№ 11465
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110138924 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца *************, ЕИК *********, по реда на чл. 422
ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1,
§ 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
за признаване на установено спрямо ответника *****************, ЕИК
*********, съществуването на вземане за сумата от 977,92 лв.,
представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за извършена
транспортна услуга по Заявка – договор № *************/18.09.2023 г. и
издадена фактура № *********/26.09.2023 г. , ведно със законната лихва от
11.12.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК / п.к. от
08.12.2023 г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2024 г. по ч. гр. д.
№ 71125/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *************, ЕИК *********, твърди, че по силата на Заявка
– договор от 18.09.2023 г. е изпълнил вътрешнообщностен транспорт по
направление от Г. до Б. с МПС с рег. № ********. За извършения транспорт е
издал фактура от 26.09.2023 г. на стойност от 5515,20 лв., като ответникът
заплатил доброволно сумата от 4537,28 лв. на 24.11.2023 г. Последният
отказал да заплати остатъкът в размер на 977,92 лв. с твърдение, че е
възникнало задължение за плащане на неустойка в тежест на ищеца във връзка
с друга заявка – договор № ************. Ищецът заявява,че такава
неустойка не се дължи, като компетентен да се произнесе по нейното
възникване бил единствено Арбитражния съд при БТПП. Моли за уважаване
на иска. Претендира разноски. Към исковата молба, ищецът представя заявка
– договор от 18.09.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК и последваща уточнителна молба ответникът
*****************, ЕИК *********, е депозирал отговор на исковата молба,
1
с която е направил единствено възражение за наличие на арбитражна клауза,
но не е изложил становище по същество на спора. В депозираното възражение
по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. № 71125/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав,
***************** е оспорил да дължи процесната сума с твърдения, че на
ищеца е била наложена неустойка в размер на 977,92 лв. въз основа на чл. 13
вр. чл. 23 от Общите условия по друг Договор-заявка № *********-253
поради отказ от страна на ищеца да извърши превозно натоварване от посочен
адрес на клиент на ответника. Посочил е, че стойността на неустойката е била
приспадната от общо дължимата се към ************* сума, като остатъкът в
размер на 4537,28 лв. била преведена на последното дружество.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
Искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим, подаден в едномесечния
срок от получаване на разпореждането по чл. 415 ГПК във връзка с подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Предявени са за разглеждане искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр.
чл. 1, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение наличието на правоотношения по
договор за превоз, размера на уговореното между страните възнаграждение,
както и изискуемостта на вземането за превозно възнаграждение. В тежест на
ответника е да установи погасяване на задълженията му за заплащане на
превозните възнаграждения, респ. – наличието на неустоечно съглашение
между страните по друг договор, възникване на вземане за неустойка и
неговия размер. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
В хода на производството между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е възникнало облигационно отношение по
Заявка – договор № *************/18.09.2023 г., по който ответникът е
заплатил сумата от 4537,28 лв. Съгласно приетата като неоспорена от
страните международна СМR товарителница, стоката е натоварена на
посочения в заявката –договор адрес на изпращача на товарен автомобил с
рег. № ******** и издадена фактура № *********/26.09.2023 г. от
************ на ***************** за сумата от 5515,20 лева. Видно от
товарителницата , договореният курс от товарен адрес:
*****************************************, *************** е
извършен, като в графа № 24 от приложената товарителница получаването на
товара е удостоверено с подписи и печати на получателя ****************.
Предвид гореизложеното, от съвкупната преценка на събраните доказателства
съдът приема, че между страните е доказано наличието на валидно
облигационно правоотношение по международен договор за превоз на стоки и
изпълнението по него. Не се установява плащане на сумата от 977,92 лева от
ответника.
Възражението на ответника, че е извършил прихващане с насрещно
2
вземане за неустойка по друг договор между същите страни, тъй като ищецът
бил отказал да извърши превозно натоварване на посочен от клиента на
ответника адрес е недоказано по настоящото дело. В хода на производството
не е представен нито твърдяния договор-заявка № *********-253, нито
доказателства за уговорено неустоечно съглашение, нито за възникване на
неустойка в посочения размер. Следователно насрещно вземане за неустойка
по твърдяния друг договор не е доказано. Ето защо, искът се явява
основателен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени съдебните разноски в размер на 509,75 лева, включващ държавни
такси, адвокатско възнаграждение, пътни разходи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца
*************, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз, че *****************,
ЕИК ********* дължи на *************, ЕИК ********* сумата от 977,92
лв./ деветстотин седемдесет и седем лева и 92 стотинки/, представляваща
незаплатен остатък от възнаграждение за извършена транспортна услуга по
Заявка – договор № *************/18.09.2023 г. и издадена фактура №
*********/26.09.2023 г. , ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2024 г. по ч. гр. д. № 71125/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК ********* да заплати на
*************, ЕИК ********* разноски в размер на 509,75 лева (петстотин
и девет лева и 75 стотинки) разноски за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3