РЕШЕНИЕ
№ 1425
гр. Варна, 06.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110202599 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И. Т. БГ“ ООД, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. Й. А. срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството -
жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.
179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2
от Закона за движение по пътищата.
Въззивното намира издадения Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за
незаконосъобразен, като представя подробни аргументи в защита на своята
позиция, както следва: нарушението не е извършено поради това, че към
датата и часа на нарушението за състава на движещото се ППС е било налично
работещо бордово устройство, като отговорността за грешно предадени или
1
непредадени данни е на националния доставчик на услуги за електронно
таксуване на пътни такси; за нарушението следва да бъде издадено
наказателно постановление, а не електронен фиш, като се позовава на
приложимата нормативна база; в електронния фиш липсва дата на извършване
на нарушението; електронният фиш е издаден след изтичане на тримесечния
законоустановен срок от откриване на нарушителя; не е посочено мястото на
извършване на нарушението; налице е неяснота относно нарушението, за което
е санкционирано въззивното дружество, а именно за това, че допуснало
движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване на
размера и по заплащане на съответната такса или заради това, че не е
заплатило таксата; не е посочен в ЕФ размерът на дължимата такса; налице е
маловажен случай. Отправено е искане за отмяна на обжалвания ЕФ.
В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание, въззивното
дружество се представлява от адв. Й. А., който поддържа жалбата и прави
искане за присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание, въззиваемата
страна Агенцията за пътна инфраструктура не се представлява. По делото в
предходно съдебно заседание е постъпила молба от К. К. – юрисконсулт в
АПИ, в която е изразено становище за законосъобразност на обжалвания
електронен фиш, обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено и
самият акт е издаден при спазване на всички материални и процесуални
норми. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззивната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна и по доказателствата:
На 03.05.2022 г. в 12,37 часа е установено нарушение №
DE1BEE1E617365FCE053031F160AA401 с ППС ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ 95.430,
регистрационен номер В4675ВВ, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в
2
община Аксаково, за движение по път А-2 км 418+126, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е
установено с устройство № 10081, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км 418 + 126.
Превозното средство влекач ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ 95.430, регистрационен
номер В4675ВВ е било собственост на въззивното дружество, като за
извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е бил съставен от Агенция „Пътна инфраструктура“
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, с който на дружеството - жалбоподател,
на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движение по пътищата, му било наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените
доказателства, приложени към АНП и допълнително представени такива:
тристранен договор, приложение към тристранен договор, писмо от АПИ с
приложени документи, писмо от „Джиджитол смарт инфраструктура“ АД,
които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради
следните съображения:
Съдът намира, че описанието на нарушението в обжалвания електронен
фиш е достатъчно пълно и ясно и не ограничава правото на защита на
санкционираното лице, а именно посочено е, че на 03.05.2022 г. в 12,37 часа е
3
установено нарушение № DE1BEE1E617365FCE053031F160AA401 с ППС
ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ 95.430, регистрационен номер В4675ВВ, с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община Аксаково, за движение по път А-
2 км 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването,
като нарушението е установено с устройство № 10081, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418 + 126. Посочени са ясно
датата и мястото на извършване на нарушението.
По отношение на годността на техническото средство, с което е
установено нарушението, безспорно се установи, че ППС е преминало през
точно определения в ЕФ пътен участък, на посочената дата и час. Следва да се
има предвид, че при установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП,
не е налице измерване на величини (скорост, тегло и т. н), за да се твърди, че е
следвало да преминава метрологичен контрол. Техническото средство (камера)
заснема движещия се автомобил и регистрационен номер. В чл. 10, ал. 1 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминало разстояние е дадено легално
определение на системата, което използва Агенция " Пътна инфраструктура",
като за същата не е предвидено да преминава през метрологичен контрол,
поради което не е допуснато нарушение в тази насока.
Видно от представеното по делото становище от „Джиджитол смарт
инфраструктура“ АД за процесното ППС е подадена тол декларация, но
същата е за ППС над 12 т., с две оси, поради което и не следва да бъде
обсъждано възражението за неизпълнени задължения от страна на доставчика
на услугата за електронно пътно таксуване.
Въпреки неоснователността на тези възражения, съдът намира
останалите направени във въззивната жалба за основателни.
В случая дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в
4
обстоятелствената част на оспорения от него Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като неговите
възражения срещу законосъобразността му са изцяло от правно естество,
поради което и няма някаква необходимост от детайлен и задълбочен анализ
на събраните в хода на административно - наказателното производство и
съдебното следствие писмени доказателства.
Съдът намира, че към датата на извършване на процесното нарушение
(03.05.2022 г. в 12:37 часа) законодателят е предвидил възможност за издаване
на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата, но не и за констатирани нарушения по чл. 179, ал.
3б от Закона за движение по пътищата, поради което издаденият електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само въз
основа на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от Закона за движение по
пътищата, актовете за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят от длъжностни
лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно
тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата, предвидена в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата. Когато актът за установяване на административно нарушение се
съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса
се предоставя с връчването на акта (ал. 2).
Посочената разпоредба ясно, категорично и недвусмислено постановява,
че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от Закона за движение
по пътищата се съставят актове за установяване на административни
нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По
същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата постановява, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, установено и заснето от електронната
5
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
С последващото изменение на текста (ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г.), обхватът на нормата вече е изрично разширен до нарушенията
по чл. 179, ал. 3 - 3б вкл. от Закона за движение по пътищата, което също
представлява доказателство, че към датата 03.05.2022 г. санкционирането на
осъщественото от въззивното дружество нарушение е било допустимо
единствено чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с
разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид
задължителните постановки на постановеното решение по дело № С - 61/2023
г., както и на решението по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, С -
501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.
179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът на
пропорционалност, тъй като те предвиждат „глоба“ и/ или „имуществена
санкция“ в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят
никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ
пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на
частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна
уредба - чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се
стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.
В Закона за движение по пътищата липсва друга правна норма,
предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
6
административен ред. След като са налице пречки за прилагане на
предвиденото в случая административно наказание под формата на
имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на
административно - наказателната отговорност на въззивното дружество.
На следващо място разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и
регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и
случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални
срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на
НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за
изпълнение на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се
съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, изтеклата давност е
обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в
Тълкувателно решение № 112 от 16.12.82 г. на ОСНК изрично се сочи, че
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване
- чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, съответно
наличието на специалната норма на чл.34 от ЗАНН, не изключва прилагането в
общия случай на давностния и абсолютния давностен срок по смисъла на чл.
80 от НК и чл.81, ал.3 от НК, още повече, че след като е предвиден давностен
срок и абсолютен давностен срок, след изтичане на който се погасява
възможността за наказателно преследване на престъпление, не би могло да се
приеме, че липсва давностен срок и абсолютен давностен срок за ангажиране
на административнонаказателна отговорност.
В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института давност за погасяване на
административнонаказателно преследване /извън сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе тълкувателно
7
решение, както и предвид ТР №1 от 27.02.2015г. на ВКС, следва да намерят
приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК, каквато е и
преобладаващата практика на административните съдилища, включително и
на Административен съд-Варна.
Съгласно Решение на Административен съд-Варна по кнахд № 2446/23 г.
с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105/2018г./ и създаването на новите
разпоредби на чл.189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на
някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура,
която се основава на установяване и заснемане от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП - чрез издаването на електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон
- ЗДвП въвежда особено производство по установяването на
административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване.
От своя страна нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна
приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване
на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по
отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и
предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.
189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се
образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен
срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на
Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на
8
електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН
давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП
и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като
незаконосъобразно издаден.
Приемането за електронния фиш на последици, различни от
установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано
от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно
предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на
горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на
нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на
едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна
отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил
противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие
на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя.
Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013г. В същото е
прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по
отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е
прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по
чл.189ж от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП.
Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-
горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално
производство.
Т.е. отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ
спрямо НП, по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване
на давността по чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното
преследване е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
9
година от извършване на нарушението, а абсолютната давност /съгласно чл.
81, ал. 3 от НК/ е четири години и шест месеца от момента на извършване или
довършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК.
В процесния случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че нарушението е извършено на 03.05.2022г., а ЕФ е подписан,
т.е. издаден, едва на 30.05.2023 г. /съгласно приобщената по делото история на
обработка на процесното нарушение/, т.е. много след изтичане на
едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на
давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК електронният фиш следва да бъде
отменен, а административнонаказателното производство прекратено, без да се
разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл
са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение
№ 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).
По разноските:
На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на
делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от
въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв.
минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия
адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 450,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, като адв. А. е
участвал в последното съдебно заседание, а в първото такова е
10
преупълномощил адв. Костадинова. Следователно претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Възнаграждението следва да бъде платено от въззиваемата страна АПИ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 вр. ал. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „И. Т. БГ“ ООД, на основание
разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движение по пътищата, му е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство;
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инсфраструктура“ да заплати на „И. Т. БГ“
ООД, с ЕИК:*, парична сума в размер на 660 лева (шестстотин и шестдесет
лева), представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД
№ 2599 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11