002 г. В Протокол рег. № 7396р-582 от 02.09.2024 г. е обективирана декларация от Х., че на 29.08.2024 г. се е запознал с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съгласно Бюлетин № 244 с рег. № 343р-13787/01.09.2024 г. за престъпните деяния и произшествия, регистрирани на територията на ОД на МВР – С., в РУ – К. за срок от 24 часа е задържано лицето И. С. Х., за което има данни, че е извършител на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК (л. 134). Съгласно съдържанието на същия документ, на 30.08.2024 г. по подаден сигнал през ЕЕН 112 за самокатастрофирал водач на лек автомобил, със съмнения за употреба на алкохол, полицейски служители са изпратени на мястото и след извършени полеви тестове е установено наличие на алкохол в издишания въздух от 2.11 промила, както и наличие на а. у водача И. С. Х., като са взети проби кръв и урина и е образувано следствено дело.

Във връзка с постъпили предварителни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина и предстоящо образуване на дисциплинарно производство, с писмо рег. № 808000-844/02.09.2024 г. ВПД Директор на РДПБЗН – С. поискал от Окръжен следствен отдел материалите по образуваното следствено дело № 43/24 г. (л. 135). С писмо с идентично съдържание рег. № 808р-1890/02.09.2024 г. от РУ – К. били изискани материалите по произшествието, посетено от служители в посоченото управление (л. 136).

В отговор на първото от горните писма следовател при ОСО – С. с писмо изх. № 1479/13.09.2024 г. посочил, че сл.д. № 43/2024 г. е образувано за това, че на 31.08.2024 г. около 20.30 часа на път SLV 1004,8+300 км. община К. с посочени GPS координати от [населено място] в посока [населено място] служител на РСПБЗН – К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с рег. № ******, сив металик на цвят, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,11 промила, установено по надлежния ред с „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0205 – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, както и след употреба на наркотични вещества – „а.“, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабр. № ARJF-0012 – престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Посочено е, че до момента по досъдебното производство не е привлечено лице в качеството му на обвиняем (л. 137).

С рег. № 808р-2013/19.09.2024 г. ВПД Директор на РДПБЗН – С. отправил до Директора на ГДПБЗН Предложение за образуване на производство за тежко нарушение на служебната дисциплина срещу И. С. Х. (л. 415), в което описал данните от бюлетина на ОД на МВР – Сливен и тези от образуваното следствено дело.

С писмо рег. № 287р-14346/03.10.2024 г. Началник РУ – К.предоставил на РДПБЗН копия от съставените срещу И. С. Х. актове за установяване на административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол и упойващи вещества, талони за изследване № № 126102 и 126101 (л. 142).

Със Заповед № 1983к-2156/24.10.2024 г. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разпоредил образуване на дисциплинарно производство срещу И. С. Х. за извършено дисциплинарно нарушение, съставляващо неспазване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като определил поименен състав на дисциплинарно разследващ орган, с конкретизирани задачи към същия по извършване на възложената проверка и определил срок за нейното приключване (л. 59). Заповедта била връчена на служителя Х. на 29.10.2024 г.

С рег. № 808р-2374/28.10.2024 г. назначената за извършване на проверката комисия отправила към Х. покана за писмени обяснения или възражения в срок до 08.11.2024 г. (л. 95)

С рег. № 808р-2472/06.11.2024 г. Х. представил пред Директора на ГДПБЗН Обяснение, в което заявил, че на 31.08.2024 г. около 19.00 часа при управление на собствения си лек автомобил в посока [населено място] – [населено място] на около 1-2 км. след отбивката на пътя е изскочило животно (сърна), което го принудило да извие рязко волана вдясно, при което попаднал в инцидент с рязко наклоняване на автомобила надясно и попадане в крайпътна канавка; напразни били опитите му да запали автомобила и го изкара отново на пътното платно, не минавали и автомобили, от които да поиска помощ, при което отпил няколко глътки от бутилката с домашна ракия, която носел в автомобила, за да се у.; след около 15 минути на пътя се появил автомобил с трима младежи, които помолил да го откарат до [населено място], те се съгласили и се обадили на тел. 112, а когато той се завърнал, на мястото вече имало патрул на полицията; извършена му била проверка, дрегерът реагирал на алкохол (л. 122).

С писмо рег. № 808р-2527/13.11.2024 г. председателят на ДРО изискал от Началника на отдел „Районен център 112“ – Бургас детайлна справка относно получаването и обработката на сигнал за самокатастрофирал автомобил, постъпил на 31.08.2024 г. около 20.30 часа, с предоставяне на оптичните носители на постъпилия сигнал (л. 147). В отговор рег. № 10584р-4344/14.11.2024 г. Началник РЦ 112 – Бургас посочил, че е регистрирано повикване на посочената дата в 20.18 часа, като сигналът е предаден в 20.24 ч. на дежурен служител в ОД на МВР – С. (л. 148). Изпратен бил и оптичен носител със запис на разговор.

С рег. № 808р-2702/28.11.2024 г. Председателят на дисциплинарно разследващият орган приканил за даване на писмени сведения м. и. Н. С. – с. п. в ГОП при РУ – К.(л. 97). Такива постъпили на 28.11.2024 г., в които служителят заявил, че при изпълнение на служебните задължения на 31.08.2024 г. около 20.00 часа са получили обаждане от ОДЧ за ПТП по пътя за [населено място]. На мястото установили водача И. С. Х., посочен от свидетели, подложили го на тест за употреба на алкохол, който се оказал положителен и придружили Х. до медицинския център в [населено място], където същият предоставил кръвна проба, в РУ – К.бил извършен и тест за употреба на наркотични вещества, който реагирал на м., при което била взета и втора биологична проба. Х. бил задържан за 24 часа. На 29.11.2024 г. при ВПД Директора на РСПБЗН постъпило Сведение и от служител на РУ – К.при ОД на МВР – С. Д. К., който заявил, че при посещението на място водачът И. Х. е бил тестван за алкохол с Дрегел алкотест и е дал положителен резултат (л. 128). Сведение постъпило и от м. а. Н. Н., който заявил, че на процесната дата около 20.00 часа след получено обаждане от ОДЧ е посетил мястото на инцидента, където свидетели са извозили водача на самокатастрофирал автомобил до [населено място], имали съмнения, че е употребил алкохол; при пристигането на Х., той посочил като причина за инцидента спукана гума, тестът за употреба на алкохол, извършен с техническо средство показал 2,11 промила в издишания въздух; при проведения разговор Х. заявил, че не е употребил алкохол и се държал а.

С писмо рег. № 808000-1158/09.12.2024 г. Председателят на ДРО изискал от Районна прокуратура – С. материалите по образуваното следствено дело № 43/24 г., като същите постъпили с придружително писмо рег. № 808000-1170/12.12.2024 г. в РДПБЗН – С (л. 152 – л. 381).

Въз основа на постъпилите до момента писмени данни и съдържащият се в сл. дело № 43/24 г. Доклад по реда на чл. 203 ал. 4 от НПК ДРО отправил до Директора на ГДПБЗН Предложение рег. № 808р-30/03.01.2025 г. за прекратяване на образуваното дисциплинарно производство на основание чл. 209 т. 2 от ЗМВР – поради несъбрани достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение (л. 417). Това предложение компетентният орган не приел, видно от поставена върху същото резолюция.

По преписката е приложено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2025 г., с което мл. прокурор при РП – С. прекратил производството по ДП сл.д. № 43/24 г. (л. 407)

Със Заповед № 1983к-185/23.01.2025 г. Директорът на ГДПБЗН разпоредил удължаване с един месец на срока за провеждане на разследването по образуваното срещу И. С. Х. дисциплинарно производство (л. 62).

С рег. № 808р-254/23.01.2025 г. до м. и. И. Х. била отправена покана за запознаване с горната заповед и материалите, събрани в производството, както и да представя доказателства, обяснения или възражения (л. 103).

С Покана рег. № 808р-270/24.01.2025 г. Предсеателят на ДРО приканил Х. да предостави сведения, в които да отговори на конкретно поставени въпроси. Такива постъпили с рег. № 808р-316/28.01.2025 г. (л. 124)

С писмо рег. № 808р-479/10.02.2025 г. Председателят на ДРО изискал писмени доказателства от Началника на РУ – К. при ОД на МВР – С. относно образуваното административнонаказателно производство (л. 383). В отговор на същото пред РСПБЗН били представени заверени копия от АУАН № № 0641020 и 0641021 от 31.08.2024 г., цитираното по-горе Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2025 г., Мотивирана резолюция № 24-0287-М000042/29.01.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, Мотивирана резолюция № 24-0287-М000043/29.01.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, Наказателно постановление № 24-0287-002520/29.01.2025 г., ведно с жалба срещу същото до Районен съд – К.

С покани рег. № 808р-491/11.02.2025 г., 808000-121/11.02.2025 г., 808000-122/11.02.2025 г., 808000-123/11.02.2025 г. и 808000-124/11.02.2025 г. Председателят на ДРО изискал писмени сведения от м. а. Н. Н., П. К. Д., Р. С. П., И. С. П. и Н. С. К.. Такива постъпили от Н., Д. и К. (л. 131-133). В сведенията си Д. заявил, че около 20.30 часа са тръгнали от мероприятие в [населено място] и около 2-3 минути след това стигнали до катастрофиралия автомобил, намиращ се в канавката; спрял да попита дали има нужда от помощ; водачът дошъл до прозореца и помолил да го откарат до [населено място]; Д. се съгласил, Х. седнал зад него и го оставили до табелата на селото; когато Х. отворил вратата, Д. усетил силен мирис на алкохол, спътниците му потвърдили това и К. се обадил на тел. 112; Останали на мястото на инцидента и след около половин част пристигнал полицейски служител, който разпитал за ситуацията и помолил да изчакат връщането на водача; след около 15 минути Х. се върнал, на въпрос на полицейския служител дали е пил, отговорил отрицателно; извършен бил тест с техническо средство, което отчело резултат от 2,11 промила алкохол. Идентични са и сведенията на Н. К.. Според сведенията от м. а. Н., на въпрос за причината за ПТП, Х. е отговорил, че е спукал гума, загубил е управление и се е блъснал в крайпътния скат, заявил още, че не е употребил алкохол и бил в а. състояние.

С писмо рег. № 808р-492/11.02.2025 г. дисциплинарно разследващият орган отправил до Директора на Национален институт по криминалистика – МВР искане за отговори на поставени експертни въпроси, в т.ч. касаещи концентрацията на алкохол в организма на И. Х. в периода от 19.00 до 21.08 часа на 31.08.2024 г. при отчетени 2.11 промила в 21.08 часа с Дрегер Алкотест (л. 385). За нуждите на извършване на експертното изследване били изпратени необходимите данни, в т.ч. и медицински (л. 387-388). В отговор на това писмо експерти от НИК при МВР дали становище рег. № 196р-1598/25.02.2025 г., според което отчетената концентрация на алкохол с техническото средство (2,11 промила) съответства на (или е близка по стойност до) абсорбционния максимум на алкохол в кръвта, съответстващ на количеството алкохол, приет средно 45-60 минути преди 21.08 часа. Експертите застъпват, че към момента от време е възможно (и очаквано) да е протичал процес на резорбция на приетия алкохол, то не може да се оцени началния момент на употребата, като единствено може да се твърди, че е налице употреба преди 20.25 часа (л. 410).

По постъпило с рег. № 808р-543/18.02.2025 г. предложение от ДРО, на 20.02.2025 г. със Заповед № 1983к-383 Директорът на ГДПБЗН разпоредил удължаване с два месеца на първоначално определения срок за провеждане на разследването по дисциплинарното производство (л. 65).

По преписката са приложени протоколи, удостоверяващи връчването на издаваните в хода на дисциплинарното производство заповеди.

На 02.04.2025 г. дисциплинарно разследващият орган съставил Обобщена справка рег. № 808р-919, в която, след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, отправил предложение за извършеното на 31.08.2024 г. тежко дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – управление на МПС след употреба на алкохол на м. и. И. С. Х. – с. п. в РСПБЗН – К. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекрати служебното правоотношение с МВР (л. 78). На 07.04.2025 г. Х. се запознал със съдържанието на обобщената справка.

На 08.04.2025 г. И. Х. депозирал пред дисциплинарно наказващия орган Становище рег. № 808р-991, в което описал фактическата обстановка по настъпилия инцидент и изразил несъгласие с възприетото от ДРО.

На 16.04.2025 г. дисциплинарно разследващият орган изразил Становище рег. № 808р-1077 по чл. 207 ал. 12 от ЗМВР, в което приел, че е налице законово основание на м. и. И. Х. – с. п. в РСПБЗН – К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекрати служебното правоотношение на същия с МВР.

С писмо вх. № 197300/16.05.2025 г. Кметът на Община К. изразил подкрепа за И. С. Х.. В същото длъжностното лице заявило, че загубата на служител като него би била не просто липса на кадър, но и загуба на един к., в. и о. п., на когото хората в региона р. Изразил молба да не се допуска отстраняването на този служител, който ежедневно доказва своята г. да служи на хората и да р. собствения си живот в името на безопасността на местното население.

На 13.06.2025 г. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ издал Заповед № 1983к-1215, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на м. и. И. С. Х. – с. п. в РСПБЗН – К.при РДПБЗН – С. към ГДПБЗН. Заповедта била връчена на нейния адресат на 13.06.2025 г. В мотивите си дисциплинарно наказващият орган приел от фактическа страна, че на 31.08.2024 г. между 19.00 и 20.00 часа в извънработно време И. Х. е управлявал личния си автомобил, като по пътя за [населено място] е самокатастрофирал, попадайки в крайпътна канавка, за което служителят – водач твърди, че е провокирано от внезапно изскочило на пътя животно (сърна); За ситуацията Х. заявява, че поради преживения с. е изпил между 100 – 150 гр. алкохол, намиращ се в автомобила и изхвърлил бутилката; Около 20.30 часа по пътя преминавали с лек автомобил П. Д., Р. П., И. П. и Н. К., спрели да проверят дали има пострадали лица и нужда от помощ; Х. помолил да го откарат до [населено място] и те се съгласили, той седнал на задната седалка, а свидетелите заявили, че им мирише на алкохол; К. се обадил на тел. 112 и по указания се върнали на мястото на инцидента, където изчакали около половин час пристигане на полицейски служители от РУ – К.; в [населено място] Х. се срещнал със свой познат, който повикал повикал трети човек с по – мощен автомобил, за да издърпат от канавката катастрофиралото превозно средство; При пристигането оставили Х. при полицейските служители и си тръгнали обратно; Свидетелите потвърдили, че именно този човек са откарали до [населено място] и поискали от полицейския служител да го тества за употреба на алкохол; Х. обяснил на м. и. Н. от РУ – К., че е спукал гума и е излязъл от платното за движение; В 21.08 часа м. и. Н. тествал с техническо средство Х. за употреба на алкохол, като се установило наличие на 2.11 промила алкохол в издишания въздух; Извършена била и проба за употреба на наркотични вещества – също положителна; В медицинския център в [населено място] Х. предоставил биологичен материал за изследване. Дисциплинарно наказващият орган не приел като оневиняващи обясненията на м. и. Х., че е употребил алкохол след като е самокатастрофирал, за да се у., оценил го като защитна версия, целяща избягване на наказание, още повече, че същата не е представена още на 31.08.2024 г. и не е настоящ за събиране на оневиняващи го доказателства. Не приел и твърдението, че от бутилка в автомобила е изпит не повече от 100-150 мл. ракия, тъй като същото било в противоречие с експертното заключение, изготвено от НИК – МВР, според което при консумиране на 150 мл. ракия от мъж със съответното телесно тегло 45-60 мин. след резорбцията на алкохола в организма, би се достигнала максимална концентрация в кръвта, равна на 0,89 промила, максимална концентрация от 2,11 промила би се достигнала при прием и пълна абсорбция на около 352 мл. ракия, отчетеният резултат за концентрацията на алкохол в кръвта в 21.08 ч. на 31.08.2024 г. не съответстват на 100-150 мл. ракия и показват употребата на по-голямо количество алкохол – съдържащ продукт. Формирал извод, че употребата на алкохол е преди 20.25 часа и предвид регистрирания резултат от 2.11 промила, реално употребеното количество следва да е с 200 мл. над това, което м. и. Х. твърдял в показанията си по досъдебното производство и в хода на дисциплинарното производство. Констатираните 2,11 промила алкохол при пробата с техническото средство в 21.08 часа логично водели до извод, че съответстват на или са близки по стойност до абсорбционния максимум на алкохол в кръвта, съответстващ на количеството алкохол, приет средно 45-60 минути преди 21.08 часа. Приел за логично резултатът 1,86 промила от изследването на кръвната проба в 22.11 часа да е различен поради периода на усвояване на алкохола от организма. Формираният от така възприетото извод на административния орган е, че алкохолът е употребен от м. и. И. Х. преди да управлява автомобила и да реализира ПТП, а не - след това, т.е. доказва се управление на МПС след употреба на алхокол. Приел за безспорно установено и доказано, че м. и. Х. е нарушил нормата на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като на 31.08.2024 г. около 20.30 часа е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол и концентрация на алкохол 2,11 промила по данните от техническото средство и 1,86 промила по данните от изследването на кръв, съставомерно по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Приел, че Х. не е спазил т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичните правила.

По доказателствата е приобщено следствено дело № 43/24 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – С. В хода на наказателното производство са разпитани като свидетели И. П. и Н. К.. От дадените пред разследващите органи показания се установява, че са тръгнали от [населено място] около 20 часа, като първият от тях заявява, че Х. е бил видимо п., ходел н., к. се, полагал у. да върви в дадената посока, говорел т., з. думите и ги п.. Свид. К. заявява пък, че Х. бил с., държал се н., не му е направило впечатление да се е държал н. Сходни са като информация и показанията на разпитания като свидетел Д., който заявява, че не му е направело впечатление Х. да з., да има някакви видими признаци, че е п., вкл. да се о., да п. крака и въобще да има н. походка. Съвпадението в показанията им се отнася до това, че им е л. на алкохол – концентрат, ракия или водка и именно мирисът на алкохол ги е провокирал да се обадят на тел. 112, като Д. е заявил, че са тръгнали от [населено място] около 20.15 часа. К. заявил, че преди да тестват с дрегера Х., той отворил капачката на резервоара и вдишвал парите, което никой от другите свидетели не потвърждава в показанията си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона 14 – дневен срок, от лице с правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт, в случая Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител, е издаден от Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, т.е. от компетентен административен орган, в кръга на прамовомощията му, вменени по силата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в съответната писмена и предметна форма и съдържание, което го прави валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на м. и. длъжности, за стажантите за постъпване на м. и. длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1-3. Съобразно цитирания чл. 37, в ал. 1 т. 1 от същия са посочени като основни структури на МВР главните дирекции. Следователно, налице е материална и персонална, нормативно установена компетентност за издаване на атакуваната заповед от настоящия ответник - Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Производството по установяване на извършено дисциплинарно нарушение е започнало при наличие на данни, съдържащи се в бюлетин на ОД на МВР – С. за престъпните деяния и произшествия, регистрирани на територията на дирекцията за периода от 06.00 часа на 31.08.2024 г. до 06.00 часа на 01.09.2024 г., обективирани в предложение от ВПД Директор на РДПБЗН – С., съставено до Директора на ГДПБЗН с рег. № 808р-2013/19.09.2024 г. (чл. 205 ал. 1 от ЗМВР), образувано е въз основа на заповед, издадена от материално компетентен орган (чл. 205 ал. 2 от ЗМВР), възложена е и извършена проверка от определена от компетентен колективен дисциплинарно разследващ орган, приключила с обобщена справка и становище след събиране на относими доказателства, за които е уведомен държавният служител. Последният е дал писмени обяснения във връзка с направените констатации и с оглед предоставената му за това възможност. На основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство с писмена заповед № 1983к-2156/24.10.2024 г., в която съобразно изискването на ал. 2 е поименно и персонално определен дисциплинарно разследващия орган, а производството е приключило с изготвена по реда на ал. 7 обобщена справка. Последната е предоставена за запознаване на държавния служител, с предоставена възможност за депозиране на писмени възражения и обяснения, от която служителят се е възползвал. В хода на проверката са събрани и оценени писмени доказателства, обсъдени са от дисциплинарно разследващия орган, следователно са спазени изискванията на процесуалната норма на чл. 206 ал. 4 от ЗМВР. Събраните от колективния орган при проверката данни са възприети от дисциплинарно наказващия орган, чиито изводи са напълно идентични с тях. Спазено е и задължението на административния орган да запознае държавния служител с изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 808р-919/02.04.2025 г., връчена му е Покана рег. № 1983р-8908/21.05.2025 г. за даване на писмени обяснения, като на основание чл. 207 ал. 10 от ЗМВР, на 30.05.2025 г. Х. е депозирал Становище рег. № 808р-1457. При преценка формата на атакувания акт съдът установява, че същата е спазена в нейния нормативно изискуем обхват – заповедта е писмена, в същата са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При наличие на гореизброените реквизити атакуваната административна заповед е съответна на задължителните изисквания за форма и съдържание, нормирани в разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР и чл. 62 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Ето защо съдът приема, че от формална страна актът е валиден. При неговото постановяване са спазени и всички съществени административнопроизводствени правила, нормирани в ЗМВР, като за всяко процесуално действие служителят е уведомен и му е давана възможност за запознаване, формулиране на доказателствени искания, даване на писмени обяснения, възражения и бележки. Макар валиден и процесуално законосъобразен, при преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, ценени поотделно, в съвкупност и съпоставени досежно обективираната в тях информация, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената административна заповед е постановена в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК, при следните съображения:

За да се произнесе по съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът следва да извърши преценка на установените от фактическа страна посредством годни доказателствени средства обстоятелства и тяхното съответствие с приложените от дисциплинарно наказващия орган материалноправни норми. Видно от мотивите в оспорената заповед, като дисциплинарно нарушение от фактическа страна наказващият орган е приел, че на 31.08.2024 г. около 20.30 часа м. и. И. С. Х. е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол и концентрация на алкохол в кръвта 2,11 промила по данните от техническото средство и 1,86 промила по данните от изследването на кръв. Така описаното от фактическа страна е възприето от административния орган като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, свързано с нарушаване на т. т. 15, 19, 20 и 28 от същия. Този си извод от фактическа страна ответният орган е мотивирал със събрани в хода на дисциплинарното производство гласни доказателствени средства – сведения, обяснения и извършена експертиза в НИК - МВР. Основният спорен в настоящото съдебно производство въпрос е дали Х. е управлявал превозното средство след употреба на алкохол, или алкохолът е консумиран след настъпилото ПТП. С оглед събраните доказателства, приобщени по делото и съставляващи административната преписка по проведеното дисциплинарно производство и материалите по проведеното досъдебно производство, съдът намира, че не са налице категорични доказателства, сочещи, че служителят, настоящ жалбоподател е управлявал МПС след употреба на алкохол. От сведенията, дадени в хода на дисциплинарното производство и показанията на Д., П., К. и П. при разпита им в досъдебното производство в горната насока се установява еднозначно единствено, че Х. е „л.“ на алкохол, но в кой момент такъв е консумиран от него не е установено. Тук следва да се отбележи, че показанията им при разпита в наказателната фаза на процеса по сл.д. № 43/24 г. са доста противоречиви досежно състоянието на Х., като прави впечатление, че един от тях твърди н. в походката и говора, докато другите са категорични, че външни белези на а. о. в поведението на лицето са липсвали. Съдът намира, че следва да се игнорират данните относно часа на тръгване на свидетелите от [населено място], сочени като 20.30 часа, доколкото обаждането им на ЕЕН 112 е документирано в 20.18 ч. – при завръщането им към мястото на инцидента, т.е. след като са откарали Х. до [населено място]. Следователно, към този час за Х. са налице данни за употреба на алкохол, но както в административното производство, така и в досъдебното не са събрани никакви преки доказателства относно това в колко часа е сторено това. Експертизата, на която се позовава дисциплинарно наказващият орган дава заключение, че алкохолът е употребен преди 20.25 часа, което по никакъв начин от една страна не дава конкретика относно точния час, нито от друга - опровергава защитната теза на Х., че е употребил алкохол след инцидента. Обстоятелството, че е консумирал алкохол жалбоподателят не отрича и същото е установено по безспорен начин както чрез тест с техническо средство, така и посредством изследване на биологичен материал. Липсват обаче безспорни, еднозначни и категорични доказателства, че алкохолът е употребен преди служителят да тръгне от [населено място], т.е. преди да управлява превозно средство. Посоченият в експертизата час – 20.25 ч. съвпада с часа, в който свидетелите са разговаряли с дежурен оперативна част в ОД на МВР – С. (20.24 ч.) след подаване на сигнала до ЕЕН 112, но нито в заключението на експертите от НИК – МВР, нито в сведенията (показанията в ДП) на свидетелите е конкретизиран час на консумацията. От последните се установява, че при пристигането им на мястото на инцидента Х. е м. на алкохол, но дали е управлявал след употреба на такъв, или е употребил алкохол след като е самокатастрофирал, липсват точни данни. Само по себе си обстоятелството, че е претърпял инцидент с превозното си средство не доказва, че към момента на управление на същото служителят Х. е бил в състояние на а. о.. Както се установява от доказателствата, свидетелите са пристигнали на мястото на инцидента в по-късен момент след настъпилото ПТП, а полевият тест с техническо средство е приложен в още по-късен момент – в 21.08 часа. Ответникът е възприел като оправдателна теза на Х. твърдението му, че поради преживяния от катастрофата с. и след настъпването й, е погълнал 100 – 150 мл. алкохолна напитка – ракия и не е кредитирал същото, но доказателства за противното по преписката и приобщеното по доказателствата следствено дело № 43/24 г. не са налични. Следователно, изводът на ответния орган, че служителят Х. е управлявал МПС след употреба на алкохол не е доказано по несъмнен начин с категорични и безпротиворечиви доказателства. Липсват такива, които да се противопоставят на твърдението му за употреба на ракия след ПТП, в т.ч. извършеното експертно изследване по метода на Видмарк в хода на дисциплинарното производство.

Видно от съдържанието на атакуваната заповед, дисциплинарно наказващият орган акцентира на количеството алкохол, за което служителят Х. твърди около 100-150 мл., а експертизата сочи около 352 мл., но това не увеличава тежестта на формираните от ответника фактически изводи, не им придава необоримост и категоричност. В тази връзка следва да се отбележи, че не количеството употребен алкохол, а времето на неговата консумация е релевантното в процесния случай обстоятелство. Поставянето на акцент от страна на издателя на атакуваната заповед върху разминаването между твърдяното от Х. количество на консумирания алкохол и заявеното от експертите не може да запълни липсата на доказателства относно момента на консумация и дали такава е предшествала инцидента, или е била провокирана от същия. В изводите си дисциплинарно наказващият орган обръща съществено внимание на различието в дадените от Х. обяснения, но игнорира несъответствията в сведенията/показанията на свидетелите, което е довело до едностранчив коментар на доказателствата. Същественото в случая обаче е, както се отбеляза по-горе, постановяването на оспорената заповед при липса на категорични доказателства за момента на употреба на алкохол от служителя Х., като изводите в тази насока са основани на косвени такива и преди всичко – на субективен анализ. Доколкото в случая надлежна проверка за употреба на алкохол от лицето не е извършена в качеството му на водач на моторно превозно средство, т.е. в условия на непосредственост при настъпване на инцидента, неподкрепен с доказателства е изводът, че Х. е управлявал автомобила си след употреба на алкохол. Изложените в тази връзка съображения в оспорената заповед и в писменото становище, представено в хода на настоящото съдебно производство не се споделят от настоящия съдебен състав, поради горните доводи. Както се отбеляза по-горе, от събраните доказателства като безспорно следва да се приеме, че във времевия отрязък от 19.30-20.00 часа настоящият оспорващ Х. е управлявал личния си автомобил в посока [населено място] – [населено място], но не е доказано, че е употребил алкохол преди това или след настъпилия пътен инцидент, а разминаванията в дадените от същия обяснения и възражения могат да породят само съмнения, но не и да докажат или опровергаят по безспорен начин, че управлението на МПС е след консумацията на алкохолна напитка.

Анализът на горните доказателства – както съвкупен, така и коментирани поотделно не подкрепя еднозначно и безпротиворечиво възприетата от колективния разследващ и дисциплинарно наказващият органи фактическа обстановка. Задължение на органа, чрез своя помощен такъв – ДРО е да извърши пълно, обективно и всестранно разследване (чл. 207 ал. 3 от ЗМВР). Законът изисква императивно в хода на дисциплинарното производство да се извърши задълбочено и всеобхватно обследване на всички детайли, относими към разследването. В процесния случай оспореният акт е постановен въз основа на кредитирани безусловно косвени данни, но не и на обективен анализ, базиран на безпротиворечиви и еднозначни доказателства.

Горното мотивира съда да приеме, че оспорената заповед не е постановена при ясна и безспорна фактическа обстановка, събраните в хода на проверката гласни и писмени доказателства не сочат безпротиворечиво на описаното в становището на комисията и възприето от дисциплинарно наказващия орган, което води до необоснованост в изводите на последния.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция преценява, че в процесния случай неправилно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че И. С. Х. е извършил нарушение на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с дисциплинарно наказание “уволнение“ и в този смисъл оспорената в настоящото производство заповед на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

С оглед изхода на делото, се явява основателна и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в производството разноски. Същите възлизат на 1 510,00 (хиляда петстотин и десет) лв., от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ответника.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1983к-1215 от 13.06.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на м. и. И. С. Х., с. п. в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – К.към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на И. С. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], *** сумата от 1 510,00 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.