РЕШЕНИЕ
Номер 260000 07
януари 2022Г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на девети
декември две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор........... , като разгледа докладваното
от
съдията
Йовка Бъчварова гражданско дело № 456
по описа за 2020 год,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищец е
„БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, със седалище в село Мокрен, община Котел, а
ответник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
С определение № 1 от 14.01.2021 г,
постановено по гражданско дело №
493/2020г. на PC Котел, съдът е съединил за общо разглеждане настоящото
дело и гражданско дело № 493/2020г.
на PC Котел, и е разпоредил производството да се движи под
номера на по-рано образуваното - № 456/2020г.
Ищецът
твърди, че е потребител на електроенергия в обект с ИТН 2955604 -
„Хладилни съоръжения" в село Белащица, община Родопи, област Пловдив.
Обектът бил присъединен към електропреносната мрежа посредством електропровод 20 kV, като понижаването на доставената електроенергия се
осъществявало чрез трафопост, собственост на ищеца - от средно към ниско
напрежение. Трафопостът бил изграден в УПИ Ш-30016, кв.2, въведен
в експлоатация с разрешение за ползване № 571/04.08.2005г. на РДНСК Пловдив. Твърди се, че ответникът, въпреки че
не е собственик, ползвал трафопоста за пренос на електроенергия, вкл. и до
други потребители.
Твърди
се, че във фактура № **********/30.06.2018г.
ответникът начислил следните
суми, които били платени от ищеца : 427.86
лв с ДДС, представляващи такса за
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, както и
125.35 лв с ДДС, представляващи цена за пренос и достъп
през/до електропреносната мрежа. Сумите били дължими за месец юни 2018r.
Във фактура № 82000715323/31.07.2018г.
ответникът начислил съответно 381.49
лв с ДДС и 115.39лв. с ДДС, които ищецът също платил. Сумите били
дължими за месец юли 2018r.
Посочените
суми били отчетени и начислени при измерване на електрическата енергия
посредством измервателно устройство (електромер), разположен след трафопоста и
така се измервало ниското напрежение. Ответникът не бил собственик на
трафопост, преобразуващ електроенергията, следователно не доставял на ищеца
електроенергия с ниско напрежение, от което следвало, че ищецът не дължал
заплащане на цена за услуга, която не му се предоставя.
Електрическата
енергия, доставена на крайни клиенти, следвало да се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. Твърди се, че електромерът бил разположен на
страната на ниското напрежение, а не на страната със средно напрежение, в
отклонение от изискванията на чл.120,
ал.2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), препращащ към Наредба № 6/09.04.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи обн., ДВ, бр.74 от
24.08.2004
г., отм., бр. 31 от
4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014Г, и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от
председателя на ДКЕВР, обн, ДВ, бр.98
от 12.11.2013Г; изм.
с решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017Г -
бр.15 от 14.02.2017Г,
в сила от 14.02.2017Г; изм.
с решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.20i8r - бр.97
от 23.11.2018Г, в
сила от 23.11.2018Г, отм, бр. 35
от 30.04.2019Г, които,
въпреки че били отменени, следвало да намерят приложение, тъй като са били
действащи по време на присъединяването. Изрично в този смисъл били разпоредбите
на чл.28 и чл.30 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр.31 от
4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г.
Твърди се, че правилното определяне на цената за
достъп и пренос било предпоставено от разполагане на средството за измерване на
нормативно определените места. За да възникне задължение за плащане, средството
за измерване следвало да бъде разположено на страната на средното напрежение
при спазване на конкретни технически параметри. Позовава се на решение на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Счита, че
е платил посочените суми без основание, поради което моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата 553.21лв,
заплатени по фактура № **********/30.06.2018г. заедно
със законната лихва от деня на плащането - 09.07.2018Г, както
и сумата 496.88лв, заплатени по фактура № 82000715323/31.07.2018г, заедно
със законната лихва от плащането й - 10.08.2018г
до окончателното изпълнение на
задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените и по двете дела
разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът е подал и по двете дела отговори с идентично
съдържание, в които основателността на предявения иск се оспорва, като се
противопоставят следните доводи и възражения :
Правоотношенията между страните се уреждали от
договор, сключен на 16.01.2015г,
който регламентирал
предоставянето на услугите достъп и пренос на електроенергия. „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД притежавал лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. за
обществено разпределение на електрическа енергия по утвърдени от КЕВР цени.
Сумите,
посочени и в двете фактури, били съобразени с решение на КЕВР № Ц-021/26.06.2008г. и
съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяването.
Услугата
достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото
за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия
до обект на клиент при условията, определени в договора и приложимите
нормативни актове. Цената отразявала постоянните разходи, които мрежовият
оператор извършвал за всеки един клиент и се отнасяли към дейността по
цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч.
разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всякакви други. В случая цената за достъп била
определена върху предоставената
мощност в местата
на измерване, определени
в съответствие с ПИКЕЕ (отм) и договорите по утвърдени от КЕВР цени,
съобразно чл.29,
алл от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн, ДВ, бр.66 от 26.07.2013г. Твърди
се, че мястото на измерване не променяло предоставената мощност и не оказвало
влияние, без значение от нивото на напрежение. Измерването и от двете страни -
и от страната на ниското, и от страната на средното, би било еднакво.
Оспорва
се твърдението за неправилно определяне на мястото на монтиране на средството
за измерване, като се възразява, че където и да е поставено то, цената на
доставената електроенергия се дължи.
В „цена
мрежа" се включвали два компонента : „цена достъп" и „цена
пренос". В решението на КЕВР от 20о8г, задължително за ответника, било
указано всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, да
заплащат тази цена, без поставяне на допълнителни услуги, в частност дали са
присъединени към средно или ниско напрежение.
За
месеците юни и юли 2018r услугата „достъп" не била прекъсвана, тъй като
имало консумация, поради което ищецът дължал заплащането й.
Услугата „пренос" се дължала за транспортиране на
електрическата енергия през преносната мрежа до обект при условията, определени
в договора и приложимите нормативни актове. Цената й отразявала постоянните
разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един клиент.
Твърди
се, че ищецът бил този, който следвало да предприеме действия по промяна на
мястото на средството за измерване.
Възразява,
че щом ищецът бил осчетоводил издадените фактури и е ползвал по тях данъчен
кредит, той е признал задължението, което било основание за отхвърляне на иска.
При условията на евентуалност, противопоставя и
следното възражение : ако се установи, че измерването не е следвало да бъде на
ниво ниско напрежение, подлежаща на връщане сума би била съизмерима с разликата
между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско
напрежение.
Оспорва
иска за мораторна лихва за периода преди подаване на исковата молба, тъй като
за да изпадне в забава за плащане, следвало до ответника да бъде отправена покана.
Заявява
претенция за присъждане на направените и по двете дела разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, които се претендира
от ищеца да му бъде присъдено и по двете дела.
Въз
основа на изложените фактически твърдения съдът приема, че ищецът е предявил
иск по чл.55, ал.1, предлл от ЗЗД за връщане на даденото без основание.
С
определение № 260006/15.01.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е разрешил
предварителните въпроси по допустимостта на предявения иск и редовността на
исковата молба.
В
съдебните заседания исковата молба се поддържа чрез писмени становища, подадени
от представител по пълномощие - адвокат И.М. ***.
Ответникът,
в подадени от юрисконсулт С.Р. писмени становища, поддържа отговорите и
направените в тях възраженията и оспорвания и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Поддържа претенцията си за разноски, съобразно представен списък.
Представени са писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото
на спора.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
В полза
на ищеца било издадено разрешение за строеж № 94/15.05.2000г от Главния архитект на Община Родопи, за монтаж на
мачтов трафопост и прокарване на ел. проводник 20kV в парцел III-30016, кв.2, в бившия стопански двор на село Белащица.
Представена
е фактура от 27.05.200ог, издадена от „ИО Метални конструкции" АД, за
монтаж на мачтов трафопост 100 kV.
На 07.08.2000г Началникът на ДНСК Пловдив издал разрешение за
ползване на обект „село Белащица-Въздушен електропровод 20 kV за МТМ „База за хладилна техника", подобект BJI-20kV МТМ". Като инвеститор и собственик на обекта е
посочено дружеството - ищец.
С нотариален акт № 71/28.01.2003Г, том
I, нотариално дело № 649/2003Г на нотаруис Светлана Запрянова, per. № 179 на Нотариалната камара, с район на действие този
на PC Пловдив,
бил сключен договор за покупко - продажба, с който продавачът
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД продал на настоящия ищец, в
изпълнение на задълженията му по договор за финансов лизинг от 17.04.2002Г, собствеността
върху следните недвижими имоти : 1/ Стопанска сграда -метален навес, със
застроена площ 650 кв.м заедно с обслужващата земя, върху която е постраена
сградата, с площ 2871 кв.м, представляваща УПИ VIII-30017,
кв.2; 2/Стопанска сграда -
телчарник, със застроена площ 550 кв.м, заедно със земята, върху която е
построена сградата, с площ 3600 кв.м, представляваща УПИ Ш-30016, кв.2.
В полза
на ищеца бил издаден констативен нотариален акт за собственост № 168/27.04.2018Г, том
I, нотариално дело № 156/2018Г на нотариус Росица Танчева, per. № 341 на Нотариалната камара, с район на действие този
на PC Пловдив,
с която ищецът бил признат за собственик, на основание писмени доказателства,
на ПИ № 03304.11.311 в местността Бялата пръст в село Белащица, с площ 3598
кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - за друг вид
производствен складов обект, номер по предходен план 011311, заедно с
находящата се в него сграда с идентификатор № 03304.11.311.5 със застроена площ
49 кв.м, на един етаж, с предназначение - административна, делова сграда, ведно
с всички подобрения и приращения в имота.
В кадастралния регистър към одобрената кадастрална
карта ищецът е записан като собственик на имота.
Ответникът
е правоприемник на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в полза на
което КЕВР (тогава ДКЕВР) издала на 13.08.2004Г
Лицензия за разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, в т.ч. и област Пловдив, за срок
от 35 години, съгласно условията, посочени в разпоредителната част на
лицензията и приложенията към нея.
На 16.01.2015Г
между „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД и ищеца „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, наречен
мрежови клиент, бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа, по силата на който „ЕВН България
Електроразпределение"
ЕАД, в качеството си на собственик и оператор на елекроразпределителна мрежа,
поел задължение да предостави на мрежовия клиент право на ползване на
елекроразпределителна мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа
енергия. В приложения №№ 1 и 2 към договора са описани средствата за търговско
измерване (СТИ) на електрическа енергия, чрез които се отчитала потребената
електрическа енергия по клиентски № **********. ИТН на обекта в село Белащица е
1464056.
За
отчетен период 01.06.2018r - 30.06.2018Г
ответникът издал на ищеца фактура
№ **********/30.06.2018Г за сумата 491-38 лева, а с ДДС - 589.66 лева, със срок
на плащане 11.07.2018Г. Сумата по фактурата била формирана по следния начин :
1/ за пренос по електроразпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение : 11304.780 кВтч по 0.31540 лева единична цена, общо
356.55 лева, 71.31 лева ДДС, сума за плащане 427.86 лева.
2/за
пренос и достъп през/до електропреносната мрежа : 11304.780 кВтч по 0.00924 лв
единична цена, общо 104.45 лева, 20.89 лв ДДС, сума за плащане
125.35 лева.
3/Достъп
до разпределителната мрежа (максимална мощност=б1.320кВт)
: 61.320 кВтч по 0.01651 лева единична цена, общо 30.37 лева, 6.07 лв ДДС, сума
за плащане 36.44 лева.
Крайната
сума представлява сбора от трите компотента : 491.38 лева, 98.28 лева ДДС, сума
за плащане 589.66 лева.
Фактурата
била включена под № 26 в дневника за покупките за данъчен период месец юни 20i8r.
Вещото лице не е установило
нарушения при осчетоводяване на фактурата.
Съобразно
Решение Ц-19/01.07.2017Г на КЕВР, цената за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа е 0.03154 лв/ кВтч за 1 кВтч на
ниско напрежение и 0.00823 лв/ кВтч за 1 кВтч на средно напрежение.
Размерът
на задължението за услуга пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, ако същото се изчисли по утвърдената от КЕВР
цена за средно напрежение, а именно 0.00823 лв/ кВтч, като се вземат предвид
данните за отчетеното количество електроенергия, което е преминало през
измервателните уреди, посочено във фактурата от 30.06.201.8r, в размер на 11304.780
кВтч би бил 93.04 лева
без ДДС, а разликата със сумата, начислена във фактурата - 263.51 лева.
Сумата по
фактурата от 30.06.2018Г
била заплатена с платежно
нареждане на 09.07.2018Г.
За
отчетен период 01.07.2018Г
- 31.07.2018Г ответникът издал на ищеца фактура № **********/31.07.2018Г за сумата 445-77 лева, а с ДДС - 534-92 лева, със срок на плащане 13.08.20i8r. Сумата по фактурата била формирана по следния начин :
1/ за пренос по електроразпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение : 9772.950 кВтч по 0.3225
лева единична цена, общо 317.91 лева,
63.58 лева ДДС, сума за плащане 381.49 лева.
2/за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа : 9772.950 кВтч
по 0.00984 лв единична цена, общо 96.16 лева,
19.23 лв ДДС, сума за плащане 115.39 лева.
З/Достъп
до разпределителната мрежа (максимална мощност=б1.320кВт) : 59.000 кВтч по 0.01733
лева единична цена, общо 31.70 лева,
6.34 лв ДДС, сума за плащане 38.04 лева.
Крайната сума представлява сбора от трите компотента :
445.77 лева, 89.15
лева ДДС, сума за плащане 534.92 лева.
Фактурата
била включена в дневника за покупките за данъчен период месец юли 20i8r.
Вещото лице не е установило
нарушения при осчетоводяване на фактурата.
Съобразно
Решение Ц-11/01.07.2018Г на КЕВР, цената за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа е 0.03253
лв/ кВтч за 1 кВтч на ниско
напрежение и 0.00884 лв/ кВтч за i кВтч на средно напрежение.
Размерът на задължението за услуга пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, ако същото се изчисли
по утвърдената от КЕВР цена за средно напрежение, а именно 0.00884 лв/
кВтч, като се вземат предвид данните за отчетеното количество електроенергия,
което е преминало през измервателните уреди, посочено във фактурата от 31.07.2018Г, в
размер на 9772.950КВТЧ би бил 86.39
лева без ДДС, а разликата със
сумата, начислена във фактурата - 231.52
лева.
Сумата по фактурата от 31.07.2018Г
била заплатена с платежно
нареждане на 10.08.2018Г.
От
назначена съдебно-техническа експертиза се установява, че СТИ на консумираната
от ищеца електрическа енергия е разположено в метално табло, монтирано на
метална площадка при основата на мачтов трафопост, след трансформация 2o/o,4kV. Трафопостът е разположен в източната част на имота,
близо до границата му, съобразно кадастралната карта. Монтираният в таблото
електромер е трифазен с директно измерване на напрежение 3X230/400V и индиректно измерване на потребената енергия. Вещото
лице установило, че електромерът, произведен през 2019Г, е
с всички изискуеми значи от преминала първоначална метрологична проверка.
Измерването се осъществява на изхода на трафопоста след понижаващ трансформатор
20/40 kV, като за целта при основата на железния стълб от
мачтовия трафопост, разположен на границата на имота, в електромерното табло е
монтиран индиректен трифазен статичен електромер. Към датата на огледа, вещото
лице установило, че измервателната група е поставена на ниво ниско напрежение.
За
периода 03.06.201.8r - 30.06.2018Г
е отчетена електрическа енергия в
размер на 7839КВТЧ по дневна тарифа 3465-78 кВтч
по нощна тарифа, общо 11307.78 кВтч.
За
периода 01.07.2018Г до
31.07.2018Г е
отчетена електрическа енергия в размер на 6612.69 кВтч по дневна тарифа и
3160.26 кВтч по нощна тарифа, общо 9772.950 кВтч.
Вещото
лице поддържа, че е налице реална възможност доставяната електрическа енергия
да бъде измервана на страна средно напрежение, ако се постави при основата на
стълба метално табло, в което да се монтират токовите и напрежителни трансформатори
ведно с комутационната и защитна апаратура към тях, като за целта е необходимо
да се преработи захранващата линия между разделителя за открит монтаж и
захранващата понижаващия трансформатор шинна система. Вещото лице е утановило,
че от ищеца били предприети действия за извършване на реконструкция на
трафопоста, с цел промяна на измерването на електрическата енергия от ниско към
средно напрежение.
На 24.05.2019Г
управителят на дружеството - ищец
подал до ответника и до „ЕНЕРДЖИ МАРКЕТ" АД жалба, в която се отправя
питане защо ответникът начислил във фактурата за отчетен период месец май 2019Г цена
за пренос ниско напрежение, чиято единична цена била различна от цената за
пренос средно напрежение. В жалбата се твърди, че ищецът е собственик на трафопост,
въведен в експлоатация и присъединен към мрежата през 2005Г, а
ответникът бил монтирал електромер за измерване на ниско напрежение след
трафопоста. Отпавил искане за коригиране на сметката.
В отговор
на жалбата ответникът изпратил до ищеца писмо, в което го уведомил, че предвид
особеността на мачтовия трафопост, било невъзможно да се монтират токови и
напреженови измервателни трансформатори за реализиране на измервателна група на
ниво средно напрежение. За да бъде възможна промяна на мястото на измерване от
ниво ниско на ниво средно напрежение, ищецът, като собственик на енергийното
съоръжение, следвало да направи съответната реконструкция и в непосредствена
близост до мачтовия трафопост да осигури закрито помещение за изграждане на
търговска измервателна група с монтаж на токови и напреженови измервателни
трансформатори за средно напрежение със съответните габарити и изисквания,
съгласно Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и
електропреносните линии.
Горната
факти съдът установи след анализ на събраните по писмени доказателства, които
цени с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Към
доказателствената съвкупност съдът приобща и кредитира в тяхното цялолост
техническата експертиза, изготвена от доц. д-р инж. С.Б., както и двете
счетоводни експертизи, изготвени от вещото лице Б.Б..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.55, алл, предл. първо ЗЗД за връщане на получена парична
сума, дадена без основание, е допустим, а разгледен по същество, е основателен.
Съобразно
доказателствената тежест, установена от материалноправната норма, ищецът следва
да докаже даването на
имущественото
благо, а ответникът
- основанието за
нейното задържане.
Няма
спор, а и се установява от данните по делото, че ищецът е извършил плащания по
сметка на ответника на сумите и по двете фактури.
Относно основанието за плащането :
Спорният по делото въпрос е дали
ищецът дължи на ответника такса за пренос, при положение че собственият му
трафопост преобразува напрежението от средно към ниско и дали средството за
измерване е поставено на място, съобразено с нормативните изисквания.
Страните са обвързани от сключения на 16.01.2015Г договор
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
Договорът е сключен на основание чл.14, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, от който се установява, според който предмет на договора
е предоставянето на услугите "достъп до електроразпределителната
мрежа" и "пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа", а страни са операторът на
електроразпределителната мрежа и крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната
мрежа при общи условия.
Ищецът е „мрежови клиент" по смисъла на раздел I,
т.8 от договора, тъй като собственият му обект е присъединен и извлича от
разпределителната мрежа електрическа енергия и ползва мрежови услуги.
Според определението в раздел I, т.9 от договора,
„мрежови услуги" са всички предоставяни от оператора на
електроразпределителната мрежа, необходими за надеждната работа на мрежата,
като, но неограничаващи се до услугите : достъп до разпределителната мрежа,
пренос и разпределение на електрическа енергия през разпределителната мрежа,
планиране и оперативно управление на елекроразпределителната мрежа и на режима
й на работа.
Мачтовият трафопост е собственост на ищеца по аргумент
от
чл.117,
ал.5 и ал.6 от ЗЕ, тъй като е изграден в собствения му имот с
негови
средства, при спазване на съответните нормативни изисквания
(по
делото не са релевирани възражения за незаконно строителство), и
предназначението
му е да снабдява с електроенергия съоръженията в имота за небитови нужди. В
основата му е разположено разпределително табло ниско напрежение, където е
монтиран трифазен електромер. Измерването на консумираната електрическа енергия
от ищеца, вкл. и за периода юни- юли 20i8r, се извършва на изхода на трафопоста след понижаващ
трансформатор 20/40 kV. За същия период била доставяна електроенергия,
фактурирана като ниско напрежение, отчетена от електромера, за който е
установено, че е преминал през всички законоустановени и изискуеми технически
проверки. Вещото лице е посочило, че процесният трафопост 20 kV не измерва средно, а ниско напрежение. За да измерва
средно напрежение, е необходима реконструкция, каквато по данни не е налице,
макар и ищецът да е предприел действия в такава насока.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, „електроразпределителната
мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия. На основание чл.88 от ЗЕ, разпределението на електрическа енергия е
услуга от обществен интерес и операторите на електроразпределителни мрежи -
собственици на такива мрежи на обособена територия, лизензирани за извършване
на разпределение на електрическа енергия за съответната територия, осъществяват
дейностите по разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи.
Начинът на определяне на цените за пренос е уреден в
чл.27, ал.4 от Наредба № 1 от 14.03.2017Г за
регулиране на цените на електрическата енергия - операторът на
електропреносната мрежа възстановява чрез цената за пренос определените от
комисията технологични разходи по преноса на електрическа енергия.
"Технологични разходи", според определението, дадено в §1, т.64 от ДР
на ЗЕ, са разходите, присъщи на технологичния процес на производство на
електроенергия, пренос, разпределение и съхранение. В цената за пренос са
включени разходите за пренос на електрическа енергия в зависимост от нивото на
напрежение, в т.ч. технологичните разходи от разпределителната уредба на средно
напрежение на подстанцията до мястото на търговско измерване на консумираната
електрическа енергия. По делото се установи, че измерването на консумираната от
ищеца, като мрежови клиент, електрическа енергия се осъществява на изхода на
трафопоста, на ниво ниско напрежение, т.е. в рамките на обекта на клиента, по
собствена електропреносна мрежа, поради което следва да се приеме, че
разпределителното дружество не извършва технологични разходи по самото
разпределение, които да подлежат на възстановяване чрез цената за пренос съгласно
чл.27, ал.4 от Наредба № 1 от 14.03.2017Г. По
изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен. Не са налице основанията за преизчисчисление на дължимата сума
като разлика между стойността на енергията, пренесина на ниво средно
напрежение, и ниво средно напрежение, тъй като такава възможност не произтича
нито от договора, нито от закона. За неоснователен съдът преценява довода на
ответника за недължимост на сумата, щом била осчетоводена и бил ползван данъчен
кредит, тъй като предприемане на такова действие пряко произтича от
нормативните актове, регулиращи данъчната система и не се възприема и отчита
като признание на задължението.
Относно иска за лихва, считано от плащането на всяка
от двете фактури до окончателното изпълнение на задължението от страна на
ответника : За да се дължи лихва, задълженото лице трябва да е изпаднало в
забава за плащане и тъй като връщането на сумите, платени без основание, не е
скрепено със срок, то кредиторът трябва да изпрати покана, за да постави
неоснователно обогатилия се в забава - TP № № 5/21.11.2019Г
на ВКС по тълкувателно дело № 5/2017Г, ОСГТК.
По делото нито се твърди, нито има данни ищецът да е изпратил на ответника
покана за връщане на сумите, платени по двете фактури. Лихвата следва да се
присъди с начален момент подаване на исковата молба -24.08.2020Г за
сумата, платена по фактурата за месец юни 2018Г, и
14.07.2020Г за сумата, платена по фактурата за месец юли 20i8r.,
а за периода до подаване на
исковата молба искът за лихви следва да се отхвърли.
В полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски, както следва : 340.00 лева
за възнаграждения на вещите лица, 1oo.oo лева
държавна такса и боо.оо лева
платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно. И двата договора за правна помощ са
сключени при редакцията на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004Г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 45 от 15.05.2020
г, в сила от 15.05.2020 г,
определяща юо.оо лева минимално възнаграждение при дела с материален интерес до
юоо.оо лева. С оглед усложненията както от фактическа обстановка, така и от
правна страна, уговореното и платено възнаграждение в размер на боо.оо
лева се явява адекватно и неподлежащо на редуциране, тъй
като цената по делото не е определяща за размера на възнаграждението.
Предвид основателността на предявения иск, претенцията
на ответника за разноски в общ размер 640.00 лева подлежи на отхвърляне.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА на основание чл.55, алл, предлл от ЗЗД
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. Христо Г.
Данов 37, да заплати на „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК *********, село Мокрен,
община Котел, ул. Георги Гавазов 33, следните суми:
!/553,21 лева (петстотин петдесет и три лева и
двадесет и една стот), представляващи недължимо платени от ответника на ищеца
суми по фактура № **********/30.06.2018Г,
издадена за отчетен период месец
юни 2018r, от които 427.86 лева такса за пренос по
електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение -„Хладилни
съоръжения" в село Белащица, община Родопи, и 125.35 лева цена за пренос и
достъп през/до електропроводната мрежа, заедно със законната лихва с начален
момент 24.08.2020Г до окончателното изпълнение на задължението, като иска
за лихва за периода от 09.07.2018ГДО
23.08.2020Г отхвърля.
2/496.88 лева (четиристотин деветдесет и шест лева и
осемдесет и осем стот), представляващи недължимо платени от ответника на ищеца
суми по
фактура № 82000715323/31.07.2018Г, издадена за отчетен период месец юли 20i8r,
от които 381.49 лева
такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение
-„Хладилни съоръжения" в село Белащица, община Родопи, и 115.39 лева
цена за пренос и достъп през/до електропроводната мрежа, заедно със законната
лихва с начален момент 14.07.2020Г
до окончателното изпълнение на
задължението, като иска за лихва за периода от 10.08.20i8r до 23.08.2020Г
отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, алл
от ГПК „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, с посочени данни, да заплати на
„БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, с посочени данни, сумата 1040.00 лева
(хиляда и четиридесет лева), представляващи направени по делото разноски.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, с посочени данни, ищецът „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, с
посочени данни, да бъде осъден да му заплати сумата 640.00 лева,
представляващи направени разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сликен с
въззивна
Жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
С Ъ Д И Я :
