№ 10849
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110145127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Н. Г. А. е предявила срещу „***************.“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК в условията
на кумулативно обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от подхлъзване и падане върху заледен
участък на 23.01.2024 г. в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, пред
входа на магазин „*******“, и за сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.03.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 11037 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15111/2024 г. по описа на
СРС, 113 състав, за която с Разпореждане № 129342/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 15111/2024 г.
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
Ищцата твърди, че на 23.01.2024 г. около 12:00 ч. паркирала автомобила си на паркинга на
магазин „*******“, находящ се в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ №
542В, и се запътила пеша към входа на магазина. Сочи, че пътят минавал в близост до
изхода за клиенти на магазина, където не било почистено и опесъчено, поради което
пешеходното пространство било силно заледено и заснежено. Твърди, че непосредствено
преди изхода за клиенти загубила контрол върху движенията си и въпреки опитите да запази
равновесие, се подхлъзнала върху заледеното пространство и паднала напред по лице. От
лицето на ищцата шурнала кръв, а в горната част на дясната лицева половина се получило
обширно охлузване и отток. Успяла да се изправи и влязла в магазина, за да потърси
1
съдействието на служителите, които обяснили, че почистването и опесъчаването се
осъществявало по график и те нямали вина за инцидента. Малко след падането ищцата се
обадила на Столичния инспекторат, за да подаде сигнал за непочистеното пространство, но
получила отговор, че същото е частна собственост. При справка в кадастъра установила, че
процесният имот с адрес гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, е
собственост именно на ответното дружество. В исковата молба се излагат доводи, че
единствена причина за настъпилия инцидент е непочистеното от лед и сняг пространство
пред магазин „*******“, като същият би могъл да бъде избегнат, ако служителите на
магазина своевременно са взели съответни мерки. Сочи се, че след инцидента посетила
съдебен лекар, за да се снабди със съдебно-медицинско удостоверение, за което извършила
разход на стойност 60 лв. Излага твърдения, че в резултат от претърпения инцидент
изпитала силни физически и психически болки и страдания, за което претендира
обезщетение в размер на 2 000 лв. Счита претендираната сума за съобразена с
продължителността на последиците от злополуката, както и почувстваната обида и
разочарование от липсата на съчувствие и съдействие от служителите на магазина. Твърди,
че обширните охлузвания и оттокът по лицето причинили болка, неудобство, дискомфорт
и неувереност пред нейните близки и непознати. Поканила ответника доброволно и в
конкретен срок да заплати дължимото се обезщетение чрез покана, връчена му на
02.02.2024 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, но плащане до настоящия момент липсвало.
Аргументира правни доводи, че ответникът в нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2
от Наредбата на Столичния общински съвет за управление на отпадъците и поддържането и
опазването на чистотата на територията на Столична община, от което противоправно
бездействие са настъпили сочените вреди в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
инцидент. Счита, че отговорността на ответника е обективна и има гаранционно-
обезпечителен характер, доколкото почистването на пространството около процесния
магазин било задължение именно на служителите на ответното дружество. С тези
съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на търговски обект –
магазин „*******“, находящ се в гр. София, бул. „*********“ № 542В, и на прилежащата
около него площ, която се ползва за паркинг. Оспорва настъпването на процесния инцидент
и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и твърдените от ищеца вреди.
Твърди, че не ставало ясно на коя от двете дати – 23.01.2024 г. или 25.01.2024 г., е настъпил
инцидентът, тъй като в поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответника на
02.02.2024 г., била посочена датата 25.01.2024 г., а в исковата молба - 23.01.2024 г. Счита, че
изясняването на точната дата на настъпване на инцидента е от голямо значение, доколкото
по официални данни на НИМХ на 23.01.2024 г. валежи не е имало, а максималната
температура през деня е достигнала положителни стойности, а на 25.01.2024 г. валежите от
сняг и дъжд били в незначителни количества и снежна покривка не била образувана. Не
оспорва, че има задължение да поддържа паркинга на магазина, но твърди, че е изпълнил
същото - на 23.01.2024 г. процесният участък бил почистен от дружество изпълнител по
2
договор за възлагане на дейности по почистване и опазване чистотата при зимни условия, за
което бил съставен протокол за извършена обработка на прилежащите площи на магазин
„*******“ тип „осоляване“. В отговора се излага, че в случая еднократна обработка била
достатъчна с оглед официалните данни на НИМХ за метеорологичните условия на
23.01.2024 г. Твърди, че на 25.01.2024 г. дружеството изпълнител не е извършвало обработка,
тъй като през този ден валежи, респ. заледявания не е имало. С оглед изложеното, счита, че
не е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от сочената в исковата молба
наредба от страна на ответното дружество, което неизпълнение да е станало причина за
настъпилия инцидент. Подчертава, че в деня на инцидента не е постъпил сигнал от ищеца за
случилото се и липсват регистрирани инциденти в търговските му обекти. Сочи, че
инцидентът би могъл да бъде вследствие на здравословното състояние на ищцата или от
факта, че е носила неподходящи и нестабилни за сезона обувки, както и от евентуално
съприкосновение с трето лице, довело до нараняванията . Не се установявало на ищцата да
се предписани обезболяващи медикаменти или друго продължително лечение, което да
обуславя сериозно засягане нейното здраве, поради което причинените болки и страдания
се явявали краткотрайни при липса на трайни увреждания. С тези доводи ответникът моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. 15111/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
„***************.“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания
от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената
установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното
вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на исковете:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединение установителни искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на причинените на ищцата
неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от подхлъзване и падане върху
заледен участък на 23.01.2024 г. в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ №
542В, пред входа на магазин „*******“.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически
състав, чийто съставни елементи са деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както
и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 33Д се предполага до доказване на противното.
3
Противоправността се изразява в такова поведение /действие или бездействие/ на дееца,
което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност
за чужди противоправни и виновни действия. За да бъде ангажирана, следва да бъдат
установени общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа от ответника на
делинквента и причиняване на вредите при или по повод тази работа. За реализирането не
е необходимо установяване личността на прекия извършител, а на факта, че същият е
причинил вредата при или по повод възложената работа. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват
извършване на тази работа, независимо от това дали извършването става в течение на
определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи - до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на евентуални увреждания. За възложителя
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа – в този смисъл ППВС № 9 от 28.XII.1966 г.
Ето защо за основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване осъществяване на поведение, което
обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпили за
нея неимуществени вреди, техният вид, интензитет и размер, както и имуществени вреди и
техния размер; пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже плащане на
задължението и да обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай деликтната отговорност на ответното дружество е обоснована с
твърдения за причиняване на вреди от противоправното бездействие на лицето, на което към
23.01.2024 г. ответникът е възложил задължения по поддръжка при зимни условия и по
осигуряване снегопочистването на собствения на ответника имот, представляващ
територията около магазин „*******“, използвана за паркинг от клиентите на същия. С
оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с
обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 4859/29.01.2025 г.,
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното
дружество е собственик на сочения в исковата молба търговски обект – магазин „*******“,
находящ се в гр. София, бул. „*********“ № 542В, и на прилежащата около него площ,
използвана за паркинг. Страните не спорят и по обстоятелството, че като негов собственик
4
ответното дружество има задължение да обслужва и да поддържа процесния имот чрез
почистването му от сняг и лед.
Първият спорен между страните момент е концентриран върху това дали процесният
инцидент действително е настъпил. За установяване на обстоятелствата около инцидента –
неговия механизъм, дата и място на настъпване, по делото са допуснати по искане на
ищцата гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели.
Свидетелят *********** Й.а А. – дъщеря на ищцата, разказва, че около обяд на 23.01.2024 г.
– в деня на инцидента, се чула по телефона с майка си, която се обадила да сподели, че в
същия ден се подхлъзнала на заледен тротоар на паркинга пред магазин „*******“,
непосредствено след като паркирала на обозначеното за инвалиди паркомясто. По телефона
ищцата звучала много притеснена, споделила, че много я боли вследствие удара. Казала на
дъщеря си, че успяла да стане и да влезе в магазина да потърси помощ за образувалото се по
лицето кръвотечение. Жената на бюро „Информация“ в магазина подала мокра кърпа,
след което ищцата поискала да говори с управителя на магазина. Дошъл господин, който не
се представил за управител, но започнал да говори надменно и нагло, че графикът за
опесъчаване на пространството пред магазина бил спазен. След този разговор ищцата си
тръгнала, като решила да си извади медицинско удостоверение. Свидетелят А. разказва, че
се видяла с майка си на следващия ден и забелязала на дясната половина от лицето
видими охлузвания, кръвонасядания, отток, като дясното око било подуто.
Свидетелят В. Г. С. – служител на длъжност „рецепционист“ в ответното дружество, считано
от м.октомври 2023 г., разказва, че не си спомня за инцидент през януари 2024 г., при който
клиент на магазин „*******“ да е паднал и да е получил наранявания. Споделя, че по време
на работните й смени подобно оплакване никога не било постъпвало, нито е присъствала на
разговор между служител на магазина и клиент, в който да се обсъжда почистването и
опесъчаването на пространството около магазина. Не помни дали е била на работа на
23.01.2024 г.
Свидетелят Р. В. М. – бивш служител на длъжност „рецепционист“ в ответното дружество,
считано до 31.01.2025 г., разказва, че никога не се е случвало докато е била на смяна в
магазин „*******“ да я е търсил клиент на магазина с оплакване, че се е подхлъзнал и
паднал на паркинга. Споделя, че не е присъствала на разговор между служител на магазина
и клиент, в който да се обсъжда почистването и опесъчаването на пространството около
магазина. Не помни дали е била на работа на 23.01.2024 г.
След внимателната им преценка, анализ и съпоставка с останалите събрани по делото
доказателства съдът кредитира показанията на тримата свидетели, като отчита, че всеки от
тях е заинтересован от благоприятния изход на делото в полза на всяка от страните по
смисъла на чл. 172 ГПК. Въпреки това съдът дава вяра на установената фактическа
обстановка от свидетеля А., чиито показания не следва да се считат за опровергани или
разколебани от други преки доказателствени средства. Тук е необходимо да се има предвид,
че „пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват
5
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за
установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде
източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е
даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания
на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК“, както изрично е синтезирана и обобщена
непротиворечивата съдебна практика в Решение № 86/20.04.2022 г. по гр. д. № 4148/2021 г.
IV г. о на ВКС. Съдът намира показанията на свидетеля А. за достоверни и обективни и с
оглед приетото като писмено доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение №
20/23.01.2024 г., чиято доказателствена стойност не е оспорена от ответника. В
съдебномедицинското удостоверение е отразено, че на 23.01.2024 г. в 14:35 ч. ищцата е
прегледана от специалист по съдебна медицина, от който преглед се установили
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на лицето с обширно охлузване, отток и
кръвонасядане на меките тъкани на дясната лицева половина. Констатирано е и че тези
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с
широка неравна повърхност, каквито характеристики има и неравният терен, и могат да се
получат по начин и време, съобщени от пациента. Съдебната практика приема, че
медицинските документи, удостоверяващи здравословното състояние на едно лице, са
частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК и се ползват само с формална доказателствена
сила, поради което верността на съдържанието им следва да се преценява от съда по
вътрешно убеждение и съвкупно с всички останали събрани по делото доказателства /в този
смисъл – Решение № 17/03.02.2012 г. по гр. д. № 339/2011 г. на ВКС, IV ГО; Определение №
2722/04.06.2024 г. по к. гр. д. № 4550/2023 г. на ВКС, I ГО/. Въпреки това съдът намира
съдебномедицинското удостоверение за достоверен източник на косвено доказателство,
чието съдържание съответства на дадените от свидетеля А. показания. Последните не се
опровергават и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране. От заключението следва, че механизмът на инцидента е директен контакт на
увредената зона с терена, като ударът е последван от тангенциално приплъзване,
провлачване по повърхността на земята. В открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че механизмът на увредата е контакт с твърда повърхност, който механизъм не
изключва настъпването на инцидента по начина, описан в исковата молба. На следващо
място, показанията на свидетеля А. не следва да бъдат дискредитирани и от дадените от
другите двама свидетели – служители на ответното дружество, показания. Съдът намира, че
свидетелите С. и М. са дали обективен и добросъвестен разказ на възприетите от тях
правнозначими факти, но в по-голямата си част представлява неясни спомени и сочи за
липса на конкретни преки, а и косвени наблюдения. Действително, свидетелите С. и М. са
ангажирани за доказване твърдението на ищцата, че след инцидента влязла в магазина, за да
потърси съдействието на служителите, който факт не се установява по делото.
Недоказването му обаче не е определящо за извода на съда относно това дали действително
е настъпил процесният инцидент. Не на последно място, въпреки изложените възражения в
6
отговора на исковата молба – както относно механизма на причиняване на увреждането,
така и по повод причинната връзка, ответникът не е ангажирал доказателства,
разколебаващи фактическите изводи на съда, които следват от обсъждане на всички събрани
по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ответникът не установи друг възможен
източник на твърдяното увреждане. Ищцата не е длъжна да изключи всякакви други
възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да се вмени в
задължение да доказва отрицателни факти, и то хипотетични такива /Решение № 6201 от
13.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3416/2022 г.; Решение № 639/02.07.2009 г. по гр. д. №
2398/2008 г. на ВКС, І ГО/. Получените от ищцата травматични увреждания се установяват
несъмнено от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено. Вещото лице констатира, че ищцата е получила увреждания на
дясната лицева половина в областта на челото, веждата, слепоочието, скулата, горната част
на бузата и дясната половина на носа, където е било налице обширно охлузване, съставено
от повърхностни и дълбоки жлебовидни драскотини, последните със засъхнала кървава
повърхност, хлътнали спрямо околната кожа и заемащи обща площ с размери около 13/12,5
см. Подлежащите меки тъкани били леко отточни, а на места – кръвонаседнати в блед
червеникав цвят.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че на 23.01.2024 г. около обяд,
непосредствено след като паркирала автомобила си на паркинга на магазин „*******“,
находящ се в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“ № 542В, запътвайки се
пеша към входа на магазина, ищцата се подхлъзнала на заледения тротоар на паркинга на
магазина, вследствие на което получила травматични увреждания на дясната лицева
половина, изразяващи се в обширно охлузване, отток и кръвонасядане на меките тъкани.
На следващо място, спорно между страните по делото е обстоятелството налице ли е
виновно противоправно бездействие на лицето, на което ответното дружество е възложило
да поддържа и почиства от сняг и лед територията, прилежаща към магазин „*******“.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на сочения делинквент, респ. на възложителя на работата в настоящия
случай, следва да е предписано нормативно задължение за действие. Задължението на
ответника да поддържа и обслужва собствения си имот чрез почистването му от сняг и лед
произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, съгласно която
всички собственици, ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими
имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на
имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и
други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите.
В тази връзка приет като писмено доказателство по делото е приемо-предавателен протокол,
от който се установява, че на 23.01.2024 г. е извършена еднократна обработка тип
„осоляване“ на прилежащите площи на магазин „*******“, възложена от ответното
7
дружество като възложител на „Мико-93 Транс“ като изпълнител. В протокола липсва
констатация по кое време на деня е извършено осоляване на територията около магазин
„*******“ - в часовете преди или след осъществяването на процесния инцидент.
Приобщената по делото подробна справка № ОД-03-812-1/09.10.2024 г. от Националния
институт по метеорология и хидрология изяснява, че на 23.01.2024 г. минималната
температура на въздуха е била минус 15,3 °C, а максималната – плюс 1,9 °C. В обедните
часове температурата на въздуха е била под нулата – между минус 9,6°C и минус 4,5°C.
Височината на снежната покривка през целия ден на 23.01.2024 г. е била 9-10 см.
Относителната влажност на въздуха през деня е била висока, като в сутрешните часове до
към обяд е с процентни стойности от 90% до 98%, а в следобедните часове влажността на
въздуха е спаднала до 78%.
Съдът намира, че така изяснените към 23.01.2024 г. посредством справката на НИМХ
метеорологични условия – стабилни минусови температури в най-топлата част на деня,
десетсантиметровата снежна покривка и високата влажност на въздуха, продължили през
целия ден, са благоприятствали както за задържането на натрупалата се снежна покривка,
така и за образуването на заледени участъци, за което свидетелства и приетият като писмено
доказателство снимков материал на лист 16-17 по делото. Поради това и извършената на
23.01.2024 г. от ангажираното от ответника лице изпълнител обработка тип „осоляване“ на
прилежащите на магазина площи представлява взета от ответното дружество необходима
мярка за предотвратяване на евентуални увреждания, които биха могли да възникнат при
наличие на сочените зимни условия. Действително, фактът на еднократно осоляване на
територията около магазина не обосновава сам по себе си извод, че теренът е бил
достатъчно добре почистен и обезопасен, но е вярно също и обратното, че еднократно
извършеното осоляване не може да доведе до извод, че теренът е останал изцяло
необработен, а с това и опасен. При така установеното от фактическа страна, съдът приема,
че по делото не е проведено доказване, установяващо с достатъчна категоричност, че
натоварените от ответника лица са пропуснали да извършат действия по обработване,
поддръжка и обезопасяване на територията, прилежаща към магазин „*******“, към
релевантния момент – на 23.01.2024 г. около обяд, което бездействие да има противоправен
характер и че настъпилото увреждане на здравето на ищцата е последица именно от това
бездействие. А тази зависимост подлежи на пълно и главно доказване от ищцата. Съдът
намира, че приетите по делото като писмени доказателства приемо-предавателен протокол и
справка от НИМХ са ангажирани от ответника в условията на успешно насрещно доказване,
което има за последица да разколебае твърденията на ищцата, за установяването на които
липсват каквито и да е доказателства.
Ето защо съдът приема, че по делото не е установено противоправно и виновно бездействие
на лице, на което ответникът е възложител на работа, при и по повод на възложената му
работа, в причинна връзка с което да е настъпил вредоносният резултат. Отговорността на
прекия причинител на вредата, респ. на лицето, което отговаря за неговите действия, отпада
във всички случаи, когато в процеса не се установи кумулативното наличие на елементите
8
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
С оглед всичко гореизложено дотук, предявените установителни искове се явяват изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има единствено
ответникът в производството.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответникът представя доказателства, че е направил разноски за адвокатско възнаграждение
единствено в исковото производство в общ размер на 720 лева с ДДС съгласно договор за
предоставяне на правни услуги от 11.10.2024 г., фактура от 12.03.2025 г. и платежно
нареждане /лист 109-114/, която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди в
полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от Н. Г. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 30, срещу „**************“ ЕООД,
ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 51,
в условията на кумулативно обективно съединение установителни искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от подхлъзване и падане
върху заледен участък на 23.01.2024 г. в гр. София, ж.к. „*************“, бул. „*********“
№ 542В, пред входа на магазин „*******“, и за сумата от 60 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за издаване на съдебно-
медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №
11037 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15111/2024 г. по
описа на СРС, 113 състав, за която с Разпореждане № 129342/12.09.2024 г. по ч. гр. д. №
15111/2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Петър Парчевич“
№ 30, да заплати на „**************“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 51, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
720 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10