№ 1506
гр. Сливен, 03.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20232230104368 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована се явява лично. Представлява се от адв. В.
Д. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 02.11.2023
година – лист 5 от делото.
Ответникът, редовно призован се явява. Представлява се от адв. Д. И. от
АК – Сливен, надлежни упълномощен с пълномощно от 19.02.2024 година –
лист 54 от делото.
Свидетелят Ф. М. И. се явява лично.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. Д.: Моля да продължим с разпита на свидетеля Ф. М..
АДВ. И.: Моля да пристъпим към разпита на допуснатата свидетелка.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатата свидетелка, ВЪВЕДЕ я
в залата и сне самоличността й, както следва:
Ф. М. Х. /по лична карта/ с ЕГН: **********, с двойно гражданство -
1
българско и турско, не осъждана, племенница на страните по делото.
Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото й да откаже да свидетелства.
СВИД. Х.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то,
желая да свидетелствам.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която
носи обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАНА КАЗА: Н. Х. С. ми е леля, а Л. Д. ми е вуйчо.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: Познавате ли имота, находящ се в с. Ж. б.?
ОТГОВОР: Познавам го, в градината има голяма къща, три стаи една
баня и до нея има една малка къщичка от една стая. Живяхме там близо 10
години, докато баща ми почина. Баща ми М. през 1999 година почина. Аз бях
тогава на 10 години. След това дойдохме в гр. Сливен една –две години след
като почина баща ми. В Сливен живяхме на квартира. Аз учих средно
образование в Сливен и след това завърших две години в колеж по
Предприемачество и мениджмънт в гр. Сливен. Колежа го завърших 2008
година и след това заминах за Турция.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: Кога баба ви Р. и дядо ви Х. напуснаха имота в с.
Ж. б. и къде отидоха?
ОТГОВОР: От семейството си знам, че през 1990 година заминаха за
Турция. Бях малка, но от нашите /майка ми, баща ми, дядо ми, баба ми/ го
знам.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: До кога баба ти Р. живя в Турция?
ОТГОВОР: До към 2006 година.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: През 2006 година къде замина баба ти Р.?
ОТГОВОР: При леля Н. в Америка.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: До кога живя баба ти Р. в Америка?
ОТГОВОР: През 2015 година се върна леля Н. с баба Р. и дойде на с. Ж.
б..
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: Къде се настани баба ви Р. при завръщането си в
България?
ОТГОВОР: Като дойдоха, къщата на село в Ж. б. не беше за живеене,
затова се настаниха при роднини на дядо ми Х., големия му брат, на когото
2
сега не си спомням името.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: След 2015 година въпреки, че баба ви Р. живее в
с. Ж. б. посещавала ли е Турция и ако да какъв е най-дългия период на престоя
й в Турция?
ОТГОВОР: Баба Р. като се върна от Америка в България остана при
роднините на дядо ми за кратко време около една-две седмици. След това
дойде при нас в Бурса и остана за около 4-5 месеца. После пак в България се
върна.
ВЪПРОС НА АДВ. Д.: Кой се грижеше след 2015 година за вашата
баба?
ОТГОВОР: Баба отначало беше добре, можеше да се движи, даже на
село копаеше цветя, докато падна и си счупи „кълката“ /аз така го преведох,
не мога да го кажа на български/. Като казвам отначало имам предвид от 2015
година докато падна и се нарани. За постоянно никой не оставаше при нея,
защото тя сама се грижеше и си вършеше работата. През 2022 година в края
на март месец падна, защото на операцията брат ми Х. дойде от Бурса в
България, за да е при баба Р., защото баба като си е счупила крака лежала в
къщи със счупен крак, цяла вечер стояла като е паднала, комшиите са я
видели, прибрали са я в къщи, обадиха се на майка ми З.. Аз бях там когато
майка ми се обади на Кмета да доведе линейка за баба. После с линейката в
болницата я закараха, брат ми Х. дойде с вуйчо Л., защото майка ми З.
неможеше да пътува извън граница, тъй като й беше изтекъл паспорта.
Всички – аз, майка, брат ми, вуйчо и леля Н. бяхме в Турция и нямаше кой да
закара баба до болница. После брат ми Х. е взел вуйчо Л. и дойдоха в
България до болницата при баба и след няколко дни оперираха баба. След
операцията и аз дойдох да я видя, спомням си, че беше началото на април
месец. Спомням си, че с вуйчо Л. преди аз да дойда в България говорихме за
операцията колко ще струва. Каза ми, че към 2000 лева струва операцията и на
половина каза да я платим и аз изпратих пари за операцията. Аз исках да
вземем баба в Турция, но ни казаха, че било критично да пътува след
операцията, защото не трябвало да мърда. Баба стоя в болницата около 15-
тина дни, защото в болницата медицинските сестри изхвърлили зъбите й и
леля Н. отишла за зъбите, даже се е скарала, защото били правени в Америка,
а пък те ги изхвърлили. И чак тогава я изписаха от болницата след като й
3
направиха български зъби. После след изписване от болницата вуйчо Л. се
грижеше с жена си Зюбия за баба, защото не можеше да става и да се движи.
След това аз още няколко пъти дойдох в с. Ж. б. при баба Р.. Обаче не ми
позволяваха да оставам с баба насаме. Все идваше или вуйчо, или жена му.
Сама не съм оставала с баба насаме. Все имаше придружител при нея.
Последния път, когато я видях, лежеше, не мърдаше, даже не ми говори, питах
я: „ бабо как си, добре ли си?“, баба не ми отговори, вуйчо ми отговори и каза:
„ нали я виждаш, добре е“. До операцията постоянно си говорихме по
телефон с баба. След може би 5-6 месеца телефона се изключи и звъняхме на
комшиите да питаме баба как е. Звънях и на вуйчо, но той не ни вдигаше.
Защото баба ми не ни вдигаше и вуйчо и той, затова започнахме да звъним на
комшиите, за да ги питаме как е баба. Април след като падна и я изписаха от
болницата 2023 година помня, че дойдох тук, отидох до село, външната сграда
беше заключена. Вуйчо правеше нещо с един друг човек и пита дали ще
влизам и казах:“ дойдох да видя баба и ще влизам“. На 15-ти или 16-ти
септември 2023 година почина баба. Ние от село чухме от една жена, че баба
не е добре и са я закарали в болницата. Тук в Сливен имах една приятелка
медицинска сестра, на нея звъннах, за да видя как е състоянието на баба. Баба
като почина не ни се обадиха, други ни се обадиха - от село една приятелка на
майка, Фатме се казва, тя ни каза, че баба е закарана в болницата и тогава
дойдохме на погребението й.
ВЪПРОС НА АДВ. И.: В коя къща живеехте?
ОТГОВОР: В голямата, тристайната. Тогава на вуйчо ми жена му З. и
малката й дъщеря К. заедно живяхме, после и те заминаха с дъщеря си в
Турция.
ВЪПРОС НА АДВ. И.: Къщата ставаше ли за живеене?
ОТГОВОР: Когато ние живяхме, да. За последно докато учих тук беше
добре. Покрива след това беше паднал, изоставена къща, не беше за живеене.
Поне ние не можехме да оставаме там, в други роднини оставахме, когато си
идвахме в България.
ВЪПРОС НА АДВ. И.: От тогава, когато сте напуснала България до
настоящия период, живяла ли сте в с. Ж. б.?
ОТГОВОР: След като напуснах България за постоянно, не съм живяла в
с. Ж. б..
4
ВЪПРОС НА АДВ. И.: Когато баба ви се завърна от САЩ, вие бяхте ли
в България?
ОТГОВОР: Тогава бях в Турция.
ВЪПРОС НА АДВ. И.: Вуйчо ви Л. кога се установи да живее постоянно
в къщата в с. Ж. б.?
ОТГОВОР: След като баба си счупи крака за постоянно остана да живее
в с. Ж. б. вуйчо ми.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетеля.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 27.11.2024 година от 10:30 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани лично от съдебно
заседание, а допуснатите до разпит свидетели ще се водят за следващото
съдебно заседание от поискалата ги страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15:10 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5